Голяма част от информацията за резонансни събития (в нашия случай – за конфронтацията в Украйна) не отговаря на действителността. Главната причина за това е, че тя служи за държавна пропаганда: в този случай новините се използват не за информиране на хората, а за налагането на мнение, което е изгодно на някоя сила. В този материал ние ще се опитаме да покажем основните методи за разпознаване на неправдата в СМИ.

Бихме искали да подчертаем, че ние работим с доказани факти, а не с твърденията на една или друга страна. Тоест, ако например руското МВнР прави заявление за някакво събитие в Украйна, а украинското МВнР или Министерството на отбраната опровергават това заявление без да предоставят доказателства, тогава попадаме в ситуация «думи срещу думи» – две заинтересувани страни говорят това, което им е изгодно. Затова на нашия ресурс има толкова малко словесни опровержения. Те присъстват само, когато някой опровергава информация, която му е изгодна (например, когато донецките екстремисти опровергават информацията на лоялния към тях телевизионен канал LifeNews, че са завладели реактивната система «Град»). Ето защо ще говорим само за фактите.

Фотофейк

Това е най-разпространеният и в същото време най-лесният за опровергаване тип фейк. Обикновено за няколко секунди може да се определи дали една картинка е истинска или не, но се оказва, че огромно количество потребители не умеят да го правят и са склонни веднага да повярват на всяка «скандална» снимка.

Има няколко начина да се разпознае фотофейка. Ако използвате браузъра Google Chrome, достатъчно е само да кликнете с мишката върху подозрителната картинка с дясното копче и да изберете «Намери това изображение в Google».

foto1

Ако използвате друг браузър, в който няма функция за търсене на изображение по подразбиране, тогава можете да установите един от множеството специални плъгини. Например много добре се справя плъгинът Who stole my pictures. Плюсът на този плъгин е, че той умее да търси не само в Google, но и в Яндекс, Tineye и дори в трите едновременно.

Скриншот на страницата на сайта "Навигатор"

Скриншот на страницата на сайта „Навигатор“

Ако нямате Chrome и нямате възможност да установите плъгин, можете да се справите и без него. Трябва (в който и да е браузър) да отворите два прозореца: един – със сайта с подозрителната картинка, а в другия отваряте раздела за изображения в Google. След това с помощта на мишката «хващате» нужната картинка, премествате я в раздела с изображения Google и я слагате в прозореца за търсене.

foto3

По същия начин можете да търсите изображения, които са съхранени на твърдия диск на вашия компютър – достатъчно е просто с помощта на мишката да преместите файла с картинката в прозореца за търсене на изображения в Google.

С този метод вие проверявате едновременно два много важни аспекта. Първо: дали картинката е оригинална или е била обработвана с фоторедактор. В нашия случай виждаме, че на изображението са дорисувани пламъци, за да бъде използвана като илюстрация на «бомбардирания Донецк».

foto4

Другият важен момент, който може да се провери по този начин, е датата на публикуване на картинката и какво всъщност е изобразено на нея. Например дали някой пак не е решил да представи последствията от военните действия в Сирия за украински.

Видеофейк

Работата с такива фейкове е по-сложна, отколкото с картинки, тъй като няма прост начин за търсене на видео. Ако подозирате, че видеото, което сте намерили не отразява това, за което се представя, опитайте следните методи:

Първо, ако гледате видео във вграден прозорец с YouTube на някакъв сайт, то просто влезте в YouTube, за да получите повече информация за клипа (натиснете логотипа на YouTube в долния десен ъгъл).

Скриншот на сайта на "Комсомольская правда"

Скриншот на сайта на „Комсомольская правда“

Например по този начин можем да разберем, че новината на руската «Комсомолска правда», че киевляните освиркали Яценюк и Турчинов на Деня на победата през 2014 година е лъжа, тъй като видеото е било качено на YouTube една година преди това, когато Яценюк и Турчинов (по онова време те са в опозиция към тогавашната власт) попадат в немилост пред симпатизантите на Комунистическата партия.

Разбира се такива явни гафове се случват твърде рядко. Ако не намирате явни признаци за фейк, съветваме ви да обърнете внимание на следното: ако в самото название на видеото е указана скорошна дата и освен това клипът е качван многократно на YouTube за кратък период от време, съществува голяма вероятност, че това е фейк. Изберете клипа с най-голямо количество гледания и прочетете коментарите под него – има голяма вероятност, че сред зрителите има хора, които са виждали оригинала и дори са дали линк към него.

Освен това обръщайте внимание на детайлите на видеото – названието на обектите, номерата на колите, уличните табелки. По тях много често може да се определи за какво всъщност става дума. Например по този начин разбрахме, че яхтата Video Azimut 46, която според сюжета на руския канал НТВ уж е била подарена на одеските екстремисти от местен бизнесмен за защита на крайбрежието, всъщност се дава под наем и е била наета от сътрудници на телевизионния канал за създаването на неправдивия сюжет.

