„Изолация“, юни 2012 г.

Затвор на ДНР, декември 2015 г.

Андрей Сошников, руската служба на ВВС

В самопровъзгласената Донецка народна република заснеха костюмирани „доказателства“ за участието на украинското специално подразделение „Азов“ в ИДИЛ (организация, забранена в Руската федерация). Фейкът бе представен като находка на „Киберберкут“, а снимачната площадка е „Изолация“ – в миналото завод и най-големият културен център в региона, а сега – трудов лагер на „министерството на държавната сигурност“ на ДНР.

Историята за появата на двуметровия металически елен на върха на терикона на закритата мина „Евдокиевска“ в Донецк е обвита в легенди. Според една от тях арт-обектът е установен през 1970-те от приятелите на шофьор, загинал на място при катастрофа. Мъжът карал „Волга“  с фигурка на елен върху капака. Арт-обектът изчезвал на няколко пъти, но винаги се намирали ентусиасти, които го връщали обратно.

Когато през декември 2015 г. в подножието на „еленовата“ планина пристига бронирана кола с украински флаг, градът е под контрола на екстремистите от самопровъзгласената Донецка народна република от почти две години. От колата слизат четирима мъже, облечени в „постмодернистка“ форма: черно-зеленият камуфлаж на британската армия на единия от тях е съчетан с шапка със символиката на ИДИЛ. Другите двама носят шалове-арафатки, които са по-уместни в пустинята, и нашивки на украинското специално подразделение „Азов“. Четвъртият прилича на нинджа с маската си с надпис на арабски „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“ и черния китайски тактически костюм 91G09.

В „Киберберкут“ твърдят, че на страната на Украйна воюват „бойци от ИДИЛ, Турция и редица други арабски страни“

„Поздрави за гяурите от Новоросия“

„Нинджата“ е седнал до наргилето (вдясно)

Любителят на носенето на слънчеви очила в помещение от предната снимка гледа към прозорците, които се виждат на фотография от 2012 г.

Те разтоварват от колата оръжие, произведено главно в страни от Европейския съюз, провизии, екипировка и наргиле… Пушенето му е строго забранено за реалните ислямски фундаменталисти, но не и за преоблечените като такива.

Преоблечените като идиловци оборудват „позиция“ в един от близките цехове; обграждат се с оръжие, знамена на ИДИЛ и „Азов“ като за изложба и започват да се снимат, прикривайки лицата си с кърпи.

Представлението продължава в съседните сгради под възгласите „Аллах акбар!“ и стрелба към къщите и терикона.

Новогодишна приказка

Снимките и видеото се появяват на 3 януари 2016 г. на една от страниците на хакерската група „Киберберкут“ в социалната мрежа „ВКонтакте“. В публикацията се казва, че хакерите проникнали в смартфона на един от бойците от „Азов“ и намерили там материалите.

„Считаме, че няма нужда от по-нататъшни коментари“, – в „Киберберкут“ не съобщават нито мястото, където са направени снимките, защото то може да бъде изчислено по геотаговета на оригиналните снимки, нито някакви технически детайли как е станало проникването.

ВВС изчисли мястото, където са направени снимките, с помощта на геоинформационния проект Wikimapia.

В Донецк и околностите има над 150 терикона, останали като наследство от въглищните мини, но вниманието на изследователя привличат такива необикновени обекти като терикон с елен на върха.

Сградата, където са заснети повечето материали, съвпада до най-малките козметически особености с детайлите, които открихме на картата близо до терикона.

Прозорците, от които стрелят преоблечените „идиловци“ (вляво) гледат към тръбопровода на бившия завод за изолационни материали. Снимка: izolyatsia

За снимките е използван „реквизит“ от съседните зали на „Изолация“. Снимка: izolyatsia

Явно целите столове в бившия арт-център са дефицит. Снимка: izolyatsia

От къде в Донецк са могли да се появят такива екстравагантни, въоръжени до зъби бойци? Ние не можахме да се свържем с „Киберберкут“ по официалните канали – нито чрез социалните мрежи, нито с помощта на формата за обратна връзка на сайта на групата.

Много руски интернет-СМИ като например „Вести.Ru„, „Ридус„, „Ислам сегодня“ включиха фейка в новинарските си ленти. Телевизионните канали „Звезда“ и ТВЦ показаха фейка в ефир, а руската новинарска агенция Sputnik, която работи на няколко езика, илюстрира статии за ИДИЛ с фалшивите снимки (1, 2, 3, 4, 5 и т.н.).

Как бе създаден митът

Един месец преди публикацията на фейка в групата „Новороссия“ в социалната мрежа „ВКонтакте“ се появиха сведения за идиловци, които уж воюват в редовете на украинските доброволчески батальони в района на Широкино и Новоазовск.

Анонимният автор пише, че „момчета от предната линия“ редовно чували в радиоефира арабска и чеченска реч, и руски с арабски акцент.

„Разузнаването на Новоросия трябва да работи, да проследява и да взима в плен всеки брадат араб, който воюва на страната на укрите – тогава може и да ни провърви!“ – се казва в публикацията.

