Източник: Роман Доброхотов, The Insider
The Insider и Bellingcat (в лицето на Христо Грозев) продължават съвместното разследване за намесата на Кремъл в политическите процеси в Източна Европа. В първата част на разследването става дума за финансирането от Кремъл (включително и чрез Константин Малофеев) на лоялни към Москва партии и движения, включително и неонацистки. Този път ще разкажем как кремълските специални служби, използвайки бойци с опит от войната в Донбас, са опитали да организират преврат в Черна гора, за да предотвратят влизането на страната в НАТО.
На 14 юли 2016 година прес-секретарката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова направи изявление, в което недвусмислено прозвуча заплаха към Черна гора:
„Ние обърнахме внимание на публикуваното на 12 юли изказване на председателя на правителството на Черна гора Мило Джуканович за руската пропаганда. <…> Ние чухме познатите ни от натовските лидери идеи за това, че „незаетото от ЕС и НАТО пространство ще бъде запълнено от други сили. Под други сили се имат предвид или Русия, или радикалния ислямизъм“. Излиза, че още преди да бъде въвлечена в НАТО Черна гора и президентът й отново се огънаха пред ръководството на тази структура. <…> Отговорността за антируската линия на Черна гора изцяло лежи върху властите в Подгорица“.
Тези заплахи от руското МВнР дойдоха след приетото през май 2016 година решение на Черна гора да влезе в Северноатлантическия алианс, въпреки че Кремъл ги е изказвал не за пръв път: през декември 2015 година прес-секретарят на Путин Дмитрий Песков, коментирайки решението на НАТО да покани Черна гора, заяви, че „това не може да не доведе до ответни действия от изток, тоест, от руска страна“. Какви „ответни действия“ е имал предвид той стана ясно едва през октомври 2016 година.
Провалът на преврата в Черна гора
Когато на 16 октомври 2016 година (ден преди парламентарните избори) премиерът на Черна гора Мило Джуканович заяви за предотвратения опит за държавен преврат, мнозина отначало не го приеха сериозно, защото твърде много приличаше на предизборен трик, още повече, че описанието на путча изглеждаше донякъде гротескно. Според официалните данни две дузини заговорници от Черна гора и Сърбия, вероятно ръководени от чужбина, се опитали да купят оръжие, да попаднат в деня на изборите на територията на парламента, представяйки се за полицаи, като трябвало да организират провокация, инсценирайки нападение срещу събралите се там мирни демонстранти, и под този предлог да завземат парламента, и да арестуват, (а вероятно и да убият) премиер-министъра. Планът е бил след това властта да премине в ръцете на „Демократичния фронт“-антинатовска и проруска партия.
Черногорските власти арестуват 20 човека и публикуват видео с иззетите боксове, бронежилетки, бодлива тел и други предмети (на видеото оръжието не е представено, но прокуратурата заяви, че е намерила 50 винтовки и 50 пистолета, които ще бъдат представени в съда):
Цялата тази история изглеждаше толкова карикатурно, че световните медии почти не я забелязаха. Но само докато на 24 октомври Сърбия не арестува трима руски граждани, у които, по данни на сръбската полиция, били открити фалшиви полицейски униформи, 122 000 евро кеш и оборудване за зашифроване на телекомуникационна връзка.
След два дни, на 26 октомври, секретарят на Съвета по сигурността на Русия Николай Патрушев пристигна в Белград. За срещата бе обявено предварително, но явно станалото повлиява на програмата й. Вестник The Guardian, позовавайки се на източници от сръбското правителство, съобщи, че Патрушев се е извинил за „грубата операция, за която изпълнителите й не са имали разрешение“. По-късно в Съвета за сигурност това беше отречено, заявявайки, че „Патрушев не се е извинил, защото няма за какво да се извинява“. Не е известно дали е имало извинения или не, но вероятно Патрушев активно е участвал в разрешаването на проблема, за това съобщи и „Коммерсант“, позовавайки се на свои източници. Веднага след посещението на Патрушев няколко граждани на Русия бяха депортирани в родината им.
На прес-конференция на 6 ноември специалният прокурор на Черна гора Миливой Катнич разказа нови детайли: за подготовката на плана на преврата са били арестувани двама руски граждани, които привлекли един сърбин (в момента главен обвиняем) в качеството на основен организатор.
