Берлин. Сградата на Бундестага, който организира програмата „парламентарни стипендии“Източник: Ярослав Шимов, за Радио Свобода

Млада симпатична рускиня, която живее в голяма западна страна или често пътува до там, постепенно установява в чужбина връзки с хора на високи постове, които използва за своята основна дейност – работа за властите на Руската федерация. Приблизително такава е била кариерата на Мария Бутина, която понастоящем се намира под арест в САЩ по обвинения в шпионаж. Немският вестник Bild я сравни с друга рускиня, Александра Конкина, и разказа в обширна статия за нейните връзки в Германия.

Кариерата на Александра Конкина изглежда така: през 2017 тя завършва Московския университет, където защитава магистърска дисертация на тема „Основните стратегии за формирането на имиджа на Русия в Германия по материали на Russia Today и Russia Beyond The Headlines“. След това кара шестмесечен стаж в Германия в рамките на международна програма за „парламентарни стипендии“, финансирани от германската страна. Известно време тя сътрудничи с представителството на руския телевизионен канал RT в Германия, след това преминава в друга руска държавна медия, немскоезичната версия на Sputnik, и скоро след това я оглавява. Както отбелязва Bild, не толкова отдавна контраразузнаването на ФРГ (Федерална служба за защита на Конституцията) внася както RT Deutsch, така и Sputnik Deutschland в списъка на медиите, които разпространяват „изопачени или непотвърдени с факти интерпретация“ на събитията, с цел „дискредитиране на политическата работа на федералното правителство“.

Конкина, която сега заема ръководеща длъжност в една от тази медии, има възможност да общува и да се снима с водещите политически представители на страната – включително с канцлера на ФРГ Ангела Меркел, бившите лидери на социал-демократите и кандидата за канцлер на последните избори Мартин Шулц, а също и с посланика на Германия в Руската федерация Рюдигер фон Фрич.

Отляво – посланикът фон Фрич, в центъра – Александра Конкина, отдясно – депутатът от Бундестага от дясната популистка партия „Алтернатива за Германия“ Щефен Котре:

Самата журналистка се гордее с връзките си и не разбира какво лошо намира в нейните фотографии авторът на статията в Bild Юлиан Рьопке, когото тя леко „тролва“:

Ах, да, ето още няколко снимки, на които „кремълската журналистка“ стои до Ангела Меркел и Мартин Шулц. И да, „така беше запланирано“.

Възгледите на Александра Конкина за повечето политически проблеми, съдейки по постовете й в социалните мрежи, са строго в духа на политическата линия на Кремъл. Тя явно изпитва лична симпатия към водещите руски политици:

От Краснодар – с любов

Тениската, за която си мечтая

По думите на експерта по информационни войни Моли МакКю, чийто коментар цитира немкото издание, „госпожа Конкина стана част от пропагандната машина на Кремъл, насочена срещу Германия. Такива хора не заемат длъжността си, ако нямат правилните връзки и препоръки, особено ако работят с такава важна за Кремъл цел като Германия“.

По мнението на журналиста и политолога Александър Морозов, който доскоро е работил в Рурския университет (Бохум, Германия), сравнението на Александра Конкина с дейността на Мария Бутина не е правомерно, но и двете олицетворяват новото явление, с което Западът трябваше да се сблъска през последните години в отношенията си с РФ:

Александр Морозов

Александър Морозов

– Бутина е действала в САЩ неформално – това наистина е нерегистриран политически лобизъм, ако се изразяваме меко, без да мислим за най-лошото. Когато говорим за Конкина, то това е съвсем друга история: тя е сътрудник на руска държавна информационна агенция. Всичко е официално. В този смисъл претенциите към нея са много малки. В своята публикация Bild по-скоро задава въпроса: какво да правим с такива хора? Защото, както се оказва, самата германска образователна система подготвя бъдещи кремълски пропагандисти. В това има известен парадокс.

Според Вас с каква е причината за това?

– Това е сложен проблем. Трябва да се отбележи, че Германия през всичките 25 постсъветски години е била отворена, германците са вложили много средства в подготовката и преподготовката на млади и не толкова млади руски специалисти, от хуманитарии до чиновници, на базата на германски университети. Всички хуманитарни фондове (повечето от тях са свързани с политическите партии) – Фондациите „Еберт“, „Науман“, „Аденауер“ и така нататък – всички те са имали подобни програми. Сега, когато се вглеждаме в ситуацията след 2014, се оказва, че много руски „професионални патриоти“ са имали зад гърба си стаж или в САЩ, или в Германия, чрез фондове или други организации – да кажем като Конкина чрез програмата на Бундестага.

