Източник: The Insider
Вчера (на 4 юни – бел.ред.) беше публикувано интервюто на Владимир Путин пред журналиста на австрийската телевизионна и радио компания ORF Армин Волф. Волф прекъсна Путин 11 пъти, с което подобри рекорда на Мегин Кели. Путин не остана длъжен и подведе журналиста най-малко 10 пъти, като счупи рекорда си от интервюто пред Мегин Кели, когато той я заблуди 7 пъти.
За Евгений Пригожин
Владимир Путин: Сега ще ви разкажа за Пригожин. Моля Ви да правите разлика между правителството на Руската федерация, руската държава, руските граждани или някакви юридически лица, може би. Вие сега казахте, че господин Пригожин е наричан „готвача на Путин“. Той действително се занимава с ресторантьорски бизнес, това е неговата икономическа база, той е ресторантьор в Петербург.
Но сега искам аз да Ви задам въпрос: наистина ли мислите, че човек, който се занимава с ресторантьорски бизнес, дори да има някакви хакерски възможности, дори да има някаква частна фирма в тази сфера – аз дори не знам той с какво се занимава – как от тези позиции той може да повлияе на изборите в Съединените щати или в някоя европейска страна? Колко ниски е паднало всичко, което се случва в информационната и политическа сфера в страните от обединения Запад, ако ресторантьор от Русия може да повлияе не изборите в някоя от европейските страни или в САЩ! Това не е ли смешно?
Тук Путин се опита да излъже журналиста два пъти. Отначало той представи Пригожин като частно лице, което не е свързано с правителството. Всъщност неговата компания за кетъринг Concord Catering и други структури, които му принадлежат, зависят от държавните поръчки. До 2018 г. компаниите, които принадлежат на Пригожин, постоянно печелят търговете за почистване на помещения в казарми и учебни заведения на Министерството на отбраната, доставка на хранителни продукти на военните части, както и изграждането на военни обекти. През 2017 г. Федералната антимонополна служба призна, че е имало картелно споразумение в действията на компаниите на Пригожин при сключването на договори с Министерството на отбраната, но реши да не наказва компанията, и отказа да образува административно производство.
Пригожин е свързан с правителството не само чрез договори, но и чрез финансирането на така наречената частна военна компания Вагнер, която участва във войната в Източна Украйна и в Сирия, и фактически представлява нелегално военно формирование, тъй като руското законодателство не предвижда никакви частни военни компании. „ЧВК Вагнер“ де факто е афилирана към Министерството на отбраната – в Сирия тя използва руското военно летище, в Украйна групата на Вагнер е под командването на генерала от Главното разузнавателно управление Олег Иваников. Пригожин е свързван също и с компанията „Евро Полис“, която сключва сделка с правителството на Башар Асад за разработването и охраната на нефтените месторождения в Сирия. Всъщност „готвачът на Путин“ е получил една четвърт от сирийските нефт и газ.
Хакнатите писма на Пригожин показват, че той е в много близки отношения и с Путин, и с Медведев. И по-конкретно например Путин му помага да получи „Елисеевския гастроном“.
И накрая, Путин заявява: мисълта, че Пригожин е могъл да повлияе на изборите, му се струва смешна. И действително, дейността на пригожинската фабрика (за тролове – бел.ред.) не дава големи резултати в повечето страни, но в САЩ, където на последните президентски избори в редица щатове всичко решаваха части от процента, дори малкото влияние на дезинформациите, които се разпространяваха, са могли да бъдат от значение.
За това как Джордж Сорос заплашва европейската валута
Владимир Путин: В Съединените щати има такъв фигурант – господин Сорос, който се намесва във всичко, което става по света. И много често нашите американски приятели ми казват: Америка като държава няма нищо общо с това. Ето например сега се появиха слухове, че господин Сорос иска да разтърси еврото, европейската валута. Това вече се обсъжда в експертните среди. Попитайте Държавния департамент: защо го прави? Държавния департамент ще отговори, че той няма нищо общо с това, че това е частна работа на господин Сорос. А ние имаме частна работа на господин Пригожин.
