“Развенчаваме митовете, които разпространява Европейският съюз” – такава публикация се появи на сайта на МВнР на РФ. Целта й – да убеди руската и международна аудитория в това, че всички, освен Русия, са виновни за световната продоволствена криза. „Европейската комисия, членовете на ЕС, Брюксел, украинските структури, САЩ, Западът, неприятелските държави“ – всички те, според Кремъл,  се опитват активно да дискредитират Русия в очите на световната общност. За да противодейства на подобни „инсинуации“, руското външно министерство е решило да „опровергае“ най-въпиещите „фейкове“ (от руска гледна точка), които Западът разпространявал в информационната война срещу Русия. StopFake провери тази руска дипломатическа „проверка на фактите наобратно“ и не остана разочарован: там отново имаше само фейкове. 

Скрийншот — mid.ru

ФЕЙК №1: Фактори, независещи от руската политика, са довели до рязкото покачване на цените на храните

Позицията на МВнР на РФ: Основните двигатели на ръста на цените на агропромишлената продукция през последните години са последиците от пандемията COVID-19, недалновидната икономическа и енергийна политика на най-големите икономики на западния свят, търговските войни, неблагоприятните метеорологични условия, незаконните едностранни санкции на Запада срещу РФ, недостатъчните инвестиции в селскостопанския отрасъл.

ФАКТ: Войната на Русия в Украйна застраши доставките на продоволствия в света

Кремъл се опитва да убеди световната аудитория, че външни фактори, които не зависят от Москва, са причините, довели до скока на цените на храните и горивата. Въпреки че руското външно министерство заявява, че продоволствената криза в света била започнала още преди две години, руската инвазия в Украйна и конфронтацията със Запада директно дестабилизира ситуацията на световните продоволствени пазари през последните месеци. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че войната на РФ в Украйна ще задълбочи продоволствените, енергийните и икономическите кризи в бедните страни. По данни на Световната програма по прехраната на ООН (WFP) около 276 милиона души по света вече са изпитвали остър глад в началото на годината. Но този брой може да нарасне с още 47 милиона (като най-рязкото увеличение ще бъде в африканските страни на юг от Сахара), ако войната на Русия продължи и пристанищата в Южна Украйна не бъдат отворени.

Скрийншот — un.org

На пресконференция в Анкара в началото на юни руският външен министър Сергей Лавров каза: „Ситуацията с украинското зърно няма нищо общо с продоволствената криза в света, но Западът я представя като „всеобща катастрофа“. Но според Международния съвет по зърното, световният обем на външната търговия с пшеница през 2020 г. е възлизал на 184,3 милиона тона, а частта на Украйна е 11,4% от него. Освен това нарушенията в доставките на продоволствия, предизвикани от войната на Русия срещу Украйна, вече вдигнаха цените на продоволствените стоки доста над и без това високите нива, достигнати преди това. През март експортните цени на пшеницата и царевицата се повишиха съответно с 22% и 20%, съобщи WFP. Спирането на украинския износ след избухването на войната доведе до там, че Индексът на цените на продоволствията на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), който проследява международните цени на най-търгуваните хранителни стоки в света, през март достигна най-високото си ниво, откакто се регистрира от 1990 г. насам. След нахлуването на Русия в Украйна повече от 20 страни по света наложиха не само ограничения върху износа на хранителни продукти, включително експортни лицензи и данъци, но и директни забрани.

Такъв стремителен ръст на цените на хранителните продукти и горивата доведе до увеличението на оперативните разходи с до 71 милиона долара на месец, което е еквивалентно на осигуряването на ежедневна прехрана на почти четири милиона души на ден в продължение на един месец. Следователно войната, отприщена от Русия в Украйна, не може да не засегне конюнктурата на международните продоволствени пазари.

Скрийншот — reuters.com

ФЕЙК №2: Световните доставки на зърно и торове са нарушени поради западните санкции срещу Русия

Позицията на МВнР на РФ: Основна пречка за нормалните експортни отношения на Русия (и Беларус) с купувачите на зърно и торове са нелегитимните едностранни ограничения на ЕС, САЩ и техните сателити.

