Източник: Роман Попков за „Открытая Россия“
Отношенията между украинските политически елити и Московския патриархат непрекъснато се влошават още от времената на победата на Евромайдана и началото на войната в Източна Украйна, а сега се обтегнати до краен предел. Във Върховната рада се опитват да прокарат закони, които предизвикват враждебна реакция от страна на църковното ръководство в Москва. „Открытая Россия“ обяснява от какво толкова се страхува Московският патриархат.
Московският патриархат търси помощта на Запада в борбата си за Украйна
През пролетта на 2017 година депутати от „Блока на Петро Порошенко“, „Народния фронт“, „Самопомощ“ и Радикалната партия внесоха във Върховната рада два законопроекта. Московският патриархат счита, че те са пряка заплаха за позициите му в Украйна.
Тоналността на единия от законопроектите е твърде военно-патриотична. Той се нарича „За особения статут на религиозните организации, чиито ръководни центрове се намират в страна, призната от Върховната рада за държава-агресор“.
Идеята на документа е да затегне държавния контрол върху дейността на религиозните организации, които се управляват от територията на „държавата-агресор“. Ако този закон бъде приет, тези организации ще трябва да подпишат договор с държавата за особения си статут и да се пререгистрират. Договорът предвижда да се „уважават суверенитетът, териториалната цялост и законите на Украйна, и да се уважават другите религиозни организации на територията на Украйна“.
Църквата, която има особен статут, ще трябва също така да съгласува назначенията на своите централни и регионални йерархи с държавните органи на властта.
В законопроекта не се казва директно, че става дума за Украинската православна църква на Московския патриархат (УПЦ на МП), но става въпрос точно за нея, тъй като именно Руската федерация е призната за държава-агресор от Върховната рада.
Друга законодателна инициатива предлага да се внесат изменения в закона „За свободата на съвестта и религиозните организации“. Според предлаганите изменения религиозните общности ще могат да сменят юрисдикцията си при преминаването в друг патриархат. Ще трябва на събрание на общността решението за смяна на юрисдикцията да бъде взето с обикновено мнозинство.
Напълно очаквано законопроектите срещнаха ожесточена съпротива от страна на Московския патриархат и бяха обявени за „антиправославни закони“. Под стените на Радата се събраха енориаши на УПЦ МП, които с хоругви и икони се „молиха за вразумление на депутатите“. Законите срещнаха съпротива и в самата Рада от страна на част от депутатите – особено от депутатите на „Опозиционния блок“. Членовете на „Опозиционния блок“ нарекоха скандалните законопроекти „антиправославни“ и дори „антиукраински“. Един от депутатите-опозиционери Вадим Новински заяви, че „безбожните инициативи“ могат „окончателно да разцепят страната и да я въвлекат в кръвопролитно противопоставяне на религиозна основа“.
Прокремълските СМИ също съсредоточиха вниманието си върху новия украински сюжет и започнаха щедро да цитират духовниците от Московския патриархат, например главата на Запорожската епархия на УПЦ МП митрополит Лука: „Днес слугите на дявола, които крещяха за декомунизация, отидоха по-далеч от своите учители „неодемократите“… Те предлагат да бъдат приети нови законопроекти, чиято цел е да бъде разрушен молитвеният живот на нашата църква-майка“.
В борбата срещу „слугите на дявола“ „майката-църква“ не се погнуси да се обърне за подкрепа към Ватикан, след което украинският посланик при папския престол бе извикан при главата на Римо-католическата църква да даде обяснение за скандалните законопроекти (всъщност новината, че украинският посланик е бил извикан при Папата се оказа фейк– бел. ред.)
Патриарх Кирил се обърна с послания до президента на Украйна Петро Порошенко, президента на Руската федерация Владимир Путин, канцлера на Германия Ангела Меркел, президента на Франция Еманюел Макрон, генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и генералния секретар на Световния съвет на църквите Олаф Фюксе Твейт. В посланията си патриархът заяви, че „ако тези проекти бъдат приети, това ще узакони нечувана за съвременна Европа дискриминационна практика по отношение на по-голямата част от православното население на Украйна“. И естествено главата на РПЦ сравни ставащото с германския нацизъм.
Ръководителят на Синодалния отдел за взаимоотношенията на църквата с обществото и СМИ на РПЦ Владимир Легойда заяви, че „нито една религиозна общност в Украйна не подкрепя тези изменения“. Тук господин Легойда хитрува – най-малко една, при това най-голямата по количество привърженици религиозна общност в Украйна подкрепя законопроекта – Украинската православна църква на Киевския патриархат (УПЦ на КП). Лукавството на господин Легойда е напълно разбираемо – Москва изобщо не признава каноническия статут на Киевския патриархат и счита, че УПЦ на КП е разколническа групировка и „политически проект“. Между другото ще напомним, че според изискванията на новия закон „За особения статут на религиозните организации“, ако той бъде приет, ще има изискване „да се уважават останалите религиозни организации, действащи на територията на Украйна“.
Впрочем на сътрудниците на Московския патриархат ще им бъде трудно да започнат да се отнасят към Киевския патриархат с търпимост и уважение: те считат, че именно Киевският патриархат ще извади най-голямата полза от възможните изменения.
