Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция. 

Александър Пасховер

Александър Пасховер

В Украйна нямаше да има война, ако Русия не беше взела участие. Нямаше да има толкова жертви. Донбас щеше да бъде цял и силен. Вече и Русия узна това от „виновника на тържеството“, строителя и идеолога на Новоросия.

На 8 юли 2014 година, три дена след освобождаването на Славянск от групировката на руския боевик Игор Гиркин (Стрелков), аз стоях на мирния централен площад на града и четях на своя смартфон руски новини. Руските новинарски ресурси ми съобщаваха, на мен, стоящия на централния площад в Славянск, следното:

«В украинския Славянск силите за сигурност устроиха жестока наказателна акция. На градския площад разстреляха майки на опълченци, воювали срещу киевската власт…».

Това съобщение се появи един ден преди излизането на епохалния сюжет на руския канал „Первый“ за „карателите“ („палачи“ на руски), които именно тук в Славянск разпънали тригодишно момченце, облечено само по гащички.

Именно тогава руските СМИ съобщиха, че колона бежанци, част от които жени и деца, чиито бащи отишли да служат в опълчението, попаднала под обстрела на [украинските реактивни системи] „Град“.

Тамбовските, рязанските, томските телевизионни зрители в отговор на тази „руска истина“ окомплектоваха своите „отпускари“ и ги изпратиха на дълъг път, като превърнаха малката война в Източна Украйна (която сами и измислиха) в голяма и дълга война. В огромна.

Тогава, когато стоях на централния площад в Славянск, а после обикалях всичките му покрайнини, аз помислих: когато вие, скъпи мои московчани, и присъединилата се към вас Русия, разберете истината, ще се ужасите. Ще се ужасите колко скъпо платихме за тези фейкове. И те също ще си платят.

Но аз сгреших. Основната маса в Русия не е способна на разкаяние, на преосмисляне, на честен одит. (Не цялата, а тъмната многомилионна маса).

В края на октомври в Русия беше представена книгата на т.нар. народен донецки губернатор Павел Губарев, «Факелът на Новоросия». Ето два епизода от тази губеревска «инциклопедия», които би трябвало да предизвикат у читателите, борците с фашизма и „за дядовците, които са воювали“, пристъп на дизурия.

Те са описани във вестник „Известия“ от още един герой на нашето бреме, бившия украински журналист, един от най-активните промоутъри на руския свят и по-точно – на руската война в Украйна, Александър Чаленко:

„Кое е интересното в книгата Павел Губарев?“ – пита и отговаря Чаленко.

Преди всичко неговият разказ е за това как в Донбас е дошъл отрядът на Стрелков. До сега практически нищо не беше известно за това. От книгата става ясно, че жената на Павел — Екатерина Губарева, първата министърка на външните работи на ДНР – е вкарала хората на Стрелков.

Тя се запознава със Стрелков в Таганрог (РФ) вече след ареста на мъжа си, което, ще напомня, става на 6 март в Донецк. В книгата нищо не се казва за многочасовите им беседи, но разговорът силно развълнувал и зарадвал Катя. С какво? Явно с това, че Стрелков й обяснил: Донбас го чака кримски сценарий. Т.е. най-малкото ще дойдат „вежливи хора“. (Нелошо начало за „гражданска война“, в която „нас ни няма“).

По-нататък Чаленко цитира: „Отрядът на Стрелков отначало трябвало да се „дебаркира“ в Шахтьорск, донецки град на границата с Русия. Губарев не обяснява защо именно там. След това явно Стрелков е трябвало да се отправи към Донецк. Но после всичко се изменя и за краен пункт на „експедицията“ неизвестно защо избират Славянск. Така и остава тайна защо.

Ето какво разказва за това близкия до Губарев боец с позивна „Буйния“, непосредствен свидетел и участник в тези събития. Неговите спомени са цитирани във „Факела на Новоросия“.