ФАКТ: Русия превръща зърното в оръжие и намалява доставките на зърно и торове, настоявайки за отмяна на западните санкции. Максимо Тореро, главен икономист в Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) отбеляза, че „ако говорим за торове, тогава над 30% от вноса на торове в 30 страни зависи от Украйна и Русия”. От своя страна международните санкции не са насочени към отслабване на селскостопанския отрасъл на Руската федерация и предвиждат редица изключения за експортни операции с храни и селскостопански продукти. В същото време руските окупационни войски продължават да нанасят загуби на индустрията за производство на минерални торове в Украйна. Например руската армия обстрелва територията на предприятието „Азот“ в Северодонецк, което е едно от най-големите предприятия на химическата промишленост в Европа, произвеждащо минерални торове. Поради това Азот бе принуден да спре работата си, бе спряно производството и в други украински предприятия, които произвеждаха торове – “Ривнеазот”, пристанищният завод в Одеса.

Русия не само временно окупира украински територии в южната част на страната, но и блокира и украинските пристанища, като по този начин създаде пречки за износа на зърно към световните пазари. По данни на ING Economics това задълбочи световната продоволствена криза, тъй като 12% от световния износ на пшеница и 17% от световния износ на царевица идват от Украйна. Тя е и най-големият износител на слънчогледово масло в света.

ФЕЙК №3: Западните санкции са насочени срещу руския селскостопански сектор, с цел подкопаване на руската икономика

Позицията на МВнР на РФ: Налагането на антируските едностранни санкции нанася вреда на най-големите руски производители и износители на селскостопански продукти. Те пряко или косвено засягат експортните, финансовите и транспортните възможности на Русия, в т.ч. в продоволствената сфера. Крайната цел на всички тези действия е очевидна – да се подкопае руската икономика, включително и агропромишления комплекс.

ФАКТ: Селскостопанският сектор на руската икономика не е обект на ограниченията на ЕС

Международните санкции, наложени на Русия, имат за цел да предотвратят финансирането на военната агресия на Кремъл, а не да засегнат продоволствената сигурност на страната. Въпреки санкциите например Бразилия успя да попълни запасите си от торове за сметка на Русия и продължава да го прави. „Сега, когато част от торовете успя да достигне до бразилските фермери, икономистите прогнозират забавяне на неотдавнашното покачване на цените и подобряване на добивите, което увеличава шансовете на фермерите да компенсират част от недостига на храна, причинен от руската инвазия“,  — пише The New York Times. Заслужава си да се отбележи също, че Европа не е отменила напълно вноса на торове от Русия, а е определила годишен таван за вноса на някои руски торове, позволявайки да се внасят на континента само 2,6 милиона тона годишно – по-малко от половината от това, което Европа е внесла през 2021 г. Съединените щати от своя страна приравниха руските торове към стоки от първа необходимост, за да предотвратят включването им в списъка със санкции. Забрана за вноса им няма.

ФЕЙК № 4: Русия не унищожава аграрния потенциал на Украйна и нейната селскостопанска инфраструктура

Позицията на МВнР на РФ: Европейската комисия, както и украинските структури, които отправят подобни обвинения (НПО “Украинска природоохранителна група”, Комитетът по аграрната и поземлена политика на Украйна и др.), не представят никакви документални доказателства, включително фото- и видео материали. В публичното пространство няма данни за броя и названията на селскостопанската инфраструктура и оборудване, унищожени по време на военните действия.

ФАКТ: Русия целенасочено унищожава украинското селско стопанство, включително селскостопанската техника, силозите и профилната инфраструктура

Има достатъчно на брой нагледни доказателства, за да се твърди, че Русия целенасочено унищожава украинския агропромишлен комплекс. Например на 7 юни руските войски унищожиха с ракетен удар втория по големина украински зърнен терминал в пристанище Миколаев.

Има и голям масив сателитни изображения, който потвърждава, че Русия краде украинското зърно. Организацията по прехрана и земеделие на ООН също заяви, че има доказателства за кражбите на РФ на украинско продоволствие. Например, журналисти от CNN съобщиха, че сателитни изображения от Maxar Technologies показват как в пристанището на временно окупирания Севастопол два кораба за насипни товари под руски флаг товарят, както се предполага, крадено украинско зърно.

