30 мита за Крим

Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.

В навечерието на втората годишнина от незаконния референдум в Крим на руския пропагандистки сайт „Руски дневник“ се появи статията на Екатерина Синелшчикова „7 въпроса за Крим“, в която отново бяха повторени опорните точки на Кремъл за анексирания украински полуостров. „Руски дневник“ е версията на български на руското международно издание „Russia Beyond the Headlines„, което излиза на 15 езика. Проектът е основан през 2007 г. от „Российская газета“ и е официален печатен орган на правителството на Руската Федерация. „Руски дневник“ се печата и като притурка към печатния орган на БСП – в. „Дума“.

Но нека за Крим, неговата икономика и история, за кримските татари и руската анексия разкажат самите кримчани. Предлагаме на Вашето внимание проекта „Енциклопедия на заблужденията. 30 мита за Крим„, създаден от кримските преселници Сергей Громенко, Олга Духнич, Павел Казарин, Александр Лиев, Валентина Москаленко, Максим Свеженцев и Рустем Халилов.

ИСТОРИЯ

Мит 1

Крим е „исконно руска земя“

«Исконно руска» означава «такава, която в продължение на векове» принадлежи на «руснаците». Но това не е така. Крим има почти 3000 годишна история – от появата през IX век до нашата ера на първия известен нам етнос — кимерийците. А Руската империя установява своя суверенитет над Крим чак през 1783 година — след Кючуккайнарджийския мирен договор. При това руснаците стават етническо мнозинство чак през 1917 година, според руски данни от преброяване. Получава се , че полуостровът става „руски“ в началото на ХХ век, а руският период в етническата история на Крим заема само 3,5%.

Мит 2

Крим винаги е принадлежал на Русия

Въпреки разпространеното мнение, походите на руските князе към Херсонес (най-известният, от които е походът на Владимир Велики) не довели до подчиняването на Крим на Русия (за този период дори не може да се използва названието „Русия“, тъй като става въпрос за Киевска Рус, чиято история е „присвоена“ от Русия – бел.ред.). Картите в училищните учебници също погрешно показват Керченския полуостров като част от Тмутараканското княжество.

За пръв път Крим попада под контрола на Русия (по-точно на Руската империя – бел.ред.) през 1783 година, когато Екатерина II ликвидира Кримското ханство и анексира неговата територия. Полуостровът е в състава на Руската империя до 1920 година, с прекъсване от 1918 до 1919 г., когато е окупиран от немски и англо-френски войски. Крим е в състава на СССР от 1920 година до 1954 година, без периода 1941-1944 г., когато е под немска окупация.

Дори ако не отчитаме тези прекъсвания, то номинално Крим е бил част от Русия само 170 години. (Авторите включват в тези години и периода, когато Крим е бил автономна република в състава на РСФСР).

Мит 3

Украйна няма изобщо никакво отношение към Крим

Всъщност от XVII и до ХХ в. Украйна и Крим редовно са сключвали военно-политически съюзи. През 1624 г. хан Джанибек Герай пристигнал заедно с еничарите да отнеме трона на Мехмед Герай III, но запорожските казаци, които воювали на страната на втория, разбили противника край Карас-Базар (Белогорск).

На следваща година през януари бил сключен първият в историята казацко-кримски съюз. През 1628-1629 г. запорожците взимат участие в още една война в Крим, когато подкрепят своя стар съюзник Мехмед Герай III в борбата му срещу враговете, тогава в битката на река Алма загива украинският хетман Михаил Дорошенко.

От 1648 до 1654 г. кримските татари са съюзници на Богдан Хмелницки, и, въпреки че хетмана не винаги одобрявал тяхното поведение на бойното поле, заедно те успели да спечелят не една битка. До сключването на Бахчисарайския мирен договор през 1681 година кримските войски помагали на казацките хетмани в борбата им за независимост от Полша и Московия, а между 1692 и 1734 г. подкрепяли, включително и с военна сила, украинската политическа емиграция.

