Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.

Клуб Z публикува изказването на Питър Померанцев пред конференцията „Наративи и реалности: Русия и Западът в спор за умовете и сърцата“, проведена в София на 9 юни 2016 г. и организирана от Европейския съвет за външна политика.

Питър Померанцев

Питър Померанцев

Често ме питат какво да правим с пропагандата. Пропаганда обаче не е подходящ термин и аз избягвам да го използвам. Трудно е да се дефинира какво означава пропаганда. Всичко е пропаганда. Когато се опитвам да ви убедя в нещо, това е пропаганда. Когато споделяме нещо в мрежата, това също е пропаганда. Всяка употреба на средствата за масово осведомяване с цел някой да бъде убеден в нещо е пропаганда. Когато използваме думата „пропаганда“, попадаме в смешната ситуация, в която Русия ни казва, че всичко е пропаганда.

Какво е тогава, ако не е пропаганда?

Не харесвам също така термина „информационна война“. Това също е термин, който Кремъл обича да използва. Той отразява тази параноична и конспиративна теория за света, където BBC, CNN, протестантската църква и правозащитните организации са отделни части от едно оръжие, насочето срещу Русия с цел да я разруши. Това е информационен сюрреализъм. Не знам дали те наистина гледат така на света, но изглежда започват вече да си вярват.

Това не е и информационна война, а война срещу информацията. Затова предпочитам да говорим за дезинформация, каквато Кремъл изстрелва в огромно количество. Целта е да обърка, отслаби и настрои хората едни срещу други. И това започва от най-горе. Когато президентът Владимир Путин застане пред целия свят и каже: „Няма руски войници в Украйна“, той иска всички ние да реагираме с „Ти лъжеш!“, за да може той да ни отговори „Вие също лъжете“. И да няма разлика между истина и лъжа. Това казва той:

Всичко е само думи, всичко е лъжа.

Кремъл се движи удобно по течението, защото не те изобретиха дезинформацията, която настъпва с развитието на социалните медии и с покачващото се недоверие към традиционните медии. Дори и в Америка имаме кандидат-президент, който не зачита фактите – Доналд Тръмп. Когато някой му каже „Вие лъжете, г-н Тръмп“, той отговаря „Няма значение“. Това се случва навсякъде. В цяла Европа има възраждане на конспиративните теории. Единственото, което Кремъл прави, е да следва течението. Страхувам се, че тази тенденция може да се вгради в самата същност на социалните медии.

А питали ли сте се защо котенцата са толкова популярни в мрежата?

Италиански учени изследваха емоционалните модели на хората във фейсбук и откриха, че във всяка дискусия там – независимо дали е рационална или не, лява или дясна – гневът се засилва. Дори и напълно нормални хора се разгневяват, когато са онлайн. Социалните мрежи са сцената на нарцисизма. Отиваш там, за да търсиш лайкове, да търсиш потвърждение и те никога не ти стигат. Това е като наркотик. Ставаш все по-гневен, защото не можеш да нахраниш нарцисизма си. А когато се разгневиш, търсиш новини, които отговарят на твоите пристрастия. Не влизаш в интернет, за да търсиш факти, а за да търсиш нещо, което отговаря на твоите емоционални нужди.

Има само едно нещо, което може да спре този гняв. Това е опомнянето в един момент, че ти пука и за някое по-слабо същество. Там идват котенцата. Те са като инжекция с морфин за наркозависимия – за кратко успокоение. В това се превръща интернет – лъжи, теории на конспирацията, гняв и – както казват руснаците – мяш-мяш. Хората не искат факти, те са емоционално предразположени да избягват фактите.

Какво можем да направим, за да променим това?

Нека започнем от речта на омразата, която не е патент само на Кремъл. Същото се случва и в Близкия изток. Вероятно се случва и в Европа. Да си представим телевизионен водещ, да кажем руски телевизионен водещ, който говори за смелите сърца на онези, които убиват украинци. Това е класическа реч на омразата, каквато свикнахме да ограничаваме на Запад. И след такива новини тръгват рекламите. На ракия, на водка, на кока кола. Има едно нещо, което можем да направим, за да спрем руската реч на омразата и пропагандирането на война – мощни кампании за спиране на западните реклами, защото самите ние плащаме за всичко това.

Но как да подобрим нашите собствени медии?

Може би трябва отново да се насочим към обществените медии. Трябва да осъзнаем, че журналистиката на фактите и рационалните дебати са толкова важни за обществото, колкото войниците и медицинските сестри. Има и трети път, който е най-дълъг и доста отегчителен, и той води към медийната грамотност. Още от най-ранна възраст децата трябва да знаят как ги манипулират. И след това е важно как да не оставим медийната грамотност само в класните стаи и да я направим част от дебатите по медиите, да е част от сериалите дори. Да използваме самите медии, за да образоваме хората как да потребяват медиите.

Информационните революции обикновено късат каишката на демоните. В началото на 20-и век бяха радиото и киното. Първото нещо, което те направиха, бе да дадат повече мощ на тоталитарните идеологии. През 50-те години телевизията завладя Америка и даде оръжие на Джоузеф Маккарти, с което да организира лов на вещици за комунистически агенти. Днес отново преживяваме информационна революция, която се оказа попътен вятър за „Ислямска държава“ и Путин. Историята показва, че след информационните революции не се случват хубави неща. Нека не забравяме това.

Източник: Клуб „Z“

Питър Померанцев е британски журналист, телевизионен продуцент и писател. Той е специалист по СМИ в съвременна Русия. Автор е на книгата „Nothing Is True and Everything Is Possible: The Surreal Heart of the New Russia“. Неговият баща – Игор Померанцев – е известен поет, радиожурналист и съветски дисидент.