Източник: Марк Крутов, за Гласа на Америка

Международната разузнавателна общност InformNapalm, която през октомври 2016 г. публикува хакнатата от украинските „хактависти“ електронна поща на канцеларията на Владислав Сурков, тази седмица качи в открит достъп нов масив с писма. Този път, според твърдението на активистите, става въпрос за съобщения в пощенската кутия на помощника на Сурков, 28-годишния Инал Ардзинба, главен съветник на управляващия делата на президента по въпросите на ОНД.

Ардзинба, както и самият Сурков, не веднъж е бил сочен за неофициален куратор на „украинското направление“ в президентската администрация и публикуваните писма са поредното потвърждение за това: те съдържат отчети за акции, проведени от проруските активисти в Одеса, Харкив и други градове в Източна и Югоизточна Украйна, и други документи, които показват как Кремъл се е опитвал да дестабилизира ситуацията в няколко украински региона. Още през май 2015 г. директорът на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) Валентин Наливайченко съобщи, че Ардзинба и Сурков „са заподозрени в извършването на престъпления, свързани с тероризъм на територията на Украйна“. Материалите за това са предадени в прокуратурата на Украйна, Ардзинба е привлечен задочно като обвиняем, страната го е обявила за международно издирване. На 6 ноември 2015 г. прокуратурата в Одеска област започна задочно разследване по отношение на Инал Ардзинба във връзка с извършването на тежко престъпление – „опити за промяна на държавната граница на Украйна“.

Украинските медии няколко пъти са писали за срещите на Ардзинба с Генадий Труханов, кмета на Одеса. За тях е съобщавал и бившият кмет на града Едуард Гурвиц, той нарече Ардзинба „началника на Труханов“. Последната им среща се е състояла вероятно през октомври 2016 г.

Погледнете изображението в Туитър

Защо пощата от кутията на [email protected], чийто бегъл анализ ви представяме по-долу, принадлежи именно на Ардзинба? За това можем да съдим, наред с всичко друго, по материалите от съдебния процес срещу Артьом Бузила – главният редактор на одеския проруски сайт „Инфоцентър“, който през 2015 г. беше арестуван и осъден от украинския съд на 3 години и 8 месеца за сепаратизъм. Той бе предсрочно освободен по „закона на Савченко“, според който 1 ден в предварителния арест се зачита за 2 дена в колония. Веднага след като бе освободен, Бузила замина за Москва. В материалите на делото се споменава, че адресът [email protected] принадлежи на Инал Ардзинба.

Страница из материалов дела Артема Бузилы

Страница от материалите по делото на Артьом Бузила

Все пак не можем да сме 100% сигурни, че единствено заместникът на Сурков е имал достъп до имейла [email protected], възможно е той да е бил регистриран от някой от неговите помощници. Съдържанието на писмата ни позволява да твърдим, че техният адресат е носил отговорност за вземането на решения за финансирането на акции на проруски активисти: като правило към него се обръщат за последна дума или одобрение на един или друг проект.

Трябва да отбележим, че в нито едно от писмата няма обръщение към адресата по име.

Що се отнася до автентичността на кореспонденцията, представителят на „Украинския кибералианс“ Шон Таусенд така я обоснова в коментар за Радио Свобода:

„Украинският кибералианс не за пръв път публикува хакнатата кореспонденция на ръководството на Руската федерация и непризнатите републики. В центъра на нашето внимание попадна Руската православна църква, включително Всеволод Чаплин, различни проекти, свързани със съветниците на президента на РФ Глазиев и Сурков, депутати от държавната Дума, министерствата на непризнатите републики, това е огромен обем с информация, който физически не може да бъде разделена. Публикувана е само кореспонденцията, а това е много малка част от нашите архиви, които заемат десетки, дори стотици гигабайти. По много от материалите се провежда криминалистична експертиза. Как експертите проверяват дали електронните писма са истински? Единият от начините е да се провери електронният подпис DKIM. Пощенската програма подобно на нотариус удостоверява всички полета в електронното писмо със своя подпис. И датата, и изпращача с получателя, и текста на писмото. Ако бъде изменен дори един знак, подписът загубва силата си. Устойчивостта на подписа се осигурява със същите методи, на които се основават криптовалутата и ключовете за достъп до банковите сметки. Ако отворите писмото в текстов редактор и видите полето с DKIM-подписа, вие ще можете самостоятелно да проверите целостта на писмото онлайн“.

