Новините в рубриката „Контекст“ не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
Радио Свобода разказва за най-достоверните версии за причините за аварията на Чернобилската АЕЦ преди 30 години.
Три десетилетия след най-голямата в историята на човечеството техногенна катастрофа все още не е сложена окончателна точка в спора за причините за катастрофата. Трябва да се отбележи, че специалистите вече са стигнали до някаква единна концепция относно техническите обстоятелства, но спорът сега се води главно около това кой е провокирал задействането на технически неизправните елементи. Радио Свобода представя най-достоверните версии, които са известни до сега.
Предположенията, че има външна причина за аварията (диверсия, земетресение), са отхвърлени веднага по време на разследването на КГБ и профилните научни ведомства. Иначе има много конспиративни версии, но ние ще се спрем само на научно доказаните.
Физика за „чайници“
В изводите на повечето експертизи, направени след аварията, като окончателна причина за експлозията на четвъртия блок на ЧАЕЦ е посочена конструкцията на контролните пръти в системата за управление на защитата в такъв тип реактори. Тяхната роля е да спират верижната реакция. Това е базов инструмент, с помощта на който се управлява реакторът.
Контролните пръти-поглъщатели в реактор от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) са били със специфична конструкция – в краищата им е имало графит. Ролята на такъв елемент в реактора е напълно противоположна – да ускорява верижната реакция.
С каква цел контролните пръти са били направени именно така е отделна тема, но работата е там, че при определени обстоятелства – много малко вероятни – контролните пръти-поглъщатели не са угасяли, а са внасяли в зоната на реактора положителна реактивност, с други думи – просто са ускорявали реактора. Тоест в някои случаи спирачките на реактора са се превръщали в педал за газ.
1986-а: как са били подготвени обясненията за МАГАТЕ
И така, „крайният ефект“ на контролните пръти, както го наричат физиците, се задействал само при определено съвпадение на параметрите. Много рядко съвпадение. Но именно това се е случило в нощта на 26 април 1986 година.
Съветската правителствена междуведомствена комисия, която разследва причините за аварията през 1986 година, стига до извода, че самите оператори на Чернобилската станция са довели реактора до състояние, при което се е проявил споменатият ефект.
През всичките тези години персоналът на станцията настоява, че изобщо не са имали информация за опасния режим на реактора: нито в длъжностните инструкции, нито в самия регламент за експлоатация на реактор от тип РБМК не е имало пряка забрана да се работи в такъв режим.
Политбюрото на ЦК на КПРС използва резултатите от работата на съветската правителствена комисия, за да обяви през август 1986 година на сесия на МАГАТЕ, че основната причина за аварията в Чернобил е човешкият фактор.
Съдът също приема тези изводи за основа и осъжда само сътрудниците на ЧАЕЦ. Директорът на станцията, главният инженер и неговите заместници получават присъди. Но няма нито един осъден проектант. (Главните конструктори на РБМК са Научно-изследователският институт за енерготехника и академик Николай Долежал (Николай Доллежаль), а научен ръководител – академик Анатолий Александров, който по онова време е председател на Академията на науките на СССР).
Но още през май 1986 година, веднага след аварията, се провежда анализ на недостатъците на конструкцията на реактора и те са отразени в доклад на специалистите от Съюзния институт за атомни станции. Но тези изводи не са включени в отчета на правителствената комисия на СССР. Същата съдба постига и аналогичните изводи на Института за атомна енергия „Игор Курчатов“ през октомври 1986 г.
Доказателство: проектантите не са съобщили на персонала за опасността
След като съветският съд решава, че аварията е станала заради човешка небрежност, а политбюрото представя това становище пред целия свят, неизвестно защо в самия Съветски съюз започват да модернизират контролните пръти на реакторите от тип РБМК. През 1987 година в целия Съветски съюз на този тип реактори се провеждат работи, които е трябвало да отстранят конструктивните дефекти, станали причина за аварията в Чернобил (дори Министерството на енергетиката го признава в доклад за извършените дейности).
