Статиите в рубриката „Мнения“ отразяват личната позиция на авторите си. Редакцията на сайта Stopfake може да не разделя тази позиция.

Член на военните сили на самообявената Луганска народна република помага на танк да се паркира след изтеглянето му от фронтовата линия до Луганск . REUTERS/Alexander Ermochenko (Atlantic Council)

Член на силите на самообявената Луганска народна република помага на танк да се паркира след изтеглянето му от фронтовата линия до Луганск . REUTERS/Alexander Ermochenko (Atlantic Council)

Международните СМИ изиграха ключова роля в създаването на атмосфера на неопределеност, като оказаха по този начин неоценима услуга на Русия

Ако някой се беше опитал да напише за „силите, подкрепяни от Германия“ в окупираната от нацисти Франция или за „просъветски сили“ по време на Пражската пролет, то щяха да го сметнат или за безнадеждно дезинформиран, или изключително лицемерен. Както при окупацията на Франция, така и по време на Пражката пролет сред местното население е имало много колаборационисти и за описването на събитията били измислени множество удобни евфемизми. Но никой не се е съмнявал кой стои зад това.

Но в случая с Украйна здравият смисъл изглежда изгубен. Международната преса изигра ключова роля при създаването на атмосфера на неопределеност, която позволи на Русия успешно да води хибридна война. Защо СМИ са толкова предпазливи при отразяването на ролята на Русия в този конфликт? Причината не е в отсъствието на доказателства. Още от самото начало на бойните действия в Източна Украйна имаше предостатъчно свидетелства за руската намеса. Първоначално практически всички лидери на сепаратистките републики бяха граждани на Русия. Международните журналисти със собствените си очи наблюдаваха как конвоите с оръжие се прехвърляха през границата и взимаха интервюта от руските офицери в зоната на конфликта. Дори прокремълските репортери в Украйна допуснаха грешката да заснемат оборудване, което се използва единствено от руската армия.

Интернет-детективите предоставиха убедителни доказателства за това, че руската артилерия през границата обстрелва украинските позиции. А руските войници публикуваха в социалните мрежи свои селфи, които подтвърждават, че техните военни части са разположени на територията на Украйна. Имаше случаи, когато цели групи руски военнослужещи бяха пленявани в зоната на бойните действия в Източна Украйна. Но Кремъл или се отказваше от тях, или заявяваше, че военните се били „изгубили“.

Инцидентът с малайския Боинг МН17 заслужава на отделен раздел: никой не установява сложни противоракетни установки от другата страна на международната граница или в изолирани зони на конфликт.

И още една тема за разговор – руските „доброволци“ и „отпускари“, пъстра сбирщина от руски военни, които действат рамо до рамо с армия от ветерани, наемници, дяснорадикални фанатици и престъпници. Количеството на тези бойци по различни данни е около 50 000 човека. Това е огромна цифра, ако си спомним, че бившият лидер на въстаниците Игор „Стрелков“ Гиркин си призна: в разгара на бойните действия в Източна Украйна през май 2014 година му е било сложно да завербува дори хиляда жители на Донбас.

Така че картината е следната: това е предварително подготвен метеж, чийто идейни вдъхновители са в Москва, въоръжени от Русия, бойците са преимуществено руснаци, ръководени от Москва. Въпреки всичко повечето международни СМИ продължават да се презастраховат и да говорят за „проруски сили“, макар че подобни термини са неуместни, когато става въпрос за граждани на Русия. Такива влиятелни информационни канали като ВВС и канадската СВС признават руския фактор, но продължават да използват термина „украинска гражданска война“.

Има множество причини защо СМИ толкова внимателно подбират думите си. Главният фактор е, че западната журналистика е привърженик на принципа за обективност (поне на теория). Кремъл майсторски използва изискването, че трябва да се покажат две точки на зрение и успява да измести акцентите в дискусията с искането да се добавят и неговите версии. Класически пример за това е представянето на народното въстание против авторитарния режим в Украйна като фашистки преврат начело с ЦРУ.

Когато описанията се отличават изключително много, то не може да има баланс на мнения. Вместо това журналистите могат или да изразят своите оценъчни разсъждения, или да останат строго неутрални. Повечето избират втория вариант. Ако действаха по друг начин, то това щеше да означава, че пренебрегват основните етически задължения на съвременната журналистика. Но избягвайки изводите, налагани от здравия смисъл, те правят неоценима услуга на Кремъл.

Международните СМИ също така се ръководят и от политическата арена. Русия напълно отрича своята намеса в Украйна без по-нататъшни обяснения, но част от отговорността трябва да бъде поета и от Украйна: Киев отказа да заяви официално, че страната се намира в състояние на война и предпочете да нарече конфликта антитерористическа операция. Да, има много юридически и стратегически причини за тази постъпка. Например желанието страната да съхрани каналите за международно финансиране, като  при това не се дава повод на Кремъл за пълномащабно военно нахлуване. Но това още повече задълбочава объркването.

Причините, поради които реалната картина на ставащото се премълчават от международните политически лидери, са все по-сложни за разбиране. Някои откровено говорят за руска военна агресия, докато други се стремят да се обезопасят с общи фрази от рода на „руска намеса“, като при това призовават всички страни да прекратят военните действия. Може би те се опитват да съхранят пътища за отстъпление за Русия и по този начин да избегнат пълномащабна военна конфронтация с Кремъл.

И все пак по този въпрос има известен прогрес. В първите дни на конфликта много СМИ предпочитаха да описват бойните действия в Украйна единствено като вътрешен проблем на страната и използваха термини като „украински опълченци“ и „антикиевски сепаратисти“. Тези обозначения бяха постепенно заменени със  „сили, подкрепяни от Русия“ и „проруски сили“. Държавният департамент на САЩ реши да отиде още по-далеч и през пролетта на 2015 година използва фразата „комбинирани руско-сепаратистки сили„. Този технически правилен, но малко тромав термин, не можа да измени възприемането. Той не внася голяма яснота, а поражда нови въпроси: Действително ли Русия предоставя единствено военни съветници? Какви са съотношенията в тези комбинирани сили? Външните наблюдатели могат да стигнат до извода, че руската намеса не играе решаваща роля.

Хибридният подход на Русия в международния конфликт породи нови предизвикателства към международната общност, която без съмнение има нужда от нов лексикон. За последните 2,5 години идеята, че Русия води хибридна война, е призната вече от всички. Въпреки това все още предстои тя да бъде преведена на езика на недвусмислените термини, които могат да опишат правилно какво всъщност върши РФ в Източна Украйна. Например военните подразделения в Източна Украйна могат да бъдат обозначени с термина „хибридни руски сили“. Той ще подчертае, че Русия носи изцяло отговорността, като при това се признава, че тези сили имат смесен състав и се отличават от обикновените въоръжени сили. Това, което сега се нарича „украинска криза“ или „украински конфликт“, може да се опише по-точно като „руска хибридна война“.

Хората отдавна са казали, че перото е по-силно от меча. В информационната епоха както никога това важи с пълна сила. Международните СМИ изиграха ключова роля, помагайки на Русия в хибридната война срещу Украйна. Сега именно те могат да изменят ситуацията като приемат терминология, която адекватно описва реалиите, които стоят зад това кръвопролитие.

Автор: Питър Дикинсън

Оригиналът е публикован на сайта на Atlantic Council