Кой е писал на помощника на Сурков

Инал Ардзинба е получавал най-много писма от 3-4 респонденти. Сред тях са бившият депутат от градския съвет на Одеса Игор Дмитриев; организаторът на проруски митинги в Одеса през пролетта на 2014 г. Антон Давидченко; журналистката Елена Глишчинская, която впоследствие става част от сделката за освобождаването на Генадий Афанасиев и Володимир Солошенко от руския затвор (според една от версиите Ардзинба лично е курирал този обмен); човек (или хора), които са имали достъп до електронната поща, посочена на официалния сайт на генералното консулство на посолството на РФ в Одеса – [email protected]; Алексей Валентинович Муратов, бивш депутат от Думата в град Курчатов в Курска област и член на „Единая Россия“. Последната фигура е изключително интересна: през 2012 г. Муратов излиза от партията, отказва се от депутатските си пълномощия и става един от активистите на новата финансова пирамида на основателя на МММ Сергей Мавроди. Той се сприятелява с още един сътрудник на МММ, Денис Пушилин, който впоследствие става виден обществено-политически деец в самопровъзгласената „Донецка народна република“. Муратов се опитва да участва в създаването на МММ в Индия, арестуван е по подозрение в мошеничество, но официално не са му предявени обвинения. На 6 май 2014 г. Денис Пушилин назначава Алексей Муратов за „офиицален представител на ДНР в Руската федерация“. През периода, който обхваща хакнатата кореспонденция, той действа като посредник между харкивските проруски активисти и Инал Ардзинба.

Кога са били написани публикуваните писма

Първото от изтеклите писма от пощенската кутия на Инал Ардзинба е с дата 3 октомври 2014 г. Последното – 10 юни 2015 г.

Харкив (на руски – Харков)

Пророссийский активист с флагом "Харьковской народной республики", Харьков, 21 апреля 2014 года

Проруски активист с флага на „Харковска народна република“, Харкив, 21 април 2014 г.

Значителна част от писмата на Алексей Муратов са посветени на акции, планирани от проруските организации в Харкив – например в навечерието на предсрочните избори за Върховна рада, проведени на 26 октомври 2014 година. Както и с „пощата на канцеларията на Сурков“, публикувана преди една година, става дума предимно за пари – местните активисти изпращат план на мероприятията и молят да им се отпусне бюджет за провеждането им. Ето например план на акция, изпратен от Муратов до Ардзинба през октомври 2014 г. Част от споменатите акции са се състояли, част са били забранени от украинските власти – като например споменатият в писмото митинг срещу неизплащането на заплатите на сътрудниците на завод „Турбоатом“. Сред „привлечените“ към акциите харкивски организации присъстват „Женско движение на Харкив“, „Съюз на съветските офицери“, „Руско вече“ и други, а един от организаторите е Александър Петрунко, който впоследствие се премества в РФ, където е обвинен от привържениците на Алексей Навални в нападение срещу политика през май 2017 г. Общият бюджет на проруските акции в Харкив за един месец, октомври 2014 година, ако се вярва на приложената към писмото приблизителна оценка за разходите, е трябвало да бъде 19 200 американски долара. От тях 5000 – в графата със следното название „Изпълнителен комитет/МВР (корупция) заплащане за охраната на митинг от милицията“.


В друго писмо, изпратено на Ардзинба същия ден, има още една приблизителна оценка за разходите, но вече на сума 5 милиона 220 хиляди рубли – по-голямата част от тези средства Муратов е очаквал да получи за „конспиративни насилствени действия“, включително и за „неутрализиране на актива на Десния сектор“ и „терористични актове срещу обекти на информационната структура“. В писмата има и заявки за провеждането на митинги в Днипропетровск и оплакване, че засега с Москва са съгласувани „само два“.