По време на революцията 1917-1921 г. отношенията между кримските власти и материковата Украйна варират от съюз до конфронтация.

Мит 4

Предаването на Крим на Украйна е незаконно, това е бил „подарък“ на Хрушчов

По първо, Никита Хрушчов не е бил едноличен управник през 1954 година, а предаването на Крим е колегиално решение на съветското висшо ръководство. Ръководител на съветското правителство е бил Георгий Маленков — идеен сталинист и противник на Хрушчов. Той организира фактическото предаване на властта, а документите подписва председателят на президиума на Върховния съвет на СССР Климент Ворошилов.

По второ, действително е имало правови колизии, при предаването на Крим, но те са изчерпани при: а) внасянето през 1954 година на изменения в действащата Конституция на СССР от 1936 година и конституцията на РСФСР и УССР от 1937 г.; б) съставянето през 1978 година при Леонид Брежнев на нови конституции на РСФСР и УССР. Във всички тези документи, които имат висша юридическа сила, Крим (а също така и г. Севастопол) са обозначени като съставни части на УССР.

Мит 5

Севастопол никога не е бил предаван на Украйна

Да, наистина през 1948 година Севастопол е бил изведен от състава на Кримската област и му е бил предоставен статут на град с републиканско подчинение. Да, наистина през 1954 година не е бил приет нито един специален документ, които да обозначи новия статут на града в Украйна. Но в „старата“ конституция на РСФСР от 1937 година и в редакцията й от 1954 година изобщо не се споменава кои са градовете с републиканско подчинение, а в новата конституция от 1978 година е посочено, че има само два такива града — Москва и Ленинград. При това в конституцията на УССР от същата година като градове с подобен статут са споменати Киев и Севастопол. Получава се, че дори, ако през 1954 година съветските законодатели са пропуснали нещо, то при внасянето на изменения в републиканските конституции, тези пропуски са били оправени.

Мит 6

През 1991 Украйна е получила Крим по случайност 

По първо, до този момент в продължение на почти 40 години за Крим столица е Киев, а не Москва, така че никой нищо не е предавал. По второ, на референдума на 1 декември 1991 година 54% от кримчаните подкрепиха независимостта на Украйна. И, най-накрая, по трето, от 1991 до 1997 г. между Киев и Москва са сключени редица междудържавни договори (включително и печално известният Будапещенски меморандум и Голям договор за дружба, сътрудничество и партньорство), в които и двете страни признават териториалната цялост и нерушимост на границите на партньора. Така че Русия след 1991 година  нееднократно е потвърждавала украинския суверенитет над Крим.

АНЕКСИЯ

Мит 7

В Крим руският език е бил подложен на дискриминация

Според данните от преброяването през 2001 година 58,5% от анкетираните са се нарекли руснаци, 24,4% – украинци, 12,1% – кримски татари. При това 77% от жителите на региона са посочили руския като роден език. В Крим никога не е било ограничавано със закон използването на руски език. Според чл. 10 от Конституцията на Автономна република Крим (АРК) «Руският език, като език на мнозинството от населението на АРК, който се приема за език за междунационално общуване, се използва във всички сфери на обществения живот»; според чл. 11 «паспортът, трудовата книжка, документите за образование, свидетелството за раждане, брак и други се изготвят на украински и руски». При това, за да получите документ на кримскотатарски, е трябвало специално да напишете молба. За пръв път във Върховната рада на АРК е била произнесена реч на езика на кримските татари чак през 2012 година.

Масовото използване на руския език в Крим е било не само узаконено, но е било факт в ежедневието. През 2013 в Крим 89,4% от учениците са получили образование на руски език, а на украински и кримскотатарски — 7,4% и 3,1% съответно. От около 600 училища на полуострова статут на украиноезични са имали 8, като всичките те са били само в градовете.

Във вузовете в Крим само 5% от дисциплините са били преподавани на украински, останалите – на руски. Само в два вуза в Крим са били подготвяни преподаватели по кримскотатарски език и литература.

