Всъщност на страната на Третия райх във войната срещу СССР застанаха правителствата само на шест европейски държави, докато по-голямата част от страните на континента до юни 1941 г. самите бяха жертви на нацистката окупация, а милиони европейци воюваха срещу Хитлер — включително рамо до рамо с Червената армия.
Руските медии разпространяват изявлението на постоянния представител на РФ при ООН Василий Небензи, че „почти цяла Европа, заедно с Третия райх“, е участвала в нападението срещу Съветския съюз. „Те самите (европейците – бел. ред.) са били съучастници на нацистите, при нас на гости дойде практически цяла Европа под знамената на Хитлер. Кой ли не е воювал срещу нас“, — цитира дипломата РИА „Новости“. Тази информация беше разпространена от „Российская газета“, „Победа РФ“ и други издания.
Всъщност това е поредната фалшива новина, разпространена от руския постоянен представител в ООН. Формални съюзници на Германия във войната срещу СССР бяха Румъния, Финландия, Унгария, Италия, Словакия и Хърватия — шест държави, а не практически цяла Европа. Преобладаващото мнозинство от европейските държави до юни 1941 г. бяха окупирани от нацистите и нямаха нито правителства, способни да „обявят война“ на СССР, нито собствени армии. При това Великобритания вече почти две години воюваше с Германия и от юли 1941 г. стана съюзник на Москва, а поляците, французите, чехите и други европейци се сражаваха срещу Хитлер — включително на съветско-германския фронт.
Според данни на военните историци, на 22 юни 1941 г. границата на СССР е била пресечена от над 3,8 милиона войници от страните от „Оста“, но ядрото на тази група е бил германският Вермахт — над три милиона души. Както следва от бойния план на операция „Барбароса“, до юли 1941 г. наред с около 150 германски дивизии в кампанията са участвали 15 румънски и 16 фински дивизии, 3 италиански и 2 словашки дивизии, както и 12 унгарски бригади. С други думи, приносът на съюзниците на Хитлер, при цялата му значимост в отделни участъци, беше с един порядък по-малък от германския. Най-мащабното академично изследване по тази тема — книгата на бившия научен директор на Центъра за военна история на Бундесвера Ролф-Дитер Мюлер „The Unknown Eastern Front: The Wehrmacht and Hitler’s Foreign Soldiers“ — подробно показва: че чуждестранните контингенти на Източния фронт са били разнородни, често зле въоръжени и подчинени на интересите на Берлин, а не на „общоевропейска кампания“ на равноправни партньори.
Важно е да се отбележи, че по-голямата част от Европа беше жертва на Райха, а не негов съюзник. Към момента на нападението срещу СССР Полша, Чехия, Дания, Норвегия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Франция, Югославия и Гърция бяха окупирани от Германия. Историкът от Колумбийския университет Марк Мазовер в своята книга „Hitler’s Empire: Nazi Rule in Occupied Europe“ описва нацисткото господство в Европа като жестока колониална империя, изградена върху терор, грабежи и масови убийства — окупираните народи са били обект на експлоатация, а не доброволни участници във войната на Хитлер. Да се поставя знак за равенство между окупирана страна и съюзник на агресора — означава да се подменят понятията: според такава логика за „съучастник на нацистите“ би трябвало да бъде обявен и самият СССР, на чиято окупирана територия, според оценките на историците, от 600 хиляди до 1,4 милиона съветски граждани са служили в германските въоръжени сили като „хиви“ и бойци от „източните формирования“ — повече, отколкото са предоставили на Вермахта всички западноевропейски страни, взети заедно.
Европейците масово се сражаваха срещу Хитлер — по-специално рамо до рамо с Червената армия. Великобритания беше в състояние на война с Германия от септември 1939 г., а още на 12 юли 1941 г. подписа споразумение за съвместни действия със СССР. В рамките на арктическите конвои около 1400 кораба доставиха в Мурманск и Архангелск милиони тона военни товари, като при това британски моряци загиваха, защитавайки доставките за Червената армия. Полските въоръжени сили, четвърти по брой сред съюзниците след СССР, САЩ и Великобритания, се сражаваха с Германия на Запад и на Изток: сформираните в СССР полски армии достигнаха Берлин. Френската авиационна ескадрила „Нормандия – Неман“ воюваше в състава на 1-ва съветска въздушна армия, като извърши над 5000 бойни полета и унищожи около 270 германски самолета. Движенията на съпротивата действаха практически във всички окупирани страни. Западноевропейските доброволци в подразделенията на СС се брояха на десетки хиляди — незначителна цифра на фона на милионите европейци, които воюваха срещу Райха.
Реториката за „нападението на цяла Европа“ пренебрегва и факта, че от август 1939 г. до юни 1941 г. Москва е била свързана с Берлин чрез пакта „Молотов–Рибентроп“. Както показва британският историк Роджър Мурхаус в изследването си „The Devils’ Alliance: Hitler’s Pact with Stalin, 1939–1941“, съветско-германското сътрудничество е включвало разделянето на Полша, анексирането на балтийските държави и мащабни доставки на суровини, които са помогнали на Хитлер да води война срещу същите тези европейски държави, чиято вина сега се подчертава от руската дипломация.
Следователно изявлението на Небензи замества историческите факти с пропагандни обобщения: тя превръща реалната коалиция от шест държави от „Оста“ в „практически цяла Европа“, а окупираните жертви на нацизма — в „съучастници“, а участието на милиони европейци в разгрома на Райха, включително съюзническата помощ от СССР, просто изтрива. Целта на тази реторика е да прехвърли колективната „наследена вина“ върху съвременните европейски държави, които подкрепят Украйна, и да представи настоящото противостояние като продължение на Великата отечествена война.
