На 5 септември тази година Върховната рада на Украйна с 255 гласа „за“ прие новата редакция на Закона на Украйна „За образованието“. В документа са предвидени редица нововъведения като преминаване от 11 към 12-годишен срок на обучение, създаване на нова система за оценка на качеството на образованието, съществено повишаване на заплащането на учителите, педагогическа свобода на учителите, безплатни учебници през целия срок на обучение, автономия на учебните заведения и т.н. Но след  бурната реакция от страна на Унгария и изказаното безпокойство от страна на РумънияРуската федерация, Полша, Молдова, България заради чл. 7 на закона, всички новаторски и реформаторски идеи на Закона отидоха на втори план.

Ето накратко основните моменти в член 7, които разбуниха духовете:

  • езикът на образователния процес в образователните институции е държавния език;
  • държавата гарантира на всеки гражданин на Украйна правото да получи формално образование на всички нива (предучилищно, средно, специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше), както и извънучилищно и следдипломно образование на държавния език и в държавните и общинските институции;
  • на лицата, принадлежащи към национални малцинства на Украйна, се гарантира правото да учат в общинските заведения за да получат предучилищно и начално образование наред с държавния език и на езика на съответното национално малцинство;
  • Това право се реализира чрез отделни класове (групи) с обучение на езика на съответното национално малцинство наред с държавния език, които се създават в съответствие със законодателството и не се отнасят към класовете (групите) с обучение на украински език;
  • На лицата, принадлежащи към коренното население или националните малцинства на Украйна, се гарантира правото да изучават езика на съответното коренно население или съответното национално малцинство в общинските заведения за средно образование или в националните културни дружества;
  • В образователните институции в съответствие с образователната програма могат да се преподават една или няколко дисциплини на два или повече езика – на държавния език, английски език и други официални езици на Европейския съюз.

По-детайлно с положенията на член 7 можете да се запознаете в съобщението до медиите, изпратено от посланика на Украйна в България Микола Балтажи или в публикацията на страницата във Facebook на председателката на Съюза на украинските организации в България „Мати Україна“ Олена Коцева.

И докато реакцията на другите национални малцинства в Украйна донякъде е разбираема, защото те имат какво да губят, то възмущението на някои представители на българската общност в Украйна и на политиците в България е меко казано пресилено и неуместно. Според данни на украинското образователно министерство на молдавски език се обучават 2 693 ученика, на полски – 1 785 ученика, 355 955 ученика се обучават на руски, почти 16 хиляди деца от румънската диаспора и още толкова от унгарската също се обучават на родния си език. При българското малцинство нещата стоят по съвсем различен начин. В Украйна няма нито едно училище, в което обучението да е на български език. В районите с компактно българско население децата изучават български език като предмет (тоест както се изучава чужд език) веднъж или два пъти седмично. Дори половин път седмично, тоест по един урок веднъж на две седмици. Всичко зависи от волята на директора на училището. Тук не става въпрос за някакво специално отношение към българите в Украйна, просто унгарците, румънците, поляците и т.н. са се възползвали от положенията, заложени в украинските закони, подзаконови нормативни актове и т.н., а българите – не. Поради какви причини – неизвестно.

И до сега тази ситуация напълно е удовлетворявала както българите в Украйна, така и властите, и медиите в България. Със сигурност е така, щом не е имало протести…

Едва това лято, на 20 юни 2017 г., се провежда среща, на която присъстват посланикът на Република България в Киев Красимир Минчев, министърът на образованието и науката на Украйна Лилия Гриневич, председателят на една от местните български обществени организации, а именно „Асоциацията на българите в Украйна“, народният депутат Антон Киссе, експерти от българското и украинското образователни министерства и др. Официалните лица от България и Украйна обсъждат възможността за създаване на украинско-българско средно училище в гр. Одеса с преподаване на български и украински език. Според информацията на страницата на посолството на Република България в Украйна министър Гриневич изразява „принципно съгласие за създаване на смесено украинско-българско училище в Одеса“, при което „програмата за обучение се предвижда да бъде съобразена с украинските учебни планове, като се въведат предмети, които ще се изучават на български език“. Постигнато е съгласие „да се ускори процесът за сформиране на българските класове с възможност започване на учебната 2017/2018 г.“.