Повече от 80% от печатните СМИ са излизали само на руски, напълно украиноезичен е бил само един вестник на полуострова — «Кримська світлиця». Само 7% от телевизионните програми на държавната кримска телевизия са били на кримскотатарски. Подобна е била ситуацията и в останалите сфери на обществения живот.

След анексията на Крим на полуострова не е останало нито едно украиноезично училище.

Тези факти ясно доказват, че руският език в Крим не е бил подложен на дискриминация.

Мит 8

Майданът доведе до смяна на властта в Киев, затова Москва вече нямаше задължения пред Украйна да спазва териториалната й цялост

Договорите за границите се подписват от правителствата, но се сключват от държавите. Смяната на политическия елит, както и други форс-мажорни обстоятелства, по никакъв начин не влияят на тези договори.

Ако Москва е считала, че в Киев е осъществен преврат, то тя, заедно с останалите гаранти на териториалната нерушимост на Украйна в лицето на Вашингтон и Лондон (според Будапещенския меморандум), е трябвало да настоява за открит и прозрачен избор на легитимна власт. Задълженията относно границите не са отменят, докато държавата продължава да съществува като субект на международното право.

Мит 9

Не е имало никаква анексия на Крим, тъй като Москва просто е присъединила полуострова

Върховният съвет на Крим и Съветът на министрите бяха завладени от руски военнослужещи в нощта на 27 февруари 2014 г., а чак след това местните депутати обявиха решението да бъде проведен референдум за статута на полуострова (на 16 март 2014 г. – бел.ред.). А «декларацията за независимост на АРК и Севастопол» беше приета чак на 11 март — след като руските войски вече две седмици патрулираха улиците на кримските градове.

Въвеждането на войски (или използването на военнослужещите от разположените на територията на Украйна военни бази на Черноморския флот) и завземането на органите на властта на територията на суверенна държава прави нищожни всички решения, социологически допитвания и плебесцити, които се провеждат впоследствие на окупираната територия.

Мит 10

Ако полуостровът не беше присъединен към Русия, го очакваше съдбата на Донбас

Крим не можеше да стане Донбас, защото без Крим нямаше да има Донбас. Отрядът на Игор Стрелков — Гиркин, който завзе Славянск и започна бойните действия в Донбас, се отправи в Източна Украйна от територията на полуострова.

Успехът на анексията на Крим внуши илюзията, че подобен сценария може да бъде реализиран в Източна Украйна, защото и двата региона през последните няколко електорални цикъла даваха своите гласове за просъветски политически лозунги.

Ако нямаше Крим, нямаше да има и „ДНР“ с „ЛНР“.

Мит 11

Крим повторил пътя на Косово

Анексията е едностранно присъединяване към една държава на части от територията на друга държава. Фактически именно това извърши Москва по отношение на Крим онази пролет. При това именно анексията се счита за едно от най-сериозните нарушения на международното право. Това е принципиалната разлика между  Косово и Крим.

Никой не е присъединявал Косово към Албания. През 2008 година никой не е изтривал от политическата карта на света старата граница, а само са нанесли новата. А това от гледна точка на съвременната дипломация е по-малък проблем от това, което стана с Крим. Ако през пролетта на 2014 година Русия беше решила да направи от Крим „непризната държава“, като Абхазия и Южна Осетия, то политическият и икономически натиск върху Кремъл нямаше да бъде в такива мащаби.

Мит 12

Западът лесно ще затвори очи за анексията на Крим

Това няма да стане, защото всяко силово прекрояване на границите обнулява идеята за териториална неприкосновеност. Признаването на новия статут на Крим рискува да „размрази“ голямо количество „замразени“ конфликти и териториални претенции в целия свят. Освен това всяка анексия предизвиква в западния свят асоциации със случилото се през 1938 година.