Още един начин – опишете с ключови думи това, което виждате във видеото, и ги въведете в прозореца за търсене на YouTube или Google. Например масово разпространяваният фрагмент от видео с название „Обръщение към киевската хунта от майката на убит военен” от 14.05.2014. При търсене в YouTube по думите «обръщение на майка на убит военен» вие лесно намирате пълния запис на обръщението, от който става ясно, че майката всъщност се обръща към президента на Руската федерация Владимир Путин с молба да прекрати военните действия в Украйна.

video3

И още един начин — направете скриншотове на най-показателните или ярки кадри от видеото и ги качете в търсенето на изображения в Google по описания по-горе начин. Съществува вероятност, че някога някой е писал новина по това видео и е използвал ярък скриншот като илюстрация. По този начин също може да се намери първоизточника.

Свидетелства на очевидци

Много често е трудно и дори невъзможно да се проверят свидетелствата на очевидците, но се случват и изключения.

Внимателно слушайте свидетелствата на очевидците – дали техните думи потвърждават тезисите, които се опитват да наложат журналистите или те говорят с общи думи, които после се използват от СМИ за потвърждаване на техните идеи. Например в сюжета с яхтата, който споменахме по-горе, сътрудниците на НТВ разказват, че друг бизнесмен — донецки авиоинструктор — е подарил на екстремистите самолет. При това, както се оказва по-късно, инструкторът е отговарял на общи въпроси на журналистите за самолетите и скоковете с парашут и нищо не е подарявал на никого. По-късно той дори записа видеообръщение по този повод.

Още един пример за изопачаване на думи е сюжетът на телевизионния канал Russia Today, в който се разказва за бягството на евреите от Киев заради антисемитизма на новата власт. Сътрудниците на канала дори показват как равинът Миша Капустин си събира багажа и разказва, че е принуден да бяга от надвисналата го опасност. Но ако се вслушате в неговите думи, ще разберете, че неизвестно защо той не казва от кого се чувства заплашен. А ако потърсите информация за Капустин, ще стане ясно, че той не е равин на киевската, а на симферополската синагога и преди е изказвал публично молба Украйна и Крим да бъдат защитени от Руската федерация и сега бяга именно от Крим от новата руска власт.

Също обръщайте внимание на самия очевидец – дали не сте го виждали по-рано. Както например известната «гастрольорка» Мария Ципко, която редовно дава коментари на СМИ ту като жителка на Одеса, ту от Донбас и изобщо от почти всяка гореща точка.

Съобщения на западните СМИ

Този метод често се използва, за да се усили правдоподобността или авторитетността на някое съобщение. Но сред тези съобщения има голямо количество измислици на маргинални сайтове, които трябва да бъдат проверени. Например руското издание «Взгляд», което се счита за делови вестник, написа, че САЩ са отказали да приемат телата на 13 сътрудника на ЦРУ, които уж били убити в Украйна. При това изданието цитира западен сайт с красивото название „The European Union Times”. Но ако отидем на този сайт, ще видим, че линкът ни препраща по-нататък — на сайта WhatDoesItMean.com — достатъчно известен изключително маргинален ресурс, който редовно публикува творчеството на измислен персонаж на име Сорча Фаал. Ако почетем за този автор, ще разберем, че той редовно съобщава на читателите за «гражданската война» в САЩ, за бягството на големите американски корпорации в Руската федерация, заради страха си от Обама и т.н. Освен това можем да разберем, че The European Union Times също е свързан с WhatDoesItMean.com и е обвиняван в «безумна пропаганда на идиотизъм».

Друг вариант — изопачаване на реални съобщения на авторитетни СМИ. Например редица сайтове съобщиха, че 27 члена на екипажа на американския ескадрен миноносец Donald Cook са се изплашили и са подали рапорт за оставка, след като по време на патрулиране в Черно море в непосредствена близост до техния кораб 12 пъти е прелетял руски изтребител Су-24. При това те се позовават на представителя на Пентагон полковник Стивен Уорен, който уж разказал за това на агенция Reuters. Всъщност Уорен действително е говорил за инцидента пред агенцията, но не е ставало въпрос за никаква уплаха или рапорти — можете сами да се убедите в това, ако влезете в сайта на агенцията.

Затова винаги се опитвайте да намерите оригинала на новината или повода за новината.

Но най-главното условие, за да разпознаете фейка, е критически да се отнасяте към информацията, която получавате. Информационната война е много важен елемент в конфронтацията между държавите, затова се старайте да не приемате на вересия каквото и да е съобщение, докато окончателно не се убедите в неговата правдивост.

Автор: Олег Шанковский за Stopfake.org.