В поста, който се появява преди фейка, има същия хаштаг #игилазов, както и в публикацията, по същия начин наричат Украйна „Украинска държава“ („Украинское Государство“): съкращението УГ се чете по същия начин както и известния интернет-мем.

Завод-музей

„Това е нашата „Прима“, махнали са само панелите-сандвич, които разделяха цеха на две половини. Може да са ги предали за скрап“, – казва мениджърът за връзки с обществеността на фондация „Изолация“ Александър Виноградов.

  • „Изолация“ е създадена от Любов Михайлова, дъщеря на последния съветски директор на завода за изолационни материали, който се е намирал на същата тази територия.
  • Фондацията се е финансирала главно от местни филантропи, които, според сътрудниците й, не са били свързани с „донецката мафия“.
  • В „Изолация“ са работили такива световни звезди на съвременното изкуство като Даниел Бюрен, Борис Михайлов, Рафаел Лозано-Хамер и други.

ВВС помоли сътрудниците на фонда да изучат фейка и те също стигнаха до извода, че снимките са направени в цеховете на бившия завод за изолационни материали, в които фондацията се е намирала от 2010 до 2014 г.

И така, всичките 18 фотографии и двата видео клипа, в които преоблечените дрънкат с оръжие на фона на флагове на ИДИЛ и „Азов“, са направени в цеха, който преди е принадлежал на компанията „Прима“. Там са се произвеждали пенополистиролни панели, чиито остатъци виждаме на задния план на постановъчните снимки.

В „Прима“, както и в другите помещения на „Изолация“, са се провеждали изложби, тренинги, прожектирали са филми. През 2011 г. китайският художник Цай Гойцян създава там портрети на миньори с барут: веществото било взривявано направо върху платната.

На 9 юни 2014 г. на територията на арт-центъра пристигат въоръжени хора, които заявяват, че помещението ще бъде използвано за съхраняване на руската хуманитарна помощ.

Завладяването на „Изоляция“ е ръководено от политтехнолога на ДНР Роман Лягин, през април 2016 г. той изчезва при неизяснени обстоятелства

На едно от видеата, записани по време на заграбването, „министърът на държавната сигурност“ на самопровъзгласената ДНР Леонид Баранов заявява, че в „Изолация“ се разпространява порнография, която се представя за изкуство, а това развращава славяните и им пречи да се размножават.

„Ние не можехме да постъпим по друг начин, освен да изгоним тези побъркани хора“, – обяснява Баранов.

В друго видео се вижда как екстремистите взривяват промишления комин, който белгийският художник от камерунски произход Паскал Мартин Таю през 2012 г. превръща в гигантско червило.

„Ние успяхме да извозим само два автомобила с „плоски“ произведения на изкуството – картини, снимки, останалото окупаторите си го взеха“, – разказва Александър Виноградов.

Според неговите думи те успяват впоследствие да проследят цифровия лазарен резач от „Изолация“. Производителят им съобщава, че от територията на Крим са били качвани обновления за устройството.

По мнението на руснака Марат Гелман, собственик на галерия, „Изолация“ е изпълнявала функцията на „глоко“ – агент на глобалния свят в локално културно пространство.

„Това беше героичен опит за съпротивление срещу провинциализацията на могъщия регион, – казва Гелман. – В това място искаха Донецк да не остава в XIX или XX век, а да стане част от глобалния XXI век. Това е символично: отначало в културни институции бяха превръщани дворците, гаражите и заводите, а след това културните институции бяха превърнати в затвори и складове“.

„Концлагерът“

Фондацията продължава работата си в Киев, а екстремистите превръщат бившия арт-център в неформален затвор. „Фактически в концентрационен лагер“, – казва Дмитрий Потехин, който прекарва в него 47 денонощия.

Треньорът по ненасилствено съпротивление е арестуван на 7 август 2014 г. Той пристига в Донецк, за да напише статия за канадско списание и снима хотел „Ливърпул“, в който се намира един от щабовете на ДНР.

„Мисля, че „Киберберкут“ е поредният параван за специалистите от руските специални служби и на хакерите, които сътрудничат с тях“.
Руслан Левиев, ръководител на Conflict Intelligence Team.

„Улицата можеше да бъде наблюдавана от всички страни и беше абсолютно пуста. Това не беше обмислено много добре“, – си спомня Потехин.

След разпит Потехин е изпратен в подземието на „Изолация“, където са държани затворени едновременно десетки затворници. „Аз видях максимум 40 затворника, но със сигурност бяха повече“, – си спомня той.

Дмитрий Потехин е „готов да свидетелства“, че помни мястото, където е заснет фейкът за ИДИЛ. Снимка: Сергий Старостенко, „Країна“

Затворниците са карани на носят боеприпаси, да чистят територията на завода и да вкарват автомобили „Тойота“ в споменатата вече „Прима“.

