Автор: Оксана Андриевская, специално за StopFake от Барселона

Датата 1 октомври втрещи цяла Испания. Дълго време каталонският референдум не се възприемаше особено сериозно от останалата част от Испания. Той предизвикваше ту недоволство, ту яростна подкрепа от гражданите, в зависимост от региона или политическите възгледи. Много скоро в СМИ и социалните мрежи започна истинска борба между противниците и поддръжниците на допитването. Журналистическите стандарти за непредубеденост отидоха на заден план и ако преди читателите и зрителите имаха известни съмнение, то сега дори случайните хора с абсолютна точност могат да определят каква е позицията на дадено СМИ по повод на предстоящото гласуване.

Външните интереси

Каталонската La Vanguardia критикуваше в Twitter кампанията на управляващата партия — РР — Partido Popular, по време на която политическото обединение опровергаваше „лъжите“ на каталонското движение за независимост под хаштага #MentirasIndependentistas. Един от митовете, които те се опитаха да развенчаят, бе за „80% каталонци, които подкрепят референдума“. Те цитираха проучване, което сочило, че „60% от испанците настояват за забрана на референдума“. Колкото и да е странно, и двата факта са истина. РР се опита също да намери чуждестранна „следа“ в действията на правителството на Автономията. В една от публикациите си партията заяви, че зад желанието за независимост на Каталония се криели „венецуелският диктатор Николас Мадуро, скриващият се от закона Джулиан Асандж и терористът Отеги“. Последният сега се изявява като координатор на лявата партия Билду в Страната на баските, а преди е бил осъждан за връзките си с ЕТА. РР така и не даде никакви конкретни доказателства за твърденията си.

Един от най-големите вестници в Испания El País също написа за „ръката на Кремъл“. Всекидневникът публикува статия със заглавие „Руската намеса в каталонската криза“. Според анализа на журналисти на El País, „след скритите интернет-кампании в подкрепа на Брекзит, подкрепата на изборите за Марин Льо Пен, ултрадесните в Германия, Кремъл видя в каталонското движение за независимост още една възможност  да задълбочи раздора в Европа и да усили международното си влияние“.

Изданието съобщи и за активното участие в кампанията на руския правителствен канал RT (известен преди като Russia Today), който според техни данни от 28 август е публикувал на испаноезичния си портал 42 новини за референдума.

Освен това вестникът разкритикува бързо набиращите популярност туитове на създателя на Wikileaks Джулиан Асандж. Например ето този от 15 септември 2017 г.: „Обръщам се към всички с молба да подкрепят правото на Каталония на самоопределение. Испания не трябва да допуска репресии и да забранява гласуването“. Той моментално събра 16 000 „лайка“ и 12 000 потребителя веднага разпространиха съобщението. El País направи анализ на извадка от 5000 абоната на Twitter-а на Асандж с помощта на TwitterAudit и получените данни показаха, че 59% от тези профили били фалшиви. Със същата скорост набираше популярност и съобщението на бившия анализатор на американските специални служби, получил политическо убежище в РФ, Едуард Сноудън. „Репресиите в Испания по повод неудобните заявления, политиката и протестите в Каталония нарушават правата на човека“ – за 24 часа този пост на Сноудън от 21 септември събра 8 000 „лайка“ и 8 000 „ретуита“. Въз основа на тези данни El País прави извода, че референдумът в Каталония се рекламира активно от армия от руски ботове.

„Гръмки“ заглавия

„Независимостта като расизъм. Как Европа се връща към племенния строй“, – така озаглави блога си специалният кореспондент на El Confidencial в Истанбул Иля Топер. Журналистът прави сравнение между референдума в Каталония и референдума в Кюрдистан на 25 септември. По негово мнение и двата си приличат по това, че и двете територии имат достатъчно широка автономия, а политиците не говорят за нови закони, а само апелират към чувствата. Топер не обвинява директно каталонците в расизъм, той признава, че тази земя е станала роден дом за много чужденци и вътрешни преселници. Но все пак журналистът цитира „Наръчника за възпитанието на младия СС-вец“: „нито една раса не е по-лоша от другите: всяка една трябва да живее в собствената си среда и да не се смесва“.

По канал Intereconomia в една от хумористичните програми, в които се обсъждат последните новини, водещите споменаха ядрената заплаха от Северна Корея в каталонския контекст: „След успешните си изпитания на междуконтинентални балистичесни ракети Северна Корея обеща да навреди на САЩ колкото се може по-силно, тъй като те имат ракети, които могат да достигнат не само до територията на САЩ, но и до Европа, и Иберийския полуостров. По-специално до Барселона… – Барселона? ой! не, не! Ким! Стреляй! Ние само ще спечелим от това! Стреляй!“

Този случай предизвика реакцията на футболиста на националния отбор на Испания по футбол и играч на ФК „Барселона“ Жерар Пике. В туитъра си той отбеляза националната гвардия и попита: „А при тези няма ли да отидете?“, – намеквайки за обиските в каталонските издания.

Но най-интересен бе коментарът на специалния посланик за международни културни връзки на Северна Корея и фактически прессекретар на режима, каталонецът Алехандро Као: „Много съжалявам, че Intereconomia все още съществува. Ще подарим една бомба на Каталонската република, за да я пъхне в з… на тези франкисти“.

Една от най-странните реакции на референдума прозвуча в ефира на телевизионния канал Antena3, където един от гостите на програмата „Espejo publico“ писателят Хуан Мануел де Прада на въпроса на водещата доколко е възможен диалогът между двете страни на конфликта, заяви: “ За да има диалог, е необходимо те да споделят една идея. Няма за какво да говоря с човек, който иска да възстанови робството, няма за какво да говоря с този, който счита педофилията за законна. Това, което сега става в Каталония, е също толкова опасно, колкото робството или педофилията“.

В Twitter се разгоря остра дискусия между създателя на Wikileaks Джулиан Асандж и испанския писател, автор на книгите за капитан Алатристе Артур Перес-Реверте. Първият публикува в профила си снимка на пекинския площад Тянанмън от 1989 г. по време на разгонването на привържениците на демокрацията и написа следния коментар: „Испания, в Каталония това няма да подейства. Каталонците имат право на самоопределение. Арестите само ще ги обединят и ще ги направят по-силни.“ Испанският писател не се сдържа: „Тази фотография с танковете за пореден път доказва, че вие не знаете нищо за Испания, но и показва, че сте пълен идиот, господин Асандж“. Отговорът не закъсня: „Дори Вашите оскърбления са копирани от вратата на тоалетната“, – заяви Асандж, намеквайки за глобата от 200 000 евро, които Перес-Реверте плати заради плагиат в един от неговите сценарии. „Не всички имаме възможността да живеем в тоалетни, посолства и закрити помещения като Вас, господин Асандж“, – отговори писателят на активиста, който от 5 години не излиза от посолството на Еквадор в Лондон.

Рибата, която е тръгнала да се яде от собствената си опашка

На 20 септември в повечето градове в Каталония започнаха мирни протести. Мнозина бяха възмутени от действията на Националната гвардия, която претърси частната поща Unipost в град Тераса за писма за доброволците при гласуването.

Също заради референдума бяха претърсени редакциите на вестниците El Punt Avui de Barcelona, Vilaweb y del Rincón Catalán и печатниците в Сан-Фелиу-де-Льобрегат и в Оспиталет-де-Льобрегат.

Както можеше да се очаква реакциите на вестниците на действията на испанското правителство бяха напълно противоположни в зависимост от региона. Този път нямаше журналистическа солидарност, а дискусията за свободата на словото отиде твърде далеч. АВС се радваше: „ДЕМОКРАЦИЯТА В КАТАЛОНИЯ Е ВЪЗСТАНОВЕНА. Правителството дезактивира държавния преврат на 1 октомври“. (ABC: LA DEMOCRACIA SE REINAUTAURA EN CATALUNA el estado desactiva el golpe de 1-0 ). La Vanguardia: „Протестът се движи по улицата под полицейска обсада 1-О“ (La protesta s´instala al carrer pel setge policial a 1o). La razon одобри действията на властта и ги нарече „демократична твърдост“. В El Mundo направо нарекоха протестиращите сепаратисти.

Протестите предизвикаха реакция не само в СМИ. ФК „Барселона“ публикува официално писмо, в което обеща подкрепа за организациите и хората, които отстояват демокрацията и свободата на словото. Каталонските епископи също подкрепиха желанието за независимостта. 300 представители на църквата подписаха манифест в подкрепа на референдума. Също така те „призоваха католиците и всички граждани на Каталония да отидат да гласуват и да гласуват по съвест“.

Интернет буквално бе наводнен с огромно количество шеги в подкрепа на референдума.

Обикновените граждани решиха сами да си напечатат и да разлепят плакати в подкрепа на референдума въпреки глобите, които ги грозяха. А президентът на Каталония в своя туитър публикува адресите на новите сайтове за референдума, които се появиха след като правителството на Испания блокира старите. „Не може да се сложи врата в полето. Ние продължаваме!“

Оксана Андриевская