Тогава през октомври Германия анексира Судетската област на Чехословакия, в която 90% от населението са били етнически немци (в абсолютни цифри — 2,8 милиона човека). В този регион германските интереси са били представени от Судетско-немската партия, водена от Конрад Хенлайн. До анексията тя постоянно тръби, че германското население в областта е подложено на гонения от славянското мнозинство в Чехословакия, и тяхната риторика не се изменя дори от факта, че судетските немци имат представители в Националното събрание, а в училищата се преподава на родния им език.

Англия и Франция се съгласяват с германските претенции, за да избегнат войната. След подписването на Мюнхенските съглашения, които фиксират разделянето на Чехословакия, Чембърлейн отлита за Лондон и още от трапа на самолета заявява, че е „донесъл мир на нашето поколение“. Уинстън Чърчил тогава казва: „Даден ви беше изборът между война и безчестие. Избрахте безчестие и ще имате война“. След по-малко от година започва Втората световна война.

ИКОНОМИКА

Мит 13

Туристическият сезон в Крим може да бъде успешен и без украинските туристи

До анексията именно гражданите на Украйна съставяха основната част на туристически поток — 67,4%. Тази тенденция бе запазена още от съветско време. Например през 1986 година, когато Крим е бил посетен от най-голямото  количество туристи — 8 милиона човека, 5 млн от тях са били именно украинци. И по времето на най-„слабия“ туристически сезон през 1993 година, когато на полуострова са пристигнали само 2,3 млн туриста, два милиона от тях също са били украинци. Така че днешен Крим изгуби лъвския пай от хората, които формираха неговия туристически поток.

70% от туристите пристигаха в Крим с железопътен транспорт. Сега това вече е невъзможно. Назначената от Кремъл кримска власт не остави голям избор на туристите: самолет или ферибот. В момента пропусквателната способност общо на двата вида транспорт не превишава 1,3 млн човека.

Мит 14

Кримските санаториуми са пълни с туристи

Кримската туристическа индустрия се състои от два елемента. Първият — това са санаториумите и лечебните пансиони, които преди приемаха до 1 милион човека и работиха цяла година. Сега те се запълват за сметка на организираните туристи от РФ, които отиват в Крим с карти, разпределени централизирано.

Вторият — това са 4500 мини-пансиони, които приемаха повече от 4 млн човека и работеха само през курортния сезон. Именно тези мини-пансиони почустваха осезателно съкращаването на туристически поток. Факт е, че те са празни вече втора година и това удря по техните собственици – представители на малкия и среден бизнес.

Мит 15

Крим е напълно осигурен с продукти

Крим никога не е можел сам да се осигури напълно с продукти. До анексията по-голямата част от продоволствието е докарвано от материкова Украйна. При това в самия Крим производството на различни селскостопански продукти е било нееднородно. Например Крим е осигурявал 30,3% от вълната в Украйна, 23,7% от гроздето и 5,7% от плодовете.

Ако вземем всички земни ресурси на страната, то общата площ на лозята в Крим е била едва 32,5 % от общата им площ в Украйна. Общата площ на градините е била едва 6% от общата площ на градините в Украйна. Сега Украйна се снабдява с продукти от споменатите отрасли от Херсонска, Одеска и Николаевска области. Що се отнася до зърнените култури, то кримските стопанства са произвеждали средно 2,7% от общия украински урожай.

Мит 16

Крим няма нужда от днепровска вода, на полуострова има достатъчно вода

63% от територията на Крим са пустинни степи. На тези територии се намират Красноперекопски, Раздолненски, Сакски, Ленински, Съветски, Джанкойски, Нижнегорски, Белогорски и Първомайски райони и градовете Симферопол (столицата на Крим), Бахчисарай, Евпатория, Керч, Стари Крим, Белогорск, Джанкой и Севастопол.

Полуостровът използва годишно повече от милиард кубически метра вода, от  които 85% се осигуряваха от Северо-Кримския канал (най-дългият в Европа с дължина 405 км от Нова Каховка до Керч). Фактически 2/3 от населението (1,5 млн кримчани) използваха именно днепровската вода, като 72% от нея отиваше за селското стопанство.

