Антон Орех: Историята като комикс

Антон Орех

Източник: Антон Орех, за „Эхо Москвы

Имах теория, която беше много наивна. Бях уверен, че с времето ще надживеем всички комунистически митове, ще спрем да скърбим за Съветския съюз, да се възхищаваме на Сталин. Че ще ги надживеем по естествен път – постепенно, със смяната на поколенията, живели по времето на Съветския съюз, в чийто мозъци целият този ад е пуснал корени. А за сметка на това ще пораснат млади хора, активни, без предразсъдъци. Които не са свикнали да вървят под строй, не са ги приемали в пионерска организация, не са ги карали да учат стихотворения за Илич и да конспектират трудовете му. Ето такава теория имах – и не само аз. Нали ненапразно Моисей е водил евреите 40 години по пустинята.

Но за нашия народ 40 години в пустинята вероятно ще бъдат малко. Освен това за народа ни тази методика изобщо не подхожда. И въпросът не е в това, че броят на хората, които желаят да увековечат паметта на Сталин, вече е достигнал съвсем неприличен процент. А е в това, че колкото са по-млади интервюираните, например респондентите на ВЦИОМ, толкова те по-охотно подкрепят идеята за прославяне на душегубеца, какъвто светът не е виждал. Прогресията проличава ясно по възрастовите групи! Най-малко почитатели на Сталин има сред хората над 60 години – обаче те и така са повече от половината. Но сред тези, които нямат още 24 години, те са 77%! Всички тези юноши и девойки са се родили в Руската федерация, не са били октябрята (нещо като българските „чавдарчета“ – бел.ред.), нито пионери, не са ходили под строй, не са участвали във всички онези простащини, в които ни караха да участваме като съветски ученици и студенти. И всички тези млади, свободни, без предразсъдъци се оказват без изключения сталинисти? Неотдавна ВЦИОМ проведе друго допитване – дали гражданите изобщо са чували за сталинските репресии? И сред младежите процентът на осведоменост беше най-нисък. Но дори сред тях за репресиите са чували три четвърти. И при това три четвърти одобряват бюстчетата и паметните плочици в чест на вожда. Тоест това не може, както изглежда, да се обясни само с обикновено невежество. При положение, че се знае, че стотици хиляди съветски хора са били унищожение, почти всеки втори е намерил оправдание за унищожаването на тези хора, независимо дали в семейството му е имало репресирани или не.

Тук според мен има два момента. По първо, нашият народ е много жесток. Въпреки нашата гостоприемност, доброта, готовност да си свалиш и последната риза и други подобни, ние по природа сме много жестоки и цялата наша история е история на жестокостта. А по второ, все пак проблемът е в невежеството. Същите тези респонденти просто не разбират какво всъщност одобряват. Историята в нашата страна винаги се е преподавала като комикс или като примитивна история. История на победи, успехи и постижения.

Властта винаги е безгрешна и мъдра. И само ни се струва, че знаем нещо за сталинските репресии. По-голямата част знае за тях само митове, както и за всичко останало. Ето затова одобряват, ето затова подкрепят. Но страшното е друго. Старците си отиват и на тяхно място ще дойдат същите тези неграмотни младоци, които нямат нужда от истината. И ако някой пожелае да тръгне по пътя на Сталин, мозъците им вече ще бъдат готови да участват активно. И нашата история ще тръгне по нов кървав кръг.

Източник: Антон Орех, за „Эхо Москвы