Той от своя страна рекрутирал още граждани на Сърбия и Черна гора, неговата задача е била да събере до изборите около 500 човека. Важен детайл: по думите на Катинич, ядрото на групата било от 50 въоръжени и тренирани терористи от Русия и Черна гора, с „боен опит в трети“ (той не назовава директно Източна Украйна). Но тогава прокуратурата все още избягваше да обвинява директно Русия – работната версия беше, че става дума за руски националисти, действащи по своя инициатива.
(След публичното изявление на Катинич стана известно, че срещу него също е било готвено покушение, за това на 23 март съобщи вестник Dnevne Novine. По данни на изданието, правозащитните органи на Черна гора са получили информация за това от свои чуждестранни колеги. Заподозреният е гражданин на Сърбия, чието име не се разкрива. След това мерките за сигурност се усилват и на прокурора е предоставен брониран автомобил.)
Покушението в Сърбия
Само три дни след посещението на Патрушев в Сърбия, на 29 октомври, сръбската полиция откри в гората, в непосредствена близост до дома на семейство Вучич в белградския квартал Яийнци ръчен гранатомет, 4 ръчни гранати, 100 патрони за Калашников и още 20 патрона от различен калибър. Арсеналът е открит в кола, скрита на 20 метра от пътя към дома на бащата на сръбския премиер, когото той често посещава, а засадата е била на място, където колата на премиера намалява скоростта до 10 км/ч.
По-късно разследващите откриват още една кола, но този път в гараж в Нови Белград. В нея са открити автомати Heckler & Koch, амуниции, 200 г тротил, детонатор, прикрепен към мобилен телефон и пистолет.
Службите за сигурност отначало скриха премиера на сигурно място и това е разбираемо – в Белград нямаше да се отнесат сериозно към тази информация, защото през 2003 година в Сърбия вече имаше успешно покушение срещу държавен лидер – прозападно ориентираният премиер Зоран Джинджич беше убит от снайперист. (След това убийство водещият на новините в държавната телевизия „Русия“ Константин Сьомин заяви в новинарската емисия, че „западната марионетка Джинджич <…> заслужено получи куршум в главата“, той остава един от ключовите водещи на телевизионния канал и до днес).
След предотвратяването на покушението срещу Вучич министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич в съобщението си за пресата заяви, че вероятно то е организирано от сили извън страната, които не са доволни от суверенния избор на сърбите „История доказа, че тези сили винаги могат да намерят някого в Сърбия да им свърши мръсната работа“.
По-късно на прес-конференция Вучич отново потвърди версията за чуждестранната следа и отбеляза, че сръбските правоохранители неведнъж са получавали данни за възможни покушения, организирани от чужбина, въпреки че преди те не са намирали потвърждение.
И Сърбия, и Черна гора отначало не отправиха обвинения срещу руските власти, защото допускаха, че престъпната група може би не действала от името на държавата, но тогава се появи информация, която не бе особено приятна за Москва. Единият от двамата руснаци, които Черна гора обяви за издирване чрез Интерпол, известен на следствието като Едуард Широков, е пресякъл границата с друг, официално издаден руски паспорт, но с друга фамилия (Шишмаков), при това съвсем доскоро Шишмаков е работил като военно аташе в руското посолство във Варшава. Всички събрани доказателства свидетелстват за това, че той е щатен сътрудник на ГРУ, макар че Русия отрече този факт и отказа да го предаде на Черна гора.
Според бивш лидер на една друга балканска страна, запознат със ситуацията (той се съгласи да разговаря с авторите на това разследване, но пожела анонимност), премиер-министрите и на Черна гора, и на Сърбия получили уверенията на Патрушев, че замесените в тази история лица нямат никакво отношение към Русия, затова сведенията, че поне един от тях е свързан с ГРУ, дошли като гръм от ясно небе.
Както после ще се окаже, Шишмаков не е единственият щатен сътрудник на руските специални служби, замесен в заговора.
ГРУ-шниците
Едуард Шишмаков е роден на 1971 година в семейство на военнослужещи, завършва средно училище за деца на военнослужещи от Групата на съветските войски в Източна Германия в град Хале. През 1993 година завършва Черноморското висше военноморско училище „Нахимов“. След това учи във Военно-дипломатическата академия на Министерството на отбраната на Руската федерация, която е известна още като „Консерваторията“. Академията се специализира на подготовката на военни дипломати (аташе) и на сътрудници на военното разузнаване. С Шишмаков учат също Игор Костюков — първи заместник ръководител на ГРУ и Сергей Западаев — командир на краснодарския разузнавателен център на ГРУ (според сведения на СБУ военнослужещи от този разузнавателен център участвали в бойните действия в Донбас).
