Игор Яковенко: единни в омразата

Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.

1yakovenko

Миналата сряда Русия за десети път отбеляза празник, който се нарича Ден на народното единство. Преди това петнайсет години мъчително се търсеше празник, който да стане точката, която да събере идентичността на руското общество, да бъде главен „смислов“ празник на страната вместо деня на Октомврийската революция на 7 ноември.

Отначало кастинг за тази роля мина Денят на независимостта на 12 юни. Но тъй като по този празник винаги следваше ехиден и напълно безотговорен въпрос: «И от кого станахме независими, какви такива чуждестранни злодеи са изгонили на този ден от Светата Рус?», — този празник отначало тихо и без обяснения бе преименуван, а после също така тихо бе избутан в задния двор на календара, и бе превърнат в още един почивен ден. Народът естествено изобщо не беше против и чукайки чашите произнасяше нещо неясно от рода „е ми за това, нали знаете за какво“.
Беше предложено да се замени неприятната за Кремъл дата на октомврийския преврат с някакво събитие от Отечествената война през 1812 година. Но първо не е ясно кое именно събитие от войната може да се счита за момент на триумф, тъй като най-известното сражение, Бородинското, ние, нека да го кажем деликатно, не съвсем сме го спечелили, а след това последва „тоягата на народната война“, в която трудно може да се определи решаваща дата. А второ, тъй като има Ден на победата на 9 май, то явно са решили, че е излишно националната идентичност да се крепи само върху отечествените войни.
Ето в такава сложна идеологическа обстановка се роди този празник преди десет години, Денят на народното единство, посветен, както бе обяснено, „на изгонването на полските интервенти от Кремъл на този ден през 1612 година». Тук обаче нещата не се връзват, тъй като на 4 ноември 1612 година поляците още са били в Кремъл, въпреки че вече са били в достатъчно плачевно състояние, но все пак единодушно се счита, че денят, когато войските на князете Трубецкой и Пожарски са влезли в Кремъл е 6 ноември, а не 4. Пък и народното единство в този ден не е било в цъфтящо състояние, Смутното време продължило чак до Земския събор, до избора на Михаил Романов за цар през февруари 1613 година.
През тази година празникът беше помрачен от най-голямата трагедия в историята на гражданската авиация в Русия – гибелта на самолета А-321 на компания „Когалимавиа“, станала няколко дена преди това. Гибелта на 224 човека сама по себе си е голяма беда. Но обстоятелствата на тази беда, които все повече се проясняват, могат да имат някакво отношение към същността на това народно единство, което руската власт се опитва да укрепи, използвайки не съзиданието, а омразата към вътрешния и външен враг.
Работата е там, че  версията за теракта, която беше решително отхвърлена и от руските, и от египетските власти още първите минути, още преди да постъпи някаква информация, постепенно става главна. Американската разузнавателно-аналитична агенция Stratfor счита, че най-вероятната причина за авиакатстрофата е взрив на бомба, пренесена на борда на самолета. В своите изводи агенцията използва данните на два източника: на американски спътник, който е зафиксирал топлинно избухване на борда на самолета във въздуха и на експертите на „Когалимавиа».
Ако тази версия се потвърди, това ще означава, че Путин успя да вкара Русия във война с противник, против когото цялата мощ на руската армия, дори и нейното ядрено оръжие, са безсилни. Просто защото унищожаването на част от терористите с бомби ще противопостави Русия на по-голямата част от 1,5 млрд ислямски свят.
Това, че народното единство в Русия сега е единство в омразата показаха масовите шествия в столицата, на които хората бяха докарвани от цялата страна. В колоните най-искрени бяха лозунгите против САЩ, „петата колона“, Централната банка на РФ, а също фолклора от рода на „за дядо си ще ви прегриза!“ и „ще разкъсам заради Путин!“
Най-детайлно идеите за народно единство в съвременната им руска версия бяха изложени в програмната статия на члена на Обществената палата на РФ Константин Затулин, публикувана в «Известия» със заглавие «Народно единство, Рой Джонс и княгиня Мария Алексиевна».
