Владимир Путин на откриването на паметника на Александър III в Ливадийския дворец. Ялта, 18 ноември 2017 г.

Източник: Сергей Громенко, за Крым.Реалии

През ноември 2017 година президентът на Руската федерация Владимир Путин лично открива паметника на император Александър Трети в Ялта. След анексията на полуострова руските власти в Крим започнаха активно да издигат паметници както на руски монарси, така и на съветски дейци. През последните три години те поставиха над 15 монумента, сред които паметникът на съветския актьор Михаил Пуговкин, бюст на космонавта Юрий Гагарин, на учения-конструктор Сергей Корольов и дори мемориална плоча в чест на Йосиф Сталин. А пред входа на Ливадийския дворец още през 2015 година разположиха бюст на последния руски император Николай Втори.

Кримският историк, координаторът на Таврическата хуманитарна платформа Андрей Иванец и украинският историк, сътрудникът на научно-изследователската част на историческия факултет на Киевския национален университет Василий Павлов отговарят на най-важните въпроси за руската кампания за поставяне на паметници на полуострова в ефира на радио Крым.Реалии .

– Можем ли да кажем. че Руската федерация провежда в Крим политика на заместване на историческата памет? Или това са изолирани явления?

Иванец: Това, което наблюдаваме, без съмнение е експеримент по преформатиране на човека на демократичната украинска култура в човек на неоимперската Русия с авторитарно съзнание. Става дума не само за паметниците – същата политика се провежда и в образователната сфера, и в медиите. Струва ми се, че особена тревога сред окупаторите предизвиква младежта, която вече напълно се е сформирала като граждани на Украйна.

Андрей Иванец

Андрей Иванец

Руската политика относно паметниците не може да се нарече хаотична. Затова виждаме, че преобладават монументите в чест на милитаристични дейци, а не на културни
Николай Павлов

Павлов: Един от най-активните популяризатори на историята на Русия, ако можем така да ги наречем, е Руското военно-историческо общество. Именно то издигна повечето паметници в Крим, изхождайки от своята идеология. Възглавява го министърът на културата Владимир Медински, а негов патрон е Владимир Путин. По този начин руската политика относно паметниците не може да се нарече хаотична. Затова и виждаме, че преобладават монументите в чест на милитаристични дейци, а не на културни. Не им е нужен Александър Пушкин, а Александър Трети.

На откриването на паметника на Александър Трети през ноември президентът на РФ Владимир Путин произнесе вдъхновена историческа реч:

Днес тук, в Крим, в знаменития Ливадийски дворец ние откриваме паметник на император Александър Трети – изтъкнат държавен деец и патриот. При Александър Трети започна качественото превъоръжаване на армията. Бяха реализирани мащабни корабостроителни проекти, включително и за Черноморския флот. При това той е считал, че една силна, суверенна, самостоятелна държава трябва да разчита не само на икономическата и военната мощ, но и на традициите; за великия народ е важно да съхранява своята идентичност, а напредъкът не е възможен без уважение към своята история, култура и духовни ценности“.

– Тоест акцентът е върху военните дейци, защото дори и днес Русия иска да се представи като военна държава?

Издигането на паметник на Александър Трети в Крим е послание, че управляващият режим много би искал да запази статуквото и властта си
Андрей Иванец

Иванец: Безусловно. Нещо повече, Владимир Путин явно иска да замрази ситуацията в страната. Кремъл има сериозни опасения, че ще започнат вълнения. Издигането на паметника на Александър Трети в Крим е послание, че управляващият режим много би искал да запази статуквото и властта си. Освен това Русия се опитва идеологически да компенсира международно признатата си незаконност в Крим – чрез същите тези паметници.

Павлов: Историята на РФ условно може да се раздели на периоди, когато тя е водила победоносни войни и периоди, когато е била обкръжена от врагове и е търсила изход. Именно последното можем да съпоставим с управлението на Владимир Путин.

Василий Павлов

Василий Павлов

Украинският политолог Николай Давидюк изказва мнението, че като възвеличава руските ръководители от миналото руският президент се опитва да застане редом до тях:

Руският президент иска да бъде събирач на земи, но може само временно да ги окупира
Николай Давидюк

Владимир Путин иска да прилича на Йосиф Сталин с неговите методи на управление и външната му политика, или на Александър Трети, но според мен руският лидер ще се превърне в поредния Михаил Горбачов или Николай Втори, но всеки от тях е развалил империя. Но в болното въображение на руския президент това, разбира се, не е така. Интересното е, че стогодишнината от революцията в Русия бе ознаменувана с избелването на образа на Владимир Ленин. Владимир Путин впоследствие също ще поиска да го използва: ще каже трябваше да воюваме със Запада в Украйна, да сваляме самолети и т.н., тоест  беше невъзможно да останем с бели ръкавици. Но той няма качествата на историческа личност. Руският президент иска да бъде събирач на земи, но може само временно да ги окупира„.

– Няма ли тук някакво дълбоко противоречие: царе редом до генерални секретари?

Иванец: Всъщност няма. Съвременният политически режим в Русия обръща внимание само на имперското на управниците от миналото. Между другото Владимир Ленин остава противоречива фигура за путинска Русия, тъй като тя е построена върху корупцията и кражбите, а революционерът именно това е искал да премахне. Владимир Путин лично много повече се интересува от пазачи и императори.