Известно е, че през в 2014 година Шишмаков служи като военно-морско аташе при посолството на Руската федерация във Варшава. В СМИ се срещат съобщения за мероприятия, на които той присъства в това си качество, а на сайта на руското посолство в Полша още не са успели да приберат фамилията му. Също така е известно, че Шишмаков се е срещал с представители на Бюрото за национална сигурност на Полша, като в полското съобщение за мероприятието фамилията на Шишмаков присъства, а в руското, неизвестно защо, не. Ще отбележим, че в това мероприятие участва заместникът на Патрушев в Съвета за сигурност Евгений Лукянов и ръководителят на Центъра за отбранителни изследвания при РИСИ Григорий Тишченко. За ролята на РИСИ в описаните събития – четете по-нататък.
А по-нататък следва най-интересното: през октомври Полша изгонва Шишмаков и го обявява за персона нон-грата именно като офицер от ГРУ. Полските военни специални служби са го следили и са установили, че той е контактувал с подполковник „Збгинев Й“. Контраразузнаването открива, че Збигнев Й. се запознава със сътрудниците от посолството на Руската федерация, част от които са офицери от ГРУ, по време на организираните от тях тържествени мероприятия на гробищата на войниците от Червената армия. Впоследствие Шишмаков плаща пари на подполковника, защото той „имал възможност да подбира офицери за вербуване“. Друг контакт на Шишмаков е юристът „Станислав Ш.“, който „водел шпионска дейност в полза на руското разузнаване“. Подполковникът и юристът са арестувани, а Шишмаков е изгонен от страната.
В решението на съда от май 2016 година се казва, че Шишмаков е помолил подполковника да предаде на ГРУ информация за стотици полски военнослужещи заедно с историята на техните правонарушения, обвиненията за извършените от тях престъпления и друга подобна информация, която впоследствие може да бъде използвана за вербовка. Подполковникът признава, че е получил общо 17 000 злоти (€5500) и специален телефон със зашифрована връзка, с който да общува с руските си куратори.
И въпреки че Шишмаков проваля задачата си, през август 2016 година той получава нов задграничен паспорт с друга фамилия (Широков) и именно с този паспорт заминава за Сърбия. След като специалните служби отново го разкриват, той се появява в базата на Интерпол под фамилията Широков. И едва през февруари 2017 година специалният прокурор на Черна гора заявява, че истинската фамилия на Широков е Шишмаков, и че тази информация му е предоставена от полските власти.
The Insider и Bellingcat не можаха да се свържат с Шишмаков, тъй като той изключи мобилния си телефон, изтри акаунта си в социалните мрежи, и не вдига домашния си телефон. Синът му (Дмитрий Шишмаков, генерален директор на компанията „Уеб-мърчандайзинг“, живее в Санкт Петербург) отказа да ни съобщи подробности за съдбата на Шишмаков-старши (а след разговора по телефона той изтри в социалната мрежа „Вконтакте“ снимката, на която е заедно с баща си).
Ролята на втория офицер от ГРУ, фигуриращ в обвинението като Владимир Попов, е по-неясна. Не е известно дори дали това е истинското му име. Напълно е възможно да е така, защото той дълго време води във „Вконтакте“ акаунт именно под това име. Но след като изданието „Медиазона“ публикува информация за него, той изтри акаунта си.
Молдовската преса съобщи, че човек със същото име и рождена дата вече е попадал в полезрението на местните специални служби, когато през май-юни 2014 година пристига в Гагаузия, за да се срещне с местни сепаратисти и активисти, обявяващи се против ЕС.
The Insider и Bellingcat научиха от свои източници в българските гранични служби, че Попов е бил в страната на 10 октомври 2016 година, няколко дни преди планирания преврат в Черна гора. Междувременно в черногорската преса, с позоваване на източници от полицията, се появиха съобщения, че телефоните с шифрована връзка, ползвани от заговорниците, са купени именно в България.
Донбаските екстремисти
Следователите от Черна гора основават своите данни на показанията на двамата основни обвиняеми: Мирко Велимирович (който на 16 октомври се предаде сам и започна да дава показания) и националиста Александър Синджелич, лидер на прокремълската организация „Сръбски вълци“ и воювал в Донбас (The Insider вече писа подробно за него). Синджелич бе задържан на основата на показанията на Велимирович, който посочва, че това е човекът наел го да купи оръжие и да участва в завземането на сградата на парламента в нощта на изборите.