От началото на пълномащабната инвазия руските военни са изнесли до 400 000 тона зърнени култури, съобщи Тарас Висоцки, първи заместник-министър на аграрната политика и продоволствията. Той отбеляза, че Министерството на аграрната политика има потвърждение за фактите, че руснаците изнасят запаси от зърно от Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области. От всяка област руснаците са откраднали приблизително 80 000-100 000 тона зърно. Украинските данни за кражбите на зърно от руските нашественици се потвърждават от редица организации и правителства по света. Например на 6 май фактът за кражбата на украинско зърно от руските войски бе потвърден и от официалния представител на Организацията на ООН за прехрана и земеделие Йозеф Шмидхубер. Освен това фактът на мародерство на продукти бе потвърден и от самите руски власти. На 27 април на сайта на Законодателното събрание на Красноярския край се появи информационно съобщение, че Русия планира да „попълни собствения си фонд от селскостопански продукти“ за сметка на незаконните доставки от временно окупираните територии на Украйна.

Прави впечатление, че в опит да обвини Украйна в съсипване на собствената си икономика, руското външно министерство се позовава на един скорошен фейк, според който Украйна уж се опитвала да изнесе храна от територията си, за да се разплати за доставките на оръжие от западните си партньори. От такава ситуация според руското външно министерство имали интерес както самите украински власти, така и западните страни. Но износът на украинско зърно за Полша не е нито предаване на държавните интереси, нито плащане за западните оръжия, а външна търговия, която Украйна продължава да извършва със своите контрагенти, въпреки войната. След избухването на пълномащабната война Русия блокира морските пристанища на Украйна. Ето защо Киев започна да доставя зърно в ЕС през съседните западни страни, по-специално през Полша. Междувременно Съединените щати изрично изключиха за Украйна сроковете за погасяване на дълговете по лендлийза. Следователно просто няма нужда да се „изнася зърно“, за да се платят военните доставки.

ФЕЙК № 5: Украйна минира своите пристанища и блокира търговските кораби в тях

Позиция на МВнР на РФ: Влизането и излизането на търговски кораби в/от пристанищата на черноморското крайбрежие на Украйна се възпрепятстват единствено от действията на киевските власти. По тяхно решение във водите на Черно и Азовско море са поставени около 420 котвени мини с остаряла конструкция. 

ФАКТ: Русия блокира доставките на зърно през Черно море

Русия се опитва да се преструва, че минирането на Черно и Азовско море е украинска инициатива, която пречи на свободното преминаване на търговски кораби. На 3 юни Владимир Путин заяви, че Русия уж не пречи на износа на украинско зърно в чужбина, включително през пристанищата, контролирани от Украйна. Но е достоверно известно, че самата Руска федерация е минирала препоръчителните маршрути от Босфора до Одеса и след това е съобщила, че това са уж украински мини. Заради мащабната руска агресия шест морски пристанища – Южни, Миколаев, Олвия, Одеса, Черноморск и Белгород-Днестровски – не могат да приемат и изпращат товари. Пристанищата в Мариупол, Бердянск, Скадовск, Херсон са затворени поради временното им окупация. През осемте месеца преди началото на войната през украинските пристанища са преминали над 50 милиона метрични тона зърно, а износът е е бил достатъчен да се изхранят 400 милиона души. По съобщение на Ройтерс след руската инвазия голяма част от сегашното зърно за износ от Украйна е останала в страната заради повреди на железопътната инфраструктура, затворените пристанища и руската блокада в Черно море. По данни на WFP тези блокирания също означават, че няма да има достатъчно съоръжения за съхранение на зърното към момента на събирането на реколтата през 2022 г.

Тезата на руското външно министерство, че Украйна „задържа и блокира десетки чужди цивилни кораби в своите пристанища” също се оказа дезинформация. Международни организации потвърждават, че именно Русия, а не Украйна, блокира корабите с продоволствия в Черно море. Според Международната морска организация към 30 март 86 търговски кораба и приблизително 1000 моряци са били блокирани в украинските пристанища и води поради руската война. Също така по-рано Международната морска организация заяви, че именно Русия атакува търговските кораби, както и корабите за търсене и спасяване в Черно и Азовско море. Регистрирани са поне три случая, когато Русия е бомбардирала търговски кораби, превозващи стоки от черноморски пристанища.