В Крим има достатъчно вода за пиене и полуостровът може напълно да се справи и без канала. За населението могат да се използват съществуващите артезиански кладенци след модернизация, допълнително може да се изкопаят нови.

Мит 17

Крим става само за туризъм

Туризмът никога не е бил ключов отрасъл нито в икономиката, нито в бюджетните постъпления на региона. До анексията временното настаняване и организацията на храненето са съставяли по-малко от 3% от брутния регионален продукт на Крим, а частта на туризма в бюджетните постъпления е била около 10%.

Според социологическите изследвания, проведени през 2011 година, само 5% от кримчаните са получавали доход от туризма и обслужването на почиващите, 40% са получавали доход от бюджета, а една четвърт — от реализацията на различни видове услуги (финансови, транспортни и търговия).

При това туризмът е оказвал и оказва значително влияние върху развитието на свързаните с него отрасли – около 20% от хората постоянно или през курортния сезон се занимават с дейности, така или иначе свързани с обслужването на почиващите. Този показател силно се колебае в зависимост от специализацията на територията – от 37% в курортните региони до 10% в селскостопанските.

През 2013 година в АРК са действали около 20 000 малки предприятия — юридически лица и 116 200 физически лица-предприемачи. Всеки трети кримчанин е бил зает в малкия бизнес. Интензивността на развитие на малкия бизнес в Крим е могла да се сравни само с тази в Киевска област. Приносът на малкия бизнес на автономията в бюджетите на всички нива преди анексията е достигал до 30%. При това малкият и среден бизнес в Крим е бил диверсифициран и доста развит по сравнение с останалите украински региони.

Мит 18

Украйна за 23 години не е инвестирала нищо в Крим, а той се е третирал на остатъчен принцип

Крим е получавал дотации от държавния бюджет, както и повечето региони в Украйна. Но ако разглеждаме само капиталните инвестиции и не взимаме предвид текущите бюджетни дотации, то от 2004 година от държавния бюджет в Крим са били вложени повече 750 милиона долара във вид на капитални инвестиции. През последните десет години до анексията през различни периоди регионът е усвоявал от 3,5% до 7,5% от целия обем на държавни капитални инвестиции ежегодно.

Ако говорим за несправедливост при разпределянето на субвенциите за социално-икономическо развитие на отделните територии, то трябва да отбележим, че Донецка област е получавала непропорционално висока част от общата сума на държавните разходи – обикновено за този регион са били отделяни между 30 и 40% от бюджетните средства, и вече останалото се е разпределяло между другите области.

Мит 19

Крим винаги е бил икономически по-тясно свързан с Русия

Оборотът на външната търговия на АРК (експорт + импорт) през 2013 година е възлязъл на повече от 2 млрд. долара. Частта на Русия е съставяла около 23%, а обемите на импорта и експорта практически са съвпадали. Частта на европейските страни също е била 23% през 2013 година, а импортът е надвишавал експорта с 60 млн. долара. Русия е доставяла в автономията минерално-суровинни продукти и елементарно оборудване, а Европа – високотехнологични стоки.

Инвестициите от Европа и Русия за 2013 са били 50% от всички чуждестранни инвестиции (по 25%), вложени в развитието на икономиката на полуострова. Основни донори на международна техническа помощ (безвъзмездна помощ за решаването на икономически, социални и други проблеми) в Крим са били проекти от ЕС, САЩ, Канада и Турция.

КРИМСКИТЕ ТАТАРИ

Мит 20

Депортацията на кримските татари е наказание за масовото дезертьорство и колаборационизъм

През май 1944 година съветската власт обвинява кримскотатарския народ в масово дезертьорство в началото на войната и в масов колаборационизъм по време на окупацията на полуострова. По-късно подобни обвинения са повдигнати и срещу други народи, населяващи Крим.