На официалния сайт на Антон Киссе се обяснява, че въпросът за откриването на подобно учебно заведение е свързан с „нарасналия интерес на българската общност към обучението на роден език“.

По-нататък отново ще се върнем към „нарасналия интерес към обучението на роден език“, а засега само ще подчертаем, че законопроектът с новата редакция на закона „За образованието“ отдавна се обсъжда в Украйна. Документът е регистриран в украинския парламент още на 04.04.2016 г. На 6 декември 2016 г. той е приет на първо четене и явно на срещата на украинските и българските официални лица този законопроект също е бил обсъждан, затова положенията му не е трябвало да изненадат българската общност в Украйна или сътрудниците на МВнР и МОН.

Интересно каква информация впоследствие стига до България, щом по думите на заместник-министъра на образованието на Украйна Павло Хобзей с него се е свързала „обезпокоената“ заместник-министърка на образованието на България с молба да й обясни дали приемането на закона означава, че изучаването на българския език ще бъде отменено.

Реакцията на българската чиновничка е напълно естествена, особено на фона на информацията, която българските медии  разпространиха за украинския закон: „Украйна залитна към екстремизъм, забрани българския език„, „Украйна забрани на българите да учат майчиния си език след 4-ти клас„, „Борисов иска обяснения за забраната на български език в Украйна“ и т.н., все в същия дух.

Редица български СМИ почерпиха информацията си директно от „първоизточника“ – от народния депутат на Украйна Антон Киссе, който гласува за закона с „въздържал се“.

В ефира на радио „Дарик“ украинецът от български произход заявява: „[най-главният проблем] е, че родният език, българският език ще се изучава само по детските градини и от първи до 4 клас, пети и нагоре ще се учат само на държавен език“.

Но в Закона ясно се казва, че:

На лицата, принадлежащи към коренното население, националните малцинства на Украйна, се гарантира правото да изучават езика на съответното коренно население или съответното национално малцинство в общинските заведения за средно образование или чрез националните културни дружества„.

В образователните институции в съответствие с образователната програма могат да се преподават една или няколко дисциплини на два или повече езика – на държавния език, английски език и други официални езици на Европейския съюз„.

По желание на лицата, получаващи специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше образование, учебните заведения създават възможности те да изучават езика на коренното население, на националното малцинство като отделна дисциплина.“

Ще подчертаем още веднъж: Децата от общности, чиито езици принадлежат към езиците на Европейския съюз, също така ще могат да изучават някои предмети на родния си език в основното и средно училище, както и в професионално-техническите учебни заведения.

Представителката на украинската общност в България Олена Коцева пита всички, които говорят за рестрикции или за намаляване на правата на българите в Украйна: „КЪДЕ ТОЧНО всички те са видели „ограничаване“ на правата на българското или някое друго малцинство в Украйна да се обучават на език, който те смятат за майчиния, защото аз виждам само ГАРАНТИРАНЕ на това им право не по един, а дори по два параграфа: веднъж като на малцинствена група от населението на Украйна, втори път, като официален език на ЕС, какъвто е и българският по силата на това, че България е пълноправен член на ЕС„.

Веднага ще отбележим, че тревогите на външната министърка на България Екатерина Захариева за съдбата на „над 54 неделни училища“ също са напразни, тъй като тези училища действат към българските дружества в Украйна, а в закона ясно се посочва, че изучаването на майчиния език може да става „и чрез националните културни дружества“.

В ефира на радио „Дарик“ Антон Киссе още се оплака: „българите, които ме срещат, ми казват: „България ни забрави. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи„. Тук ще отворим една голяма скоба: депутатът в украинския парламент Антон Киссе не за пръв се опитва да вкара България в конфликт с Украйна. В дадения случай той не може да обвинява България за липса на позиция, защото например още през март тази година президентът на Република България Румен Радев на среща с украинския посланик в София Микола Балтажи заявява: „Очаквам подготвяните нови закони за образованието и държавния език да не ощетят по никакъв начин обучението по български език на нашето малцинство“.

Реакция има и от страна на вицепрезидента на България Илияна Йотова. Тя настоява българското правителство да излезе с аргументирана позиция пред украинските власти срещу новия закон. Ще си позволим да оспорим две от твърденията, изказани от г-жа Йотова. Първото, че „представителите на българското малцинство в Украйна не са били информирани за това, че им се отнемат права“. Както вече посочихме президентът Радев най-малко от март е знаел за подготвяните промени. И второто, че „това [приемането на закона] означава затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс да учат в български университети“. Тук ще се спрем малко по-подробно.

Първо, според закона „лицата, които принадлежат към коренните народи и на националните малцинства на Украйна и са започнали да получават средното си образование до 1 септември 2018 година, до 1 септември 2020 година продължават да получават такова образование съгласно правилата, съществуващи до влизането в сила на този закон, с постепенно увеличаване на броя на учебните предмети, които се изучават на украински език“.

И второ, съществуващата практика в Специализираното общообразователно училище-интернат „Болградска гимназия „Г.С.Раковски“ показва, че два часа седмично български език (които ще останат и според новата редакция на закона) и факултативни уроци по история и традиции на българския народ са напълно достатъчни за кандидатстване в български ВУЗ.

Говорихме по телефона с директорката на известната далеч извън границите на Украйна „Болградска гимназия“. Снежана Скорич ни разказа, че езикът на обучение в училището е украински. Учениците от 1 до 11 клас изучават български език като отделен предмет. От първи до 9 клас децата го учат по два часа седмично, а учениците от 10 и 11 клас освен български език изучават още българска литература, история на българския народ, и предмета „Традиции и обичаи на българския народ“. Според директорката знанията, които дава учебното заведение, са достатъчни за успешната реализация на випускниците както в Украйна, така и в България. Преподавателката от същото учебно заведение Наталия Кара потвърждава думите й. Пред ИА „Фокус“ тя заявява:“Тази година 16 випускника (от общо 31) на гимназията кандидатстваха в български ВУЗ-ове, от които 14 са приети на първо класиране“.

Всъщност клаузите за езика в Закона на Украйна за образованието не са някакво украинско know-how. В коментар за Stopfake главната редакторка на културно-просветния вестник на българите в Украйна „Роден край“ Дора Костова заяви, че още от петнайсетина години на различни конференции с участието на представители на националните малцинства в Украйна се говори за преминаване към модел, който следва препоръките от Хага относно образователните права на националните малцинства и препоръките от Осло относно лингвистичните права на националните малцинства, а именно:

  • „представителите на националните малцинства не могат да се интегрират в обществото без задълбочено познаване на държавния език/езици“;
  • „правото на представителите на националните малцинства да съхраняват своята самобитност може да бъде реализирана напълно само в случай, ако те получат необходимите знания за родния си език по време на образователния процес. В същото време представителите на националните малцинства са длъжни да се интегрират в обществото на държавата, в която живеят, чрез придобиване на достатъчно знание на държавния език“.

Скрийншот на документа с препоръките от Осло относно лингвистичните права на националните малцинства

Скрийншот на документа с препоръките от Осло относно лингвистичните права на националните малцинства

По думите на Дора Костова преди десетина години директорките на две училища в „български“ села (Камянски образователно-възпитателен комплекс „Общообразователно учебно заведение І-ІІІ степен-гимназия“ в Измаилския район на Одеска област с директор Тамара Саказли и Городненско общообразователно училище I-III степен в Болградския район на Одеска област  с директор Мария Пинти) проявяват лична инициатива и създават две паралелки с деца от български произход, които започват обучението си на майчин език и постепенно преминават към държавния украински език. Експериментът дава добри резултати, но така и не се разпространява в други райони с компактно българско население.