В края на октомври Муратов изпраща на Ардзинба и цените на тези „терористични актове“ (например, DDoS-атаки) от някакъв „приятел Виталий“:

Муратов се е опитвал да организира проруските активисти не само в Харкив, но в други градове в Източна Украйна. Ето какво пише той на Ардзинба на 10 октомври, след писмата с резюметата на някои активисти (сред тях и споменатият по-горе Петрунко):

По принцип вече имаме готови команди в Харков, Днепър, Одеса, Херсон. Кураторите са се срещнали с всички ръководители на групи. По Харков и Днепър от един месец чакат команда от нас. Ти знаеш за 2 май. В Херсон нашият човек втора седмица чака команда, за да тръгне“ (тук и по-нататък ортографията и пунктуацията в цитатите от оригиналните съобщения са запазени – бел. РС).

А ето и текстът на резюмето на Петрунко, сега един от най-изявените участници в радикалното прокремълско движение SERB. В него той пише (неизвестно дали на сериозно или иронично, използвайки приетите на форумите за запознанства формулировки), че „се намира в активен протест“:

Аз, Петрунко Александър Викторович съм роден през 1970 година 23-04 в град Аксай Ростовска област През 1991 г се преместих в Украйна в Харков където се ожених и Имам син на 23 години Предприемач, но бях принуден да прекратя дейността си По професия съм електротехник и настройщик През 2010 станах член на партията Силна Украйна (Тигибко) Намирам се в активен протест срещу Киевската Хунта от 22 февруари 2014. От 23.02.2014 съм Активен участник в Акцията „Защитниците на Харков“. На 1.04.2014 г. Участник в освобождаването на Харковската Областна Държавна Администрация (ХОГА). Провеждане на митинги съвместно със Сергей Юдаве, Егор Логвинов и други. Маршове до Консулството на РФ с връчване на петиции на 06.04.2014г. Участвал в митинга, а след това в завземането на ХОГА на 14.04.2014г. Участвал в Завземането на Харковския Градски изпълнителен комитет. Провеждал съм преговори с кмета Керес (Генадий Кернес – кмет на Харкив – бел.ред.). От 2 май и до сега провеждам ежедневен митинг реквием Свещ на Паметта в памет на загиналите на Юго-Изток на 9.05.2014 г. Проведох митинг в чест на Деня на победата над Фашистите. Организирах шествие със 100метрова георгиевска лента. Провеждаме различни акции и флеш-мобове против Хунтата. В Харков отговарям за Женското движение, ЗА акцията Поменална свещ, За силов блок.

Александр Петрунько на Болотной площади в Москве, 6 мая 2016 года

Александър Петрунко на площад „Болотная“ в Москва на 6 май 2016 година

През март 2015 г. руските власти се опитват да дестабилизират ситуацията в Харкив с помощта на „по-меки“ методи, а не с щурмуване на областната администрация – например при посредничеството на организацията „Харковске землячество „Харковска Слобода“ от съседната Белгородска област. В пощенската кутия на Инал Ардзинба има достатъчно много писма, изпратени от адреса на председателя на тази организация Пьотр Горбунов. Например за планирана акция на протест на най-големия харкивски пазар „Барабашово“. Впрочем така и не успяхме да открием в открити източници потвърждение, че планираната акция на протест действително се е състояла.


Както става ясно от друго писмо на Пьотр Горбунов, той се е опитвал да привлече към акциите в Харкив дори привърженици на Евромайдана.


Тези акции са били относително евтини – всяка е струвала около 3000 долара.


Запорижжя (на руски – Запорожие – бел.ред.)

На 4 ноември 2014 година Алексей Муратов препраща в Москва писмо, което той, от своя страна, получава от Владимир Новиков – сепаратист от „ДНР“, командир на отряд със специално предназначение „Троя“ с позивна „Алабай“. Алабай-Новиков обещава да свали украинската власт в Запорожие само срещу някакви си 49 хиляди долара и изпраща плана си за това, който включва „активиране на вече установената агентурна мрежа на територията на Запорожска област“, „осъществяване на комплекс от обществено-социални мероприятия, насочени към промяната на общественото съзнание на обществото и пробив на информационната блокада на населението“, и абстрактни „силови акции“.

Одеса

Но, както може да се очаква, повечето от писмата в публикуваната кореспонденция на Инал Ардзинба касаят ситуацията в Одеса. Бившият депутат от Градския съвет на Одеса Игор Дмитриев, който напуска града след събитията на 2 май на Куликово поле (той участва в сблъсъците на страната на проруските активисти) изпраща в администрацията на президента на РФ макет на листовка и призив за нова проруска акция в този приморски град – „Ден в памет на жертвите на нацистката окупация“. В интернет действително има видео от това мероприятие, но в него всъщност участват само няколко десетки хора.


