Източник: Военный информационный портал „Military navigator“
По украинските медии често можете да чуете мнението на „експерти“ или на обикновени граждани за уникалния опит на Украйна, която уж първа в света станала обект на хибридна война. Но това не е истина.
Методите на военна агресия, които сега е прието да се наричат хибридни, са били използвани от военните и тайните служби в продължение на много столетия.
Нашият враг, Русия, е може би с най-голям опит в подобни агресивни действия. Изследванията на военната история на РФ показват, че методите на хибридна война, които тя използва при завземането на Крим и на части от Донбас, са били прилагани от Съветския съюз отдавна.
„Октомври 1949 година… Пристанище Варна в България. Под прикритието на нощта от борда на съветския морски круизен кораб „Россия“ слезли няколкостотин пътници с огромни куфари в ръце и … се разтворили в тъмнината“, – така започва разказът за операцията на войските на МГБ (Министерство на държавната сигурност) в столицата на комунистическа България. Тя е публикувана в руското списание „Братишка“ (в номера за август 2007 г.) под заглавието „Българската есен на 1949 -та“. („Без грифа «Секретно»: БОЛГАРСКАЯ ОСЕНЬ 1949-го…“)
В статията се разказва за подготовката и участието на сборно подразделение на дивизията на вътрешните войски „Дзержински“ в операцията за запазването на властта на просъветското правителство в България.
Авторът цитира фраза от архивен исторически формуляр на 2-ри мотострелкови полк на дивизия „Дзержински“:
„От 18 октомври 1949 г. до 14 януари 1950 г. 668 човека от личния състав на полка – войници, сержанти и офицери под командването на командира на полка И.И. Каменев бяха в командировка за изпълнението на правителствена задача“.
Това са били същите тези съветски войници, които преоблечени като „мирни туристи“ пристигат в България на круизния кораб „Россия“.
Дивизията „Дзержински“ е добре известно военно съединение в Русия. Тази част е едно от първите бойни подразделения на ВЧК (Всеруска извънредна комисия), предшественик на МГБ/КГБ.
Дивизията е създадена в младата страна на Съветите за вътрешна борба. В нейните функции влизат охраната на съветското ръководство и борбата с контрареволюцията. В днешно време ОДОН – „отделна дивизия със специално предназначение“ „Дзержински“ продължава своята дейност в състава на Федералната служба на войските на Националната гвардия на РФ. Там изпълнява същите функции – подготвя се за потушаването на „цветни революции“.
„Командировката“ в България започва през октомври 1949 г.
„Целият личен състав, избран за изпълнението на специалната мисия, е трябвало да се преоблече в цивилни дрехи и да си направи прическа „полубокс“. След това последвала странната за военни забрана при обръщение да не се използват военни звания: войниците и офицерите е трябвало да се обръщат един към друг само по име, офицерите при общуване използвали име и презиме, а към старшите по звание се обръщали само с „другарю Иванов“ или „другарю Петров“. Накрая Каменев обявил, че полкът е преведен на казармено положение“.
За подготовката за операцията се отделят само два дни, но тогавашните офицери, за разлика от техните наследници в Донбас, обръщали повече внимание на конспирацията:
„На следващия ден да се проведе цялостен медицински преглед на целия личен състав, включително и на офицерите. Обърнете особено внимание на наличието на татуировки и наколки (татуровките на съветските престъпници – бел.ред.). Лицата, които имат такива, а също и хората с нисък ръст и слабо телосложение да не се изпращат в командировка, без да се обясняват причините“.
Сборният отряд от 668 човека е преоблечен за маскировка в цивилни дрехи.
„На сутринта всички избрани за специалната мисия хора взвод по взвод били изпратени в склада за вещи. Там на леко шокираните войници наредили да сменят военната си униформа с цивилни дрехи. Оказва се, че те били доставени с вчерашните камиони.
На офицерите и войниците предложили великолепен гардероб на избор: отлично ушити костюми, ризи, вратовръзки, кожени половинки, двуредни пардесюта, меки шапки, и вратовръзки, игли към тях, копчета за маншети, чорапи и качествено долно бельо. Всички дрехи били в няколко фасона и цвята. Всичко било много качествено и дори елегантно. Но никъде нямало етикет, марка или други намеци за страната или фабриката-производител, явно също за конспирация“.
