В статия за „Европейская правда“ Дмитрий Остапчук анализира какъв имидж формират чуждестранните СМИ на Украйна.

Когато си поставихме задачата да изучим какво и как са писали за Украйна най-влиятелните и авторитетни западни СМИ, ние се сблъскахме с няколко важни въпроси.

Нима повечето хора четат всички тези новини?

Най-вероятно – не. В съзнанието им остава само малка част от информацията – заглавията и основните идеи. Именно тези кратки текстове и формират впечатлението за Украйна.

Ако в заглавието журналистът или редакторът могат силно да преувеличат или изопачат същността на статията, то когато става въпрос за хиляди заглавия в десетки най-авторитетни западни СМИ, то такъв масив данни би могъл да отрази адекватно тенденциите по конкретната тема.

Първият проблем – къде да намерим 10 000 заглавия на статии за Украйна?

Тази информация ни беше предоставена от проекта „Око„, за което платформата VoxUkraine е изключително благодарна. С помощта на автоматизирани инструменти „Око“ всеки ден събира, сортира и обработва материалите на стотици СМИ, в които се споменава Украйна.

Тези данни са от голямо значение за учените, журналистите и всички, които имат отношение към информационната безопасност на Украйна.

Анализът на данните ни позволяват да определим: в какъв контекст се говори за Украйна, как се изменя честотата и тоналността на съобщенията, кои източници и канали за разпространение на новините са най-влиятелни и ефективни.

Ако говорим директно – това е неоценим инструмент в условията на информационната война, в която Украйна се оказа въвлечена.

През последните 2,5 години в базата на „Око“ са се натрупали около милион статии на 8 езика. След като оценихме реалистично собствените си ресурси, ние се ограничихме с извадка по такива параметри:

  • беше проведен анализ на данни от края на октомври 2014 до средата на август 2016;
  • беше проведен анализ само на заглавията на английски език;
  • от най-авторитетните и често цитирани западни медии;
  • заглавия, които съдържат думите „Ukraine“ или „Ukrainian“.

table1

Можете да изтеглите данните от data.voxukraine.org.

Газ, война, аварии, диверсии. Какво друго интересува Запада?

Първият пик на активност, който забелязваме през изследвания период, е по време на газовите преговори през есента на 2014 („gas talks“) между Украйна и Русия („Ukraine-Russia Gas Talks Deadlocked in Brussels“ – abcnews.go.com, „Ukraine and Russia Reach Deal on Natural Gas Supplies“ – nytimes.com).

Газовите спорове между съседи интересуват западните медии, защото от резултата им зависи стабилността на доставките на руски газ в Европа и те пряко зависят от макроикономическите показатели на Украйна: размера на украинския дълг и доколко Украйна е способна да го обслужва (Ukraine sees Russia gas price at $365-378, ready to pay off debts – reuters.com).

Освен на газовите преговори западните СМИ отделят повишено внимание и на преговорите на „нормандската четворка“ в Минск (февруари 2015), гибелта на 32 човека в мина „Засядко“ (началото на март 2015), внасянето на изменения в Конституцията в частта за децентрализацията (края на август-началото на септември 2015), „украинските диверсанти“ в Крим (първата половина на август 2016).

През тези периоди количеството на публикации за ден превишават 3-4 пъти средния показател от 16 публикации.

timeline
Колко често се споменават думите „Ukraine“ или „Ukrainian“ в заглавията на западните медии

Интересът на СМИ към важни геополитически събития и катастрофи е предсказуем.

Но нашият анализ ни позволява да погледнем на „образа на Украйна в СМИ“ по-детайлно. В какъв контекст се пише за Украйна и как го правят най-големите печатни издания, онлайн СМИ и телевизионни канали? С други думи

защо в световните СМИ „Putin“ звучи по-често, отколкото „Poroshenko“ или „Ukraine president“?

В заглавията на западните вестници и новинарски агенции, които съдържат думи като „Ukraine“ или „Ukrainian“, по-често се срещат такива думи като „fight“, „kill“, „conflict“, „war“, „attack“, „Russia“ и по-малко „cease-fire“ (прекратяване на огъня) и „peace“.

