Шведски военен корабl. Главната цел на Москва е да попречи на Швеция да влезе в НАТО, твърдят от института. Снимка: Fredrik Sandberg/AFP/Getty Images

Шведският институт за международни отношения обвини Русия, че използва фейкови новини и фалшиви документи, за да повлияе върху общественото мнение, написа Джон Хенли (Jon Henley) за The Guardian.

Най-авторитетният шведски институт за международна политика обвини Русия, че използва фейкови новини, фалшиви документи и дезинформация като елементи на координирана кампания за влияние върху общественото мнения и приемането на решения в скандинавската страна.

В комплексното изследване Институтът констатира, че срещу Швеция са използвани „широк спектър от активни мероприятия“, чиято цел е да „възпрепятстват способността й да генерира обществена подкрепа за провежданата от нея политика“.

В изследването се казва, че Русия е използвала доклади с подвеждаща информация, разпространявани от управлявания от държавата новинарски уеб сайт Sputnik, а руски политици са се намесвали публично във вътрешните работи на Швеция. Използвани са и други не толкова явни методи.

 

Фалшивите документи и изфабрикуваните новинарски материали се появяват отначало в шведските медии, впоследствие се подхващат от Sputnik и от „други източници на руската публична дипломация“, а след това се разпространяват сред международната аудитория, се казва в изследването.

В доклада признават, че изследователите не са могли да установят точно къде и как са били генерирани измамите и фейковите истории, но считат, че те съвпадат със стратегическите цели на Русия.

„Можем да проследим намерението, доминантните наративи, поведенческите модели и стратегическите цели, като тясната взаимовръзка на руската публична дипломация и прилагането на активни мероприятия свидетелстват за координирана кампания“, се казва в документа.

Главната цел на Москва е да „съхрани геостратегическото статукво“ за сметка на намаляването на ролята на НАТО в региона на Балтика и да попречи на Швеция да се присъедини към международния военен алианс, се посочва в изследването.

 

Авторите заявяват, че след обвиненията, че руски хакери са се намесвали в изборите за президент в САЩ и опасенията за подобни действия, озвучени в Германия, тяхната работа потвърждава, че се „увеличават изследванията, които разкриват, че Русия използва активни мероприятия като инструмент на външната си политика срещу западните страни“ още от 2014.

„Считаме, че това демонстрира намерението да се влияе на процесите на приемане на решения“, заяви един от авторите на доклада Мартин Краг (Martin Kragh) пред вестник „Dagens Nyheter„.

Изследването е установило 26 измами, които изплуват в Швеция през периода от края на 2014 до средата на 2016 г. Повечето от тях се появяват за пръв път на „не много ясни руски/или написани на шведски сайтове“. Някои от тях са уж от името на шведи, които влияят на приемането на решения, като за по-голяма убедителност се използва фалшива шапка на писмото, която да усили впечатлението, че става въпрос за автентичен документ.

Според доклада десет документа засягат директно шведските вътрешни работи, като три от тях са разгледани детайлно. Първият документ е писмо от февруари 2015 г., уж написано от шведския министър на отбраната до изпълнителния директор на завода за производство на оръжие BAE Systems Bofors, в което се обсъжда продажбата на оръжие за Украйна.

Другият фейк е уж от името на шведския международен обществен прокурор, който отрича да има искане от страна на Украйна за прекратяване на делото срещу гражданин на Швеция, обвинен за извършването на военни престъпления. Третият разказва подробно за фалшив конспиративен сговор между Швеция и НАТО за тайно изпращане на оръжие за ИДИЛ през Турция.

 

В изследването се казва, че фалшивите документи съдържат достатъчно фактологически и други грешки, които позволяват на властите да ги обявят за фейкове – но те вече са широко разпространени в социалните медии, на шведски и руски сайтове, и дори в единия от случаите – в популярна медия.

Според изследването „нивото на детайлност и използването на имената на несъществуващи лица“ във фалшивите писма и фейковите новини показват, че „създателите на документите са имали достъп до комплексно изследване на шведското общество“.

 

Изследването обръща внимание на „армията от тролове“, които атакуват журналисти и учени, хакват акаунти в Twitter, и на про-кремълските неправителствени организации, които действат в Швеция като допълнително оръжие в така наречената руска информационна война.

Друг от авторите – Себастиан Асберг (Sebastian Åsberg) – заяви пред Радио Швеция, че ключов инструмент на Русия е била редакцията на шведски език на руския държавен новинарски сайт Sputnik News, която в периода от 2015 г. до пролетта на 2016 г., когато е закрита, е публикувала 4 000 истории. По-голямата част от тях могат да се класифицират в такива категории като „кризата на Запад“, „позитивен имидж на Русия“, „агресията на Запада“, „международно съпричастие към Русия“, „провали на западната политика“, „разногласия в западния алианс“, се посочва в изследването. Много от тях изобразяват НАТО или Европейския съюз в негативна светлина, заяви Асберг, добавяйки, че фалшивата информация е попаднала дори в парламентарните дебати.

Шведският премиер-министър Стефан Льовен заяви пред националната конференция по отбрана тази седмица, че той „не може да изключи възможността“, че Русия ще се опита да се намеси в следващите избори в страната, които трябва да се проведат през 2018.

“Не трябва да изключваме възможността и ще бъде наивно да си мислим, че това в Швеция  няма да стане. Ето защо информацията и киберсигурността са част от стратегията ни“, – заяви Льовен пред новинарската агенция TT.

Кремъл отхвърля твърденията, че се е намесвал в изборите в САЩ, като отвръща, че това са „безпочвени необосновани заявления“ и обвинява американската разузнавателна агенция в политически лов на вещици.

В публикуван в петък доклад на разузнаването се твърди, че Владимир Путин лично е „поръчвал кампания“, която да окаже влияние върху изборите в САЩ, с цел да измени баланса в полза на Донълд Тръмп.

Източник: Jon Henley за The Guardian