Беларуският историк Олег Дернович доказа, че руският генерал Решетников е лъгал съзнателно за публикация на постановление на организационното бюро на ЦК на ВКП (б) за създаването на беларуски език в съветския вестник „Правда“ от 1926 година.
Декемврийският скандал с изказването на бившия директор на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников вече затихна. Ще напомним, че руският генерал-лейтенант в оставка от Службата за външно разузнаване много сбито изрази възгледите, които сега се транслират активно в една или друга форма от електронните медии в Руската федерация:
– Беларус е изкуствено държавно образувание („историческа част на велика Русия“);
– Беларуският език също е изкуствен.
Последната теза Решетников обосновава с личния си опит: „В първата зала [на изложбата, за която става въпрос] беше изложен вестник „Правда“ за 1926 година. На първата страница имаше постановление на организационното бюро на ЦК на ВКП (б) и това постановление се наричаше „За създаването на беларуски език“. Разбирате ли? 1926 година. Получава се, че този език е на 90 години. И тази бомба, която беше заложена тогава, избухна сега и много малки бомбички продължават да се взривяват… Ние участвахме в създаването на езика. Тоест този език, извинете ме, е някъде на 90 години… А какво правим ние? Защо изопачаваме историята?“.
Това заявление предизвика бурно обсъждане. От беларуска страна последва и заявление на МВнР, и рязка реакция в интернет. В отговор на официалната и публична критика руският чиновник от висок ранг премина в настъпление – той заяви, че не трябва да се борят с него, а „критикувайте документа и обяснявайте, ако нещо не ви харесва“.
Учудващото в тази полемика е това, че постановлението „на първата страница“ на „Правда“ така и не беше представено. Никой така и не опроверга факта на съществуването му или публикацията му във вестник „Правда“.
Изказваха се предположения, че Решетников е помислил за постановление решението за провеждането на Академическа конференция за реформирането на беларуския правопис и азбука, която се е провела именно през ноември 1926 г. Беларуските лингвисти, които се занимават с периода на беларусизацията през 1920-те години, също не можаха да назоват подобни конкретни постановления.
Но какво не е наред с „Правда“?
За да бъда по-конкретен, аз прегледах целия комплект от вестници „Правда“, които се съхраняват в Националната библиотека на Беларус.
И така, изводите от моето мини-изследване:
Трябва да знаете спецификата на 1920-те – съветският официоз е живял преди всичко с идеята за световна революция и затова на първата страница на „Правда“ такива локални новини като „създаването на беларуски език“ не са могли да се появят. През цялата година на титулната страница на главния партиен вестник задължително е присъствала поредната информация за генералната стачка на британските миньори, появявали са се съобщения за
преврата на Пилсудски и за антиполския договор на СССР с Литовската република.
Но все пак имаме шансове да намерим сведения от Беларус, защото в „Правда“ е имало рубрика „От съюзните републики“, която се е намирала обикновено на трета или четвърта страница на вестника.
И ето тук ние действително можем да намерим новина за Академическата конференция, която е отбелязана като „празник на беларуската култура“. По същото време на страниците на московската „Правда“ също са могли да се появят материали с название „Проверка на провеждането на беларусизацията на апарата“.
А що се отнася до „постановлението“ „За създаването на беларуски език“, то излишно е да казваме, че в „Правда“ го няма. Подобен документ отсъства и в сборника „КПСС в резолюции и решения на конгреси, конференции и пленуми“.
Но какво се е случило? Дали тази грешка на Леонид Решетников е случайна?
Ако направим анализ на стилистиката на идеологическото противопоставяне в нашия регион на Европа, което избухна преди две години, то можем да твърдим, че имаме работа с класически пример на манипулация.
Но тази информационна бомба е подготвена преди всичко за руската аудитория. В Беларус всички знаят поне нещо за академическата конференция от 1926 година. А на руската публика реформата на правописа може да се представи като „създаване на език“.
Но в историята с „постановлението“ има още един аспект – информационно-технологичен.
Странното е, че руските библиотеки не са създали електронни копия на вестник „Правда“ в интернет.
Единствено американската компания East View Information Services е направила цифрови копия на целия комплект на всекидневния вестник, но достъпът до него е платен. За да проверим изказванията на Решетников и да прелистим архива на „Правда“ за 1926 година, трябва да отделим един-два работни дни. И то при положение, че имате достъп до солидна библиотека. Ето тази ситуация също се експлоатира от манипулаторите – достатъчно е да хвърлите в медийното пространство няколко силни тезиса, за да създадете информационен фон. А кой ще си прави труда да разнищва предисторията?
Остава въпросът – струва ли си всеки път да се реагира компетентно на манипулация?
Не е ли по-лесно да се премълчи? Полша има опит с подобни ситуации. Всеки път, когато в западната преса се появява словосъчетанието „полски концентрационни лагери“ от времето на Втората световна война, МВнР на Полша или посланиците на място правят официални изявления, че става въпрос за „нацистки концентрационни лагери на територията на Полша“ и това в никакъв случай не са „полски концентрационни лагери“. И така
всеки път.
Изглежда, че ние вече сме достигнали до такова ниво на информационно противопоставяне, когато просто не можем да не обръщаме внимание на подобни провокационни изказвания.
Източник: Наша ніва