Снежана Скорич не можа да отговори на въпроса ни какви са причините българите в Украйна да нямат национални училища или класове с обучение на български език. Ще отбележим, че досега процедурата за създаване на „български“ клас е била много лесна – просто родителите е трябвало да напишат молби, в които да посочат езика за обучение на децата си. Дора Костова предположи, че може би родителите не са били достатъчно информирани или са се притеснявали, че децата ще бъдат твърде претоварени. Главната редакторка на „Роден край“ подчерта, че българите в Украйна досега не са използвали и 10% от правата, които са им предоставяли украинските закони. Явно досега не е имало „нараснал интерес към обучението на роден език“.

Бившата председателка на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова направо заявява, че българите в Украйна не виждат смисъл в това да учат български: „проблемът е, че продължава масово да се говори между българите в Украйна, че няма смисъл децата им да учат български, като няма да учат в България. Сред бесарабските българи е разпространено мнението, че ако децата няма да учат в България, то те няма нужда да изучават български език в училище“.

Г-жа Манджукова е българка от украинска Бесарабия, затова можем да й вярваме, когато казва, че „абсолютно нищо законодателно не се е променило за нас от приемането на този закон“.

Миналата седмица министърът на образованието Лилия Гриневич обеща след среща с посланиците на страните от ЕС в Украйна, че законът ще бъде изпратен на експертиза в Съвета на Европа.

Приетият закон за образованието е рамков и предстои да бъде детайлизиран в различни законови актове, подзаконови актове и двустранни споразумения. Лилия Гриневич вече е поканила представителите на националните малцинства да участват в разработката им.

Тоест Украйна е готова за диалог. Но вместо това получава само нападки и обвинения. Един интересен факт – в нито една от страните, които са обезпокоени от новия закон за образованието в Украйна заради езика на обучение, няма училище, в което всички предмети да се изучават на украински. След срещата си с посланиците на страни от ЕС в Украйна Лилия Гриневич заяви: „Ние установихме, че в нито една от страните няма училище, в което всички предмети да се преподават на украински. Става въпрос за изучаването на украински език или за изучаването на няколко предмета на украински“.

Ситуацията в България е абсолютна същата. По думите на Олена Коцева в България няма нито едно училище, в което да се изучава украински език. Но въпреки това в България „влакът набира скорост“ и по инициатива на депутата от ЕП Сергей Станишев българските евродепутати подкрепиха отворено писмо до президента на Украйна Петро Порошенко, в което го призовават да наложи вето върху новоприетия закон за образованието. В публикация на страницата си във Facebook Сергей Дмитриевич заявява: „Асоциацията на българите в Украйна потвърди, че новите мерки премахват правото за свободен избор на език на обучение и ограничават възможността за преподаването на майчин език само до начално училище. Инициативата очевидно е насочена срещу руското малцинство, но наред с това са засегнати и правата на други граждани, включително от български, румънски и унгарски произход“.

Да, наистина, българското малцинство вече няма да може да избира руския като език на обучение. Не е тайна, че българите в Украйна знаят много по-добре езика на руското малцинство, отколкото родния си български или държавния украински. Ако погледнем страниците във Facebook на лидерите на българската общност в Украйна, ще видим, че те основно пишат главно на руски. Стига се дори до абсурдната ситуация, когато председателят на българска обществена организация и депутат в украинския парламент поздравява земляците си за Деня на независимостта на Украйна на … руски.

Новата редакция на закона за образованието все още не е подписана от президента на Украйна Петро Порошенко, но още отсега трябва да се помисли за един друг проблем – откъде ще се вземат кадрите, които ще се занимават на български език с децата в детските градини и началното училище в Украйна. Тази година България отпусна 270 места в български висши учебни заведения за деца от Украйна с български произход по реда на чл. 4, ал. 1 на ПМС № 103/1993 г., като сред предложените специалности само около десетина са свързани с педагогика.