Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.

Пред полския вестник „Gazeta Wyborcza“ писателят Питър Померанцев прави дисекция на путинската пропаганда. Българското издание Фактор.бг публикува превод на интервюто.

peteris-pomerancev

Питър Померанцев

– Преди десет години Лилия Шевцова написа, че в путинова Русия всичко е илюзия – правителството не е правителство, изборите не са избори, полицията не е полиция, министерствата не са министерства. Доколко обикновеният руснак пред телевизора вярва в това, което му показват?
– Всички те прекрасно разбират, че живеят сред театрални декори.

Но кремълската пропаганда работи отлично. Държавната информационна политика не е, както може би си мислите, идеологически проект, който е призван да внушава определено възприемане на действителността. С чиста пропаганда в традиционния смисъл на думата се занимава Първи канал, но за разлика от съветските времена той не налага някакви ценности. Това е система за вечна фалшификация, която се ръководи от обстоятелствата. Страната се събужда сутрин при диктатура, обядва при демокрация, а за вечеря и предлагат олигарси: цялото информационно поле трябва да е мътно, замърсено, изпълнено с противоречащи си съобщения.

Пример: Кремъл изтегля авиацията от Сирия. В популярното предаване на Владимир Соловьов мнимият опозиционер Владимир Жириновски мята гръм и мълнии, че Русия отново е изиграна от САЩ, че това е огромен провал, и, че скоро от Русия ще бъдат отнети и последните трохи от влиянието и в Близкия Изток.

По-късно представител на министерството на отбраната заявява, че се изтегляме от Сирия, защото поставената задача е изпълнена: благодарение на руското оръжие е пречупен гръбнакът на „Ислямска държава“.

А след това, представител на същото това правителство, само че от Министерството на външните работи казва, че войските се изтеглят в резултат на съгласувана със САЩ операция по борба с международния тероризъм…

Когато започна войната в Донбас, телевизиите постоянно показваха убити деца и твърдяха, че те са жертви на украинската армия, обучена и въоръжена от американското разузнаване. Това трябваше да предизвика естествена реакция: всеки който види убито дете, невинни жертви, инстинктивно иска отмъщение.

Но по същите телевизии започнаха да се чуват коментари на руски политици, които твърдяха, че всеки, който призовава Русия към война с Украйна със сигурност е агент на ЦРУ.

Дезориентираният зрител не разбира, какво всъщност се случва. Ако и там са агенти на ЦРУ, и тук също са агенти на ЦРУ, той решава, че най-добре е да не се меси в нищо. Това, всъщност е, което иска да постигне властта: да убеди хората, че политиката е мръсна работа, че по-добре е да си прекопаят картофите в градината, да отидат на риба, да пийнат, и някак си всичко ще се оправи от само себе си.

В по-широка перспектива тази политика се опира на чисто постмодерни тезиси и критикува предишните форми на управление и разбирането на западната цивилизация. Тя изкривява идентичността и културните ценности на Запада, създавайки впечатлението за „относителността на всичко“.

Международните договори са парчета хартия, които във всеки момент могат да бъдат заменени с други парчета хартия, правата на човека са празна риторика, а международната финансова система – основана на измама.

Ако опростим посланието, наративът е следния:

„Да, ние знаем, и вие знаете, че нашата руска система е театър с декори, подменящи реалните институции и механизми, но…такъв е светът!

Погледнете Запада:

Америка нападна Ирак заради химически оръжия, каквито там нямаше, а в Гуантанамо бият по-лошо отколкото в милицята. Ами тази глупост – Европейският съюз! Германия обра Гърция, Англия иска да окраде континента, Брюксел размишлява как да жени мъже с мъже и жени с жени, а полицията защитава гей-парадите, вместо да лови терористи.

Ами корупцията? Погледнете! И към това се добавя солидна доза теория на заговора – световните корпорации, банките, масоните, спецслужбите…“

Признайте, че това работи.

– Ние трябва да станем разпоредители на церемонията, да вземем символите под свой контрол и да се заемем с режисурата на спектакъла за постмодернизма, така ли?

– Точно така.

– Страшно, защото това е цитат на Александър Дугин – националист и болшевик, представител на крайния идеологически фланг. Мислите ли, че разпоредителите на церемонията вярват в това, което предлагат?

– Те биха казали, че това е прагматизъм. Руският политически постмодернизъм се е родил от съветския цинизъм, а той от своя страна от разочарованието от комунистическата идеология. Аз съм виждал в лондонския съд основоположникът на кремълския театър на илюзиите – Борис Березовски. Той беше безумен. Съдията заяви, че той е загубил връзка с реалността и сам не знае кога лъже и кога говори истината.

