Източник: Роман Доброхотов, The Insider

Превод на български: Faktor.bg. Пасажите, които във варианта на „Фактор“ са съкратени, са преведени от Stopfake

След началото на хибридната война в Украйна много източно европейски държави започнаха да се тревожат от повторение на същия сценарий в собствените си страни. Неотдавнашният опит за преврат в Черна гора показа, че тези страхове са напълно реални. В съвместното разследване на Bellingcat (в лицето на Христо Грозева) и The Insider е показано с чия помощ Кремъл установява своето влияние в Източна Европа и каква е роля в това играят неонацистите, ГРУ, СВР и осъдените православни олигарси. (For the English version see here).

Казашкият спецназ

На 2 октомври 2014 година на сайта на граничната служба на Босна и Херцеговина се появи съобщение гласящо:

„За да информираме обективно обществеността относно влизането на граждани на Руската федерация на територията на Босна и Херцоговина съобщаваме, че в периода от 25 септември до 2 октомври през граничния пункт със Сърбия са преминали 144 руски граждани. Всички те отговарят на необходимите изисквания за до бъдат допуснати на наша територия, не носеха военни униформи, сред тях имаше мъже и жени на различна възраст“.

Това странно съобщение се появи след като в медиите се излезе информация, че в навечерието на изборите в малката страна внезапно са се появили мнозина добре сложени млади хора облечени като казаци, като в един от тях е разпознат лидера им Николай Дяконов, награден с шашка от Путин и, което е по-важно, участник в една от военизираните групи появили се в Крим по време на операцията по анексирането му.

Изведнъж същият този отряд се оказва в босненския град Баня Лука, столицата на Република Сръбска (държавно образование на територията на Босна с преимуществено сръбско население). Формалният повод за тяхната поява е фолклорният фестивал по случай 100-годишнината от Първата световна война, но нито един от „танцьорите“ с калпаци не може да обясни на журналистите кога са им участията и за колко време ще останат в Босна. Отказват и на молбата на журналистите да покажат някой от казашките танци.

Ето Николай Дяконов сред „танцьорите“ в Баня-Лука:

А ето го (крайният вдясно) сред членовете на „Донбаския съюз на доброволците“ заедно със Сурков, Бородай и неонациста-кожодер Милчаков (между другото извън кадъра остава друг участник в срещата — Сергей Дубинский, същият, който организира доставката на „Бука“, свалил боинга MH-17).

Николай Дяконов

Това, че казаците с руски паспорти се появяват именно в Република Сръбска съвсем не е случайно: изборите в останалата част на Босна не интересува Русия, но съдбата на сръбския националист Милорад Додик (президент на Република Сръбска, който иска да бъде преизбран за втори път) за Кремъл е много важна.

Малко преди това беше на среща с Путин, който му обеща подкрепата си за нов президентски мандат. По време на посещението му в Москва „Газпром“ подписа договор с Република Сръбска (заобикаляйки правителството в Сараево) за включване в „Южен поток“. Додик на свой ред обеща да бъде верен на Русия: „Естествено, че тези дни никой не поставя под въпрос нашата подкрепа за Русия. Ние, разбира се, сме малка и скромна държава, но нашият глас се чува“.

Проучванията показват, че Додик, който се изказва за отделянето на Република Сръбска от Босна, има почти равни шансове за победа с опозиционния лидер Огнен Тадич, противник на сепаратизма (ще отбележим, че въпросът за сепаратизма е принципиален за Кремъл, тъй като страна, която има нерешени териториални конфликти не може да бъде приета за член на НАТО).

В деня на изборите, на 12 октомври Додик веднага от изборната секция отива на секретна среща с гост от Русия в хотел Калдера. Този гост е не кой да е, а Константин Малофеев, който няколко месеца преди това активно съдейства за прехвърлянето на наемници в Крим, а след това и в Украйна. Снимка от срещата им попада в медиите.

 

Додик и Малофеев

Не трябва да забравяме, че първият „главнокомандващ“ на армията на сепаратистката Донецка народна република е именно шефът на службата за сигурност на Малофеев, бившият офицер от Федералната служба за сигурност, бившото КГБ Игор Гиркин. Първият „премиер“ на така наречената ДНР е Александър Бородай, също служител на Малофеев. Самият Малофеев, известен със своето показно православие (и на тази почва се сприятелява със Сергей Иванов, който по онова време е началник на Администрацията на президента) и със свещеника Тихон Шевкунов (когото наричат духовен наставник ан путин). Освен това Малофеев все още е подсъдим по дело за неизплатен кредит към ВТБ за 225 милиона. Криминални престъпници са и мнозина от кримските „доброволци“. Така, например, един от наградените с медал „За възвръщането на Крим“ малко преди това е арестуван за въоръжен грабеж в православен храм, а друг в момента на награждаването му е бил обявен за федерално издирване за престъпление. (По-късно ще разкажем защо толкова често за подобни операции се използват лица, които са подсъдими).

Именно фондацията на Малофеев „Василий Велики“ завежда казаците в Република Сръбска. И естествено, че всичко това предизвиква тревога сред местното население. Интересно е да се знае и това, че изтичането на информацията за срещата с Додик идва именно от Малофеев. Също както и това, че Република Сръбска е само част от много по-мащабен проект на Кремъл за укрепване на своето влияние в Източна Европа.

 

Константин Малофеев

Черният интернационал

The Insider вече е писал за активната работа на Константин Малофеев с различни маргинални групи и ултраконсервативни политически движения на Запад, с цел да ги въвлече в орбитата на Кремъл и да ги използва за пропагандни цели. Журналистите нарекоха тази нова мрежа на кремълско влияние „Черният интернационал“. В последно време, особено след войната в Украйна, интернационалът особено активно действа в Източна Европа.

Някои подробности как действа той може да бъдат разбрани от попадналата в медиите кореспонденция на Александър Усовски, който изпълнява поръчките на Малофеев в някои източноевропейски страни.

48-годишният беларус Усовски е историк, учил е полски и чешки, безуспешно опитал да развие собствен бизнес и неуспял писател (редакторът на издателство „Яузв“ отговаря на Усовски, че книгите му са се провалили и не се продават, затова повече няма да го издават). Той е убеден неонацист и през 2007 година води активна кореспонденция с членовете на НСО (Национал-социалистическо общество) Дмитрий Румянцев, Максим Базилев и други като започва писмата с поздрава „Хайл Хитлер“. Именно през 2007 година групировката НСО-Север под ръководството на Базилев започва активна дейност и извършва 27 убийства на етническа и расова омраза (през 2009 година Базилев се самоубива в следствения изолатор). Усовский контактува и с европейските неонацистки партии, като с тях го запознава Малофеев, на когото са му нужни инструменти на влияние. За Полша той го съветва да сътрудничи с неонацистката партия OWP, а в Словакия с аналогичната партия Ľudová strana Naše Slovensko. Ето как изглеждат акциите на тези партии:

Активисти на полската OWP

Факелно шествие на членове на Ľudová strana Naše Slovensko

От името на Малофеев с Устовски комуникира Елена Шаройкина, генерален директор на Цариград ТВ, която е ръководител и на така наречената „Общонационална асоциация за генетична сигурност“.

Елена Шаройкина

От кореспонденцията научаваме, че Малофеев сам е поръчал да бъде разпространена информацията за срещата им с Додик.

Усовски изпълнява тази поръчка като се обръща с молба към лидера на полската неонацистка партия OWP Давид Бережицки да разпространи информацията.

Не е много ясно защо му е трябвало на Малофеев това изтичане на информация, когато вече тече работата по преброяването на гласовете. Той или е искал да да се „отчете“ пред началството, или е искал да отреже пътя на Додик за отстъпление (за да му по-сложно след това да се преориентира към Запада). Но така или иначе Малофеев точно не е мислил да крие присъствието си.

Не е ясно кой точно е „началникът“ на Малофеев. Съдейки по всичко, това не е Сурков, чийто пълномощия се разпространяват единствено върху Украйна (както се вижда от хакнатата кореспонденция на Сурков).