За сега гласуването на „църковните“ законопроекти в Радата е отложено – миналия петък трябваше да мине първото четене, но то така и не се състоя. Най-вероятно депутатите ще се върнат към разглеждането на законопроектите тази седмица.
Раздразнението нараства, а войната продължава
Украинските власти и украинското общество започнаха да се отнасят предпазливо към УПЦ на МП след победата на Евромайдана и началото на войната в Донбас. С времето тази предпазливост само нарасна, а УПЦ МП не направи нищо, за да разреди обстановката.
Дори обратното – свещенослужителите от Московския патриархат постоянно дават информационен повод за различни по важност негативни новини.
Например през есента на 2015 година целият украински интернет обсъждаше видеото с участието на новосъздадената киевска патрулна полиция и настоятеля на Киево-Печерската Лавра митрополит Павло. Полицията спира „Мерцедеса“ на отец Павло до входа в Лаврата, защото шофьорът на митрополита нарушава правилника за движение.
В отговор на искането на полицаите шофьорът да си покаже документите митрополитът пита служителите на реда: „А вие днес ходихте ли на църква? Помислете си за душите си, а после ще ми задавате въпроси“.
„Ако аз разреша (да вземете шофьорската книжка – „Открытая Россия), ще я вземете, ако не разреша – няма да я вземете“, – заявява свещенослужителят, затръшва вратата на „Мерцедеса“ и заминава.
Този на пръв поглед незначителен епизод от градския живот бе възприет като важен симптом. Киевляните все още помнеха как на барикадите и на сцената на Майдана заедно с тях стояха свещениците от Киевския патриархат, свещениците-униати; при това жителите на столицата искаха да изменят не само себе си, но и града си. Високомерният църковен чиновник от Московския патриархат в разкошен автомобил, който демонстративно не признава светските власти и също толкова демонстративно им противопоставя собствената си власт, стана символ на реакцията.
Имаше и по-мрачни истории свързани със свещеници от УПЦ МП. Например по време на окупацията на Славянск от отрядите на Стрелков местните свещеници (естествено от Московския патриархат) освещаваха в храмовете си знамената на сепаратистите и благословяваха тяхното оръжие. И изобщо сътрудничеството на свещениците от Московския патриархат със сепаратистите и техните руски покровители бе много разпространено в Донецка и Луганска области.
Пълното название на законопроект № 4511 звучи изключително неприятно: „За особения статут на религиозните организации, чиито ръководни центрове се намират в страна, призната от Върховната рада за държава-агресор“. Не трябва да напомняме, че войната в Украйна действително продължава. Част от украинската територия е окупирана и се управлява от Москва – както и УПЦ на МП. Окупираната територия се защитава от регулярни войски и групи бойци, които се управляват от Москва, пропагандистите центрове на окупаторите се намират в Москва или се подчиняват на Москва, също като УПЦ на МП. Ако се отнасяме към реалността в Украйна като към реалност в условията на продължаваща война и окупация, може само да се учудваме, че чак на четвъртата година на войната изобщо се решава да бъдат поискани от московския патриархат някакви отчети или поне някакви обещания.
Москва има повече регистрирани общности, а Киев – повече енориаши
Много по-неприятен за московския патриархат и по-съдбоносен за украинския конфесионален ландшафт е другият законопроект № 4128, който позволява на общностите да сменят църковната си юрисдикция с гласуване.
Въпреки че на пръв поглед този законопроект не е толкова скандален, московският патриархат отреагира и на него изключително нервно и заяви, че в бъдеще са възможни „рейдърски захвати“.
Секретарят на Свещения Синод на УПЦ на КП архиепископ Евстратий Зоря в интервю пред „Открытая Россия“ заяви, че в Украйна има несъответствие между количеството на регистрираните общности на двата патриархата и реалното количество на привържениците на тези патриархати.
Според украинското законодателство 10 граждани на Украйна могат да се съберат и да създадат религиозна общност, и от името на тази религиозна общност да подадат в държавните органи молба за регистрацията й като юридическо лице. Статистиката отразява количеството именно на регистрираните общности.
В Украйна са регистрирани повече от 10 000 енории на УПЦ на Московския патриархат, а общностите на УПЦ на Киевския патриархат са около два пъти по-малко. По мнението на Евстратий Зоря този дисбаланс е заложен още в епохата на „предишните украински държавни администрации“.
„Московският патриархат, позовавайки се на тези цифри, утвърждава, че има най-голямата църква в Украйна с повече от 10 000 религиозни общности, представени на цялата територия на страната“, и така нататък. Това отчасти не е вярно. Да, те имат повече от 10 000 общности, които са регистрирани. Но известна част от тези общности са само на хартия, „мъртви души“. Но добре, дори ако говорим за 10 хиляди общности, това са просто 10 000 юридически регистрирани документа. А когато говорим за количеството на вярващите, които ни подкрепят, се позоваваме на данните на най-различни социологически проучвания“, – подчертава Евстратий Зоря.
Например архиепископът привежда данни от изследването на американската компания Pew Research Center, публикувано на 10-ти май 2017 година.