Съветската пропаганда създава и поддържа мита за уж «20 хиляди дезертьора» сред кримските татари-красноармейци. Всъщност общото количество на мобилизираните кримски татари през цялата война е било 23 000, а през 1946 от Съветската армия са били демобилизирани 9 000 кримски татари, така че такова количество дезертьори просто е нямало от къде да се вземе. След разгрома на 51-а армия в Крим през 1941 година от нея бягат войници от всички националности, а не само кримски татари. Петима кримски татари са получили за бойни заслуги званието Герой на Съветския съюз, а пилотът Амет-Хан Султан е удостоен с тази награда два пъти.

Съветската пропаганда подчертаваше, че кримските татари уж поголовно „са сътрудничили с врага“. Твърдеше се, че „почти всички възрастни“ са сътрудничили с немците“. Има данни, че максималното количество кримски татари-колаборационисти е било не повече от 15-16 000 човека или 6,5-7% от цялото население. Това действително не е малко, но  по първо, в Съветската армия все пак са служили повече хора, а по второ, нито един народ, попаднал под немска окупация, не е избегнал сътрудничеството с тях под една или друга форма. Така че не можем да говорим за тотална „измяна“ или за някакъв особен „народ-предател“.

Въпреки че обвиненията не са имали основания, на 18 май 1944 година започва първата вълна на депортация на кримските татари. В продължение на два дена 194 000 човека са изпратени в различни видове специални поселения, а други 6 000 човека са изпратени в ГУЛАГ. На 27 юни на полуострова започва втората вълна на депортация — допълнително са изселени повече от 3 000 кримски татари и повече от 40 000 българи, арменци, гърци, турци и цигани. Кримските татари — войници и офицери, които са уволнени от армията след войната, въпреки бойните им заслуги, също са изпратени на заточение.

В СССР различни народи са били подлагани на депортация, като всеки път са обявявани различни официални причини. Например през февруари 1944 година насилствено са изселени чеченците и ингушетите. Чечено-Ингушетската АССР практически не е била под окупация, затова официалната причина е звучала като «тероризъм». На 8 — 9 март от територията на Кабардино-Балкарска АССР са изселени балкарците. Тази територия е била под немска окупация от август 1942 до 11 януари 1943, но официалната причина за депортацията е била не «колаборационизъм», а «неспособност да защитят Елбрус». От територията на Грузинската РСР властта депортира турците-месхетинци. Територията на Грузия не е била окупирана, затова не са могли да обвинят местното население в колаборационизъм. Може би затова не са били съобщени причините за депортацията им. Освен това, позовавайки се на същото постановление, са изселени кюрдите и хемшилите от приграничните райони на Грузинската ССР.

Мит 21

По време на окупацията на Крим кримските татари са могли да организират въоръжено въстание и да изгонят агресора

Според данни от доклада на Борис Немцов, посветен на войната на Русия в Украйна, по време на анексията в Крим е имало около 35 000 руски военнослужещи. По данни от преброяването на населението през 2001 година, на полуострова са живяли 243000 кримски татари. От тях мъжете на възраст от 18 до 60 година са били 73 000 човека. Тоест получава се 35 000 подготвени кадрови войници срещу 73 000 мирни невъоръжени човека.

Мит 25

Срещу Меджлиса има опозиция или алтернатива в лицето на други обществени организации на кримските татари

Обществена организация не може да бъде в опозиция или алтернатива на институт. Меджлисът и Курултаят не са обществени организации и никога не са били регистрирани като такива. Те са органи на националното самоуправление. „Курултай“ е националният парламент на кримските татари, а „Меджлис“ е националното правителство.

За сега те не са регистрирани според действащото украинско законодателство, но са признати от украинския парламент, и най-важното – от кримскотатарския народ, който редовно избира делегати в Курултая и членове на местните меджлиси. Затова опитите да се поставят в един ред Меджлиса и създадените от татарите обществени организации не са оправдани.

