Латвия е една от страните, които руската пропаганда атакува особено силно. Борбата с нея се превърна в актуален проблем заради предстоящите избори за Сейм (парламентът в Латвия – бел.ред.), които ще се проведат тази есен. Масло в огъня налива и фактът, че един от лидерите в избирателната надпревара е проруската Социалдемократична партия „Съгласие“, която до 2017 официално сътрудничеше с кремълската „Единная Россия“.

В Латвия решиха да обърнат особено внимание на традиционните медии и електронните ресурси, тъй като най-ефективният инструмент на Кремъл са традиционните медии и на първо място – руските телевизионни канали, като някои от тях се излъчват директно от Руската федерация.

90% от съдържанието на основните пакети на телевизионните услуги трябва да бъде на езиците на ЕС

През пролетта Сеймът подаде за разглеждане законопроект, в който се предвижда, че 90% от съдържанието на основните пакети на телевизионните услуги трябва да бъде на езиците на ЕС. Според авторите на документа по този начин може „да се ограничи кремълската пропаганда в Латвия“.

„Дълго време Министерството на културата и Националният съвет за електронни медии не можаха да предложат решение на проблема и това доведе до там, че трябва вече да гасим пожара и срочно да подготвим решение за ограничаването на нарастващото влияние на пропагандата на Кремъл“, – заяви председателят на комисията за национална сигурност Либиня-Егнере.

По-рано председателят на съвета на телевизионната компания Lattelecom, в която държавата има 51% участие, Гатис Кокинс заяви, че те няма самоволно да изключват достъпа до руски канали на своите клиенти. Но ако постъпи съответното нареждане от Регулатора на обществените услуги – Lattelecom ще бъде първата компания, която ще изпълни разпореждането.

Блокиране на програмата на телевизионните канали

Освен това в Латвия се подготвя още един законопроект, насочен срещу руската пропаганда. С него ще бъдат внесени поправки в закона „За електронните средства за масова информация“.

Скрийншот на отговора на правния департамент на Министерството на културата на Латвия за подготвения законопроект

Що се отнася до дезинформацията, законопроектът внася изменения в съществуващия вече член 24, пункт 4, който гласи:

(4) Електронните медии трябва да гарантират, че отразяването на факти в програмите ще бъде справедливо и обективно, с необходимата прецизност и безпристрастност, за да се улесни обменът на мнения и да се съблюдават общоприетите принципи на журналистиката и етиката. Коментарите и мненията трябва да бъдат отделени от новините, а авторът на мнението или коментара трябва да бъде посочен. В информационните документални и новинарски предавания фактите трябва да бъдат представени по такъв начин, че да не заблуждават умишлено аудиторията“.

Понятията „необходима прецизност и безпристрастност“ са взети от Кодекса на Broadcom UK Ofcom Code.

По отношение на спирането на предавания/повторно предаване в законопроекта се предвижда включването на нов пункт в член 21-1 на Закона за електронните медии. С него не се допуска автоматична забрана на телевизионния канал без да има доказателства, че той е нарушил закона. Това би било нарушение не само на международното право, но и на фундаменталните правни принципи.

Поправката в законопроекта звучи така:

(5) В допълнение към това, което беше посочено в настоящия член, ако държавата-член на Европейския съюз или Европейската икономическа зона вече е забранила разпространението на аудиовизуалния канал заради нарушения, споменати в член 26* на този Закон, и тази забрана е в сила, Националният съвет за електронни медии в сътрудничество с компетентните органи на съответната чужда държава ще определят могат ли същите нарушения да бъдат извършени от канала, който се излъчва в Латвия. Ако Националният съвет за електронни медии открие такива нарушения, той може да вземе решение за забраната на излъчването на посочения канал в Латвия в съответствие с процедурите **, предвидени в този член“.

*Член 26 забранява разпространението на контент, в който се:

  • акцентира върху насилието;
  • съдържа порнография;
  • подстрекава към война, военен конфликт, бунт или изменение на политическата система чрез насилие, нарушаване на териториалната цялост на държавата или към извършването на друго престъпление;
  • дисркедитират държавните и национални символи на Латвия.