Но резултатите от тези работи са интересни и защото те фактически доказват, че през нощта на 26 април от страна на оперативния персонал на станцията не е имало нарушения. В доклада на Министерството на енергетиката на СССР от 1987 година се потвърждава, че проектантите не са предупредили специалистите на станцията каква опасност крие конструкцията на реактора. Една от целите на провежданите работите за повишаване на сигурността е била „…премахване на „опасните зони“ в работата на РБМК и забрана да се работи в тях“. Тоест по време на аварията не е имало подобна забрана.
Версии от периода, когато СССР се разпадаше
През 1991 година Държавното ведомство за промишлен и атомен надзор на СССР провежда ново разследване на Чернобилската авария. Председател на комисията е ядреният специалист Николай Щейнберг, който е назначен за главен инженер на ЧАЕЦ веднага след аварията, затова сред атомните специалисти е прието тя да се нарича „комисията на Щейнберг“. Експертите стигат до извода, че системата за защита на реактора е била неудачно проектирана, но конструкторите са го премълчали.
„В проектната, конструкторската и съответно в експлоатационната документация не са били посочени възможните последствия при експлоатацията на реактора, който е имал опасни характеристики“, – е окончателният извод на комисията.
А какво казват за това в другите страни
По-късно Международната агенция за атомна енергия ще вземе предвид отчета на „комисията на Щейнберг“ и фактически ще се откаже от първоначалното си осъждане на персонала на станцията.
Но това ще стане чак след пет години. А първият извод на МАГАТЕ, направен малко след аварията, на практика повтаря заключението на съветската правителствена комисия. Комисията изслушва представителите на СССР и през септември 1986 година представя отчет, в който се казва: основната причина за катастрофалното развитие на аварията са нарушенията от страна на персонала.
След пет години група изследователи от МАГАТЕ издават нов документ, в който акцентите са сериозно изменени. В него съветската власт е обвинена директно за дезинформирането на чуждестранната експертна група.
„В първоначалната оценка, представена от съветска страна, не е посочена особеността на конструкцията на станцията, която не е имала сигурна система за аварийно спиране и това е довело до положителен коефициент на реакцията. От днешна гледна точка нещата изглеждат така: най-вероятната причина за злополуката е вкарването на пръти СУЗ (система за управление на защитата) в критичния момент на изпитанията“, – се казва в изводите.
Експертите от МАГАТЕ казват, че тяхната оценка през 1986 година би била друга, ако на съвещанието със съветската делегация е било известно за особеностите на контролните пръти на чернобилския реактор.
„Заслужава на порицание фактът, че за този дефект се е знаело отдавна, но той не е бил отстранен“, – пише международната група за атомна сигурност.
Действително, за недостатъците на конструкцията на контролните пръти на РБМК се е знаело много преди аварията, имало е предложения за модернизацията й, но тя така и не била извършена.
МАГАТЕ също така признава, че съветската страна е дала и друга невярна информация на международните експерти – за инструкцията на персонала – например в действителност не е била забранена експлоатацията на реактора при ниска мощност (още едно условие, при което се задейства „крайният ефект“). „Беше заявено, че е била забранена продължителната експлоатация на реактора при ниво на мощност по-ниско от 700 мегават. Това заявление беше направено на основата на невярна информация. Трябвало е да има такава забрана, но всъщност не е имало“.
В последния седми доклад на групата на МАГАТЕ окончателно се признава, че в контекста на аварията през 1986 година вниманието трябва да се концентрира върху конструкцията на реактора и върху това по какъв начин персоналът, който го е обслужвал, е получавал важната за безопасността информация.
В украинския отчет се срещат съветски формулировки
През 1996 г. в независима Украйна разследването е проведено от нова правителствена комисия, която в края на краищата практически напълно се отказва от твърденията на политбюро за вината на персонала на Чернобилската станция. Експертната група посочва, че причините за експлозията са конструкцията и ниското качество на техническия регламент – документът, който определя как да се експлоатира реактора.
Но през 2006 за 20-а годишнина от аварията на ЧАЕЦ в националния доклад на Украйна отново се появяват формулировки от съветските времена. Тук като основна причина за катастрофата е посочено „ниското ниво на професионална култура на операторите и ръководството“, и чак след това се споменава „недостатъчното ниво на безопасност на урано-графитния реактор от типа РБМК“ и неговите „конструктивни дефекти“. Обаче в този документ не се прави технически анализ на аварията.
Източник: Радіо Свобода