Източник: Європейська правда
Автор: Олга Чижова, „Украинска призма“
Четири години след началото на хибридната война дезинформацията – системна и продължителна – все още остава главна заплаха за Украйна. Крайният автор е руската държава, която не признава, че е създателка на фейкове.
Как да се борим срещу руската пропаганда? Опитът на коя страна може да е полезен за Украйна? И обратното, на коя държава може да е полезен украинският опит?
Съветът за външна политика „Украинска призма“ проведе проучване на устойчивостта към дезинформация в страните от Централна и Източна Европа (Армения, Азербайджан, Беларус, Чехия, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Молдова, Полша,Румъния, Словакия и Украйна) и по време на изследването търсеше отговори на тези въпроси. В проучването участваха и водещи аналитични центрове в региона.
Диагнозата за цялата Централна и Източна Европа: в тези страни се развива имунитет към руската пропаганда, но това става много бавно.
И тук Украйна има какво да научи от съседите, но има и на какво да ги научи.
Болеви точки
Кое е общото между националните малцинства, пенсионерите, младежта, вярващите и радикалистите? Всички те са най-лесната плячка за пропагандистите. При това тези групи са еднакво уязвими във всички страни от региона.
Под прицела са не само етничните руснаци, но и всички рускоезични: украинците, беларусите, молдованците и др. В Литва полското малцинство също попада в групата на уязвимите. В Грузия такива са етничните арменци и азербайджанци, които не са достатъчно интегрирани в грузинското общество. В Азербайджан – лезгинците и талишите, докато в Молдова – етничните украинци и гагаузите.
Поради липсата на системни мерки за развитието на езиците на малцинствата в Централна и Източна Европа националните малцинства са възприели руския като прокси-език, а това означава, че те черпят информация главно от руски медии.
Пропагандата се възприема еднакво лесно и от възрастните граждани, които изпитват носталгия към съветското (или социалистическо) минало, и от младежта, която не е свикнала да възприема критично информацията. Кремълските наративи се възприемат охотно и от привържениците на крайно дясната идеология: десния екстремизъм, расистката риторика, фашизма, ултра национализма, „консерватизма“ и др.
Кремълската дезинформация и пропаганда много успешно идентифицира и консолидира такива групи около въпросите за идентичността, религиозния фундаментализъм, икономическото неравенство, социалното осигуряване, имиграцията и други.
В Беларус и Словакия към тези традиционни групи се добавят и военнослужещите, а в страните в Южен Кавказ и тези, които поддържат тесни бизнес и икономически връзки с Руската федерация. В Украйна възприемчивостта към въздействието се определя още и от географския фактор – колкото отиваме по на юг и изток, толкова населението е по-уязвимо.
И понякога, както например в случая с Унгария, посланията на Москва са добре дошли и за местната власт, която радостно ги разпространява.
Най-лоша е ситуацията с възприемчивостта към кремълските послания в Молдова. Рисковата група тук е и най-многобройна.
В Унгария, Полша и Румъния, където практически липсват рускоезични граждани и руски медии, картината е по-благоприятна.
Инструменти на пропагандата
Несъмнено трябва да признаем: дори Гьобелс би могъл да завиди на качеството и разнообразието на кремълските методи за дезинформация. Но все пак не трябва да ги преоценяваме. Експертите се съмняват, че РФ наистина има медийна стратегия за всяка отделна страна в региона.
Използването и популярността на руските медийни платформи до голяма степен определя степента на уязвимост на населението към кремълските послания. Тези показатели значително варират в зависимост от страната.
В Унгария или Румъния практически няма рускоезични медии, а например в Беларус руските телевизионни канали са основния източник на информация за почти 40% от населението. В Молдова пет от десетте най-големи телевизионни канали ретранслират главно руски канали.
В това отношение Украйна, която блокира излъчването на руски телевизионни канали и достъпа до руските социални мрежи, определено е в благоприятно положение. Но, както отбелязват експертите, РФ е принудена да смени тактиката. Вместо да разпространяват откровена пропаганда пропагандистите популяризират идеите си, като използват обективната журналистика.
Изданията, които на пръв поглед отговарят на професионалните стандарти, дават 80% неутрална информация и 20% руска пропаганда.
Дори в страните в региона, където руските медии практически отсъстват или където тяхната популярност е незначителна, прокремълските наративи понякога достигат до местната аудитория чрез националните медии. Каналите разпространяват руските новини или непроверените факти несъзнателно поради несъвършена редакционна политика или целенасочено, често по политически съображения.