Мит 26

Думата «кримскотатарски» се пише с дефис

Не! Пише се заедно. Според действащите «Правила на правописа и пунктуацията в руския език» думата «кримскотатарски» трябва да се пише слято (като прилагателно, което е образувано от словосъчетание). Дефисът се употребява при прилагателни, между които може да се постави съюзът „и“. Но „кримски татари“ е единно название на нацията и не може да се каже „кримски и татари“.

Мит 27

В Крим всичко е зле

Кримската битова реалност изобщо не е еднозначна. От една страна в Крим няма тотален дефицит на стоки – просто асортиментът от стоки се е съкратил. Частният бизнес продължава да работи, а санкциите и ограниченията в банковата сфера са засегнали само малка част населението. Обяснението е просто – и в предишните години полуостровът е бил „аналогов“ – тук винаги са предпочитали парите в брой пред банковия трансфер, изтегляли са парите от картите си още в деня на заплатата, и много малко хора са пътешествали извън пределите на полуострова. Ще получите различни отговори в зависимост от това, кого именно ще попитате за качеството на живота на полуострова.

Мит 28

Всички кримчани подкрепят Русия

Структурата на кримското общество е доста нееднородна. 40% от населението представлява т.нар. „ядрен“ проруски електорат. Това са хора, които винаги са чувствали Русия като своя родина, без значение дали тя е силна или слаба. Те винаги са били проруски и когато нефтът е бил по 20 долар, и когато е струвал 110. През февруари 2014 година в социологическото изследване на Киевския международен институт по социология те се изказаха за обединението на Украйна и Русия в една държава.

Ако погледнете електоралната карта ще видите, че също така в Крим има около 20% граждани, които са проукраински настроени. Дори по време на президентските избори през 2010 година, когато всички вече бяха уморени от „оранжевия“ лагер, 17% от избирателите в Крим гласуваха за Юлия Тимошенко.

А останалите 40% от кримчаните са социалната група, която винаги гласува „за стабилност“ и по принципа „само да няма война“. Предишните години тези настроения бяха умело използвани от политиците, които експлуатираха просъветските настроения. За тази социална група е важно всичко да бъде предсказуемо, предвидимо, да има поне видимост на мир. В зависимост от ситуацията те могат да застанат от всяка страна на барикадата – ще бъдат на страната на тази столица, която им гарантира „спокоен живот“.

Мит 29

Всички проукраински кримчани са си заминали

Там е работата, че не са заминали. Само около 20 — 30 000 човека са напуснали полуострова. Преди всичко това са тези, които са рискували да попаднат под прицела на руските специални служби. Няма смисъл да се сравняват цифрите на емиграцията от Крим и от Донбас, тъй като причините за тях коренно се различават. Ако Крим са напускали по идеологически и ценностни съображения, то повечето от преселниците от Донбас са бягали от войната. При това в Крим са останали немалко проукраински граждани, които предпочитат да не афишират сега своите симпатии. Някои не могат да напуснат Крим по семейни причини, други категорично не могат да се примирят с мисълта за „доброволна депортация“. Но това, че сега не се чува за тези хора, не означава, че ги няма. Както през 2012 не се чуваше  за тези граждани на Украйна, които след две години отидоха в доброволческите батальони или станаха волонтери.

НАСТРОЕНИЯ

Мит 30

Съдбата на Крим се определя от кримчаните

Съдбата на Крим не зависи от кримчаните. Всички процеси по време на „кримската пролет“ започнаха след като руските военнослужещи завзеха Съвета на министрите и парламента на полуострова. Чак след това кримските чиновници подкрепиха идеята за анексия, на улиците се появиха казаци, а на пътищата – „блокпостове“.

Именно Кремъл беше силата, която осъществи смяната на гражданството на полуострова и ролята на кримчаните в този процес беше вторична. И точно по същия начин всички решения за съдбата на Крим ще зависят от централната руска власт. Ако тя, под натиска на обстоятелствата, реши да се върне към разглеждането на статута на Крим, тогава никакви местни движения няма да могат да попречат на този процес. В този смисъл бъдещото на полуострова е разменна монета и за сега не може да се каже, че  въпросът е закрит.