Джордж Сорос е любим обект за фейкове от страна на конспиролозите и антисемитите от целия свят. Една от тези конспиративни теории гласи, че Сорос се стремял да срине еврото – и тази теория се появи почти по едно и също време с еврото. Ето например през 2010 г. медиите написаха, че фондацията на милиардера Soros Fund Management „твърде агресивно“ продава европейската валута и това предизвиква критика от страна на премиерите на Испания и Гърция. Сорос наистина не може да бъде наречен еврооптимист, но оплакванията, че милиардерът всеки момент може да срине европейската валута се оказаха безпочвени.
Особено нелепо изглеждат намеците на Путин, че Сорос работел за американското правителство, – като се има предвид, че в САЩ може би няма по-яростен критик на Тръмп от Джордж Сорос. Според него Европа е в „екзистенциална заплаха“, защото президентът на САЩ е започнал „търговска война“ и е обявил, че се оттегля от ядрената сделка с Иран.
И накрая, Путин си противоречи като свързва Пригожин със Сорос. Ако Путин счита за „смешен“ факта, че Пригожин е способен да повлияе на изборите в западните страни, то той би трябвало да счита за толкова смешна и теорията, че Сорос може да повлияе на руската политика. Но ако няма от какво да се страхува, защо тогава Кремъл забрани фондацията на Сорос в Руската федерация като нежелателна организация?
За това как Малайзия уж признала, че РФ не е виновна за свалянето на „Боинг“
Владимир Путин: Неотдавна малайзийските официални лица заявиха, че те не виждат намеса на Русия в това ужасно трагично събитие, че те нямат доказателства, че РФ е замесена в това. Нима Вие не знаехте за това? Нима не сте виждали изявленията на малайзийските официални лица?
The Insider вече писа как руските медии изопачиха изявлението на министъра на транспорта на Малайзия Антони Локе. В оригинала фразата, която привлече вниманието им, звучеше така: „There is no conclusive evidence to point at Russia under the JIT (Joint Investigative Team) evidence“. Изявлението може да се преведе по такъв начин: „Следствената група не представи окончателни свидетелства, които да посочат Русия. Кой е отговорен за това… Невъзможно е да се посочи недвусмислено Русия. Разбира се ние трябва да имаме предвид дипломатическите отношения. Нашите по-нататъшни действия ще се основават на окончателните доказателства. Това, с което се занимаваме сега непосредствено е окончателният доклад на следствената група, който ще бъде публикуван през юли. И аз заявявам, че ще го публикуваме изцяло, без никаква цензура или редактиране“.
По-нататъшните формулировки – от „необосновани твърдения“ в РИА Новости до „свалянето на вината“ в „Известия“ и „обявяването, че Русия не е виновна“ по телевизионния канал „Звезда“, са плод на творческата фантазия на руските пропагандисти. Именно на тях се позовава Путин.
За това как украинците „лъгали“ за свалянето на Ту-154 над Черно море
Владимир Путин: Знаете ли, че в средата на 2000-те именно в района на Крим над Черно море беше свален руски граждански самолет? Това беше направено от украинската армия по време на учения. И първата реакция на украинските официални лица беше да заявят, че Украйна няма нищо общо с това. Беше свален граждански самолет, който летеше от Израел в Русия. Естествено, че всички загинаха. Украйна напълно отрече участието си в този ужасен инцидент, но след това беше принудена да се съгласи с това. И защо сега трябва да вярваме на украинските официални лица?
Катастрофата на Ту-154, който летеше от Тел Авив до Новосибирск, стана на 4 октомври 2001 година. Веднага след това министърът на отбраната на Украйна Олександър Кузмук подаде молба за оставка, но тя не беше приета. На следващия ден, когато руските и израелски спасители започнаха да анализират преговорите на екипажа и показанията на радиолокаторите, премиерът на Украйна Анатолий Кинах призна, че версията, че в самолета Ту-154 на авиокомпанията „Сибир“ е попаднала ракета „има право на съществуване“. Министерството на отбраната на страната, от своя страна, потвърди, че в това място действително са се провеждали учебни стрелби със зенитни комплекси. На 13 октомври. когато бяха обнародвани изводите на техническата комисия, министърът на отбраната публично се извини на семействата и близките на загиналите в резултата на катастрофата. „Ние знаем, че сме замесени в трагедията, въпреки че причините за нея не са установени напълно“, заяви той.
