Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.
Всички, които така или иначе следят руските СМИ, отбелязват, че пропагандата вече няколко години оправдава всички, особено военните, престъпления на Кремъл с необходимостта да се отговори на извънредно изострилата се „външна заплаха“. Всички действия на страната в това направление се представят като ответна реакция, предизвикана от политиката на САЩ. Руските власти, като започнем от Путин и завършим с дипломатите, повтарят мантрата, че „НАТО нарушава своето обещание да не се разширява на изток“, „САЩ се намесиха в сферата на жизненоважните интереси на Русия като организираха преврата в Украйна“, „възпитават „пета колона“, „спровоцираха гражданска война в Донбас“ и т.н.
Тези тезиси, които успешно се използват вътре в страната, бяха опровергавани неведнъж от западната преса. Например излизаха статии, които подробно обясняваха, че митът, че „Западът е унижавал Русия“, е лъжа и нагледно показваха, че сегашното противопоставяне е следствие, а не причина за агресията на Русия. Но въпреки всичко доводи на руската пропаганда се ползват с популярност сред определена част от обикновените американци. Трябва да признаем, че кремълските медии и работещата в унисон с тях армия на троловете много точно са напипали слабите места на западното общество и успешно ги използват.
Сред тези „слаби места“ можем да назовем следните:
1. Обикновеният американец действително е склонен да проявява наивност по въпросите на външната политика. Традиционният американски прагматизъм не се разпространява извън сферата, касаеща неговите лични интереси, а ситуацията в Русия и Украйна точно не влиза в сферата на подобни интереси. Следователно по тези въпроси повечето американци проявяват искрена неосведоменост и са готови да повярват на всяка постъпваща информация. При това тези сведения не са чак от такава важност за обикновения човек, че да го накарат да проверява постъпващата информация.
2. Руската пропаганда умело въздейства върху присъщото на американците критично отношение към държавата им. Дори убеденият американски патриот е свикнал да не се доверява на политиците и следователно на официалните СМИ. Американците считат, че критичното и дори подозрително отношение към властта е главното постижение на демокрацията им и гаранция за защита срещу диктатурата. Това само по себе си е похвално качество и именно него руските пропагандисти използват най-често по сравнение с останалите.
Идеята, че държавата е някакво „по-малко зло“, от което може да дойде всякаква подлост, традиционно присъства дори в американската масова култура.
Да си спомним множеството холивудски образи на сътрудници на ФБР или ЦРУ, които изведнъж разбират, че са пешки в игрите на властите и започват да се сражават както със злодеите, така и със собственото си правителство. Дори в култовия някога сериал „The X-Files“, когато в продължение на няколко години главните герои търсят „малки зелени човечета“, те изведнъж откриват, че висшите чиновници от правителството не само крият истината, но и действат съвместно с извънземните. Затова информацията, независима от официалните власти, която се предлага от руските пропагандисти, много често се възприема от хората като „пробив в матрицата“ и се счита за единствена възможност да се научи алтернативната гледна точка.
3. Някои американски СМИ съдействат за това. Преди повече от година американският анализатор Пол Гобъл отбеляза, че много западни журналисти отдавна бъркат сбалансираността с обективността и си мислят, че трябва да отразяват всички позиции по въпроса, независимо от това дали има доказателства за тяхната достоверност. Това поощрява Москва да наводнява СМИ с множество версии на реалността като Кремъл е уверен, че западните СМИ ще ги разграбват като „част от историята“ и в крайна сметка именно това и става. Драматизмът се усилва от факта, че много западни журналисти по принцип не могат да си представят мащаба на лъжата, която днес съществува в руските СМИ и продължават да оценяват постъпващата от Русия информация според привичните за тях критерии.
4. Съществуващият в Америка култ към професионализма в дадения случай също помага на руските пропагандисти.
За разлика от руснаците, обикновеният американец не счита себе си автоматически за експерт в „геополитиката“. Аз вече отбелязвах, че днес много граждани на Русия така се пристрастяват към телевизионните разсъждения за световната политика, че намират в нея сурогат на собствената си значимост и дори обикновеният църковен пазач е готов с искрено убеждение да доказва какви всъщност били плановете на НАТО преди три години.
Но за американците е характерен реалистичният поглед върху нещата и те не се мислят за специалисти по абсолютно всичко. Затова се отнасят с особено уважение към хората, дошли от Русия и считат, че те много по-добре знаят какво става в родината им. Мнението на такъв човек, особено ако е фанатично убеден в своята правота, се възприема от редовите американци като мнение на професионалист и нивото на доверие към него съществено нараства.
5. Кремъл се възползва от знаменитата американска политкоректност.
Американците не считат за нужно да доказват на събеседника си правота си на всяка цена и да спорят до дупка. Те са готови да замълчат и да отстъпят, особено когато виждат, че обсъжданата тема за техния събеседник е много по-важна, отколкото за тях самите. Трябва да имаме предвид, че обикновените руснаци, които вярват на кремълската пропаганда, а да не говорим за платените тролове, така упорстват, че те са правите, все едно става въпрос за живот и смърт, та повечето американци предпочитат възпитано да отстъпят, за да не наранят чувствата им. По този начин, без дори да се съгласяват с аргументите на противоположната страна, американците не препятстват по-нататъшното разпространение на пропагандата.
За съжаление кремълските политтехнолози прекрасно знаят за изброените слабости на Запада и умело ги използват. В този момент Съединените щати, въпреки изразената тревога от активизацията на руските „активни мероприятия“ в своята страна, все още не са успели да напипат достойния формат за противопоставяне на информационните атаки, който би позволил да се намали заплахата без това да нарушава основните демократически принципи на САЩ.
Източник: Ксения Кирилова за Радио Свобода Русия
Ксения Кирилова е журналист, бивш кореспондент на „Новая газета“ (Екатеринбург), живее в САЩ.
