В края на август украинското министерство на науката и образованието представи проект за нов правопис. Руските пропагандни медии не изпуснаха възможността да заявят, че всъщност този правопис не е нов, а е „сталински“ и е бил приет още при съветската власт.
Руското издание Украина.ру разказа за новата правописна реформа, използвайки обичайната си пропагандна реторика: „Киев реши, че всички основни проблеми в страната вече са разрешени, затова може да внесе на дневен ред поредния въпрос, който разделя обществото“, „можете да си представите състоянието на съвременното образование в Украйна, ако дори сегашната ръководителка на образователното ведомство не може да ползва Google“, „ясно е, че когато хората чуят този език, ще се смеят, както и преди 100 години“ и т.н.
Ще отбележим, че руските журналисти наричат в материала украинския език „мова“ (тоест използват украинската дума за „език“), за да подчертаят, че уж украинският е измислен език.
В края на август Министерството на образованието и науката на Украйна представи нова редакция на украинския правопис. От ведомството отбелязаха, че първата в историята на Украйна държавна правописна норма е била приета през 1919 година, а през 1928 година народният комисар на образованието на УССР Микола Скрипник утвърждава проекта за правопис, разработен в Харкив.“Харкивският правопис“ отразява традициите както на галицката, така и на днипровската украинска литература.
„След прекратяването на политиката на „украинизация“ и самоубийството на Микола Скрипник по нареждане на властите в правописа са направени значителни промени, с които са отменени редица правила на „харкивския правопис“, защото били националистични и имали за цел „изкуствено да откъснат украинския език от великия братски руски“, – заявиха в министерството. Следователно се връща не „сталинският правопис“, а репресираният украински.
В статията се твърди още, че „същността на „харкивския правопис“, няма значение дали тази езикова норма е съответствала на традициите на по-голямата част от територията на Украйна и дали селяните я разбирали или не, е била той да се отличава от руския език“. Твърди се, че уж в селата не разбирали този език, а „процесът на гализация на езика (в оригинала е написано „мова“ – ред.) в края на краищата се превръща в пречка“. И именно затова според пропагандистите „курсът на откъсване на езика (в оригинала – „мова“ – ред.) от руския език бил отхвърлен, а правилата били приведени повече към нормите, които били в широка употреба“.
Важно е да отбележим, че през вековете украинският език е бил подложен на забрани, ограничения, особено на територията на Руската империя, а по-късно и в СССР. Но в началото на окупацията на Украйна от съветската власт болшевиките са се отнасяли благосклонно към украинския език. Например украинският лингвист и литературознавец Юрий Шевельов в книгата си „Украинският език през първата половина на двадесетото столетие (1900-1941) разказва как от 1919 година са били издадени редица декрети в полза на украинския език. А Съветът на народните комисари на УССР одобрява „Кодекс от закони за народното образование в УССР“, в който се казва (§25): „Украинският език като език на по-голямата част от населението на Украйна, особено в селата, и руският език като език на по-голямата част от населението в градовете и в целия Съюз, има държавно значение за цялата УССР и трябва да бъде преподаван във всички учебно-възпитателни заведения“. Но освен приетите документи и констатацията на фактите, че мнозинството е говорило на украински, нещата не се развиват, – се казва в книгата на Шевельов. „В обществения живот украинският език продължава да бъде език на селото и на интелигенцията с хуманитарна насоченост – учители, писатели, художници“, – пише лингвистът.
През 1933 харкивският правопис е отменен и се създава комисия с ръководител Андрий Хвиля „за проверка на работата на езиковия фронт“. В своята програмна статия „Да изкореним, унищожим националистичните корени на езиковия фронт“ Хвиля пише, че украинският език е бил насочен по националистичен път и затова „Народният комисариат на просвещението в Украйна е започнал работа за ликвидирането на националистичното замърсяване на езиковия фронт на Украйна“. А правописът от 1928 година според Хвиля е създавал изкуствена бариера между украинския и руския, докато „Ленин, Сталин са учили партията ни, че създаването на украинска култура трябва да върви по общ път, заедно със създаването на култура на братския за нас руски народ“.
В интервю за украинския телевизионен канал „Прямий“ минстърката на образованието и науката на Украйна Лилия Хриневич разказа за нововъведенията, които се предлагат: „На първо място връщаме някои норми от репресирания украински правопис. Вие знаете, че през 30-те с украинския правопис на Скрипник са се отнесли изключително брутално. И украинският език е бил много сериозно русифициран. Ние подхождаме по мек начин. Ние не казваме, че нещо не може да се използва, а че трябва да се пише само по този начин. Ние разрешаваме да се използва, особено това се отнася до художествената литература, и тази правописна норма, и другата. Ясно е, че езикът се развива, минали са много години, не всички норми са влезли в актуализирания проект за правопис, но някои от тях имат абсолютно ясна обосновка, защото се използват в художествените произведения“.
Не съответства на действителността и твърдението, че чиновниците бързат да приемат проекта за нов правопис. Например докторът на философските науки Евгений Бистрицкий съобщи, че обсъждането на новия правопис ще продължи до края на септември, а министър Хриневич предложи да се проведе общо заседание на Колегията на МОН и Президиума на Националната академия на науките на Украйна по проблемите на новата редакция на правописа, включително и с участието на представители с алтернативна гледна точка.
Автор: Олена Чуранова