Когато Усовски предлага на помощницата на Малофеев проект по Украйна, тя му отговаря, че не се занимават с Украйна.

Това може да се тълкува по различен начин, но изглежда, че към този момент Малофеев вече е бил изтеглен от Украйна и тя е прехвърлена изцяло на Сурков. Възможно е това да е станало дори по-рано: малофеевските Бородай и Гиркин се оттеглят още през есента на 2014 година.

Но така или иначе, известно е, че Малофеев координира действията си с някого в Кремъл. Във всеки случай Шаройкина от време на време присъства на „заседания на правителството“:

Всъщност именно този ден правителството не провежда заседание, но явно става въпрос за някаква правителствена среща. Съдейки по писмата, Усовски понякога също е канен на Старая площадь (на Старая площадь №4 се намира Администрацията на руския президент – бел. СФ), той няма особена тежест там. Почти във всяко второ писмо той моли иска от някого пари, понякога по няколко хиляди рубли, като предлага на потенциалните си спонсори наполеонови планове за покоряването на Източна Европа. В повечето случаи не му дават пари, но той изважда късмет с Малофеев, който финансира изцяло проектите му и то едновременно в няколко страни: Полша, Чехия, Унгария и Словакия. Първият етап започва през септември 2014 година, а ето ги разходите за октомври-декември:

Разходите за подривна дейност

Освен полските неоонацисти в сметките за плащане присъства националистическата Йобик и нейното забранено бойно крило „Унгарска гвардия“, която определя като свои главни врагове евреите, циганите и гейовете.

Тренировка на забранената неонацистска групировка „Унгарска гвардия“

Но изникват проблеми с продължаването на финансирането, тъй като хората, които „взимат решения“ още не могат да се определят какви са стратегическите им планове в Европа.

Елена Шаройкина заяви пред The Insider, че нито тя, нито Константин Малофеев „нямат нищо общо с акциите в Източна Европа“. А Усовски в интервю за The Insider съобщи, че е получавал финансиране от Малофеева за много кратко време – от май до октомври 2014 година, а след това „помощникът на Малофеев (най-вероятно помощничката му Шаройкина) само един път отдели малка сума“. По неговите думи той е продължавал да „помага на приятелите си“ Полша, Чехия и Словакия, но за това е трябвало да „изкрънква някакви жалки копейки от различни високопоставени лица“. Той не обяснява кои са тези хора, само уточнява, че става въпрос за частни лица.

Александър Усовски

Освен това Усовски обяснява, че сътрудничи активно с депутата Затулин и планира да излезе с доклад на парламентарните слушания (The Insider вече писа за ролята на Глазиев и Затулин в подготовката за силовото завземане на властта в украинските региони). Усовски се уверен, че поръчката за хакването на пощата му е дошла от Русия, като това става веднага след като той успява да получи финансиране от някакви частни лица за Украйна.

Можем само да се досещаме кои са тези частни лица, като вариантите са няколко. Ето например Усовски се съветва по повод многократно осъждания „православен бизнесмен Василий Бойко (който нарича себе си Бойко-Великий)“.

Показателно е, че Шаройкина счита, че Бойко е потенциален спонсор именно защото има „проблеми със закона“. На нея може да й се вярва, защото нейният началник е имал не по-малки проблеми с правоохранителните органи и тези проблеми изчезват, след като Малофеев става ключов спонсор и организатор на експанзията на Кремъл.

А ето още едно любопитно писмо, съвсем свежо, от 28 ноември 2016 година, в  което Усовски предлага да „направи така, че да бъде забравен провалът на черногорската авантюра на Малофеев“.

Копие от писмото

Писмото е написано веднага след неуспешния преврат в Черна гора. За разлика от Босна, където намесата на „казаците“ в изборния ден не се наложила, в Черна гора нещата отиват прекалено далеч – до съвсем реален опит за силово сваляне на властта. При това в него участват не само „казашкият спецназ“ и представители на маргинални движения, но и сътрудници на Главното разузнавателно управление на Русия. Но за това и за много други неща – в следващата част на нашето разследване.

Източници: Роман Доброхотов, The Insider и  Faktor.bg