Военнослужещите получават оръжие, което докарват в туристическите си куфари. С влак пристигат в Одеса и от там с круизния кораб „Россия“ се отправят към българския град Варна. Начело на сборната група застава полковник И.И. Каменев:
През юли 1949 г. в България умира просъветският лидер на страната Георги Димитров (Г.Димитров умира в санаториума Барвиха, близо до Москва на 2.07.1949 г. – бел.СФ). Това става катализатор за активизацията на опозицията, подкрепяна от голяма част от населението. Тъй като българските комунисти са се страхували да не изгубят властта, те се обръщат за помощ към Москва.
След пристигането на военнослужещите в приятелската социалистическа страна те са официално уведомени:
„На следващия ден полковник И.И. Каменев събрал офицерите на съвещание. Той им съобщил, че дзержинците са пристигнали по молба на правителството на България за оказването на помощ в осигуряването на държавната и обществена сигурност по време на процеса срещу Трайчо Костов и членовете на неговата група“.
Освен подразделението на дивизия „Дзержински“ към операцията са привлечени и сборни батальони от киевските и минските оперативни полкове на вътрешните войски на МГБ.
Съветските военни и сътрудниците на специалните служби изпълняват задачи за защита на важни обекти и на ръководството на Комунистическата партия на България:
„На първо място се отделяло специално внимание на охраната на затворите, в които лежали държавните престъпници. Всяка вечер съветски караул сменял българската охрана и носил службата си до сутринта, като разполагал пост в полуподземния етаж. На первазите се разполагали картечници – за отблъскване на атаката, в случай на въоръжено нападение от страна на привържениците на опозицията“.
„С настъпването на нощта на улиците на града излизали патрулни двойки. Плътността на нарядите била разчетена така, че при извънредни ситуации кръстосаният огън от автоматичните оръжия да покрие целия център на града.
Оръжието се криело под палтото на скъсен ремък, под дясната ръка, със ствола надолу. Пълнителите били прикрепяни към автомата, а дисковите/кръглите пълнители, били закачани на гърдите със специален шнур около шията, за да не издуват палтото. Веднъж дискът на един от войниците паднал, защото бил лошо закрепен и това без малко да предизвика ненужна паника.
По време на патрулирането е трябвало да се избягват всякакви контакти с минувачите. Понякога войниците получавали малко български пари, за да си купят вестници и да се преструват, че ги четат.
Усилено се охранявали правителствените вили и най-вече вилата на новия генерален секретар Вълко Червенков. В храстите около вилата устройвали огневи точки, картечни гнезда и дори позиции на минохвъргачки. Вътре в дома на партийния лидер и глава на държавата имало постоянно няколко часови на пост. За това знаел само един български офицер от правителствената охрана“.
Ако проведем аналогия със събитията в Украйна, можем да си припомним случаите с преоблечените в униформата на специалното подразделение на МВР „Беркут“ руски военни, които охраняваха Съвета на министрите в Крим и сградите в правителствения квартал в Киев (по непотвърдена информация). Ето подобен пример от „Българската операция“:
„Друг особено охраняем обект била сградата на ЦК на БКП. Всяка вечер закрити автомобили докарвали внушителна група „цивилни лица“, които разполагатли постовете си от подземията до тавана. В някои кабинети те устройвали огневи точки: бойците поставяли картечниците на земята и се разполагали в креслата, и оставали будни до сутринта, готови незабавно да открият огън от прозорците“.
Операцията завършва през януари 1950 г. Дори след почти седем десетилетия не знаем никакви подробности. Статията, публикувана в руското издание, разказва за участието на минимум три сборни военни части от МГБ. Това са приблизително 1500 военнослужещи, които почти една година са се намирали на територията на суверенна държава (без да броим другите военни подразделения и сътрудниците на специалните служби).
Много интересна може да бъде информацията за дейността на съветските тайни служби в България през този период и как те са унищожавали българската опозиция. Но едва ли в скоро време ще научим това.
И изобщо като анализираме статията, можем да видим, че методите на хибридната война са се използвали отдавна, изменили са се само технологиите.
Източник: Военный информационный портал „Military navigator“