Според показанията на Синджелич, публикувани от черногорската прокуратура, с него са се свързали „руски националисти, които познавал, когато воювал на страната на сепаратистите в Донбас през 2014-2015“.
Той се срещнал с тях в Москва на 26 септември 2016 година в „разкошен апартамент“. <…> „Националистите“ се представили като Едуард Широков и Владимир Попов и дали да се разбере, че работят за специалните службите. Именно те предложили плана за смяната на властта в Черна гора, за да попречат на страната да влезе в НАТО (това особено допаднало на Синджелич, защото той бил яростен противник на НАТО). На първия етап на операцията Синджелич получил повече от 200 000 евро кеш.
Синджелич заявил в съда, че Шишмаков сам му купил билет за Москва и го посрещнал направо пред самолета. Той не минава паспортен контрол, за да не остават следи от пребиваването на Синджелич в Русия. При това Шишмаков разполагал с план на сградата на парламента, по която му показвал как трябва да протече завземането й.
Връщайки се от Белград, Синджелич наел Велимирович, който трябвало да намери оръжие в Косово и взел под наем къща в Подгорица, в която заговорниците да могат да се срещат и да пазят оръжието си. По неговите думи той дал на Велимирович 25 000 евро кеш и три кутии с амуниции.
И Синджелич, и Велимирович съобщават пред следствието, че в началото на октомври Широков и Попов пристигнали в Сърбия и предали на всеки от участниците в заговора мобилен телефон Lenovo с зашифрована връзка и препрограмирани номера (онези същите, които били купени в България).
Според показанията на Синджелич и Велимирович другите двама ключови участници в заговора били Братислав Дикич (бившият командира на сръбската жандармерия) и Неманя Ристич, който също е воювал в Донбас (и двамата категорично отричат своето участие).
Синджелич предавал инструкциите на Велимирович и Дикич по зашифрована гласова връзка, включително и това как трябва да се преоблекат в полицейска униформа (като си сложат сини лентички, за да се отличават сред истинските полицаи) и да се смесят с тълпата пред парламента.
Можем ли да имаме доверие на показанията на Синджелич и Велимирович? Днес Дикич и Ристич отричат да имат някакво отношение към станалото и обвиняват Синжделич, че той бил провокатор, чиято цел е била да дискредитира проруската партия в Черна гора и да помогне на Запада. Но в Мрежата попадат прихванати разговори на Синджелич, които доказват че той действително е бил свързан с руските специални служби.
Например този разговор по Skype между Синджелич и сръбския политолог Венцислав Буич, от 11 март 2015 година, в който Синджелич се хвали, че много скоро трябва да се срещне в Москва с „важни хора от Министерството на отбраната“, за да обсъдят случая с лидера на четниците Живкович (по неизвестни причини той е издирван от ГРУ). По време на следващия разговор моли Буич да му даде малко пари на заем, но той му отказва.
Любопитното е, че до 25 септември 2016 година Синджелич активно пише във „В контакте“ (средно по една публикация или споделяне в ден). И именно в деня, когато заминава за Москва, постовете му спират чак до 20 октомври.
Има и прихванати записи на телефонни разговори (гласът на аудиозаписа съвпада с гласа на Синджелич), в които той разговаря с Дикич и Велимирович. Телефонният разговор между Синджелич и Велимирович изглежда е бил проведен един ден преди изборите. Велимирович се безпокои, че все още не е получил ясни инструкции и не се е срещал лично с човека, който е трябвало да предаде тези инструкции:
За съжаление разговорът с Дикич се разпространява само под формата на стенограма. Редакторът на вестник Dnevne Novine (от когото The Insider и Bellingcat получиха тези записи) обясни, че прокуратурата не е искала да има изтичане на записи, в които се споменават „руснаците“, за да предотврати евентуален скандал (това се случва още преди да стане известно, че в преврата са участвали ГРУшници). Адвокатът на Дикич без да иска потвърди автентичността на разговора с Дикич, когато, отговаряйки на въпрос за аудиозаписа, се оплака, че прокуратурата била допуснала разгласяване на тайната на следствието.
Още нещо любопитно – отначало лидерът на „Демократичен фронт“ заяви, че Синджелич го бил оклеветил в показанията си и поиска очна ставка. Но когато им предложиха да бъде проведена очна ставка, те се отказаха.
Картината на неуспешния преврат в Черна гора би била непълна, ако не бъдат споменати и тези, които са оказвали непряка помощ за организирането му. И това не са само руските силови структури.