Затулин започва разговора за народното единство с риторическия въпрос: «Може ли верността към Русия и служенето й да бъде безусловен номинант в тази категория?». И веднага му дава изключително характерен отговор: «За мен, както и за предишните поколения на моите казашки предци, отговорът е очевиден. Разбира се не всички в Русия са казаци – има още и отделни бивши възпитаници на Висшата школа по икономика». Зад тъничкия слой ирония Затулин не може да скрие пробилата се истинска същност на националното единство. Тя таи люта омраза към „Другия“. Към завършилия Висшата школа по икономика, към САЩ, към геите, към грузинците и украинците, които искат да живеят самостоятелно, към сирийците, които искат да живеят без Асад.
Обединението, сформирано на основата на отричането на „Другия“ е най-древният вид идентичност и формиране на национална солидарност. Това е идентичността на племето, която се основава на противопоставянето „ние“ – „те“, „свои“ – „чужди“.
Отблъсквайки се от този племенен модел на изграждане на идентичността, Затулин минава към проблемите. Вътре в Русия той няма проблеми, тъй като явно процентът на „завършилите Висшата школа по икономика“ спрямо общото количество руснаци е нищожно малка величина, затова Затулин е спокоен за Русия.
Затова пък „с руския народ е сложно“, натъжава се членът на обществената палата Затулин. Оказва се, че проблемът на руския народ се състои в това, че „пътят на Крим не може да бъде универсална рецепта за решение». Уфф… Олекна ми… Това разбира се означава, че жителите на Прибалтика или например на Германия, които имат сред гражданите си такива, които говорят на руски или считат себе си за руснаци, или, тези които Константин Федорович Затулин счита за руснаци, или, не дай бог, за казаци, могат да се надяват, че е възможно Русия да не въведе при тях братски войски за защита на руския език и руската култура.
И самият Затулин го потвърждава: «Абсурдно е да се търси единство с руснаци, където и да живеят — в Лондон или в Австралия — по кримския сценарий». Какъв ли сценарий се готви за всички тези страни от Австралия до Великобритания? Оказва се, че «ето вече 20 години Руската федерация върви по друг път, изпитан от евреи, арменци, китайци и други разделени народи, като се опитва да привлече към сътрудничество руската диаспора зад граница… Концепцията за Руския свят на Руската православна църква стана критическият фундамент на това сътрудничество».
Основната идея на «Руския свят», според трактовката на члена на Обществената палата на РФ Константин Затулин, е да направи от етническите руснаци зад граница агенти на влияние на Русия, при това не само културно, а именно политическо. За това трябва да «се противопоставим на политическата, а след това на националната асимилация». Политическата асимилация означава лоялност към държавата, в която живееш, работиш, отглеждаш децата си и която създава необходимите за това условия.
Пример за отсъствие на политическа асимилация, към която Константин Затулин призова руснаците зад граница, са много от мигрантите от мюсюлманските, включително и от арабските страни в Западния свят. Т.е. членът на Обществената палата на РФ Затулин иска да направи от руснаците зад граница такъв проблем за страните, където пребивават, като мигрантите от страните на Африка и Близкия Изток. Не е учудващо, че идеята за „Руски свят“ съществува основно в главите на някои руски политици, обществени дейци и техните не съвсем адекватни привърженици.
Това е забележителен механизъм, с чиято помощ Затулин иска да превърне руската диаспора зад граница в агенти на руското влияние. «Защо да не задействаме такъв мощен лост като руско гражданство за нашите съотечественици?», — запитва Затулин. При тези думи сигурно са потреперили гражданите на Грузия, които са си спомнили как Кремъл с помощта на масовото раздаване на руски паспорти в Южна Осетия и Абхазия успя да заложи фундамента на разпокъсването на Грузия. Затулин тъжи в тази статия, че в Украйна е бил пропуснат този сценарий, защото, ако бяха дали руски паспорти на всички желаещи в Украйна: «То до 2014 година половината граждани на Украйна щяха да бъдат с руски паспорти». Затулин премълчава какво е можело да се направи с такава Украйна, но и без думи всичко е ясно.
През 1990 година хората, които са говорели на руски са били около 350 милиона. Сега рускоезичните са почти 1,5 пъти по-малко. Последователната реализация на концепцията «Руски свят» може в историческа перспектива да направи руския език мъртъв като латинския.

Източник: блогът на Игор Яковенко