Източник: Informnapalm

На 5 ноември изданието „Новое время“ публикува интервю със заместник председателя на Меджлиса на кримските татари Илми Умеров, в което той заявява, че 100% от сътрудниците на СБУ и милицията в Крим се оказали предатели. В другите силови структура процентът на предателите, по думите на Умеров, бил малко по-нисък.

„100 % от сътрудниците на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) и милицията в Крим се оказаха предатели, 80 % от военнослужещите и 70% от прокуратурата. Какво ни казва това? Че идеологическата работа в Украйна се е провеждала неправилно или изобщо не е имало такава“, – заявява Илми Умеров.

Но официалната статистика влиза в противоречие с тези твърдения. А хората, които без никакви доказателства са обвинени в предателство, за пореден път стават обект на психологически и информационен натиск.

В отговор на заявлението на Илми Умеров координаторът на групата „Информационно съпротивление“ Дмитрий Тимчук публикува официални статистически данни.

„…Съгласен съм с Илми Умеров, че глобалното предателство сред украинските силови структури в Крим стана един от главните фактори, които позволиха на Путин да открадне полуострова.

Но все пак уточним цифрите. Работата е това, че ако сред хиляда предатели има дори един честен човек, то не може всички да се слагат в един кюп и да се обявяват за колаборанти. Няма да е честно.

Преди няколко месеца изпратих до ръководителите на силовите ведомства депутатски запитвания с молба да предоставят данни за числеността на военнослужещите в техните формирования преди да започне анексията на Крим през 2014 г., и данни за прибралите се в континенталната част на Украйна след това, тоест за останалите верни на клетвата си към Украйна, които не са станали предатели (разбира се, може да се коментира дали да считаме за предатели хората под пагон, които не са се преместили в континенталната част, но и не служат при окупаторите, но нека да постъпим радикално: ако е излязъл, значи е патриот, ако е останал в Крим – значи е предател).

Данните са следните (данните са за военнослужещите, тоест за тези, които са полагали военна клетва, нямам данни за цивилния персонал).

СБУ (Службата за сигурност на Украйна)

Към 1 март 2014 година във всички подразделения, органи, учреждения – 1619 военнослужещи, в т.ч. 1235 офицери, 384 кадрови военни.

На континенталната част пристигат 217 военнослужещи, от тях 210 офицери и 7 кадрови военни.

Получава се, че предателите са 86,4% (83% сред офицерите).

ВСУ (Въоръжени сили на Украйна)

Към 1 март 2014 г. – 13 468 военнослужещи (4637 офицери, 8831 войници и сержанти).

На континенталната част пристигат 3991 военнослужещи (1649 офицери, 2342 войници и сержанти).

Общият показател на предателите е 70,4% (64% сред офицерите, тоест над една трета – 36% – остават верни на Украйна).

За системата на Министерството на вътрешните работи: нямам данни за милицията, а само за военнослужещите, тоест Вътрешните войски на МВР, на чиято основа се формира сегашната Национална гвардия.

ВВ на МВР

Към 1 март 2014 г. – 2489 военнослужещи. На континенталната част пристигат 1398 военнослужещи.

Процентът на предатели е 44%. (Уточнение: от тях в Крим е имало 1265 войници на наборна служба, 100% от тях излизат от Крим, процентът на предателите сред офицерите е 86%).

Гранични войски (в системата на МВР)

Към 1 март 2014 г. – 1869 военнослужещи (448 офицери, 1421 войници и сержанти).

На континенталната част пристигат 479 военнослужещи (226 офицери, 253 войници и сержанти).

Процентът на предатели е 74% (сред офицерите – 50%).

Какво означава всичко това?

Например по отношение на офицерите от СБУ виждаме, че показателят е 83% предатели. Това е ужасно висок показател, но все пак не е 100%. Но в същото време това означава, че дори и след като по времето на Янукович тази специална служба беше изнасилвана в продължение на много години от руското й ръководство, при засилено присъствие на руска агентура, все пак 17% остават верни на клетвата си пред Украйна“.

„Когато говорим за многобройните предатели в различните силови структури на Украйна в Крим и Севастопол, нека да си спомним и за патриотите, и да бъдем справедливи към тях. Аз дори не споменавам, че тези хора са оставили в Крим всичко каквото са имали, останали са без покрив над главата, а приелата ги Украйна за 3,5 години така и не положи усилия да реши най-елементарните им и насъщни социални проблеми“, – подчертава Дмитрий Тимчук.

Личният опит на InformNapalm и статистиката за Крим

Общността InformNapalm също се зароди в Крим. В началото на нейното развитие в основата й бяха доброволци, дошли от Крим. И, разбира се, идеята да водим доброволческа разследваща дейност беше следствие и от недоверието ни към държавните и силови структури, както в Крим, така и в Украйна като цяло. Доброволците от InformNapalm също станаха свидетели на тоталното предателство в редиците на службите за сигурност и правоохранителните органи. Но ще бъде несправедливо, ако не отбележим, че не само представителите на кримскотатарския народ се бореха срещу окупацията на Крим от РФ. И процентът на военнослужещите, които не предадоха Украйна, не е толкова малък, колкото ни го представят членовете на Меджлиса, които ние дълбоко уважаваме.

Много обикновени граждани и военнослужещи напуснаха домовете си и станаха заложници на ситуацията, много имигранти от Крим продължиха службата си и сега се борят срещу агресора във войната в Донбас на континенталната част на Украйна. Съдбата им се губи в статистиката, която се опитва да сведе техния брой до нула и да покаже, че 100% са станали предатели, но всъщност дори 1 от 1000 може да промени хода на историята.

Архивно видео на InformNapalm от 2 март 2014 година: офицери от ВМС на Украйна не позволиха на руския спецназ да похити оръжието им и да го изнесе. Видеото беше разпространено по целия свят и беше показано от много украински телевизионни канали. А в YouTube само през първото денонощие беше гледано над 2 милиона пъти.

Източник: Informnapalm

Материала подготви Роман Бурко специално за сайта InformNapalm.
При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)