Статиите в рубриката „Мнения“ отразяват личната позиция на авторите си. Редакцията на сайта Stopfake може да не разделя тази позиция.

Денис Казански
Денис Казански

Странно е, че журналистите все още не бързат да направят анализ на записите на Главната прокуратура на Украйна (ГПУ), които доказват прякото участие на ръководството на РФ в разпалването на военните действия на територията на Украйна. В края на краищата тези записи ни позволяват да си изясним много неща за събитията от „руската пролет“ и ни разкриват първоначалните планове на руснаците, които за щастие така и не се осъществиха, пише в блога си украинският журналист от Донецк Денис Казански.

Вече фактически е потвърдена автентичността на записите. Руските журналисти се обърнаха към хората, чийто разговори бяха публикувани от ГПУ, да дадат коментар за обвиненията от страна на Украйна. И докато Глазиев се отказа да даде коментар и нарече обвиненията на Украйна „бълнуване на нацисти“, то Затулин призна, че гласът на записа е неговият. В интервю за РБК Затулин заяви, че записите били направени от специалните служби на САЩ и били предадени на Украйна като знак на благодарност за компромата за шефа на избирателния щаб на републиканеца Донълд Тръмп Пол Манафорт.

Изобщо тази версия изглежда съмнително, но нас в този случай ни интересува главното – Затулин признава факта, че такива записи има. Също така той не отрича, че действително е бил в Крим от 26 февруари 2014 г., а освен това заедно с Глазиев и още един лидер на протестите в Крим, Алексей Чалий, е организирал обществения фонд „Ние всички сме „Беркут“, който помагал на сепаратистите.

Нека да послушаме записа още веднъж и да се спрем на най-любопитните моменти.

1. В Украйна дълго време се водеха спорове дали ръководството на РФ действително е имало планове за създаването на „голяма Новороссия“ през 2014 година или само е блъфирало. Ако сега вече никой не се съмнява, че Москва е имала агресивни намерения по отношение на Крим и Донбас, то нямаше яснота относно останалите Югоизточни региони. Безредиците в Одеса и Харков можеха да бъда резултат както от самодейността на местните проруски организации, така и в резултат на руска намеса.

Сега е ясно, че Русия действително е провокирала активно безредиците в Украйна в началото на март, но блицкригът се провали. И въпреки че Глазиев и Затулин фактически не заемат някакви отговорни постове в РФ, то едва ли съветникът на Путин (а Глазиев работи като такъв от 2012 година) може да взема такива решения и да раздава такива указания без санкцията на Кремъл. Руското ръководство действително се е опитвало да подпали Югоизтока и да принуди областните съвети в различни региони да се бунтуват срещу столицата, и да заявят, че новата власт в Киев не е легитимна. Но не им се получи. И записът дава отговор на въпроса защо не им се получи.

2. Ключовата фраза на Глазиев, която чуваме на записа на ГПУ, ни обяснява практически всичко за събитията през пролетта на 2014 година и стратегията на руснаците в Украйна. Тя звучи на 5:35 минута.

– Ама ние не можем да правим всичко това насила. Ние използваме сила само да подкрепим народа, и край. А ако няма народ, то каква поддръжка може да има там?

Русия не може да вземе и просто така да въведе войски. За да може да действа в Украйна, Русия е имала нужда от прикритие. Въпреки опасенията, че „Путин направо ще се юрне към Киев“, Русия не е имала намерението на напада открито. Нейните войски са могли да се появят само там, където е имало на кого да се опрат. Само там, където петата колона, състояща се от украински граждани и местни активисти, е можела да подготви почвата за това.

В края на краищата е станало именно така.След като са се убедили, че „няма народ“ Русия не отива в Харков, не отива в Одеса. Както и в други градове като Запорожие, където проруските сили се оказаха изключително инертни и слаби. Руските военни, диверсанти и бойци се появиха само в онези райони, където хубаво ги помолиха за подкрепа. Този факт е изключително важен, за да разберем ролята на руските агенти на влияние в организацията на кръвопролитията.

