Световното православие не признавало Томоса и самата Православна църква на Украйна – тази „мантра“ повтарят в един глас както руската пропаганда, така и представителите на руската църква в Украйна – Украинската православна църква (Московски патриархат). Например свещеникът Генадий Шкил на УПЦ (МП) заяви, че в момента повечето поместни църкви не признавали томоса за автокефална църква в Украйна и подкрепи твърденията си със статистика, която всъщност нищо не потвърждава.

Скрийншот на материала на „Съюза на православните журналисти“

Скрийншот на публикацията на Генадий Шкил във Фейсбук

Генадий Шкил пише думата томос в кавички и заявява, че към днешна дата решението на Константинополската патриаршия не било признато от Руската православна църква, Полската православна църква, Сръбската православна църква и от предстоятелите на Антиохийската и Кипърската православни църкви.

Свещеникът от Херсонската епархия на УПЦ (МП) Генадий Шкил съставил таблица с данни, които той сам събирал и които уж трябвало да докажат, че „тези поместни църкви, които вече обявиха, че не признават Томоса за автокефалия на новата църковна структура в Украйна, съставляват по-голямата част от православния свят“. Шкил не посочва откъде е взел данните, които използва в таблицата си, но предупреждава, че може да не са точни. За броя на енориашите на Руската църква свещеникът уточнява, че „за избягване на обвиненията, че съм завишил цифрите, по отношение на РПЦ използвах най-ниските показатели“, а накрая добавя, че „получените цифри са приблизителни, защото никъде няма точен брой на въцърковените по всички църкви – такава статистика не се води“.

Що се отнася броя на въцърковените, то представителите на Константинополската патриаршия отбелязват, че църквата не се определя от количеството на енориите, а от това какво тя прави за благото на своето паство. Но РПЦ се опитва да манипулира именно с количеството.

Но неточности има не само в цифрите. Например в таблицата присъства Православната църква на Америка (ПЦА), въпреки че тази църква не е призната от Вселенската патриаршия. ПЦА получава автокефалия през 1970 от … Руската православна църква, която не е имала правомощия за това. Но свещеникът на УПЦ (МП) и нея причислява към „световното православие“.

Всъщност официални заявления срещу Украинската поместна църква са правили Руската православна църква, Полската православна църква и отделни представители на църковни структури, намиращи се под руско влияние. Но например Сръбската православна църква, която е посочена сред противниците на предоставянето на Томос на украинската църква, се е изказвала официално единствено срещу реабилитацията и признаването за епископи на патриарх Филарет и митрополит Макарий, а въпросът за автокефалията сърбите предлагат да се разгледа на Всеправославен събор. Сръбският патриарх Ириней повтаря същите тезиси в едно от последните си интервюта, но не заявява, че Сърбия няма на признае Украинската православна църква.

Скрийншот на сайта на Сръбската православна църква

Архиепископ Даниил, който беше екзарх на Вселенската патриаршия в Украйна, в интервю за руската служба на Би Би Си на въпроса в какви срокове останалите църкви могат да признаят ПЦУ отговаря, че „става въпрос за няколко месеца“, а „за Сръбската, Полската и Антиохийската църква – ето за тези три структури, може да потрябва време, за да отработим признанието на Православната църква в Украйна“.

Скрийншот на материала на bbc.com

Скрийншот на част от материала на bbc.com

Но фейкове и манипулации, че световното православие не признавало или че отделни църкви не признавали ПЦУ и Томоса, разпространяват и прокремълските медии в Украйна. Например сайтът „Вести“ в края на материала си за подписването на Томоса отбелязва: „Междувременно стана известна реакцията на световното православие на предоставянето на Томос на ПЦУ. Например Свещеният Синод на Еладската православна църква не призна ПЦУ“.

Всъщност в пресрелийза на Еладската православна църква, на който се позовава украинският сайт, не се казва нито дума, че ПЦУ няма да бъде призната, а само се казва, че въпросът с признаването ще бъде предаден за разглеждане на висшия административен орган – на Архиерейския Събор, който ще се състои в края на февруари.

Скрийншот на материала на „Вести“