„Отначало с нас се свърза Катерина (Губарева — бел. Чаленко.) и съобщи, че отрядът от Крим ще влезе през Шахтьорск. Каза, че тогава ще трябва да окупираме и да държим до вечерта областната държавна администрация, телевизионната кула и сградата на СБУ (Службата за сигурност в Украйна) в Донецк. Тя тогава попита: „От какво имате нужда, за да направите това?“ Това, признавам си, ни обърка. И какво наистина ни е нужно? Ние изобщо нямахме представа. Катя тогава казваше, че трябва малко да се държим, а после „всичко ще бъде Крим“. Тогава всички вярваха в това. Очаквахме Рязанската въздушно-десантна бригада. Ето я, съвсем е близо! А ние трябва да я посрещнем с цветя, балони, хляб-сол“.

На Буйния беше поръчано непосредствено да посреща Стрелков и неговия отряд от 52 човека. На 10 април той получава шифрограма от Стрелков: за срещата на отряда трябва да се подготви камион ГАЗ-66. Тъй като такъв транспорт е нереално да се намери в приграничната зона, Буйният се разбира с шофьор на малък камион на „Нова поща“ (частна куриерска служба в Украйна – бел.ред.). Така и така трябва да прекараме нелегално ябълки. Той се съгласява.

И ето Буйния посреща отряда. Това става през нощта срещу 13 април. Хората на Стрелков го хвърлят „с муцуната – към земята“ (такава команда им дава Стрелков). После му светят в лицето с фенер, някой го познава, че това е свой, Буйния. Всичко е нормално. Следва такъв диалог между Буйния и Стрелков.

„Стрелок поглежда към шофьора на камиона на „Нова поща“ и пита:

— Шофьорът наш човек ли е или да го ликвидираме?

— Не-не, шофьорът е мой, не може да го убиваме! – шашнат отговарям на Стрелков.

А той като чу тази фраза, се изплаши още повече и страшно пребледня.

Буйният така коментира този епизод: „Знаете ли по какво хората на Стрелков се отличаваха от местните? От тях миришеше на война и на някаква неотвратима решителност. Те влизаха и по принцип разбираха, че ще трябва да воюват и проливат кръв, а ние до последно вярвахме, че ще бъде като в Крим“.

_________

Ето това е истината за причината на войната в Украйна. Но след като прочетоха в „Известия“ тази истина, руснаците не потрепериха и не се просълзиха. Откровенията на Губарев не предизвикаха обществен шок. Няма въпроси нито към себе си, нито към властта. Как така, „там ни има“, „белята стана заради нас“. Защо? Чии интереси и с какъв резултат отстоявахме? и т.н.

Разбира се във всяко правило има изключения. И в Русия има 300-400 хиляди, а може би милион, които ще се ужасят от това на какво историческо дъно ги потопиха отново кремълските старци, които наситиха пропагандата на СМИ с най-ужасния фалш.

Но пък останалите 140 милиона още дълго ще дъвчат любимите руски измислици на елита за „фашистите“, „бандеровците“, „разпънатите на кръст птички-червенушки“, „изядените момченца“ и пр. Това вече не е изборът на Кремъл. Война със съседите е самостоятелен, съзнателен избор на съвременна Русия.

P.S. Разбира се не е възможно да избягаш от историческите връзки, дори има вероятност руснаците и украинците да са братя. Но това не означава нищо. Първо, всички хора са братя. Второ, Каин също не е бил чужд на Авел.

Но Каин заслужава проклятието на небесата, не когато убива Авел, а когато на въпроса на Бога: Къде е брат ти, Авел? отговаря: не зная; пазач ли съм аз на брат си?

Бог дава на убиеца Каин последен шанс да се ужаси от стореното. Но именно в този момент Каин „се изправя от коленете“. Това не е бил най-подходящият момент за покаяние.

Източник: Александър Пасховер, Новое время