Материал на българската редакция на StopFake.org

На 4 май в предаването „Хоризонт за вас“ на БНР бе излъчен изключително тенденциозен материал, пълен с фейкове и манипулации, за украинско семейство, живеещо в село Гърмен (Благоевградска област), което било заплашено от екстрадиране в Украйна.

Скрийншот на сайта на БНР

Историята

В материала си журналистката Кети Тренчева разказва историята на две украинки, които били заплашени от екстрадиране в Украйна. Преди 4 години по време на острата фаза на украинско-руския военен конфликт в Източна Украйна Анна (тогава на 11 години) и майка й, Татяна Кондратюк, от украинския град Лисичанск пристигат в България с виза, издадена въз основа на покана за тримесечно гостуване. Поканата е  изпратена от Алексей Науменко, „сънародник“ (както го представя журналистката от БНР) и съгражданин на Кондратюк, който над 35 години живее в България като постоянно пребиваващ руски (!) гражданин, с когото Татяна се запознала в социалните мрежи. След като визата им изтича, украинките подават молба за получаване на статут на бежанци. Междувременно, половин година след пристигането си в България Татяна се омъжва за Алексей.

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) отказва на Татяна Кондратюк и дъщеря й Анна бежански статут, защото те са влезли в страната легално, с покана за тримесечно гостуване, няма данни, че в родината им животът им е бил в опасност, тъй като в техния град вече няма военни действия и в молбата си до Агенцията преди не са посочвали, че животът им е бил застрашен.

Татяна обжалва решението на Агенцията в Софийски градски съд, който се произнася в нейна полза. ДАБ обжалва решението пред ВАС, който приема аргументите на агенцията. Решението на ВАС е окончателно, не подлежи на обжалване и влиза в сила от април 2018 година. За да останат легално в страната, Татяна и дъщеря й трябва да се върнат в Украйна и да подадат документи за дългосрочни визи в консулските отдели на Република България в Киев (или Одеса, където има българско Генерално консулство).

В материала на журналистката Кети Тренчева е представена само едната страна – тази на Татяна Кондратюк и Алексей Науменко, които твърдят, че украинката не можела да се върна в родината си, защото там уж била обречена на смърт заради позицията си срещу сегашното украинско правителство („за тях аз съм предател, аз съм враг„, – твърди в интервюто си Татяна) и заради публикациите на сегашния й съпруг във Facebook.

„Лисичанск, Донбас“

В материала на Тренчева украинският град Лисичанск, откъдето е Татяна Кондратюк, на няколко пъти е наречен „град Лисичанск, Донбас“ или „донбаския Лисичанск„, и дори „граничния град Лисичанск„, но нито веднъж журналистката не казва, че това е град в Украйна, който се намира в Луганска област на територията, която се контролира от украинската власт.

Всъщност Донбас е съкратено от „Донбаски басейн“ или „Донбаски въглищен басейн“ и обхваща по-голямата част от Донецка област без Приазовието и най-горната северна част, южната част на Луганска област, източната част на Днипропетровска област и западната част на Ростовска област в Руската федерация.

 

Както се вижда на картата, Лисичанск не е „граничен град“, освен ако журналистката от БНР не счита фиктивното квази-държавно образование „ЛНР“ за отделна държава. Ще отбележим, че самопровъзгласената „Луганска народна република“ е призната единствено от Южна Осетия, която, от своя страна, също не е призната от повечето държави в света.

Защо украинците бягат в РФ?

Неизвестно откъде Кети Тренчева черпи информацията си, че „стотици хиляди жители на обстрелваната от украинци и руснаци територия напуснаха родните си места„, а „над 200 хиляди украинци, несъгласни с политиката на държавата, потърсиха убежище в Русия„.

Всъщност според данни на украинското Министерство на социалната политика към 23 октомври 2017 г. броят на преселниците от Източна Украйна и Крим, които са регистрирани в украинските областни подразделения за социална защита и Киевската градска държавна администрация, е 1 604 059 човека. Тоест, това са хора, които са избягали като Татяна от войната, но живеят на територията, която се контролира от украинската власт.

Що се отнася до 200 000 украинци, потърсили убежище в Руската федерация, защото уж не били съгласни с политиката на държавата, то фейковете за потоците украинци, които се спасявали от действията на „радикалите, завзели властта в Киев“, започнаха да се появяват в руските пропагандни медии още в началото на март 2014. Руският телевизионен канал „Первый“ дори показа опашка от коли на украинската граница и съобщи, че украинците масово бягали в Русия, но граничният пункт на кадрите бе Шегини, който е разположен на украинско-полската граница в Западна Украйна. В началото на март StopFake се свърза с Федералната миграционна служба на РФ в Белгородска област, за да опровергае друг фейк, този път на РИА Новости, за наплива от мигранти от Украйна, които се спасявали от „безпредела на радикалите“.

