Източник: Ана Романдаш за Радио Свобода

Британският вестник The Guardian информира за кампанията за дезинформация, която Руската федерация започва една година преди събитията в Керченския проток, за да оправдае пред европейците агресията си там. Онлайн изданието EUobserver също разказва как Русия е използвала пропаганда, за да дестабилизира украинския Изток и да провокира протестите във Франция и Черна гора, и как в ЕС ще реагират на пропагандата. А в списанието New Eastern Europe пишат за спорната трактовка на Гладомора в Украйна и на Запад, и обясняват защо по света знаят много малко за тези събития.

Руските фейкове „прокарват пътя“ на Керченската криза, пише британският вестник The Guardian. Авторът на материала анализира каква информация са разпространявали прокремълските медии една година преди събитията на 25 ноември, когато руснаците пленяват украинските кораби в Азовско море (всъщност инцидентът става в Черно море – бел. СФ).

„Оперативната работна група по стратегически комуникации на Европейската комисия, която отговаря за установяването на дезинформацията, открива сложна мрежа от фалшиви новини от руски източници“, – се отбелязва в статията.

Анализаторът цитира Джулиан Кинг, еврокомисар по сигурността, който заявил, че инцидентът в Керченския проток има дълга предистория и Русия се е готвила за него много внимателно, използвайки лоялни медии.

„Кампанията за дезинформация започва много по-рано, една година преди [Керченския кризата], когато руските медии започват да разпространяват заявления, че уж киевските власти започнали да копаят дъното на Азовско море, за да може то да приеме флота на НАТО“, – казва той.

През лятото на тази година медиите на РФ разпространиха фейка, че уж Украйна заразила Азовско море с холера, а през есента в руските медии се появиха прогнози за „размирици в района, провокирани от Запада“. Също така имаше изявления, че САЩ планирали конфронтация между Русия и Украйна в Черно море още от 90-те години. Друг фейк – че британските и украински специални служби се опитали да превозят ядрена бомба, за да взривят новопостроения Кримски мост, но били спрени от руските спецслужби.

И въпреки че всички тези твърдения са неверни, те оказват сериозно влияние върху общественото мнение в ЕС, често поради факта, че прокремълските ресурси са сред първите резултати, които показва Google. Ето защо ЕС ще създаде система за бързо реагиране срещу дезинформацията с бюджет от пет милиона евро.

Анализаторът заключава: не става въпрос за цензура в интернет, а за повишаване на мониторинга и отговорността за разпространението на фейкове.

Руската пропаганда се разпространява далеч извън границите на Азовско море, пише брюкселският вестник EUobserver. „Повече от месец МВнР на Руската федерация разпространява идеята, че Украйна планирала да използва химическо оръжие срещу бойците на окупираната от Русия източна част на Украйна“, – обяснява наблюдателят.

Според източниците на изданието Москва може да инсценира химическа така в Източна Украйна, за да оправдае въоръжената си намеса за „защита“ на рускоезичното население. Такъв подход вече бе използван в Сирия – тогава химическата атака бе предшествана от различни изявления в руските медии.

Русия също се подозира, че се намесва във френските протести и че подстрекава „жълтите жилетки“. Министърът на външните работи на Франция Жан-Ив льо Дриан заяви, че в страната се провежда разследване на връзките между протестите и руските държавни медии.

И въпреки че Кремъл отрича участието си, Русия също е обвинена, че води кампания срещу НАТО и ЕС в Западните Балкани. Например посланикът на Черна гора в ЕС Боян Саркич съобщи за кибератака срещу правителствени имейли и за стотици протестиращи в столицата на страната, които настояват за освобождаването на двама проруски депутати. Единият от тях е обвинен, че е планирал проруски преврат в Черна гора, а другият – за корупция.

 

Списанието New Eastern Europe се фокусира върху темата за Гладомора и продължителните дискусии за признаването му. Според думите на автора в Украйна и в чужбина няма съгласувана стратегия за информирането за това събитие – различни изследователи посочват различен брой загинали, отсъства консенсус и за ролята на другите националности.

Наблюдателят анализира как сега се възприема Гладомора – според него много малко страни го считат за геноцид срещу украинския народ и дори там, където той е признат, информацията за трагедията е малко.

Друг проблем – вътре в Украйна се точат дебати за това колко хора са загинали и дали трябва да се говори за другите националности, чийто представители са загинали през този период, и как това събитие да се представя в  чужбина. Например украинските изследователи често сравняват Гладомора с Холокоста, въпреки че такова сравнение се възприема като неподходящо, защото събитията се различават много.

Изключително е важна ролята на диаспората за разпространението на информация за Гладомора, но тя би трябвало да се увеличи още повече, е убеден анализаторът.

„Ако няма консенсус за тази украинска трагедия, то тя е обречена да остане на периферията на международната памет и признание. Също така Украйна като нация, която в съвременната си форма се основава на тази трагедия, няма да получи вниманието, което заслужава“, – четем в изданието New Eastern Europe .

Авторът прави заключението: украинците трябва да се откажат от горещите дискусии за броя на жертвите на Гладомора и да оставят академиците да достигнат съгласие за загубите и другите детайли около събитието. След като отхвърли политиката на заден план, Украйна ще има нужда от единодушна стратегия как да информира за Гладомора и как да се бори за международното му признаване.

Източник: Ана Романдаш за Радио Свобода


RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR