Източник: Василена Доткова за Factcheck.bg
- България е на 18-то място по номинална директна помощ за Украйна сред държавите от Европейския съюз (ЕС);
- Като процент на помощта от брутния вътрешен продукт страната ни се класира на десета позиция, ако в сметката бъде включен и приносът ѝ към помощта предоставена по линия на ЕС;
- България се класира на 15-то място по директна помощ за Украйна на глава от населението.
Твърдение:
Костадин Костадинов, председател на “Възраждане”, 22 ноември 2023 г., от трибуната на парламента:
Към Румен Гечев, народен представител от БСП:
„…Бих ви призовал вас като най-добрия икономист в тази зала да направите една преценка на база на това, имайки предвид че ние сме най-бедната държава в Европейския съюз, и на база на нашия стандарт съотносимо нашата помощ на глава от населението дали няма да се окаже, че е най-голяма в Европейския съюз.
„Ако ги сметнем, може да се окаже, че всъщност в момента ние сме най-големият дарител на Украйна на глава от населението, съобразно стандарт, покупателна способност и БВП.“
Проверка:
Factcheck.bg провери колко всъщност е дарила България на Украйна в съпоставка с останалите страни.
На първо място по номинално количество помощ за Украйна сред държавите в Европейския съюз е Германия. Това показват данните на Института за световна икономика в Кил, който следи задълбочено темата от началото на войната и публикува подробна статистика. Наличните до момента данни обхващат периода от началото на 2022 г. до края на юли 2023 г. Според тях по обща стойност на военната, хуманитарна и финансова помощ за Украйна след Германия се нареждат:
Полша, Холандия, Дания и Швеция, а България е на 18-то място.
По-надолу от нас в класацията са държави като Гърция, Румъния и Ирландия.
По директна помощ България не е първа
Когато директната помощ за Украйна бъде измерена като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите донори, България очаквано се класира по-напред, но не е на първо място. Първа е Литва, следвана от Естония, Латвия, Дания, Полша и Словакия. След тях се подреждат Чехия, Германия, Финландия, Холандия, Швеция и Хърватия, а България е на 13-та позиция. Ако освен директната помощ бъде включен и приносът към помощта, която минава през институциите на Европейския съюз, България се класира десета с общо 1% от БВП предоставени в помощ на Украйна.
Статистиката на Института за световна икономика в Кил не отчита размера на помощта за Украйна на глава от населението. Factcheck.bg изчисли как биха се подредили държавите от ЕС по този показател на базата на демографските данни на Световната банка. В изчисленията ни е включена цялата директна помощ на държавите, в това число и разходите им за приема на бежанци. Така на първо място по помощ на глава от населението се класира Дания, където на всеки гражданин се падат 647 евро, предоставени на Украйна. След Дания се подреждат Естония с 320 евро, Литва с 289, Финландия с 252 и Германия с 248, а България е на 15-та позиция. Според тази статистика на всеки жител на България се падат малко над 40 евро директна помощ за Украйна. В тази сума влиза и грижата за бежанците.
Няма публични данни, които да коригират стойността на помощта спрямо покупателната способност
Изчисленията показват, че по помощ за Украйна на глава от населението България действително се нарежда пред държави с чувствително по-висок стандарт на живот като Белгия, Ирландия, Франция и Италия. Засега няма публично достъпни данни, които да коригират стойността на помощта спрямо покупателната способност на населението в държавите донори. Известна яснота по темата дава съпоставката между помощ на глава от населението и БВП на глава от населението за миналата година, изчислен по паритет на покупателната способност (БВП ППС на глава от населението). Този индекс се изчислява от Световната банка. Той дава представа за стандарта на живот в отделните държави, като последните налични данни са за 2022 г. Как се съпоставят двата показателя може да се види в графиката.
Данните показват, че макар България да се представя достойно в класацията спрямо стандарта на живот, разликите в покупателната способност не са толкова големи, че да компенсират многократно по-високите помощи за Украйна, отпуснати от държави като Дания, Естония, Литва, Финландия или Германия.
Проверено:
България не само не е най-големият дарител за Украйна, но не е и в челните места по нито един от споменатите от Костадин Костадинов показатели. Като процент на помощта от брутния вътрешен продукт страната ни се класира на 10-а позиция. И то ако в сметката бъде включен и българският принос към помощта, предоставена по линия на ЕС. По общо количество директна помощ за Украйна на глава от населението България е на 15-о място. По номинална директна помощ за Украйна, в това число разходите за прием на бежанци, България е на 18-то място в ЕС.
Източник: Василена Доткова за Factcheck.bg
Източници:
A Database of Military, Financial and Humanitarian Aid to Ukraine: https://www.ifw-kiel.de/topics/war-against-ukraine/ukraine-support-tracker/
World Bank Open Data: https://data.worldbank.org/
Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския медиен и информационен фонд, който се управлява от Calouste Gulbenkian Foundation. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg и не отразява непременно възгледите на ЕМИФ и партньорите на фонда Calouste Gulbenkian Foundation и Европейския университетски институт.
This publication was created with the financial support of the European Media and Information Fund, managed by Calouste Gulbenkian Foundation. The sole responsibility for the content lies entirely with Factcheck.bg and it may not necessarily reflect the positions of EMIF and the Fund Partners, Calouste Gulbenkian Foundation and the European University Institute.
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.
