От обективна журналистика до митове и пропаганда: историята на РИА Новости

Изображение: YouTube

Източник: EU vs Disinfo

„В Копенхаген отдавна съществуват публични домове за зоофили. Местните защитници на животните, чийто глас почти не се чува, са ми разказвали, че животните са поставяни в специални станове и дори им чупят крайниците, за да не могат да наранят любителите на нестандартни утехи“.

Цитираният по-горе абзаци е фрагмент от статия, посветена на различни аспекти на предполагаемите извращения на традиционните ценности на Запада, публикувана през декември от РИА Новости – руската държавна информационна агенция.

Преди да анализираме обстоятелствата, довели РИА Новости до публикуването на подобни материали, нека да погледнем въпроса от друга страна и да се запитаме дали има някакви смекчаващи обстоятелства в историята на РИА. Има ли нещо, което да ни попречи да стигнем до заключението, че РИА, която преди се ползваше с международно уважение заради точността, непредубедеността и своевременното съобщаване за събитията, просто се е продала и се е превърнала в антизападен пропагандистки ресурс?

Може ли необоснованото твърдение да бъде „мнение“?

Схващането, което не отговаря на истината, че в Дания толерират зоофилията – секс на хора с животни – не е нещо ново в прокремълския наратив. През септември съобщихме, че той има своя история в маргиналните медии в Руската федерация, Грузия и други страни. По този начин можем да проследим връзката на този сюжет с емисията новини на телевизионния канал НТВ през октомври 2013 година, в която се твърдеше, че Дания се били превърнала в международен туристически център за любителите на секс с животни.

Това изображение бе използвано като илюстрация към подобна новина, че уж в Дания имало бордеи за зоофили, публикувана в маргинално руско издание, за което съобщихме през септември (Снимката е от интернет-вестника „Колокол России“)

Но РИА със статията си не отива толкова далеч, че да обвинява Дания, че легализирала публичните домове за зоофили; авторката само обръща внимание на слуховете за жестоко отношение към животните, които, както твърди журналистката, била чула от приятел.

Освен това съобщението на РИА не е представено като новина; то е публикувано в раздела „Мнение“. Можете да възразите, че по този начин, ако възникнат въпроси, новинарската агенция ще може просто да заяви, че това е мнението на автора, което не съвпада с това на РИА.

Но въпросът е дали едно непотвърдено и меко казано спорно изявление може да бъде „мнение“? И дали появата на подобен текст на сайта на РИА ще се хареса на сътрудниците на агенцията, които искат да получат признание за журналистическия си труд?

РИА под натиск

РИА Новости (или просто РИА) е част от държавната информационна агенция „Россия сегодня“. РИА се намира в същата сграда, като един от най-големите международни флагмани на кремълската пропаганда – агенцията „Спутник“, РИА и „Спутник“ имат един и същ генерален директор, срещу когото ЕС въведе санкции, Дмитрий Кисельов (на най-горната снимка). Агенцията има широка мрежа от кореспонденти по целия свят, включително репортери, акредитирани при институциите на ЕС в Брюксел.

Сградата на щаб-квартирата на агенцията „РИА Новости“ в Москва. От 2013 надписът гласи „Россия сегодня“. (Изображение: Уикипедия)

След появата на „Спутник“ (който преди се наричаше „Голос России“/Радио Москвы) през 2013 г. под егидата на агенцията „Россия сегодня“ сътрудниците на РИА с много усилия се опитаха да опазят част от информацията от пропагандата, въпреки натиска на висшето ръководство, известно с изказването си, че „периодът на безпристрастната журналистика вече отмина. Обективността е мит“.

Може би редакторите и журналистите от РИА, които още помнят времената, когато агенцията се ползваше с международно уважение и ценят професионалната си чест, са оставили раздела „Мнения“ за най-откровените пропагандистки текстове с надежда да защитят най-главното в РИА – новините, от дезинформацията и различните видове пропаганда. Но както показва нашата база данни (на английски език) в съобщенията на РИА все повече започнаха да се появяват примери за дезинформация.

Източник: EU vs Disinfo