От кореспонденцията става ясно, че дори самите организатори наричат повода за акцията „обвивка“, а нея самата – „троянски кон“, и се оплакват от противодействието на „кантората“ (вероятно под това име, както и в РФ, имат предвид главната служба за сигурност на Украйна , СБУ):


Дмитриев продължава редовно да изпраща в Москва фото отчети и видео от акциите, а също и текстовете, публикувани в групите на местните проруски групи в социалните мрежи, например в групата „Форпост Одеса“. Интересното е, че формални поводи за акциите са били например годишнината от окупацията на Одеса от румънските войски, която те без заобикалки наричат „легенда“:


Съдържанието на акциите, които Игор Дмитриев предлага да организира, понякога поразява с необузданата си фантазия:

15 ноември – „Ден за Помощ на болните със синдром на Даун“

Раздаване на жълто-сини ленти със символиката на Даун. И уж благотворително социологическо изследване в чест на повишаване на грамотността за болестта на Даун. Пред камерата се провежда проучване: „Знаете ли, че жълто-синята лента е световен символ на болните със синдром на Даун?“ Хората отговарят, а накрая им се подарява лентичка с надпис „National Down Syndrome“. Всичко това се снима с камера и накрая от него може да се направи нелош клип със скрит смисъл.

Или:

15-20 ноември – разлепване на листовки и плакати по повод на предстоящото затваряне на пристанищния завод и възможната техногенна катастрофа в Одеса. Подклаждане на истерия по този повод. „Инструкция“ как да се спасим при разливане на амоняк. И снимки с последствията при заразяване с амоняк на площи. Използване на хора с противогази като визуален образ на предстоящата Катастрофа. Може да се използва девизът „Страната Руина поражда руини“. Да се акцентира върху идеята, че „затварянето на НПЗ е катастрофа за целия град“, „украйна е банкрутирала страна, която не е в състояние да поддържа сложни стратегически производства“ и т.н.

След разлепянето и агитацията можем да проведем публична акция от името на загрижените одесити „еколози“, които ще дойдат с противогази и бели халати, и ще критикуват некомпетентното ръководство на страната, за това, че ограбва градообразуващо предприятие, за да подели остатъците му с олигархичната банда на Коломойски.

Акцията не е свързана пряко със сепаратизъм. Но е способна да мобилизира значителна част от неравнодушните одесити и да бъде проведена в критична за властите светлина„.

Радио Свобода не можа да намери доказателства, че в крайна сметка някоя от тези акции се е състояла.

Щеше да бъде странно, ако в писмата от Одеса, адресирани до Инал Ардзинба, не се споменаваха събитията от 2 май 2014 година в Дома на профсъюзите. Откриваме например списък със задържаните проруски активисти, задържани след сблъсъците с привържениците за единна Украйна – отбелязано е в кой следствен изолатор се намират, къде са били задържани и така нататък. Срещу някои от фамилиите има бележки „освободен по обмен“, „останал в ДНР“, „гражданин на РФ“.

Това ще изглежда много психеделично

На 2 ноември, за половин годишнината от пожара в Дома на профсъюзите, Дмитриев предлага да проведе акция на Куликово поле. Една от неговите идеи звучи така:

Освен това по време на акцията може с лазарен проектор да се напише някакъв надпис или снимка върху Дома на профсъюзите. Или например да се прожектират пламъци, които да покриват цялата фасада на ДП. Това ще изглежда много психеделично и на кадрите, и особено на живо„.

(Този замисъл, ако се вярва на видеозаписите от мястото на акцията, така и не е бил реализиран)

В пощенската кутия често се среща адресатът Антон Давидченко – глава на движението „Младежко единство“, председател на одеската проруска младежка организация „Колокол“ (Камбана), организатор на проруските митинги в Одеса през пролетта на 2014 г. В началото на ноември той изпраща на Ардзинба макети на плакати с призив към Владимир Путин „да накаже убийците от 2 май в Одеса“. На 12 ноември неизвестни лица закачат на един от одеските мостове транспарант със същата картинка, като в писмото, и Давидченко се отчита с фотография за проведената акция:


В следващото писмо той изпраща на клиента линкове към публикувани в медиите статии за акцията.