Германия действа така и по отношение на много други страни, не само за РФ, открито предоставя образователните си възможности. Това е едната страна на въпроса. Втората страна е, че за разлика от САЩ, където вече има достатъчно строго формулиран списък на „токсичните“ сътрудници на кремълските пропагандни структури, в Европа няма подобен списък. Изобщо не е ясно на какво основание Германия може да провежда някаква сегрегация по отношение на студентите, които кандидатстват за различни грантове. Някои отиват на тези стажове, знаейки, че след това ще водят информационна борба срещу Запада. Но в Европа все още не могат да се противопоставят, няма решения, на които да се опрат.

Владимир Якунин (слева), бывший глава РЖД и приближенный Владимира Путина, выступает на открытии берлинского отделения Института "Диалог цивилизаций"

Владимир Якунин (вляво), бивш директор на РДЖ от кръга на Владимир Путин, изнася реч по време на откриването на берлинското отделение на Института „Диалог на цивилизациите“

Третият момент ние виждаме на примера с действията по отношение на „Диалог на цивилизациите“ на Владимир Якунин. В такива случаи се вижда, че Германия счита: по-добре да са пред очите ни, организацията да е под контрол, да действа напълно легално, за да може да я контролираме и да се разграничава обикновената хуманитарна дейност от политическия лобизъм. В някои случаи това не е лесна задача, например със същия този „Диалог на цивилизациите“. Ето например обикновена кръгла маса, да речем – за проблема с миграцията – и веднага в кулоарите се води работа с представителите на европейския истаблишмънт или хуманитарната общност, които под някаква форма се ангажират в полза на Кремъл.

Bild упреква в публикацията си германския посланик в Москва фон Фрич, че се е снимал с Конкина по време на едно от мероприятията на посолството. Според Вас този упрек обоснован ли е?

Какво да правим с тази токсичност, как да се дистанцираме от нея?

– Ясно е, че дипломатът на която и да е страна, който участва в културни, хуманитарни контакти и обмени, не може да направи никакво разграничение. Ето списък с гостите, всички те са абсолютно равни. Статията в Bild е важна, не защото тя отправя претенции към посланика, а защото тя заостря проблема: какво да правим по-нататък с проникването на младите хора, които целенасочено се готвят да работят срещу страните, в които се учат или преминават стаж? Какво да правим с тази токсичност, как да се дистанцираме от нея? Все още нямаме отговор, за сега само поставяме проблема. Най-вероятно сега ще започнат по-внимателно да се отнасят при разглеждането на изпратените заявки, по-внимателно ще се гледа на  CV-тата на кандидатите, техните дипломни работи, публични изявления, за да се проведе някаква разумна селекция. Защото трябва да се предлага стаж на първо място на тези, които подкрепят деескалацията в отношенията между РФ и Европа, а не на тези, които планират да работят за информационната война, за конфликта, за пропагандата на „руския свят“ извън пределите на Русия и така нататък.

Можем ли да кажем, че в путинска Русия е израснало „идеологически заредено“ поколение? Различните образователни програми първоначално бяха замислени като инструмент за сближаването на РФ и Запада, и няма да го крием – и за разпространението на западните ценности в Русия. Но става точно обратното. Каква е причината?

Лека полека Европа, разбира се, ще създава все повече и повече филтри

– Знам, че този проблем много подробно се обсъжда от самите германски организатори, които се занимават с културен хуманитарен обмен. От една страна, те не могат да прекъснат тези отношения. Все пак за над 20 години постсъветски период европейските страни са свикнали, че Русия изпраща в Европа на обучение млади хора, значителна част от които действително приемат либерално-демократичните ценности, ценят свободата и достойнството на човека, искат да продължат научната си кариера не в условията на изолация на РФ, а в глобалния свят, независимо от това дали ще останат в Европа, или ще се върнат в Русия. Те се превръщат в хора на отворения свят. Всички са свикнали с това. Но след 2014 година ситуацията радикално се измени и перспективите пред нея не са добри. Лека полека Европа, разбира се колкото и печално да е това, ще създава все повече и повече филтри. Мисля, че ще се усилват експертните съвети около тези организации, ще започнат по-внимателно да разглеждат документите. Но не мога да си представя, че някоя европейска страна ще приеме публичен документ, сегрегиращ някого по политически причини. Това би противоречало на самата демократична идея, на самото устройство на Европейския съюз, – счита политологът Александър Морозов.

Източник: Ярослав Шимов, за Радио Свобода