Източник: Юрий Бершадский за The Insider
Дмитрий Кисельов в програмата си „Вести недели“ обвини САЩ, че възраждали примитивни, отдавна отхвърлени от човечеството методи за решаването на политическите си проблеми и по този начин водели света по пътя на регреса. Според него тези методи били отстраняване на неугодните хора и вземането на заложници.
Като пример за първия метод той посочи историята с обвинението срещу бившия директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, вероятен кандидат за президент на Франция. Строс-Кан бе обвинен в изнасилване на камериерка в нюйоркски хотел; съдът го оправда, но репутацията му беше срината и той не стана кандидат за президент на Франция. Кисельов дори не се опитва да обясни какво общо имат американските власти с тази история, която се вписва в дългата поредица обвинения на известни личности за сексуален тормоз. Той не задава въпроса как според закона е трябвало да се постъпи след получаването на жалба от камериерката.
Но най-интересното откритие, което прави Кисельов, е когато преминава към темата за вземането на заложници:
„Като цяло вземането на заложници е старо като света. За да не се потапяме съвсем в дълбоката древност, нека да си спомним Втората световна война. Германските фашисти са вземали за заложници невинни граждани и са ги разстрелвали в случай на непокорство и актове на саботаж в окупирания град. А ето и параграф 358 от американските правила за водене на сухопътна война: „Заложниците, които се вземат и държат с цел предотвратяване на незаконни действия от страна на въоръжените сили на противника или неговото население, могат да бъдат наказани и унищожени, ако врагът не прекрати тези действия„“.
Кисельов цитира „Правилата за водене на сухопътна война“ от 1940 година. Този документ е съставен според действащите тогава норми на международното и военно право. В него се съдържат два противоречащи един на друг члена: в пункт h на член 76 се посочва, че взетият за заложник се третира като военнопленник, но според пункт d на член 358 се допуска наказание и смъртно наказание за заложниците, ако противникът не прекрати незаконните си действия, въпреки че в този пункт се посочва, че репресалиите (ответни действия) по отношение на военнопленниците са забранени.
През 1949 година е приета Третата Женевска конвенция за третирането на военнопленниците, която изрично забранява вземането на заложници. САЩ са сред първите, подписали тази конвенция. От този момент положенията на „Правилата за водене на сухопътна война“, касаещи заложниците, могат да се считат за загубили сила.
В Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници, приета от Генералната асамблея на ООН през 1979 година, директно се казва, че вземането на заложници е престъпление. Тази конвенция е ратифицирана от САЩ през 1984 година. А в „Ръководството за военно съдебни комисии“ от 2010 се казва, че виновните за вземане на заложници подлежат на смъртно наказание, ако в резултат на техните действия загине дори един заложник, и на други мерки за наказание, дори ако заложниците не загинат.
По този начин съвременното американско законодателство директно забранява вземането на заложници и го разглежда като тежко наказание.
Впрочем Кисельов има предвид не истинското вземане на заложници с конкретни искания, а завуалираното. Какви примери дава той?
„Руският пилот Ярошенко е осъден по съмнителни обвинения без да получи съответната защита, полагаща му се по право. Той е в затвора„.
Гражданинът на Руската федерация Константин Ярошенко е арестуван през 2010 в Либерия по време на преговори за доставката на големи количества кокаин. Въз основа на доказателствата, предоставени от прокуратурата, включително протоколите за разпит и очната ставка, показанията с признанията на съучастниците, разбиването на електронната кореспонденция и подслушването на телефонните разговори, съдебните заседатели обявяват руския пилот за виновен, и съдията го осъжда на 20 години затвор. Кисельов не обяснява каква е била целта на САЩ именно с това „вземане на заложник“.
„Адвокатът Наталия Веселницкая. Има проблеми с американското правосъдие, което й отмъщава за изобличаването на известния измамник Браудър„.
Повдигането на обвинения срещу Веселницкая най-малко напомня за вземането на заложник. Преди всичко защото тя се намира на свобода, обвиненията са задочни. Тя ще бъде арестувана само ако пристигне в Съединените щати или друга държава, свързана със САЩ чрез договор за екстрадиция.
Обвинението касае напълно конкретен епизод: когато Веселницкая представя в американския съд интересите на компанията Prevezon Holdings, обвинена в изпиране на пари, откраднати в РФ: тя представя в съда умишлено лъжливо доказателство, подготвено от руската прокуратура. Според документа не Prevezon Holdings е участвала в изпирането на пари, а загиналият в руския арест юрист Сергей Магнитский и неговият работодател Уилиям Браудър. Американската прокуратура вижда в това признаци за съзнателно възпрепятстване на правосъдието. Кисельов не се опитва да обясни защо американските власти така се застъпват за частния инвеститор Браудър, който дори няма американско гражданство (той се отказва от него, когато става британски гражданин).
„Активистката Мария Бутина е завършила американски университет и по скалъпено дело попада в затвора като руска „прелъстителка“, работеща за чужда държава„.
Мария Бутина сключи сделка със следствието и така се призна за виновна в заговор с цел да навреди на интересите на САЩ. The Insider подробно писа за историята как бившата помощничка на бившия заместник председател на Централната банка на РФ се опитва да проникне в кръгове, близки до Белия дом, за да лобира за интересите на Русия. Кисельов отново не се опитва да обясни защо това трябва да се разглежда като вземане на заложници и какво искат да постигнат с него американските власти.
Въпреки че в сюжета споменаването на Наталия Веселницкая е „скрито“ между два други епизода, явно именно повдигането на обвинения срещу нея е истинската причина за появата на сюжета. Бутина сключва сделка със следствието и признава вината си още на 13 декември миналата година, а Ярошенко беше осъден още през 2011 година. И само обвинението срещу Веселницкая (единствената в сюжета, която не е попадала зад решетките и не е пострадала по никакъв начин, ако не се счита това, вече няма да има възможност да посещава някои страни) – е относително скорошна новина: то беше повдигнато на 8 януари.
Тази реакция на обвинението – създаване на дълъг сюжет с унищожителна (макар и неоснователна) критика към САЩ – не е трудно да се обясни: Веселницкая явно не е обикновен адвокат, тя изпълнява някакви деликатни поръчения на Кремъл (The Insider подробно писа за това). Най-известният епизод от нейната биография е тайната среща с ръководителите на избирателния щаб на Донълд Тръмп, на които тя предлага компромат за Хилари Клинтън.
Източник: Юрий Бершадский за The Insider