Павлов: Освен това руският президент многократно е повдигал въпроса за погребването на тялото на вожда на революцията. Йосиф Сталин разбира се много повече го привлича като исторически персонаж. Владимир Путин точно по същия начин би искал да раздели света на собствена Ялтинска конференция. Тук важното е да разберем, че колкото и да е парадоксално той не се идентифицира с войните – той се отъждествява със събирачите. В идеологически план акцентът е върху върху руската армия, но управниците, които действително са водили победоносни войни, не са изведени на преден план. Например Петър Първи, Александър Първи – все едно изобщо не ги е имало.

Руският философ и публицист Максим Горюнов изказва мнението, че руснаците сами искат да живеят под управлението на император:

„Самите руснаци искат империя. След анексията на Крим през 2014 г. писателят Едуард Лимонов написа, че според него в лицето на Владимир Путин в Кремъл се е завърнал императорът. Тъй че руският президентът постъпва според исканията на обществото, по поръчка. В случая с Владимир Путин трябва да изхождаме не от презумпцията за безумство, а от презумпцията за циничната сметка. Ако народът беше поискал Ленин, то руският президент щеше да оплешивее и да си остави брадичка, образно казано. Но на народа повече му трябва Александър Трети“.

Максим Горюнов

Максим Горюнов

Съгласни ли сте с тезата, че руснаците искат империя?

Авторитарният реваншизъм, който се съхраняваше в руското общество и след 1991 година, се сля с нуждите на режима. Ние видяхме резултата от това – анексията на Крим през 2014 година.
Андрей Иванец

Павлов: Не съм съгласен: руснаците искат цар-бащица. Римската империя се е изграждала върху съзнателните граждани, които са участвали в политиката, а руснаците, в масата си, изобщо не са такива. На тях им трябва монарх, който да решава вместо тях, слугите. Зад императора стоят граждани, а зад царя – поданици. Това са съвършено различни неща. Например Николай Втори подари на Русия първите граждански свободи и за това го мразят.

Иванец: Получи се така, че авторитарният реваншизъм, който се съхрани в руското общество след 1991 година, се сля с нуждите на режима. Ние видяхме резултата от това – анексията на Крим през 2014 година.

Памятник Екатерине II в Симферополе

Паметникът на Екатерина II в Симферопол

– Освен паметниците на авторитарните управници, в Крим беше издигнат паметник на „вежливите хора“, тоест, както там считат – на народните опълченци. Това не е ли странно, като имаме предвид, че по онова време те се противопоставяха на действащата власт?

Павлов: Любопитното е, че традиционното народно опълчение се е появявало в Русия след като в страната е настъпвал крах. Кримското опълчение през 1854-1856 г. е поражение на редовната армия. Пак същото е било през 1941 г. Но фактът, че събитията през 2014 година не попадат под тази категория не смущава адептите на режима – подобни противоречия не ги интересуват. Но трябва да им отдадем заслуженото: тези хора вървят към целта си, преформатират историческото пространство и създават напълно нова конструкция.

Памятник «вежливым людям» в Симферополе

Паметник на „вежливите хора“ в Симферопол

Иванец: Без съмнение „опълченците“ от 2014 г. са били участници в руската специална операция или техни кримски колаборационисти. Не е уместно да ги сравняваме с Кузма Минин и Дмитрий Пожарски. Но същността на руската идеологична машина е шизофренична и тя изпраща послания със съвършено различно съдържание, които работят на различни аудитории, а понякога на една и съща. Опитът да бъдат обхванати максимално всички слоеве на населението се предприемат отдавна и те ще се предприемат и занапред. Така че на 23 февруари 2018 г. червените ще отбележат столетието на Червената армия в прегръдка с белите.

– Русия се опитва да натрапи тези противоречиви идеи и на младежта в училищата и така нататък. Колко опасно е това?

Иванец: Повече, отколкото можем да си представим. Действително Кремъл се опитва напълно да изолира Крим от украинската култура и информационно пространство, и децата, които точно сега тръгват на училище, ще бъдат максимално подложени на образователна пропаганда. По друг начин стоят нещата с подрастващите, които са започнали обучението си като граждани на Украйна и сега стават жертва на риториката на омразата към всичко украинско. Тази психологическа пропаст е много опасна. Трябва да отваряме канали за взаимодействия с континентална Украйна за кримчаните, да направим дистанционното образование достъпно, още повече, че след западните санкции то е много търсено в Крим.

Павлов: Без съмнение Украйна трябва да има готовност да реабилитира и „препрограмира“ почти цялото население. Това може да звучи странно, но в него няма нищо лошо. Русия си позволява да води агресивна пропаганда в Крим, и от нея трябва да се отърсваме с ефективни методи. Те създават „Юнармия“ – всъщност това е аналог на „Хитлерюгенд“, промиват мозъците на децата с помощта на лоялни учители. Ако след деокупацията на Крим не направим нищо, анексията може да се повтори на поредния имперски завой в руската история. Сега е необходимо с всички достъпни средства да предлагаме на жителите на полуострова алтернативна информация и да намерим формулата, която ще обезвреди кремълската пропагандистка машина. Украйна трябва да работи над реинтеграцията на Крим много по-ефективно, отколкото Русия сега.

Източник: Сергей Громенко, за Крым.Реалии

Сергей Громенко — кримски историк, анализатор за Крым.Реалии

Текстовата версия на материала е подготвена от Владислав Ленцев