Частно-държавно партньорство. Малофеев и Решетников са винаги готови да ви спасят
Малко след проваления преврат, на 2 ноември 2016 година, Владимир Путин уволни директора на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников. Бившият агент на КГБ на Балканите, генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване (СВР) Решетников беше 8 години директор на РИСИ, и сега отстъпи мястото си на Фрадков, който до тогава беше начело на цялата СВР. Ветераните от външното разузнаване нямат особено отношение към науката, но всъщност РИСИ активно се занимава с „приложна дейност“, заради която изгоря и Решетников.
Решетников беше въвлечен активно в дейността на службите на Балканите, при това в сътрудничество с други одиозни фигури – „православния рейдър“ Константин Малофеев, за когото The Insider подробно написа в първата част на разследването. Известно е, че Решетников и Малофеев са помагали на изборите в Република Сръбска, за да може прокремълската марионетка Милорад Додик да запази властта, за което той ги награди с ордена на крал Негош:
Освен общата дейност по прокарване на интересите на Кремъл в Източна Европа, Решетников и Малофеев са свързани с с показна религиозност, и на тази основа и двамата се сближават с Георгий Шевкунов (отец Тихон), известен като „духовника на Путин“ и с когото Малофеев е съгласувал действията си по време на руското нахлуване в Донбас.
Идеята за устройване на провокации по време на предизборната борба е любимата идея на Решетников.
Александър Ситин, който дълго време е работил в РИСИ като подчинен на Решетников, също потвърждава пред The Insider, че Малофеев и Решетников са си сътрудничели тясно по линия на РПЦ МП: „Решетников е член на попечителния съвет на голям манастир в Москва, влиза ако не във висшите, то точно в църковните кръгове от втория ешалон. Те са забелязвани неведнъж заедно на различни патриотични консервативни конференции. След уволнението ми в края на есента през 2014 година чест гост в РИСИ стана Игор Гиркин. Така че без никакво съмнение те са свързани. Що се отнася до Черна гора, мисля че Решетников по-скоро е бил идеолог и консултант. Той е много близък с брата на Слободан Милошевич и вдовицата му. Има много връзки на Балканите, в интерес на истината те са предимно в България и Гърция, но със сигурност има много познати сред „бившите“ служители на югослужбите от неговото поколение. Идеята за провокации – в Украйна, Молдова, Гърция (той активно подкрепяше Ципрас) – е любимата идея на Решетников. Мисля, че тук контактите също не са били по линия на РИСИ, а по линия например на Съвета за сигурност, където Решетников е консултант, и по линия на неговите лични връзки в администрацията на президента. Най-вероятно той е предложил идеята – да организира преврат в Черна гора, и вероятно той е посочил изпълнителите, но не конкретно някакви лица, а на ниво „обществени“ организации с проруска насоченост. Конкретните действия, разбира се, са разработвани от други лица. Той е консултант на руския президент и най-вероятно той е предложил идеята за преврат в Черна гора. Той не би могъл да поеме оперативната дейност, макар, че винаги е тъгувал по службата си на резидент в България и Гърция“.
Балканите действително са зона на особено внимание от страна на Решетников. Няколко дни преди изборите (и неуспешния преврат) Решетников се среща в института с така наречените „атамани от Балканската казашка армия“. На срещата присъства и Виктор Заплатин, който нарича себе си „генерал и върховен атаман на Балканската казашка армия“, но повече е известен като един от бойците, воювал в Източна Украйна на страната на сепаратистите (The Insider вече е писал подробно за това).
През януари 2016 година Заплатин участва в среща със Съюза на сръбските ветерани и доброволци. На тази снимка от прес-конференцията, посветена на срещата, от ляво на Заплатин сиди Славко Никич. По-късно Никич ще даде показания в прокуратурата, в които ще признае, че са се опитвали да въвлекат и него в заговора. Като във вербовката участва човек, представящ се за „агент на ФСБ“. Следствието счита, че този човек е бил Владимим Попов, за когото говорихме по-горе.