Не е важно, вярват ли или не. Такова е направлението на държавната политика. Кремъл разбира, че не е способен да конкурира във военната сфера НАТО, а в икономиката – Евросъюза.

Затова Путин избра нов път: хибриден психологически конфликт, който се разгръща на няколко нива. Това е взривоопасна смес от пропаганда, кибератаки, манипулиране на локални политически сили и НПО и т. н. Москва заложи на това, че Западът няма да успее да запази всички инструменти от втората половина на XX век: НАТО, ЕС, атлантическата солидарност и, че ще успее да ги разруши със сравнително малко усилия и кръвопролития.

Главният свързващ елемент и сила на НАТО е член 5 от Вашингтонския договор. В случай на въоръжено нападение действа принципът – един за всички, всички за един.

Но ако има нападение без използване на оръжие? Например, кибератака против Румъния? Парализиране на енергийната или банковата и система? Или локално въстание на сепаратисти с помощта и координация от руските спецслужби, за което няма да има преки доказателства? Може ли в такава ситуация да се приложи член 5?

С това се сблъскахме в Крим. На всички беше ясно, че там има руски военни, но Кремъл казваше: „Не, тези са си купили униформите от някой военен магазин, а автоматите – от магазините за оръжие“.

И за какво точно става дума – окупация, анексия, въстание, завръщане в лоното на Родината?

За да знаете как да реагирате, трябва да знаете на какво реагирате, тоест, да му дадете название.

Разкъсването на дискурса, замърсяването и деформирането на информационното поле може да бъде много опасно. Нахлуването в семантичната система на противника и манипулирането и отвътре – това сега е главното направление на интерес и изследвания на руската армия.

– По какво се различава заснемането на телевизионни репортажи и „публицистични“ материали „по руски“?

– Маса продуценти и режисьори в публицистиката и в информационната сфера вярват в шарлатански техники от типа на невро-лингвистичното програмиране. Курсовете по НЛП бият всички рейтинги по популярност в областта на медиите, ПР и управление на масите.

Един от най-известните мениджъри в медиите обучаваше журналистите как да подреждат информационните блокове. Кога да се говори за абортите, кога за войната, а кога за църквата или Путин, а също така как в духа на НЛП да бъдат монтирани материалите, какви кадри да се монтират един след друг, кога и какви ключови думи да се използват.

Още нещо, след като започна конфликтът в Украйна, забелязах, че се появиха нов тип водещи на предавания: демонични и страховити. От екраните изчезнаха хората с меки усмивки, вместо тях се появиха „слуги на тъмната страна“ в черни ризи и сурови погледи, неприятни, високомерни. И колкото и да е странно за мен, те имат отлични рейтинги.

– Протестната вълна от 2012 година отиде в миналото. Какво се случва с московската интелигенция, която тогава заемаше либерални позиции?

– Ще ви дам един пример, който, според мен, ще отговори на въпроса ви. Преди няколко години в Москва беше проведена широка рекламна кампания в един от скъпите жилищни райони. Целият център беше облепен с плакати в нацистко-сталинска реалистично-комиксова стилистика от 30-те години. Идеалната двойка блондини гледат в бъдещето, застанали в подножието на заснежени, облени от слънцето планини. Надписът гласеше: „Бъдещето е идеално“.

Какво искаха да кажат създателите и?

„Ние знаем, че живеем при диктатура, но изкарваме добри пари, така че това е добър съюз и нито ние, нито вие, имаме намерение да променяме правилата на играта“.

Ако в съветските времена някой искаше да живее в съгласие с властите, трябваше да забрави за творческата свобода. Сега табу са само журналистическите разследвания, които отиват твърде далеч зад кулисите и пречат на заработването на корупционни средства.

Всичко останало е на принципа, ако сте лоялни – моля, занимавайте се с каквото си искате.

Последицата от това е причудливото съвместяване на примитивни феодални жестове и ирония, както в рекламата, за която ви говорих.

– Тоест, демократичните лозунги и европейската идентичност са в това виното да е от Бордо и дрехите от Милано?

– В руския език думата „демокрация“ вече е придобила специфично звучене. То се асоциира с нещо некачествено. Например – в „Макдоналдс“ цените са демократични, или, фейсконтролът в някой нощен клуб е твърде демократичен – тоест, пускат всякакви.

*Питър Померанцев е анализатор в лондонския Legatum Institute, писател, телевизионен режисьор, автор на статии за Financial Times, Wall Street Journal, London Review of Books.

Източник: Фактор.бг