На 24 октомври украинският президент Леонид Кучма призна, че самолетът е бил свален от украинските ПВО, уволни министъра на отбраната и забрани военните учения и изстрелването на ракети. Също така от армията бяха уволнени още осем високопоставени лица, отговорни за изстрелването на ракетите през онзи ден. След две години Украйна заплати по 200 хиляди долара на роднините на жертвите на самолетната катастрофа.
Освен това е много странно да се сравнява непреднамереното изстрелване на ракета в Украйна с инцидента с МН17, когато „БУК“-ът на 53-а зенитно-ракетна бригада специално се цели в самолета, просто стрелящите са си мислели, че самолетът е украински.
За противоракетната отбрана (ПРО) и надпреварата във въоръжаването
Владимир Путин: В един от последните ни телефонни разговори Доналд Тръмп каза, че е загрижен от нова евентуална надпревара във въоръжаването. Аз съм напълно съгласен с него. Но за да предотвратим тази евентуална надпревара във въоръжаването – а ние не сме инициаторите за такова развитие на събитията, както знаете, ние не сме излизали от Договора за противоракетна отбрана, ние само отговаряхме на заплахите, които възникваха за нас във връзка с това…
Договорът за ПРО, подписан от САЩ и СССР през 1972 г. действително е прекратен от американската страна. Възможността за разтрогване от едната от страните е била предвидена в договора. Но Путин хитрува, когато свързва това с нова надпревара във въоръжаването.
Договорът беше подписан в условията на Студената война – конфронтацията на две ядрени свръх държави. Освен тях с ядрен арсенал разполагаха само съюзниците на САЩ (членовете на НАТО Великобритания и излязлата от военната организация, но останала политически съюзник Франция) и Китай, който предпочиташе да не участва в надпреварата във въоръжаването.
Но въпреки всички усилия за неразпространението на ядрени оръжия, „ядреният клуб“ се разширява. Само две години след подписването на американско-съветския договор за ПРО Индия провежда успешни изпитания, по-късно с ядрено оръжие се сдобиват Пакистан, вероятно Израел, ЮАР (впоследствие доброволно унищожават всичкото си оръжие и се отказват от ядрената си програма), Северна Корея. Според някои данни Иран, Ирак и редица други държави са били близо до създаването на ядрени оръжия през 1990-те.
САЩ стигат до извода, че при променените обстоятелства на двустранния договор, който разрешава на всяка страна да създаде само един защитен район със стратегическа ПРО и забранява разполагането на нови стратегически противоракетни системи, вече не могат да осигурят безопасността и по този начин САЩ остават необезопасени при удар от трета страна, която не е свързана с договор. През 2001 г. САЩ взимат решението да излязат от договора и през 2002 неговото действие е прекратено.
След това РФ многократно е протестирала срещу разполагането на американски противоракетни комплекси в Източна Европа, въпреки че САЩ утвърждаваха, че тази система е предназначена за защита срещу заплахите от страна на Иран и Северна Корея, и заплашваха да излязат от договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег (РСМД).
Сега американската система за ПРО е разположена в Източна Европа, а договорът за РСМД продължава да действа. Но има информация, че Русия е нарушила договора и е провела изпитания на забранена от него крилата ракета, известна като 9M729 или SSC-X-8 и вероятно е разположила два батальона, оборудвани с такива ракети. Такива действия действително могат да се разглеждат като стъпки към нова надпревара във въоръжаването.
За „зелените човечета“ в Крим
Армин Волф: Не става въпрос за руския Черноморски флот. Разбира се, той е бил там. Става въпрос за бойците в униформа без опознавателни знаци. Вие казахте, че това са били кримчани, но това не бяха кримчани, а руски военнослужещи.