По-късно руските медии съобщиха, че първите данни за масова миграция на украинци през руската граница в района на Ростов се появяват на 4 юни (ще припомним, че властта в Украйна се сменя на 22 февруари), след като на 3 юни през граничните пунктове минават 7000 човека. Руските медии посочват и причината: „жителите на градовете Донбас, обхванати от военни операции, предпочитат да изчакат неспокойното време при своите руски роднини или приятели, а не в специалните центрове за бежанци“.

Тоест украинците започват масово да бягат в Русия след началото на военната агресия на РФ срещу Украйна, а не заради несъгласието си с „политиката на държавата“.

Какво става с несъгласните с политиката на украинското правителство?

В радио сюжета Алексей Науменко и Татяна Кондратюк се опитват да ни убедят, че украинката в никакъв случай не може да пътува за Украйна (за да получи дългосрочна виза в българското консулство, с която легално да кандидатства за постоянно жителство в България), защото там я очаквала сигурна смърт. Причините са повече от „сериозни“ – Науменко и Кондратюк не подкрепят политиката на сегашната украинска власт (за което са писали в социалните мрежи), и Татяна се е омъжила за руски гражданин, а „това за тях е направо престъпление“. Няма да коментираме втория аргумент, защото той е направо смехотворен, но нека по-подробно се спрем на това какво става с хората, които не са съгласни с политиката на сегашното украинско правителство.

Единият от начините да изразиш позицията си за/срещу властта е чрез гласуване на избори. През 2015 година на изборите за председател на Лисичанския градски съвет (откъдето е Татяна) 12 661 човека гласуват за представителя на Опозиционния блок Шилин Сергей Иванович (съдейки по фамилията му – етничен руснак). Три пъти по-малко, а именно 4197 гласа, получава представителят на партията на властта – „Блок на Петро Порошенко „Солидарност““. Кметът си управлява и досега, а в медиите (дори и руските) липсва информация за разправа над дръзналите да гласуват за противника на сегашната власт.

Източник: Уикипедия

Можете да възразите, че гласуването на изборите е анонимно и затова гражданите не се страхуват да заявят своето мнение. Но ето какво показват социологическите допитвания, обявени през март тази година – ако следващата неделя в Украйна се проведат парламентарни избори, то в ключовите градове най-много гласове ще получат партията на Юлия Тимошенко „Отечество“, БПП „Солидарност“, на трето място – „Опозиционния блок“, още една опозиционна партия – „За живот“ и партията на бившия министър на отбраната в правителствата на Тимошенко, Юрий Ехануров и Виктор Янукович Анатолий Гриценко „Гражданска позиция“.

А какво става с тези, които открито воюват срещу украинската власт не чрез публикации в социалните мрежи, а с оръжие в ръка? Точно по същото време, когато семейство Науменко-Кондратюк чрез медиите се опитваше да убеди българските зрители и слушатели колко е опасна Украйна за инакомислещите, в Киев се разрази истински скандал – журналистите от Радио Свобода откриха бившия бразилски наемник, воювал в редиците на терористичните организации „ДНР“ и „ЛНР“, Рафаел Лусварги да живее спокойно в украинската столица. Бразилецът пристига в Украйна през есента на 2014 и повече от година воюва в различни подразделения на подкрепяните от РФ сепаратисти. Записи с „подвизите“ му могат да се видят на YouTube. През октомври 2016 той отново се връща в Украйна и е арестуван на летище „Бориспил“. След 4 месеца е осъден на 13 години затвор за „създаване на терористична група или терористична организация“, но в края на миналата година е пуснат на свобода заради процедурни нарушения – присъдата е произнесена от съд в Киев, а престъпленията, извършени на територията на Донецка област, трябва да се разглеждат в Днипропетровска област. След публикацията на статията на Радио Свобода група радикално настроени младежи  откриват Лусварги и … го завеждат в СБУ (Службата за сигурност на Украйна), където го предават в ръцете на офицер от ведомството.

На 5 май след обяд трябва да се състои съдебното заседание на Павлоградския съд (Днипропетровска област), който да определи съдбата на Лусварги. Максималната присъда, която може да получи наемника, воюващ срещу Украйна, е 13 години затвор.

Ще припомним, че една от мерките за борба срещу дезинформацията, които Европейската комисия предложи в края на април, бе държавите-членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика „с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда“