Международното право забранява на окупиращата държава да провежда свои избори на завзетите територии. Европейският съюз, ОССЕ и редица държави заявиха, че не признават нито самия процес, нито резултатите от него, а Русия, както обикновено, използва като „международни наблюдатели“ чужденци, лоялни към Кремъл.
Руските медии и канали в Telegram разпространяват съобщения, че в „новите територии“ (така наричат временно окупираните региони на Украйна – бел. ред.) на 18–20 септември 2026 г. са се провели „избори“ за Държавната дума с висока избирателна активност, при които жителите за първи път са избрали „своите“ депутати в едномандатни избирателни райони. Според данните на руската Централна избирателна комисия избирателната активност в окупираната част на Донецката област е била 82,14%, а в Луганската – 79,34%. Като доказателство за легитимността руската страна посочва присъствието на 1126 „чуждестранни наблюдатели и експерти“ от 130 държави.
Тези твърдения обаче са неоснователни – както от гледна точка на международното право, така и от гледна точка на условията, при които се проведе гласуването.
На първо място, Русия изобщо нямаше право да провежда избори на тези територии. Нормите на международното хуманитарно право – Хагската конвенция от 1907 г. и Четвъртата женевска конвенция от 1949 г. – задължават окупиращата държава да запази правното статукво на завзетата територия и да я управлява единствено като временен администратор.
Както обяснява главната координаторка на обществената организация „Донбас SOS“ Виолета Артемчук, съгласно международно признатите правила за окупация „окупационната власт трябва да запази правното статукво на територията, не може да променя гражданството на жителите и няма право да провежда свои политически избори“. Провеждането на избори на окупираните територии, според нея, представлява нарушение на законите и обичаите на войната и се квалифицира като военно престъпление на окупационната власт. Генералната асамблея на ООН с резолюции 68/262 (2014) и ES-11/4 (2022) потвърди териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници и обяви за невалидни опитите на Русия да промени статуса на тези територии.
Незаконността на гласуването в окупираните територии беше констатирана както от международни организации, така и от отделни държави. Още на 6 август, преди началото на кампанията, Бюрото за демократични институти и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ и Парламентарната асамблея на ОССЕ заявиха: „ОДИПЧ (Бюрото за демократични институти и права на човека) и ПА на ОССЕ (Парламентарната асамблея) отново осъждат решението на Руската федерация да организира гласуване във временно окупираните територии на Украйна. Резултатите от каквито и да било такива „избори“, организирани от Руската федерация, няма да имат юридическа сила съгласно международното право.“ На 21 септември Генералният секретариат на Съвета на Европа излезе с изявление, в което „категорично осъжда незаконното организиране от Руската федерация на така наречените „избори““ на окупираните територии като „поредно грубо нарушение от страна на Русия на международното право, включително Устава на ООН“.
„Европейският съюз не признава и никога няма да признае нито провеждането на тези така наречени „избори“ във временно окупираните територии на Украйна, нито техните резултати“, се посочва в документа. Към изявлението се присъединиха страните кандидатки, както и Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и други държави. Канада, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство в съвместна декларация пред ОССЕ подчертаха, че провеждането на „фиктивни избори“ не може да промени статута на тези региони съгласно международното право.
Министерството на външните работи на Украйна също определи „изборите“ в окупираните територии като незаконни, а резултатите от тях – като нищожни: „Това е нарушение на националното законодателство на Украйна и на международното право, което лишава от всякаква легитимност целия процес на парламентарните избори в Русия като цяло, както и състава на руския парламент“. По-рано ведомството подчерта, че никакво „гласуване“, организирано от Русия „под дулата на автомати“, не променя международно признатия статут на тези територии.
В навечерието на гласуването Върховната Рада прие обръщение към международната общност с призив тези избори да не бъдат признати, а на 26 септември Украйна наложи санкции срещу 44 лица, свързани с провеждането им.
Самата процедура за провеждане на такова „гласуване“ в окупираните територии също не отговаряше на основните критерии за свободно изразяване на волята. Предварителното гласуване се проведе от 29–30 август до 15–17 септември предимно чрез мобилни екипи, които посещаваха хората по домовете им. Както съобщава „Радио Свобода“, в районите близо до фронтовата линия те бяха придружавани от въоръжени мъже в камуфлажни униформи без отличителни знаци – това беше отбелязано от журналисти на AFP и Reuters, включително в избирателната секция в самия Донецк.
Директорът по застъпничество на Центъра за правата на човека „ЗМИНА“ Алена Лунева отбелязва, че обявените цифри „по-скоро показват до каква степен организаторите са могли да фалшифицират резултатите от гласуването, а не реалното отношение на хората към руските власти или окупационните органи“. Според нея контролът върху информационното пространство в окупираните територии е съпътстван от физически натиск върху хората – „за всяка дума, за всяка дума на украински език, за всяка проява на нелоялност“.
Главният аргумент на руската пропаганда – присъствието на „международни наблюдатели“ – също не издържа на никаква критика. Русия изобщо не е поканила наблюдатели от ОССЕ – единствената организация, разполагаща с призната методология за наблюдение на избори в държавите-участнички. БДИПЧ към ОССЕ (Бюрото за демократични институти и права на човека) определи това като нарушение на задълженията по Копенхагенския документ от 1990 г. и отбеляза, че опитите за съгласуване на изпращането на мисия за оценка на нуждите „не получиха съдържателен отговор от руските власти“. Това е вече третият поред национален изборен процес в Русия, който ОССЕ не успя да наблюдава. Независимото руско движение на наблюдатели „Голос“, както посочва БДИПЧ, беше ликвидирано под натиска на властите.
Вместо това, както установи изданието „Вільне Радіо“, в ролята на „международни наблюдатели“ се включиха делегации от страните от ОНД, бивши и настоящи представители на парламентарни структури от редица латиноамерикански държави, както и лица с публична проруска позиция. Сред тях е живеещият в Санкт Петербург германски блогър Томас Рьопер, автор на сайта „Anti-Spiegel“, срещу когото Европейският съюз наложи санкции през май 2025 г. за участие в дейности, подкопаващи демократичните процеси в Германия. По-рано той разпространяваше руската версия за „инсценировката“ на удара по родилния дом в Мариупол. Италианският историк Анджело д’Орси пристигна по покана на Международната асоциация на политическите и изборни експерти (IAPEE) – проект, който според данните на „La Stampa“ се подкрепя от руски държавни институции и който се присъедини към наблюдението по препоръка на Обществената палата на Руската федерация. По-рано д’Орси публично определи войната като конфликт между САЩ и НАТО и Русия.
В окупираната част на Донецката област, според данни на „Вільне Радіо“, „експерти по избори“ от Бангладеш, Индонезия, Малави, Мароко, Сърбия, Того и Узбекистан в по-голямата си част изобщо не бяха посочени по име, а организациите, които представляваха, не бяха посочени.
Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна още в навечерието на гласуването посочи, че нито една авторитетна международна организация за наблюдение на избори не участва в процеса, а поканата към лоялни чужденци служи за създаване на привидната картина на международно признание. През август Министерството на външните работи на Украйна отделно предупреди мисията на наблюдателите от ОНД да не посещава окупираните територии.
По-рано StopFake анализира този наратив в статията „Фейк: Чуждестранни „наблюдатели“ потвърдиха „прозрачността“ на руските „референдуми“ в Украйна“.