Малко по-рядко се срещат думи като „separatist“, „soldier“, „troop“ (военен отряд), „rebel“ (въстаник), „Donetsk“, „east“. Много рядко се споменава думата „Crimea“ (Крим).

В заглавията на корпорацията BBC може често да се срещне думата „crisis“. Обяснението е, че на bbc.com всички новини, които се отнасят до конфликта в Източна Украйна (и по кримския въпрос), се публикуват в рубриката „Ukraine crisis“.

Например „Ukraine crisis: Crimea in the dark in Russia power row“ или „Ukraine crisis: „Russian soldier’s“ lawyer found dead“.

papers

broadcasters

Отделно си струва да се разгледат резултатите на Reuters, тъй като това е агенцията, която публикува най-много новини за Украйна (съдейки по заглавията). 46% от заглавията в извадката, която анализираме, принадлежат на reuters.com и неговите поддомени (uk.reuters.com, in.reuters.com и т.д.).

Аналогично на западните вестници и теле- и радиокомпании Reuters активно използва думи, описващи конфликта в Източна Украйна.

Повече внимание се отделя на въпроса за дълга – в 7% от заглавията се среща думата „debt“ (Reuters се специализира на финансови новини). Затова в заглавието има по-висока вероятност да се срещне думата „Putin“, отколкото, например „Poroshenko“ или „Ukraine president“.

reuters

Междинен извод: в заглавията на западните медии думата „Ukraine“ или „Ukrainian“ има по-висока вероятност да бъде спомената в един ред с думи, описващи конфликта в Източна Украйна („war“, „conflict“, „attack“, etc.), отколкото например с информация за реформите или борбата с корупция.

Разговори за дългове

Заглавията на финансовите западни СМИ (Bloomberg, Financial Times, Wall Street Journal) обръщат по-голямо внимание върху това как Украйна обслужва своите дългови задължения.

Темата за реструктуризацията на дълга и договора с МВФ присъства в 12% от всички заглавия.

През 2014 и първата половина на 2015 година имаше по-голяма вероятност да се срещнат по-тревожни заглавия като: „IMF warns Ukraine bailout at risk of collapse“, „Ukraine bonds sink as debts spiral“ (и двете на ft.com) или „Ukraine Said to Risk Losing IMF Support for Aid If War Escalates“ (bloomberg.com).

Във втората половина на 2015 година и през 2016 нивото на негатива и тревогата се съкращава и количеството на позитивни заглавия леко се увеличава: „Ukraine Deserves Debt Relief“ (wsj.com) или „Ukraine Rating Raised to B- by S&P on Debt Exchange, Reform Plan“ (bloomberg.com).

В заглавията се срещат по-често „Debt talks“ и „IMF deal“, отколкото „corruption“ и „reform“. Можем да предположим, че вътрешните проблеми на Украйна като корупцията и реформите не интересуват много западните медии.

От друга страна съществува хипотеза, че Украйна (държавата и гражданското общество) не прави достатъчно, за да може информацията за успехите, макар и не толкова многобройни, и прогреса на реформите да достигнат до всички.

Думата „reform“ се използва само в 1% от заглавията.

Нещо повече, в лъвския пай на този един процент са отразени опасенията на западните медии относно прогреса на реформите. Например „Ukraine political crisis deepens as another reformer resigns“ (ft.com) или „IMF Warns Proposed Legislation in Ukraine Threatens Reforms“ (wsj.com).

econ

Какво ще ни даде анализът на пълните текстове на статиите?

Днес изследователите, журналистите, специалистите по PR и просто заинтересованите хора имат достъп до набор от инструменти за анализ на текстови данни. Например компанията IBM Watson предлага програма за лингвистически анализ, която класифицира текстовите данни по тоналността им. Тя използва алгоритмите на машинното обучение и изследванията на психолингвистиката.

Анализът на статиите (новини, бележки, колонки) за Украйна ни дава възможност да си съставим пълната картина на това как нашата страна се възприема от чуждестранните СМИ и съответно какъв имидж те й създават.

Това не е само въпрос на престиж и конкуренция за симпатиите на потенциалните туристи и инвеститори. За Украйна положителният имидж е важен елемент в информационната война, която води Русия.

Автор: Дмитрий Остапчук, редактор на VoxData

Статията е подготвена от VoxUkraine специално за „Европейская правда“