В хакнатата кутия има много подобни писма, доказващи, че проруските акции в Одеса са били координирани от Москва, например на 22 ноември Давидченко изпраща на клиента си снимки на графити с текст „Украйна умря на 2 май“, нарисувани от неговите активисти навсякъде в централната част на града:

На 24 ноември Давидченко изпраща писмо, което е поредното потвърждение, че хакнатата от украинските „хактивисти“ кутия принадлежи на сътрудник на администрацията на президента на РФ. В него той съобщава данни за още двама задържани по делото за 2 май и моли:

Трябва ни писмо от администрацията, за съдействие на фонд Колокол който помага на политическите затворници и опълченците от Донбас

На 20 декември Антон Давидченко изпраща на Ардзинба фотографии на коли от Одеса, на чиито капаци с балони боя е нарисуван грубо флагът на Украйна. В салоните на автомобилите се вижда украинска символика. В заглавието на писмото е написано „правим ето това…можем тези неща да ги поставим на конвейер) И да ги рисуваме по-красиво„:

Активистите така и не се научават да рисуват „по-красиво“, но за сметка на това се научават да чупят прозорци и да подпалват коли – в пощата на Ардзинба има писмо с отчет за една такава акция:

Давидченко се е занимавал с още един проект за „мека федерализация на Украйна“, – „Одеса е за Порто-Франко“ („Порто-Франко“ е разновидност на специалните икономически зони – бел. РС). Той периодично изпраща на Ардзинба за одобрение логотипа на това движение, плановете на мероприятията и акциите, списъка с ораторите. Впрочем украинските активисти и преди са писали, че движението „Одеса за Порто-Франко“ е тясно свързано с проруските сепаратисти – сега става очевидно, че този проект е бил изцяло контролиран от Кремъл.

За председател на движението слагат Алексей Цветков, лидер на организацията „Европейска Одеса“. Както се вижда от финансовата документация, изпратена на Ардзинба, той е получавал за работата си по 2500 долара на месец.

На помощника на Владислав Сурков са изпращали и кандидатурите за чуждестранни оратори, които е трябвало да придадат тежест на идеята за „Порто-Франко“ – например на професора от Харвардския университет Андреа Мария Вилоти, който се специализира по въпросите за специалните икономически зони. През февруари 2015 г. Вилоти, както става ясно от публикациите в одеските медии, действително е участвал в кръгла маса „Рецептата за икономическо чудо в Одеса“ (и да, логотипите на транспарантите, които могат да се видят на снимките от тази кръгла маса, също са били изпращани на Ардзинба за одобрение).

Проектът „Одеса за Порто-Франко“ е функционирал, независимо от това, че участниците не са получавали парите си веднага и в пълен обем. В някои писма можем да видим такива формулировки: „Дадохме му всичките 3000, и да не хленчи повече“.


През 2015 година, малко преди поредната годишнина от събитията на 2 май, представител на одеския „Антимайдан“ започва да обсъжда с Инал Ардзинба различни акции на тази дата, гостуване на чуждестранни делегации и други организационни моменти. И не само това: освен всичко друго активистите предлагат за проекта „Православна младежка организация“ да бъдат дадени само 6-8 хиляди долара:


За годишнината от събитията на 2 май в координация с Кремъл се организират акции както в Одеса, така и в Киев:


На 4 май 2015 г. Ардзинба получава интересно писмо от някой си Андрей Голд от адреса [email protected] (Радио Свобода не можа да установи личността на този човек или кой се скрива зад това име). В него се съдържа предложение за „по-нататъшен план за действия“, сред които се споменават и възможни терористични атаки. Освен това авторът на писмото е добре запознат с руските политически технологии – той предлага да се създаде междинна организация „между клиента и изпълнителя“, „подобно на „Фонда за ефективна политика„, за да се гарантира безопасността на изпълнителите на акциите. По-късно Ардзинба получава постоянно писма от Голд. Сред тях – няколко текста на речи, написани за Вера Шихова, лидер на „Народната рада на Бесарабия“, и за други активисти на движението.


Както става ясно от публикуваните писма, Кремъл е курирал организацията на протестни акции не само в Одеса, но и в Киев – например „срещу нарастването на тарифите за жилищно-комуналното стопанство и цената на продуктите“.


