Източник: Володимир Малинка за Детектор.медиа

Преди Нова година журналистът Джейсън Лемън наплаши читателите на американското издание Newsweek с Бандера, Петлюра и разцвет на ултранационализма в Украйна.

Джейсън Лемън (Jason Lemon) е журналист на американското издание Newsweek. Преди той е писал за The Atlanta Journal-Constitution за здравето, науката и околната среда. Но сега г-н Лемън пише за политика в рубриката „Свят“ на Newsweek.

На 27 декември той публикува в изданието текст, озаглавен „Украйна направи рождения ден на нацистки колаборационист национален празник и забрани книга, критикуваща лидер-антисемит„.

Вместо обективно отразяване на ситуацията в Украйна, статията на г-н Лемън съдържа съветски и руски пропагандни клишета. Освен това нарушава редица журналистически стандарти.

Празник на Бандера

Парламентът на Украйна официално обяви рождения ден на видния нацистки колаборационист за национален празник„, – пише г-н Лемън. Но всъщност няма никакъв „национален празник“. Авторът нарушава журналистическия стандарт за точност на информацията.

Рожденият ден на лидера на ОУН (Организацията на украинските националисти) Степан Бандера е включен единствено в списъка на възпоменателните дати и юбилеи, които ще се отбелязват през 2019 година в съответствие с постановлението на Върховната рада. В постановлението дори никъде не се среща думата „празник“. Става въпрос за отбелязването на 1 януари на 110-та годишнина от рождението на Бандера (1909-1959). В същия списък, например, предлагат да се отбележат 1000-та годишнина от началото на управлението на княз Ярослав Мъдрия и 110-та годишнина от рождението на художничката Мария Приймаченко.

Второ, ако г-н Лемън нарича Бандера нацистки колаборационист, то в онези години си „колаборационират“ и Франция, и Норвегия, и Швеция, и Хърватия, и Румъния, и Словакия, и Унгария. Съветският съюз също си колаборационира с нацистка Германия през 1939-1941.

Джейсън Лемън някак си между другото споменава, че бандеровците си сътрудничели с хитлеровците, за да създадат украинска държава. Тя е обявена на 30 юни 1941 година, след което Третият райх хвърля Степан Бандера в концлагер, а тримата му братя са убити от нацистите.

Доста много е изписано за Бандера и еврейския въпрос. Например Володимир Ковалчук от Института по археография и изворознание подчертава : „Ако бяхме намерили поне един документ, в който Бандера да дава заповед за унищожаването на евреите, това щеше да бъде огромна находка за историците„. Но очевидно няма такъв.

Мит за антисемита Петлюра

В текста на журналиста Джейсън Лемън няма нито един коментар от експерт от Украйна, което е нарушение на журналистическия стандарт за баланс на мненията. Вместо това многократно се споменава позицията на Израел.

Вероятно защото журналистът на Newsweek е бил много вдъхновен от текста на Ханаан Лившиц (Cnaan Liphshiz), който се появява няколко часа по-рано същия ден в JTA.

Джейсън Лемън продължава: през декември 2018 година в Украйна забраняват книгата „Крадци на книги“ на шведския историк Андерс Ридел (Anders Rydell). „Книгата критично анализира действията на украинския националист Симон Петлюра, чийто войски убиват голям брой евреи в началото на 20 век„, – пише журналистът.

Държавният комитет за телевизия и радио тогава обяснява забраната с това, че в книгата „авторът повтаря разпространените от руската пропаганда измислици за дейците на Украинската народна република„.

Например шведът цитира думите на убиеца на ръководителя на Директорията на УНР Симон Петлюра Самуел Шварцбард, който е бил свързан със съветската секретна служба ОДПУ – Обединено държавно политическо управление. Кагебистът Пьотър Дерябин също нарича това убийство спецоперация на ГРУ.

Шварцбард изстрелва 7 куршума в Петлюра на парижска улица. На съда престъпникът разказва, че бил направил това, защото при Петлюра уж били убити 14 члена на неговото семейство. Въпреки че по време на задържането си той казва само, че „е чул за ужасните погроми, които понесли неговите едноверци, докато Петлюра бил на власт„. Повече за това как човек, който публично убива Петлюра, но е признат за невинен от френските съдебни заседатели, можете да прочетете в материала на Алла ЛазареваПетлюра в Париж. 85 години от изстрелите на улица „Расин“„.