**споменатите процедури са взети от членове 3 и 4 от Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Председателят на комисията по европейските въпроси на Сейма подчертава, че ЕС няма да създава своя собствена пропаганда. „Никой няма да се конкурира тук с Русия. Основният инструмент в борбата с фейковете за Брюксел е качествената журналистика. Но за страните, които са на предната линия в информационната война – такива като Латвия – са нужни по-мощни инструменти. Формално ние и сега разполагаме с възможността да забраним излъчването на тези канали. Но трябва да се докаже, че в ефира е имало конкретни призиви към насилие. Процесът не е лесен и е много дълъг“.

Депутатите от Латвия предлагат да се предостави на медийния регулатор правото да закрива отделни страници в Интернет, ако там се излъчват телевизионни канали с отнета лицензия.

Може ли опитът на Латвия да бъде полезен за Украйна?

Украйна има богат опит в блокирането на руските телевизионни канали. Първия си опит Украйна получи на 20 март 2014 година, когато украинският регулатор – Националният съвет за телевизия и радио заведе дело срещу дистрибутора на руски канали в Украйна, с изискването редица руски телевизионни канали да бъдат признати за несъответстващи на законите на Украйна и Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Тъй като производител на тези програми (телевизионни канали) е Руската федерация, която не е член на Европейския съюз и не е ратифицирала Европейската конвенция за трансгранична телевизия, то според украинското законодателство съдържанието на предназначените за излъчване на територията на Украйна програми трябва да бъде адаптирано към изискванията на законодателството на Украйна.

В иска си националният регулатор подчертава, че „главната тема и характерна особеност на информационните и информационно-аналитичните програми на посочените телевизионни канали са пропагандата и призивите към изменение на конституционния строй в Украйна и нейната териториална цялост с използването на насилие и въоръжените сили на Руската федерация на територията на суверенна Украйна и Автономна република Крим…разпалване на междуетнична и национална омраза“.

На 25 март 2014 година съдът задължи доставчиците да прекратят препредаването по многоканалните канали на територията на Украйна на чуждестранните програми на „Первый канал. Международна мрежа“, „РТР-Планета“, „Россия 24“, „НТВ-Мир“.

По-късно Националният съвет подаде още един иск, след което бяха забранени редица руски телевизионни канали. На 19 август 2014 година ръководството на МВР подписа разпореждане №840 за съвместни действия на МВР и Националния съвет за телевизия и радио с цел контрол за спазването на законодателството в сферата на временната забрана за излъчване на руски телевизионни канали. Според нареждането районните инспектори трябва да съдействат на Националният съвет да откриват кабелни оператори, които не изпълняват решението за прекратяване на излъчването на руски телевизионни канали на територията на Украйна.

На 15 май 2017 година президентът на Украйна Петро Порошенко с указа си въведе в действие решението на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна „За прилагането на персонални специални икономически и други ограничителни мерки“, според който се ограничава или прекратява предоставянето на далекосъобщителни услуги и използването на далекосъобщителни мрежи за общо използване от руските телевизионни компании.

Така че Украйна вече има значителен опит в борбата с руската пропаганда и е изработила свои национални механизми за блокирането на медии, които разпространяват фейкове и нарушават националното законодателство. Опитът на Латвия не може да бъде приложен в Украйна, тъй като Украйна не е ратифицирала Директивата за аудиовизуални медийни услуги и нейните механизми не могат да се прилагат в страната. Освен това предлаганият в Латвия законопроект не предвижда автоматично блокиране на контента, ако някоя от страните от ЕС вече е блокирала телевизионния канал. Това може само да послужи като своеобразен сигнал за Латвия да провери контента на предаването, а вече след това може да последва процедура за спиране на излъчването. Но на практика тази процедура най-вероятно няма да протича по-бързо, отколкото отнема на украинските съдии да разгледат въпроса за прекратяването на излъчването на незаконен контент.

Автор: Ана Рожкова, специално за StopFake.org