В Украйна и до сега се водят спорове дали обикновените жители на Донбас имат вина за това, което се случи с тях, дали тяхното поведение през пролетта на 2014 година не е имало никакво значение и Русия и така е щяла да въведе войски в Донбас. Сега ние разбираме, че поведението на местното население действително е изиграло решаваща роля. В градовете, в които проруските сили се оказаха слаби и бяха подавени от местните патриотически настроени жители, не се появиха руски „доброволци“. Те се появиха само там, където можеха да разчитат на широко участие на местното население във военните действия.

Путин не действаше „по беспределу“, както им се стори на мнозина през март 2014 година, а „по понятиям“ („по беспределу“ и „по понятиям“ са думи от руския криминален жаргон, с който често си служи президентът на РФ – бел.ред.). В руската криминална традиция, от която е изкласила съвременната руска държава, сформирана през 90-те, съществува такова понятие като „лохотрон“ (измама – бел.ред.). Важна особеност на „лохотрона“ е да успееш да накараш лоха (тъпака – бел.ред.) сам да ти донесе парите, без да го караш насила. Измамниците, които лъжат на карти, не карат никого да играе с тях на карти, а измамниците с похлупаците – на „къде е топчето“. Но ако вече доброволно си се съгласил да играеш, тогава плащаш. Тогава отговорността за случилото се се прехвърля върху самия „лох“, който става жертва не толкова на мошениците, колкото на собствените си слабости и пороци.

Тук читателят може сам много леко да проведе паралели с това, което стана в Украйна преди две години. За да може да действа в някой регион на Украйна, Кремъл е имал нужда от жителите на този регион, които „да помолят сами“ за подкрепа и някак да се обозначат. В този случай путинският „лохотрон“ се задействал и към масовката с руски флагове се отправяли „на помощ“ въоръжени отряди „отпускари“ и „бивши“ сътрудници на ФСБ. А там, където клиентът се отказвал да седне на масата и да вземе картите, или пък бдителните съседи навреме го удряли през ръцете, никой не отивал да „спасява народа“.

Тази проверена от времето проста схема позволи на Путин, като класически лохотроншик, накрая да прехвърли отговорността за агресията върху самата жертва. Все едно – Крим е наш, но ние не го окупирахме, а той сам се присъедини към нас. Вие нали видяхте митинга с руските флагове в Севастопол? Видяхте. Много ли хора имаше? Много. Те проведоха ли референдум? Проведоха. Ето, те всичко сами направиха, а ние само им помогнахме да защитят своя избор. Тази логическа конструкция вече е взета в оборот и от някои западни политици, симпатизиращи на Кремъл.

Още по-нагледно беше реализирана тази схема в Донбас. Отначало хиляди хора в Донецк и Луганск излязоха на улицата и по съвета на руските провокатори сами помолиха Путин да въведе войски. След това действително дойдоха да им помогнат „доброволци“ от Руската федерация, които за развлечение на целия свят устроиха кървава баня. В края на краищата стана ясно, че „никой нищо не е обещавал на Донбас“ и тъпаците установиха, че са попаднали в сива зона без никакви перспективи.

Без петата колона, без агентите си на влияние и нужния процент от лоялни граждани, Русия нямаше да успее нищо в Украйна. „Вежливите хора“ диверсанти на Стрелков никога нямаше да се появят там, където местното население би им оказало съпротивление. Украинците трябва да помнят това и да направят съответните изводи. Колкото по-свободно се чувстват политиците, симпатизиращи на Русия, във вашия град, толкова по-голяма е вероятността един ден във вашия дом да попадне снаряд, а вашата кола да бъде иззета от местните „антифашисти“. Сами си направете съответните изводи.

3. На-искрени привърженици на „славянското братство“, най-идейни защитници на руския език, най-принципиални антифашисти, най-вярващи православни – всичко това е всъщност за пари и заради пари. Без пари руският свят завяхва, руската пролет не идва, а рускоезичното население не желае да се защитава от фашизма. Ето това е загадъчната закономерност.