Владимир Путин: Нашите военнослужещи винаги са се намирали там. Аз така и казвах: там бяха наши военнослужещи, но те не са участвали в нищо. Но когато спиралата на антиконституционните действия в Украйна започна да се завърта, когато хората в Крим се почувстваха в опасност, когато вече започнаха да изпращат влакове с националисти при тях, започнаха да блокират автобусите и автомобилния транспорт, тогава хората пожелаха да се защитят. И първото, което им дойде на ум, – да възстановят правата си, които бяха получили в рамките на самата Украйна, когато Крим получи автономия. Всичко започна от този момент, започна процес в самия парламент да се определи неговата независимост от Украйна. <…>
В този момент нашите въоръжени сили, които не превишаваха дори най-големия брой на контингента, който ни е разрешен според договора за нашата база, какво направиха? Те обезпечиха провеждането на независими свободни избори – изразяването на волята на хората, живеещи в Крим. Между другото, решението за провеждането на този референдум беше взето от кримския парламент, който беше избран в пълно съответствие с Конституцията и законите на Украйна преди всички събития от този род. Затова не е имало нищо противозаконно…
Спиралата на антиконституционните действия в Украйна започва активно да се завърта още в момента, когато правителствените войски започват да разстрелват протестиращите на Майдана, което довежда до ескалация на конфликта и бягство на Янукович в РФ. Националистите, за които говори Путин, действително са блокирали автобуси, за да попречат на организираната доставка на „титушки“ от територията на Източна Украйна, но изобщо не е ясно какво отношение има това към Крим и от кого е трябвало да се „защитават“ кримчаните. В Крим никога не е имало антируски погроми и не са били планирани такива. Напротив, след пристигането на руските войски започват репресии срещу украинските активисти и кримските татари, част от които са убити или умират по време на мъченията.
Освен това Путин избягва въпроса за хората във военни униформи без отличителни знаци, които той ту признава, ту не признава за руски военнослужещи, – очевидно защото няма какво да отговори. На 4 март 2014 г. на среща с журналисти той обяви, че руски военни не са участвали в блокирането на украински военни части и в завземането на военни обекти в Крим. А хората, които са били задействани, той нарече „местни сили на самоотбраната“ и добави: „Погледнете постсъветското пространство – там е пълно с униформа, която прилича на руската. Отидете в магазина и си купете“.
На 17 април същата година по време на „Пряката линия“ Путин, отговаряйки на въпроса „Кои бяха „вежливите хора“? Те твърде много приличаха на нашите“, заяви: „Нашата задача беше да дадем на кримчаните възможността свободно да изразят волята си. За да не стане това, което сега се случва в югоизточната част на Украйна. Затова зад гърба на силите за самоотбрана на Крим застанаха нашите военни. Но те действаха коректно, професионално“.
На 24 октомври на заседание на дискусионния клуб „Валдай“ той вече призна: „Няма да крия, че ние използвахме нашите въоръжени сили за блокирането на украинските военни подразделения, разквартирувани в Крим, но не с цел да накарат някого да отиде да гласува“.
В телевизионния филм „Крим. Път към Родината“, който излезе през март 2015 г. Путин заявява, че руските специални части са блокирали украинските военни части и са прекъснали телефонните им връзки, за да не могат да получат от Киев заповед да се съпротивляват.
Очевидно не е възможно да се установи дали е бил превишен броят на руските войски в Крим, определен от руско-украинския договор. Но е известно, че, както се изразява Путин, „процесът в самия парламент по определянето на своята независимост от Украйна“ започва на 27 февруари 2014 година, непосредствено след като руският спецназ превзема сградата на Върховния съвет на автономната република Крим. Именно тогава правителството на автономната република е изпратено в оставка и е взето решението за референдума. Въпросът за броя на руските въоръжени сили в Крим при това няма никакво значение: независимо от това колко руски войски е имало в Крим, те не са разполагали с мандат нито да блокират украинските военни части, нито пък да завземат местните органи на властта.
За „ограничаването“ на езиците на националните малцинства в Украйна
Владимир Путин: И тогава не е имало нужда да се ограничава използването на езиците на чуждестранните малцинства в Украйна, като се има предвид не толкова руския, но и румънския, и унгарския, и полския <…> Беше приет закон за езика в Украйна, който беше критикуван, включително и в Европа, но той продължава да действа. И това до голяма степен усложнява ситуацията в Украйна.
Прокремълските медии действително яростно критикуваха новия закон на Украйна „За образованието“, приет през септември миналата година. Например Украина.ру тогава видя в реформата заплаха за руския език, който уж щял да бъде изгонен от украинските училища, а изданието „РИА Новости-Украина“ нарече реформата „похищение на бъдещето“ и „зачистка“ на езиците. Тази инициатива беше критикувана от Русия, Унгария, Румъния и Молдова. Но както увери министърката на образованието и науката на Украйна Лилия Гриневич, на практика законът по никакъв начин не е насочен към нарушаването на правата на националните малцинства. Той не предвижда затварянето на образователни учреждения, а само въвежда постепенно увеличаване на изучаването на държавния език, защото сега в такива училища предметите се изучават изключително на езика на националното малцинство.