Ардзинба отговаря и за други акции в украинската столица: например за „Мирен марш „Банду геть!“ (Бандо, махай се!) на 16 май и пикетите пред посолството на САЩ. Отчетите за тях, както винаги с линкове към публикации в медиите и фотографии, пристигат редовно в пощенската му кутия.


Народна Рада на Бесарабия

През юни 2016 година намиращите се в руските затвори украинци Генадий Афанасиев и Юрий Солошенко са обменени срещу украинците Елена (Альона) Глишчинская и Виталий Диденко Последните двама руските медии наричат „журналисти“, в Украйна те са арестувани по обвинение в сепаратизъм за организацията на „Народна Рада на Бесарабия“. Детайлите по този проект откриваме в пощата на Инал Ардзинба – съобщава му ги лично Глишчинская, като нейният пощенски адрес съдържа моминската й фамилия „Романова“. На този адрес Глишчинская е регистрирала страница в социалната мрежа „Мой мир“.

Елена Глищинская и Виктор Диденко в Москве после обмена на Геннадия Афанасьева и Владимира Солошенко

Елена Глишчинская и Виктор Диденко в Москва след обмена срещу Генадий Афанасиев и Володимир Солошенко

Впоследствие Глишчинская променя фамилията си в настройките на пощенската си кутия и писмата, които идват от нея в администрацията на президента, вече са с истинските й име и фамилия:


Писмата, който Глишчинская-Романова изпраща на помощника на Владислав Сурков, съдържат например приблизителна оценка за разходите за отразяването на дейността на „Народната рада на Бесарабия“:


Освен това Глишчинская изпраща в Кремъл за одобрение „базовите тезиси“ на организацията. В последния пункт без заобикалки се казва, че на одеситите трябва да се покаже „каква задница е тук“ и „че всички искат да се отделят нанякъде“.


Списъкът на ораторите за новия проект също е много интересен – както става ясно от поредното писмо на Глишчинская до Ардзинба, някои от участниците в „Народната рада на Бесарабия“ са знаели, че сътрудничат с Кремъл, а други вероятно са били използвани без тяхното знание.


През март-април 2015 г. украинските власти сериозно се заемат с този проект и арестуват някои от участниците в него. В пощата на Ардзинба активно се обсъжда финансовата и юридическа помощ например за лидера на „Радата“ Вера Шевченко. На 29 април е арестувана и Елена Глишчинская.

Миколаив (на руски – Николаев – бел.ред.)

Друг град, който попада в сферата на интересите на Кремъл в рамките на популяризирането на проекта за „мека федерализация на Украйна“, е Миколаив. Например на 7 юни 2015 г. все същият „Андрей Голд“ изпраща за съгласуване на Ардзинба „Манифест“ за учредяването на „Народна рада на Николаев“.

А на Плотницки не му дават

В хакнатата кореспонденция се споменават и самопровъзгласените „ДНР“ и „ЛНР“ („народните републики“ се курират главно от самия Владислав Сурков). Тук например е текстът на писмото, което помощничката на члена на Съвета на Федерацията на Русия Сергей Маседов предава в администрацията на президента. В него в отговор на молбата на главата на“ЛНР“ Игор Плотницки да бъде предоставена хуманитарна помощ на „младата република“ се съобщава, че това „не влиза в пълномощията на органите на държавната власт на Руската федерация“:

Таймер

На 5 декември Ардзинба получава от някой си „Иван Иванович“ приблизителна оценка за разходите за създаването на канал „Таймер“ на базата на съществуващия от 2008 г. сайт със същото название. Такъв канал (не на ТВ, а на YouTube) действително се появява на 1 юли 2013 г. В описанието му се казва, че той е „насочен в голяма степен към хората, които се интересуват от политическата ситуация в страната като цяло и в Одеса по-конкретно“.

„Тук можете да намерите последните решения на градския съвет, да научите подробности от биографията на един или друг депутат, да прочетете статии за политиката. Впрочем нашият сайт за град Одеса предоставя информация и за културните мероприятия, например за новите филми, новите театрални постановки и изложби“, – се казва в неговото описание.