В преговорите на Глазиев и Затулин редовно възниква финансовият въпрос. „Активистите“ от Харков и Одеса се обаждат на Глазиев с финансови искания.

3:00

Затулин: Ние профинансирахме Харков, профинансирахме Одеса. Значи там има заявки и от други региони, но за сега аз всичко преустанових, защото още не съм решил финансовите въпроси, а в края на краищата аз оставам сам на сам по тези задължения. Вече изплатих парите на казаците, на които десет човека им ги бяха обещали, но така и не им дадоха нищо, и така нататък. И изобщо вече ми писна от финансови проблеми.

6:35

Глазиев: Сигурен ли си, че „Оплот“ ще успее?
Затулин: Те казват, че държат хората на площада.
Глазиев: Добре, добре, аз пак ще питам.
Затилин: Аз ги удовлетворих частично. Но те имаха много по-големи апетити и постоянно повдигат тези въпроси.

7:50

Тамара, помощничката на Евгений Жилин, основателят на харкивския „Оплот“:

Казвам се Тамара. Звъня от името на Жилин Евгений Владимирович От Харков от „Оплот“ по повод сметката за хората. Бяхме я пращали на Соколова.

Глазиев: Аз дадох вашите координати на хората, които се занимават с това. Ще се свържат с него.

По всичко изглежда, че през пролетта на 2014 година много борци с хунтата са си оправили материалното положение. Но не можем да кажем същото за тези, които се подведоха от този щедро заплатен спектакъл. Хиляди от тези доверчиви нещастници лежат в гробовете, пожертвайки живота си за чужди финансови интереси.

5. Без руското финансиране и прякото участие на руснаците какъвто и да е сепаратизъм в Украйна не струва нищо. Всичките проруски движения в Украйна са абсолютен фейк, а техните лидери са кръгла нула. Това е очевидният извод, който следва дори от тези фрагменти на диалозите, влезли в аудиоматериала на ГПУ. Безпомощните тъпаци, които получават шанс да се проявят в условията на хаос и отсъствие на власт, досаждат постоянно на Затулин и Глазиев, молят ги за пари, указания и гаранции. Затова не е учудващо, че още през 2014 година Русия фактически закри „проекта Новороссия“, след като се убеди, че той е безперспективен. Тези хора не успяха да проведат никаква самостоятелна дейност без външна помощ и накрая предсказуемо бяха изоставени от своите куратори.

Много е развеселяващ възмутеният монолог на Глазиев за Запорожие. „Хиляда и петстотин“ местни проруски активисти в края на краищата се оказаха жалка шепа маргинали, по които привържениците на Украйна, ядосани от новините от Крим и Донбас, метнаха яйца и брашно, и накрая прогониха. Това спаси града от печалната участ на Донецк и Луганск, и спаси живота на хиляди запорожци, които сега се наслаждават на мирен живот в мирен град.

zaporozhe

„Лентите на ГПУ“ ни дават възможност отново мислено да се върнем към онзи страшен предвоенен март и да разберем, в края на каква пропаст е стояла тогава Украйна. На крачка от каква катастрофа сме били.

За щастие тогава Украйна се спаси от тотален хаос и страшно кръвопролитие. На някой места я спасиха активните граждани. На други места войната удави в зародиш местния елит. Не му провървя само на Донбас, който с весело подсвиркване тъпчеше украинските флагове и удавяше в кръв митингите на тези , които се опитваха да го спрат преди самоубийствения скок. И в това Донбас преуспя значително. И на 12 апрол 2014 на зова пристигна смъртта, като предварително сериозно се удостовери, че именно нея са викали.

Още предстои диалозите на Затулин и Глазиев да бъдат напечатани в украинските учебници по история. За да може всеки ученик да знае как хладнокръвно и целеустремено властите на „братска Русия“ са побутвали Украйна към войната и са готвили кръвопролитието. Колко спокойно и просто вързаният в езика съветник на Путин раздава по телефона указания, които трябва да доведат до безредици и смъртта на хиляди „рускоезични украинци“, които Русия уж се опитва да защити.

Разбира се  ние няма да забравим това.

Източник: Блога на Денис Казанский