Например наративът за Сорос се разпространява най-бързо в средствата за масова информация в страните от Вишеградската четворка и Румъния. По принцип най-популярните радиостанции и вестниците по-рядко разпространяват дезинформацията на Кремъл, отколкото телевизионните канали и интернет медиите.
Естония е сред лидерите
Практически във всички страни от Централна и Източна Европа отсъстват качествени системни отговори на информационните атаки. Националните институции и нормативните актове по въпросите на информационната сигурност не са развити.
Често правното поле и процедурите са остарели и не позволяват на регулаторните органи да проверят както трябва разпространителите на дезинформация дали те спазват нормативните изисквания. Друга обща черта на страните в региона е липсата на национални дългосрочни стратегии за борба с чуждестранните дезинформационни кампании и съгласувани наративи за уязвимите групи от населението.
По този показател в Индекса за устойчивост към дезинформацията сред 14-те страни единствено Естония явно се отличава. В тази страна държавните учреждения работят качествено, добре е развито законодателството и като цяло е високо нивото на системните отговори на информационните заплахи, защото правителството и гражданското общество работят в тясно сътрудничество.
Ситуацията с готовността на държавата да защити информационното си пространство отново е най-тревожна в Молдова, където действа остаряло законодателство, а политическите мотиви не позволяват да се създадат действително независими институции за регулиране на медийния пазар.
В същото време Русия използва вратичките в нормативните актове на ЕС, за да достигне до аудиторията си в европейските страни.
Например директивата на Европейския съюз относно аудиовизуалните медии позволяват да се регистрират медии във всяка държава-член на ЕС, ако един от членовете на управителния съвет на медийната компания живее в тази страна, и да разпространяват своя контент в другите европейски страни. Балтийските страни подчертават, че този подход не им позволява действително да регулират медийните компании, тъй като те попадат под действието на законодателството на други страни, например Великобритания или Швеция.
Но въпреки това Литва и Латвия вече имат опит временно да блокират излъчването на телевизионни канали с руски контент, които нарушават вътрешното законодателство.
От 2014 година насам Украйна е осъществила редица реформи, сред които такива като прозрачност на медийните права и достъп до държавната информация. Но все пак това, че съответният закон е приет не означава, че той се изпълнява. Приети са редица важни документи, сред които и Доктрина за информационна сигурност, но първият и най-голям сериозен проблем се състои в това, че преди утвърждаването й не беше проведен одит на функциите на държавните органи в сферата на информационната сигурност. И затова сега в някои случаи задълженията се дублират, а в други – има пропуски.
Експертите позитивно оценяват ролята на гражданското общество в борбата срещу чуждестранните кампании за дезинформация и манипулиране. И тук несъмнено Украйна е законодателка на модата с множеството качествени проекти за проверка на факти, които вече се превърнаха в световен бранд.
Но за разлика от Естония медийната грамотност все още не е станала част от учебната програма на националната образователна система.
Тройна стратегия за Украйна
Украинската устойчивост към руска дезинформация е многослойна.
Първо, както на държавно, така и на обществено ниво ние вече осъзнахме, че кремълската дезинформация и пропаганда са неразделна част от хибридната война, и от военната агресия, търговските и енергийни войни, от анексията и окупацията, и политическата дестабилизация. Все още не всички страни от Централна и Източна Европа са го осъзнали, въпреки че всяка държава от региона е специална цел на Кремъл.
Второ, тъй като Украйна е била поставена в основата на глобалната стратегия за дезинформация на РФ, държавата се сблъсква с широк обем области, в които тя трябва да се противопоставя на агресия. Въпреки това,
в Украйна има три основни направления, в които трябва да се прилагат различни стратегии и инструменти за защита на националните интереси.
И държавните органи, и експертните общности трябва да работят над информационната безопасност не само на суверенната територия на Украйна, но и на окупираните територии, и извън границите на страната. И трите направления имат решаващо значение, но те много се различават от гледна точка на наративите, каналите и стратегическите тактики, които агресора прилага срещу Украйна.
В количествено и качествено отношение нивото на заплахите от дезинформация е много по-високо в Украйна, отколкото при съседите й. И затова пред Украйна стоят много повече задачи. Методите, с които другите страни са постигнали успехи в борбата с дезинформацията, сами по себе си са недостатъчни за Украйна.
Изследването е проведено при подкрепата на: The Black Sea Trust, A Project of the German Marshall Fund of the United States, Международната Вишеградска фондация, Правителството на Кралство Нидерландия.
Източник: Європейська правда
Автор: Олга Чижова, „Украинска призма“