В действителност повечето от клиповете на канала са за акциите на проруските активисти и „насилствената украинизация на Одеска област“. Понякога те са разредени с видео за извънредни ситуации, например за пожари, и видео от рода на „Пияни атошники в парк „Шевченко“. Към днешна дата каналът „Таймер“ има малко повече от 3000 абонати и общо почти един милион гледания на всички видео записи. Ако се вярва на приблизителната оценка за разходите, стартирането на канала е струвало на администрацията на президента на РФ около 7 хиляди долара. По-нататък „Таймер“ редовно фигурира в отчетите за акциите, които изпращат на Ардзинба, като „своя“ площадка за публикуване на платени материали.

Апологетите на Кремъл

В пощата на Инал Ардзинба често се срещат писма от организацията „Украински апологетичен център“. В раздела „За нас“ на сайта на организацията се казва, че била създадена през 2011 година „По благословението на Предстоятеля на Украинската православна църква Блажения митрополит Киевски и на цяла Украйна Владимир“, а нейната цел била – „защита, както на църковните енориаши, така и на обикновените православни, приели кръщение, от всякакви лъжи и заблуди, опасни за душите и живота“.

Но в действителност повечето новини на сайта са посветени на критиката на Украинската православна църква на Киевския патриархат и защитата на интересите на УПЦ МП. Що се отнася до съветника на Владислав Сурков, то той получава от „апологетите“ главно аналитични бележки за перспективите за дестабилизацията на ситуацията в Запорожска област на Украйна или например образци на транспаранти за срещата „Инициативна обществена работна група за разработването на изменения в законодателството за специалния статут на град Запорожие и Запорожска област, отчитайки екологическата и социално-икономическата ситуация“. А няколко дни след образците за транспарантите – фото репортаж за проведената среща на групата в хотел „Интурист“ и митинга, който се е състоял по същото време пред стените му – „Срещу блокадата на Донбас“. Новините за тези събития с фотографиите лесно могат да бъдат намерени на запорожските информационни сайтове в интернет (и да, „апологетите“ също изпращат на Ардзинба писма с цените за публикациите).

Загадъчната Луиза Мамедова

Едно от най-интересните писма в публикувания масив е от някоя си „Луиза Мамедова“. Тя изпраща на Инал Ардзинба линкове към платени статии в медиите, предлага кандидати за сътрудничество, а през януари го снабдява с файла „Одесса Наши.docx“, в който са изброени личните данни на бивши и действащи сътрудници на правоохранителните органи в Одеса и Одеска област. Но най-интересният документ, който тя изпраща в администрацията на президента, се нарича „Консолидиран отчет за акциите през февруари 2015 г.“. В него са изброени „информационните провокации“, разказва се за провокиран бой между привържениците на „Автомайдан“ и представителите на азербайджанската диаспора, запалването на автобус, тръгнал от офиса на „Десния сектор“ – всичко това с линкове, потвърждаващи, че акцията или провокацията действително са се състояли.

На 22 февруари 2015 г. през деня Мамедова изпраща на Ардзинба скрийншотове на статии, в които се разказва за взрива в офиса на „Десния сектор“ в Одеса на улица „Коблевска“, станал късно вечерта на 21 февруари. Експлозията ще бъде последвана от серия от палежи и други силови акции срещу тази украинска организация, в хакнатата кореспонденция редовно ще се появяват фото отчети за тях.


През 2016 г практически всички проекти за „мека федерализация“, за които става въпрос в кореспонденцията на Инал Ардзинба, са закрити – включително и след намесата на СБУ, която вероятно е получила споменатата кореспонденция от по-рано. Много от нейните фигуранти, които през 2015-2016 все още са били в Украйна, вече отдавна живеят в Москва и други руски градове. През януари 2017 г. вестник „Ведомости“ съобщи за оставката на ръководителя на апарата на Владислав Сурков Александър Павлов, която, по данни на изданието, е била предизвикана наред с всичко останало и от публикацията на писмата от канцеларията на Сурков от украинските хакери. От тогава Ардзинба, съдейки по материали в медиите и неговия Facebook, е изоставил „украинското направление“ – той чете лекции в МГИМО, занимава се със „социални и благотворителни проекти в Абхазия“, участва в подготовката на неотдавнашния Фестивал на младежта и студентите. Той не отговори на писмата, които му изпратихме.

Източник: Марк Крутов, за Гласа на Америка