Pew Research Center е изследвал националната и религиозна принадлежност на жителите на страните в Централна и Източна Европа. Единият от въпросите, зададен на респондентите е звучал така: „Кого от религиозните лидери считате за глава на православието – московския патриарх, константинополския патриарх или националния патриарх?“. В Украйна 17% от православните считат за лидер на православието московския патриарх , 7% – константинополския, 46% процента – националния патриарх.
„И когато в Московския патриархат заявяват, че уж те са най-голямата конфесия, това не е истина. Те са най-голямата конфесия по количество регистрирани общности. Според количеството на вярващи те са голяма конфесия, но са минимум два, дори два пъти и половина, по-малка конфесия, отколкото Киевския патриархат“, – обяснява Евстратий Зоря.
Според Зоря, ако в общността 60-70 % от хората поискат да излязат от юрисдикцията на Московския патриархат, трябва да има механизъм, който да им позволи да реализират това свое право, и двете страни са длъжни да го уважат.
„Този въпрос вече е сериозен и масов. Но Московският патриархат не иска да води диалог. Там казват нещо от рода на: „При нас няма никакви проблеми, спрете да нападате нашите храмове“. Московският патриархат не позволява на общностите да излязат от него. Звучат всички щампи на информационната война – „Война на Киевския патриархат срещу Московския патриархат“, „захват на храмове на Московския патриархат“. Но всъщност става въпрос за конфликт вътре в самия Московски патриархат – между тези, които искат да останат в Московския патриархат (а обикновено те са малцинство) и тези, които искат да преминат под юрисдикцията на Киевския патриархат. Защото ако в общността повечето искат да останат в Московския патриархат, то там няма никакъв конфликт – те и така остават под юрисдикцията на Московския патриархат, а ако желаещите да преминат към Киевския патриархат са малко, те просто започват да посещават друг храм. Конфликтите възникват вътре в общностите на Московския патриархат между хората, които са мнозинство и които искат да излязат, и малцинството, което иска да остане. И Московският патриархат изобщо не иска да решава този проблем“, – излага своята позиция секретарят на Свещения Синод на Киевския патриархат.
„От моя гледна точка Московският патриархат използва тази обективна реалност, за да подгрява вътрешното им убеждение, че уж се намират в обсадена крепост. Има такава психологическа технология, която се използва в структурите, които някой религиозни учени наричат секти: около нас има само врагове, трябва по-тясно да се сплотим около нашия единен център“, – отбелязва свещеникът.
По думите на Евстратий Зоря той лично на конференции на ОССЕ във Варшава през 2015 и 2016 е заявявал, че Киевският патриархат е готов за диалог, включително и при посредничеството на ОССЕ, ООН и други авторитетни международни организации.
Архиепископът признава, че позицията на Киевския патриархат в международните църковни организации е по-слаба, отколкото на Московския патриархат.
Според Евстратий Зоря на икуменистичния фронт ситуацията за Киевския патриархат не е никак весела: „Ние имаме много неприятен пример как се опитвахме да участваме в украинските въпроси в Световния съвет на църквите. Ние прекрасно знаем, че Световният съвет на църквите е организация, в която влиза Руската православна църква. Нещо повече, представителят на РПЦ в Световния съвет на църквите е човек, който има пряк достъп до главата на РПЦ. Той е представител на РПЦ в Съвета повече от 20 години и има огромни връзки и възможности в тази структура. И ние всички бяхме свидетели на това как Московският патриархат се опита да използва Световния съвет на църквите и неговите визити в Украйна изключително за своята информационна кампания. Сега патриарх Кирил изпраща всевъзможни обръщение до всички инстанции, не се е обръщал само в „Спортлото“, и настоява да бъдат защитени от „страшното настъпление срещу правата на Московския патриархат“, и след това се появява писмо на секретаря на Световния съвет на църквите до президента Порошенко със съответните искания. От наша гледна точка това е свидетелство, че Световният съвет на църквите за съжаление е организация, която се намира под тоталното влияние на Московския патриархат.
Но все пак Киевският патриархат се надява, че държавните власти в Украйна все пак ще внесат поправки в законодателството: „Когато виждаме, че в църковния устав въпросът за съответствието между право и закон не се решава, че страните не могат да намерят взаимно приемлив компромис между себе си, остава само едно – държавата да отрегулира този въпрос на законово ниво. Това, което виждаме в законопроекта, е именно опитът на държавата да регулира въпроса. Ние сме църква и не можем да бъдем законодатели. Ние можем само да съветваме и да изказваме своята гледна точка. Но нашата принципна позиция е, че този въпрос трябва да бъде решен. Социологията показва, че нещата се изменят, увеличава се дистанцията между юридическата реалност (когато общностите на Московския патриархат са два пъти повече от общностите на Киевския патриархат) и фактическата реалност (когато подкрепящите Киевския патриарха са два пъти повече, отколкото привържениците на Московския патриархат). Разбира се това ще поражда конфликти и нито едната, нито другата страна не може просто да игнорират реалността, защото няма да постигнат нищо“.
Източник: Роман Попков за „Открытая Россия„