Наскоро разсекретен документ от 1921 г. черно на бяло показва, че Петлюра, напротив, се е опитвал да спре вълната от антиеврейски погроми. В документ, подписан от него се казва: „Аз като Главен Отаман на Украинската армия ви заповядвам: комунистическите болшевики и другите бандити, които извършват еврейски погроми и унищожават еврейското население, да се наказват безмилостно и заедно застанете да отбранявате бедното измъчено население и чрез военните ви съдилища незабавно се разправете с бандитите„.

Професорът от Националния университет „Острозка академия“ Петро Кралюк казва, че антисемитските настроения са били разпалвани още по време на царска Русия. В условията на политически промени през 1917-1920 г. те широко се разпространяват и в Украйна, но украинските държавни институции се опитват да им се противопоставят. Освен това УНР, ръководена от Петлюра, не контролира напълно територията, на която действат и други военни формирования, като например белогвардейците.

Тоест „войските на Петлюра, които са убили много евреи“ е мит от времената на СССР. Именно затова Държавният комитет за телевизия и радио забранява книгата.

Липсва само позицията на КГБ

Бандера и Петлюра не са достатъчни? На 17 декември Украйна още е гласувала с „против“ за резолюцията на ООН за борба срещу героизацията на нацизма и неонацизма! Източникът на тази информация за Джейсън Лемън е централната държавна руска информационна агенция ТАСС.

Г-н Лемън споменава само, че Украйна и Съединените щати (!) са гласували срещу тази резолюция, а за нея – 129 страни. Но премълчава, че 44 държави са се въздържали от гласуване. И повечето от тях са европейски.

Страните, които на 15 ноември 2018 г. гласуват „за“ проекторезолюцията на Русия (отбелязани са със зелено), „против“ (отбелязани са с червено) и „въздържали се“ (отбелязани са с жълто). Източник: reddit.com

C този пасаж г-н Лемън просто повтаря посланията на руската пропаганда. Интерпретацията на руските медии за тази „победа“, е идентична с текста на журналиста на Newsweek. Можете да проверите това, като прегледате новините на другите кремълски сайтове: РИА Новости, RT, Regnum, „Первый канал“ и др.

Журналистът дава само един цитат относно този вот – на секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев.

Не, не ви се е привидяло. На петата годишнина от военната агресия на Русия срещу Украйна, след окупацията на Крим, подкрепата за бунтовници в Донбас, откритата атака в Керченския проток, Джейсън Лемън, в текста си за гласуването на Украйна в ООН, цитира генерал от руската армия.

Решението на САЩ и Украйна да гласуват против резолюцията, инициирана от Русия, се намира в рамките на стратегията на тези страни за използване на неонацистки и ултрадесни сили за техните политически интереси„, – казва Николай Патрушев, бивш директор на ФСБ. А за г-н Лемън това е много ценна информация, която трябва да се разкаже на читателите.

Изглежда него изобщо не го интересува защо така изведнъж САЩ, Украйна и почти цяла Европа не гласуват за тази резолюция. Но ако беше се поинтересувал, то щеше да установи за себе си, че този документ се предлага за гласуване всяка година от 2005 насам. А през последните години Украйна и САЩ редовно гласуват срещу нея. На уебсайта на ООН има разшифровка на обсъждането на тази резолюция. Тя е на английски и ако бе пожелал, г-н Лемън можеше да я прочете. Но той не го прави и с това нарушава стандартите за пълнота на информацията и баланса.

Тази резолюция показва как всяка година една държава [Русия] се опитва да демонстрира своето влияние върху региона без да прилага реални усилия за борба срещу нацизма. Вместо това тя се опитва да криминализира свободата на словото и мнението„, заявява тогава представителката на САЩ в ООН.

Володимир Йелченко, представител на Украйна в ООН, напомня за огромния принос на милиони украинци в победата над нацизма. Той още веднъж потвърждава, че Украйна осъжда нацизма, расизма, ксенофобията и подчертава: резолюцията няма нищо общо с нацизма и другите форми на нетърпимост. Йелченко осъжда циничния опит на Руската федерация да се представи като поддръжничка на борбата срещу нацизма и неонацизма, като същевременно извършва престъпления срещу други нации. Позовавайки се на мотивите, които пропагандата е заложила в резолюцията, той призовава всички делегации да гласуват против нея.

Още през 2016 г. (!) професорът по европейско конституционно право в университета Грьонинген в Холандия Димитри Коченов обяснява подробно в интервю за ВВС защо Западът не подкрепя тази резолюция.

Европейските страни никога няма да подкрепят такъв международен документ, защото е абсолютно естествено, че нацизмът и подобни на него концепции са чисто субективни. Това означава, че като правило всичко зависи от гледната точка на говорещия кого да смятаме за нацист, кого да наричаме фашист… Внасянето в международното право на каквато и да е забрана за активното обсъждане на такива идеи всъщност ще бъде забрана върху историческите изследвания в тази област„, – каза той.

Неонацистите настъпват

След цитата на секретаря на Съвета за сигурност на РФ Джейсън Лемън преминава към описване на ситуацията в Украйна с „широки мазки“.

„Защитниците на правата на човека изразяват сериозна загриженост поради растежа на неонацистките групи в Украйна. Особено като се има предвид, че руските сепаратистки бунтовници поеха контрол над значителна част от страната през 2014 г. Конфликтът доведе до увеличаване на антируските настроения и ултранационалистичните чувства. Някои националисти също се обърнаха към неонацистката идеология„, – пише той.

Възниква въпросът : кои са всички тези хора, на които авторът се позовава? Кои са тези защитници на правата на човека, които са „загрижени“? Откъде журналистът е научил за „нарастването на ултранационалистичните чувства“? Подобни обобщения са нарушение на журналистическия стандарт за достоверност. Наскоро журналистът на Euronews Деймън Емблинг също използва подобна манипулация, когато разказваше за въвеждането на военно положение в Украйна.

В подкрепа на своите оценки журналистът на Newsweek цитира текст от изданието Haaretz за петиция на защитниците на правата на човека до израелски съд с искане за прекратяване на износа на оръжие от Израел за Украйна. Защото то уж „попадало в ръцете на неонацистите„. Въпреки че в същия материал на Haaretz се отбелязва, че Министерството на отбраната на Израел е отказало да разглежда петицията.

Още г-н Лемън цитира директора на Freedom House в Украйна Матю Шааф, който казва, че „в Украйна има много радикални групи„. В изводите на доклада на тази организация се казва: „Ултрадесните радикали и екстремистите понастоящем не могат да претендират нито да имат значително парламентарно представителство, нито по какъвто и да било начин да попаднат във властта в Украйна. Уличната им дейност обаче оказва сериозно влияние върху ежедневието и социалното развитие на страната„.

Но нека да преминем към данните. Киевският международен институт по социология провежда проучване през септември 2018 г. То установява, че след анексирането на Крим и войната в Донбас от 2014 до 2018 г., нивото на ксенофобия леко се е увеличило, но по-късно се връща към нивото през 2011 г.

Друго изследване „Толерантност или нетърпимост. Социологически поглед“ се провежда през декември 2018. То показва, че 73% от респондентите украинци се отнасят негативно към шествията с факли на националистите. В материала на Newsweek се дава снимка именно на такова шествие уж като доказателство за нарастването на „ултранационалистичните чувства“ в Украйна.

Украйна като център на десния радикализъм е мит, който се разпространява от руската пропаганда. По време на войната нито една ултраправа партия не влиза във Върховната Рада, въпреки че в много европейски парламенти такива партии имат представителство.

И още едно изследване – на американската организация Pew Research Center. Според него Украйна има най-ниското ниво на антисемитизъм в Централна и Източна Европа.

Процентът на пълнолетното население, което е отговорило, че не би искало да приеме евреи за граждани на своята страна. Източник: pewresearch.org

С този железен аргумент се разрушават всички сапунени мехури, които журналистът на Newsweek е напъхал в текста си. За съжаление, читателите на това издание поглъщат добре подбрана дезинформация, вместо обективна информация.

Източник: Володимир Малинка за Детектор.медиа