Според новите правила от 1 септември 2018 г. децата ще могат да получават предучилищно и начално образование на езика на съответното национално малцинство, като при това паралелно се изучава държавния език. От пети клас те започват да изучават държавния език, а езикът на националното малцинство ще се изучава като отделна дисциплина. При това, ако езикът принадлежи към езиците на Европейския съюз, е възможно на този език да се преподава една или няколко дисциплини.
За шестгодишния мандат на президента на Австрия
Владимир Путин: В нашата Конституция е написано, според мен така е и в Конституцията на Австрия: президентът може да бъде избран за два последователни мандата, не повече.
Отговаряйки на критиката, че той твърде дълго е на власт, Путин „забравя“ да спомене, че Австрия, за разлика от Русия, е парламентарна република и президентът там почти няма реални пълномощия. Основната власт принадлежи на Националния съвет и федералния канцлер, който най-често е лидерът на управляващата партия в парламента. Формално неговият мандат не е ограничен, но в най-новата история на страната максимално един канцлер е бил на власт не повече от осем години.
За законността на кримския референдум
Владимир Путин: Послушайте, нима това е забранено от Устава на Организацията на обединените нации? Не. Там направо е написано, че всяка нация има право на самоопределение. <…> Между другото, решението за провеждането на този референдум е взето от кримския парламент, който е бил избран в пълно съответствие с Конституцията и законите на Украйна до всички подобни събития, Затова няма нищо незаконно…
Нито украинското, нито руското законодателство не позволява на референдум да се поставя въпросът за отделянето на територия от държавата. Нещо повече, вече след анексията на Крим руските власти дори криминализираха изразяването на съмнение за принадлежността на Крим към Руската федерация. Например Заволжският районен съд в Твер призна местния жител Андрей Бубеев за виновен за „публични призиви към осъществяване на дейност, насочена към нарушаването на териториалната цялост на Руската федерация“ (член 280.1) за споделяне на статия, в която се твърди, че Крим – това е Украйна. По същия член е възбудено наказателно дело и срещу Илми Умеров, заместник председателя на Меджлиса на кримскотатарския народ, след като той изразява несъгласието си с кримския референдум.
И изобщо в РФ отношението към провеждането на референдуми е много специфично. Например миналата година Тверският съд в Москва произнесе присъда за екстремизъм на членовете на инициативна група, която предлага да се проведе референдум „За отговорна власт“. Четири години колония получават инженер Валерий Парфьонов и подполковникът от ВВС Кирил Барабаш, а журналистът от РБК Александър Соколов е осъден на три години и половина колония.
За нарушенията на Конституцията
Владимир Путин: Аз никога не съм нарушавал Конституцията на своята страна и нямам намерение да го правя
Путин произнася тази фраза в контекста на разговора за възможността той да бъде избран на нов срок през 2024 година. Няма да се връщаме към стария спор за тълкуването на двусмислената конституционна формулировка „едно и също лице не може да заема длъжността президент на Руската федерация повече от два последователни срока“. Ще дадем само един прост и очевиден пример от друга област.
Член 2 от Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Руската федерация и Украйна, ратифициран през март 1999 г. и който и до сега все още е в сила, гласи: „Високите Договарящи се страни в съответствие с положенията на Устава на ООН и задълженията по Заключителния акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа уважават териториалната цялост една на друга и потвърждават неприкосновеността на съществуващите между тях граници“.
В пункт 4 на член 15 на Конституцията на РФ се казва: „Общепризнатите принципи и норми на международното право и международните договори на Руската федерация са неразделна част от нейната правна система. Ако международният договор на Руската федерация установява други правила, различни от предвидените в закона, тогава се прилагат правилата на международния договор“.
Очевидно е, че федералният конституционен закон № 6-ФКЗ „За приемането на република Крим в Руската федерация и образуването в състава на Руската федерация на нови субекти – Република Крим и града с федерално значение Севастопол“, приет на 24 март 2014 година, противоречи на цитирания по-горе член на договора. Следователно всеки път, когато президентът издава някакво разпореждане относно Крим като част от Русия, той нарушава член 15 на Конституцията.
Материалът е подготвен от Юрий Бершидский и Ива Цой
Източник: The Insider
