Ксения Кирилова: „Така наречените куратори“

Ксения Кирилова

Източник: Ксения Кирилова за „День

В началото на ноември на сайта „Военное обозрение“, тясно свързан с Министерството на отбраната на Руската федерация, се появи сензационна със своята откровеност статия със заглавие „Русия ще наведе ред в ЛДНР“. Нейният автор Егор Махов не само директно заявява, че така наречените „ДНР“ и „ЛНР“ се контролират пряко от Москва, но и описва последните действия на руските куратори на окупираната част на Донбас.

Разбира се тези откровения не съдържат някаква нова информация, но самият факт, че подобни изявления се появяват от страна на руски военни анализатори, е любопитен. „Военное обозрение“ не е някакъв опозиционен сайт. Освен това по повечето въпроси той следва класическия дневен ред на Кремъл: разказва за „украинския фашизъм„, хвали новите руски оръжия, счита САЩ за главен геополитически противник, и иронизира по повод резултатите от разследването на покушението в Солсбъри, оплаквайки се, че „западните специалисти“ са могли поне частично „да внедрят в съзнанието на част от народа недоверие в честността на собствената им държава„.

И именно този сайт, отстояващ мита за честността на руската държава, неочаквано разобличава най-популярната й лъжа с признанието, че „след убийството на А. Захарченко търпението на „кураторите“ се изчерпа: започна комплексно почистване на вертикала на властта„. И изобщо думата „куратори“ се използва пет пъти в този достатъчно малък текст, при това с не много положителна конотация. Техните имена не са назовани, но се предполага, че те и така са известни на читателите.

Всички свързват тайнствения Александър Ананченко, за когото е известно само това, че преди е заемал поста съветник в компанията „Внешторгсервис“ (дори няма нормална фотография на Ананченко, освен на тила му, сниман отдалеч), ако не с „кураторите“, то с „ВТС“, под чийто контрол сега са минали всички промишлени активи (тоест също с руснаците). Във всеки случай тази кандидатура изобщо не е свързана с местния елит и съдейки по широките му пълномощия и резки изказвания, тя е била наложена отгоре. Също както и кандидатурата на помазания за цар Денис Пушилин, който до скоро изпълняваше не най-последната роля във висшия ешелон на властта на републиката„, – откровеничи „Военное обозрение“.

Според Махов за осъществяването на позитивните изменения, които вече се реализират в Донецк, Пушилин „няма нито силов, нито властен ресурс“.

Само така наречените куратори могат да гарантират изпълнението на обещанията, както и ръководния пост и относително безопасното пребиваване на него. Съдейки по последните събития този „титул“ е даден на Денис Пушилин поради липсата на по-подходяща кандидатура, но при условие, че ще има тотално външно управление и строг контрол„, – разсъждава авторът, наричайки московското протеже „сватбен генерал“.

С голямо закъснение хората, които се занимават с взаимодействие с ЛДНР, най-накрая разбраха, че формирането на собствен елит в Новоросия може да става само в условията на тотален контрол и свиреп одит„, – разкрива тайните на Лубянка Махов.

Може да има само едно обяснение за такива откровения – традиционното съперничество между руските специални служби. Тъй като „Военное обозрение“ е сайт, свързан с Министерството на отбраната на РФ, очевидно е, че покойният бивш ръководител на окупационната администрация Александър Захарченко е бил креатура на ГРУ, докато заменилият го Пушилин се курира от „конкуриращата фирма“ – ФСБ. Този извод се потвърждава и информация, публикувана на сайта на изданието КиївTime още в средата на септември.

Изглежда, че убийството на главата на „ДНР“ Александър Захарченко е предизвикало конфликт между руските специални служби. На всички е известно, че именно ГРУ на РФ курираше и „водеше“ загиналия Захарченко през целия период на пребиваването му на власт в „ДНР“ и Трапезников, който веднага след смъртта на Захарченко започна да изпълнява неговите задължения, също е „свой“ човек на руските ГРУ-шници. Но нещо се обърква и на 7 септември неочаквано генералната прокуратура на „ДНР“ обявява, че Дмитрий Трапезников е бил назначен незаконно за изпълняващ задълженията глава на републиката и за временно изпълняващ задълженията на ръководител на „ДНР“ е назначен Денис Пушилин. Но най-интересното е, че Пушилин е човек на ФСБ на РФ. И тук възниква казус, който предвещава борба между ГРУ и ФСБ. Направо битка за място под слънцето„, – отбелязват авторите.

Сега можем да констатираме, че това предсказание се е сбъднало изцяло, нещо повече, в разгара на битката на специалните служби доблестните ГРУ-шници изложиха на показ факта за „тоталното външно управление и строгия контрол“ на марионетъчните „републики“ от Москва, който руското ръководство и досега упорито отрича.

И изобщо, наблюдаването на вътрешната борба между руските специални служби е доста увлекателно занимание, от което можете да научите много полезна информация. Например според материалите на Центъра за управление на разследванията (ЦУР) ГРУ свързва публикуването на списъка със 79 руски военни разузнавачи на 15 юли 2014 с „подлостта и уловката“ на ФСБ. Като отмъщение за многобройните изтичания на информация Министерството на отбраната разобличи хакерската група „Шалтай-Болтай“ (по името на героя от „Алиса в огледалния свят“, в оригинала – Humpty Dumpty) и нейния куратор – полковника от ФСБ Сергей Михайлов, който след това бе обвинен в държавна измяна за сътрудничеството му с американските специални служби. Не е известно дали обвиненията срещу Михайлов са резултат от разобличаването на хакерите, намиращи се под неговата опека, както твърди руската преса, или контраразузнаването е имало друг източник на информация, за който не знаем. Но така или иначе последствията от разприте между военните и „цивилни“ чекисти имат разрушителни последствия и за двете страни.

Постоянният автор на ЦУР Сергей Канев потвърждава: конфронтацията между специалните служби е една от причините за потока от изтекла информация и провалите на техните операции. Ако добавим към това и конфликтите между различните групировки и отдели във всяка една от специалните служби и връзките им с различни олигархични кланове, става ясно, че прочутият „путински вертикал“ не е толкова монолитна, както изглежда на пръв поглед. На свой ред страните-жертви на руските войни и специални операции могат да почерпят много полезни неща от публичната страна на тази конфронтация, за да се защитят от руските „активни мероприятия“.

Източник: Ксения Кирилова за „День