„Това бяха много скъпи джипове, вероятно откраднати от автоцентър, съдейки по това, че воланът и колелетата бяха блокирани, – продължава Потехин. Аз бях обявил гладна стачка (ядях само лук) и практически не взимах участие в това. Това подразни един от терористите и той започна да стреля над главата ми, и ми нареди да отида да работя“.

Потехин отказва да води пропагандистки видеоблог за живота в ДНР за един от руските канали.
На 24 септември го докарват при „Багира“ – следователка в „Министерството на държавната сигурност“ (МГБ). Тя осъзнава, че арестуването му е грешка и го моли, когато разказва за плена си, да бъде обективен.

„Те явно разбраха, че съм безнадежден и няма да работя за тях, – разсъждава Потехин. – Те не можаха да направят кариера като превербуват „шпионина“. А според тяхната параноидална представа за устройството на света те не можеха да ме убият, защото това увеличаваше шанса те сами да бъдат унищожени. За тях аз се превърнах в неудобен човек“.

След освобождението си Дмитрий Потехин нощува в специално намерена квартира, среща се с познати западни журналисти в хотел „Рамада“, яде спагети карбонара и пие Jack Daniel’s. След два дена спи вече в собственото си легло.

Разпятието

В социалните мрежи и СМИ от името на „Киберберкут“ се разпространяват и други странни видеа.

Например през април 2015 г. на същата страница, на която впоследствие се появява фейкът за ИДИЛ, е публикувано видео с „украински палачи“, които уж разпъват на кръст и запалват „опълченци“ (копие, 18+).
Тогава авторът на публикацията отговори на кореспондента на ВВС, че видеото е получено от „опълченците на Новоросия“.

„Двама човека от опълчението на ДНР и един от ЛНР ми го изпратиха. Това видео е било изпращано на опълченците, за да ги плаши с нацистите от Украйна. Ние само подчертахме именно това. Не мога да кажа кой го е снимал, не знам дали това видео е реално или не, не съм бил там. Ще повторя: ние искахме да подчертаем факта, че с подобни видеа плашат опълченците на Новоросия“, – нашият събеседник игнорира останалите ни въпроси.

„Киберберкут“ се появи през март 2014 г. със заявлението, че са атакували сайтовете на НАТО. Групата редовно дава отчети за хакната поверителна кореспонденция на украински и западни политици, но тя не публикува масив от писма, а само отделни документи, чиято достоверност не може да бъде проверена.

Видеото на „Киберберкут“ с „разпятието“ на опълченеца е направено толкова грубо, че дори самите привърженици на Новоросия го разобличиха

През февруари 2016 г. „Киберберкут“ пое отговорността за хакването на пощата на гражданския следовател, ръководителя на Conflict Intelligence Team Руслан Левиев.

„Хакнаха старата ми поща, която използвах преди няколко години и в която почти не съм влизал от тогава, – разказва Левиев. Не знам как са я хакнали. Там имаше дълга сложна парола плюс това входът трябваше да бъде потвърден с код от смс. Въпросите за възстановяването на паролата бяха премахнати, по-точно бяха написани случайни цифри и букви, за да не можеш да се възползваш от тях“.

Злосторниците получават достъп до акаунта на Левиев на LiveJournal и до профила му, който му дава право да публикува на сайта за разследвания на Bellingcat.

Ето как там се появява обръщението „Bellingcat са пронатовска и проамериканска организация на провокатори, те лъжат и шпионират, изкарват хляба си от проблемите на другите. Те са боклукчии, а не изследователи“.

Fancy беркут?

Кибератаката се съпровожда от вълна от фишингови писма, чиято цел е да получат паролите и на другите автори на Bellingcat.

Компанията ThreatConnect изучава всички обстоятелства и стига до извода, че хората, които се представят за „Киберберкут“, използват за проникването инфраструктурата на друга хакерска група – Fancy Bear. Последната е отговорна за пробива в компютърните мрежи на Демократическата партия в САЩ и Световната антидопингова агенция през 2016 г.

„По начина, по който действат и каква инфраструктура използват, можем да разберем, че това е една група или са просто съратници, които действат заедно“, – заяви пред „Медуза“ главният анализатор на ThreatConnect Рич Баргер.

Левиев е по-категоричен: „Аз мисля, че „Киберберкут“ е поредният параван за специалистите от руските специални служби и хакерите, които сътрудничат с тях. По различно време, в различни ситуации те наричат себе си по различен начин: хакер Хел, Fancy Bear, „Киберберкут“…“

Дали „идиловците“ от донецката „Изолация“ са знаели, че „Киберберкут“ ще публикува тяхното представление като изтичане на информация?

Съдейки по това колко различни по качество (не го бъркайте с достоверност) материали се публикуват от името на „Киберберкут“, то това може да бъде „чадър“, обединяващ цяла мрежа от производители на фейкове, хакери или хакерски групи.

Възможно е те да не се познават, както хората, които възстановяват елена върху терикона в Донецк без да знаят кой първоначално го е установил.

Източник: Андрей Сошников, руската служба на ВВС