По всичко личи, че именно такива хора като Заплатин и другите представители на псевдоказачеството, с опит в бойни действия в Украйна, е трябвало да станат силата, на която да се опре „новата“ власт, ако превратът беше успял. Както вече писа The Insider, по-рано на изборите в Република Сръбска също докарват „казаци“ от „Новоросия“. Бившият шеф на службата за сигурност на Малофеев Игор Гиркин (Стрелков), воювал в Босния през 1992 година, а след това станал „министър на отбраната на ДНР“ в разговор с The Insider за ролята на „казаците“ се изказа така:
„Както е известно истинските казаци у нас изчезнаха през 1921 година след евакуацията на Врангел към Далечния Изток, и през 1922 година с евакуацията на Дитерихс. А хората, които сега наричат себе си „казаци“, дори да са заминали искрено, макар да мисля, че е било напълно искрен, защото още когато бях в Босния,там воюваше казашко подразделение, и защо то да не бъде там, защо хората да не отидат отново там?“
Според Гиркин Кремъл няма ясна стратегия по отношение на Балканите и Източна Европа като цяло:
„Аз отдавна вече сравнявах поведението на Кремъл, поведението на днешния руски елит с поведението на болен от шизофрения, когато той върши напълно разнопосочни действия, изрича съвършено противоположни тезиси, и в резултат на това е направо невъзможно да се разбере каква е целта на руската външна политика“.
Гиркин отрича участието на Малофеев в операцията в Черна гора. По негово мнение Кремъл е „предал Новоросия“, когато отказва да въведе войски по кримския сценарий, а помощта му е „на час по лъжичка“, и след това „предателство“ никой няма да помога – нито руските власти, нито „патриотично настроените бизнесмени“. Но не всички са съгласни с това мнение.
Няколко дни след провала Александър Усовски (чиято дейност подробно е описана в първата част на разследването), пише на Елена Шаройкина (генерален директор на телевизия „Цариград“ и помощник на Малофеев), предлагайки услугите си в Полша, където между другото отбелязва, че след успеха на „полския проект, никой няма да припомни на Малофеев „провала на черногорската авантюра“.
Хакнатата кореспонденция показва и защо той е толкова уверен, че Малофеев е замесен (К.В. са инициалите на Константин Валериевич Малофеев – бел.ред.)
И още нещо любопитно – в своите показания Синджелич отбелязва, че в Москва се е срещал с ГРУ-шници в нечий „разкошен апартамент“, което също ни навежда на мисълта за вероятното участие на Малофеев. (Малофеев остави без внимание молбата на The Insider за коментар). Но ако степента на неговото участие предизвиква въпроси, то ангажираността на Решетникова и РИСИ се потвърждава от множество факти, като освен описаните по-горе на първо място са писмата на Усовски.
Например той води кореспонденция със сътрудника на РИСИ Николай Подчасов, като неизвестно защо търси (и намира) за него сръбски активисти през септември 2016 година (един месец преди опита за преврат). Подчасов предава на „началството“ списък с активисти, а по-късно Усовски се интересува дали тези кандидатури ще му свършат работа и може ли да отиде да си вземе парите. Изглежда, че все пак Решетников е използвал ресурсите на своя институт за решаването на политически задачи.
Ще отбележим още, че заместник ръководителят на Сектора за балканските страни в РИСИ Никита Бондарев (същият, за кого Подчасов търси сърби) през 2016 година в прав текст говори за щурм на парламента в Черна гора като един от възможните сценарии. Но нито Бондарев, нито Подчасов не отговориха на молбата на The Insider за интервю.
Решетников щеше да излезе оставка и без провала в Черна гора, тъй като тази година той навършва 70 години, но все пак това, че тя му бе поискана през октомври, веднага след провала на преврата, изглежда не е случайно. Но това не означава, че Владимир Путин е недоволен от методите на РИСИ. На среща, посветена на предаването на директорските пълномощия в РИСИ на бившия шеф на СВР Фрадков, Решетников заяви:
„Искам да кажа, че през всички тези осем години ние работихме, както можехме, за осъществяването и реализацията на вашата линия във външната политика. Това беше нашият крайъгълен камък – линията на Русия, линията на нашия президент“.
Путин отговаря по следния начин:
„Преди всички искам да ви благодаря за вашата работа, която вие извършихте под ръководството на Руския институт за стратегически изследвания. През тези седем години беше направено немалко. Много разчитам на това, че Михаил Ефимович ще го продължи и няма просто да застане начело на колектива, който беше създаден и функционираше ефективно, но и ще направи всичко възможно да организира работата по такъв начин, че тя да продължи да бъде опора и за президентската администрация, и за правителството, и за съответните ведомства“.
Отстрани това може да прозвучи като формална любезност. Но само жителите на Източна Европа могат да дочуят в тези думи откровена заплаха.
Източник: Роман Доброхотов, The Insider
В подготовката на материала частично е използван преводът на статията на Фактор.бг
