Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.

Българи и украинци поискаха свобода за Савченко на протест пред руското посолство в София. Снимка Веселин Боришев/"Клуб Z"

Българи и украинци поискаха свобода за Савченко на протест пред руското посолство в София. Снимка Веселин Боришев/“Клуб Z“

Алексей Собченко

Дори за Русия, където всекидневният живот може най-добре да бъде описан като кафкиански, случаят с Надя Савченко е възмутителен.

През 2014 г., по време на войната в украинския Донбас, Савченко – украински офицер, пленен в бой от проруските сепаратисти, бе откарана в Русия, където бе обвинена, че е замесена в смъртта на двама руски телевизионни журналисти. Журналистите отразяваха боевете в Източна Украйна.

Имало ли е някога в историята по-абсурден случай от този – военнопленник да бъде съден по фабрикувани криминални обвинения в страна, която технически не участва във войната?

Докато бе в руски затвор, Савченко бе избрана в украинския парламент и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). В продължение на няколко месеца тя гладува в знак на протест срещу отказа от лечение (тя имаше инфекция на ухото, която не бе лекувана) и здравето й сериозно се влоши.

Много видни руснаци написаха писмо до президента Владимир Путин, в което призоваваха за нейното освобождаване. Руските власти не се трогнаха.

В крайна сметка, на 2 март слушанията по нейното дело започнаха. Прокурорът поиска 23 години затвор. Вместо да падне духом или да се уплаши, Савченко отговори с хубава реч на руски език, която може да влезе в историята като версия от XXI век на „Аз обвинявам“. Със силната си логика тя систематично обезоръжаваше прокурорите.

Савченко обвини руските медии, че лъжат и подклаждат войната в Украйна. Тя обвини руската армия в окупация на страната й и убийството на нейни колеги войници.

Тя обвини Федералната служба за сигурност (ФСБ) и руския Следствен комитет (СК) в отвличания и изтезания на украинци.Тя обвини руското правителство в нападения срещу съседни страни и заграбване на земите им. И, най-накрая, тя обвини съда и прокурорите в липса на достойнство за това, че следват заповедите на Кремъл.

„Вие нямате право да ме съдите“, каза Савченко пред съда. „Аз съм офицер от въоръжените сили на Украйна. Аз имам пълното право да защитавам моята страна и изпълнявах задълженията си. В крайна сметка, вие не съдите вашите ветерани от Втората световна война… които убиваха хора, докато защитаваха своята страна.“

Савченко не помоли за милост и отказа да бъде разменена срещу офицер от руското военно разузнаване, пленен в Украйна, и обяви такава размяна за несправедлива. Вместо това тя каза на съдията да продължи и да я осъди на 23 години, като добави: „Вече доказахте, че Русия може да дискредитира себе си, пример за което е моят случай. Вие не ме победихте и никога няма да ме победите.“

Савченко заплаши да започне „жадна“ стачка, ако съдът се проточи. Предишният й опит показва, че тя е способна да изпълни заплахата си.

Ако тя умре в руски затвор, смъртта й веднага ще стане известна в света като пример за безсмислената жестокост на руския режим, вероятно по-голяма, отколкото убийството през 2006 г. на Александър Литвиненко в Лондон.

Ако тя оживее, но остане в руски затвор, тя ще стане по-известна от Михаил Ходорковски, който прекара 10 години в затвора по фабрикувани обвинения за това, че посмя да се противопостави на Путин.

Ако обаче тя оцелее и се завърне в Украйна, нейната страна ще има силен, умен, красноречив, смел и справедлив лидер, който може да засенчи другите политици в Киев, много от които са замесени в корупция, в сговор с олигарсите и нямат волята да се справят с многото проблеми, пред които е изправена Украйна.

Украйна има нужда от своята Жана д’Арк и аз заедно с цяла Украйна се моля за нейното здраве и свобода.
* Авторът е анализатор и бивш служител на Държавния департамент на САЩ. Коментарът му е препечатан от „Нюзуик“.

Превод: „Клуб Z