Фейк: „Слава на Украйна!“ – „бандеровски лозунг“ и „нацистко скандиране“

Лозунгът „Слава на Украйна!“ не е „нацистко скандиране“. Историците отбелязват, че поздравът „Слава на Украйна!“ е бил използван от украинското национално движение най-малко от края на XIX век. „Слава на Украйна!“ масово започва да се използва по време на украинската революция в периода 1917-1921 г.: от участниците в демонстрации – като проява на патриотизъм, и от редовната армия на Украинската народна република – като военно приветствие.

След срещата на президента на Украйна Володимир Зеленски с германския канцлер Олаф Шолц на 15 май, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова написа в своя Telegram-канал обширен пост за „лошото образование на западните елити“, които не се гнусяли да изкрещят „нацисткия поздрав“ „Слава на Украйна!“. „Олаф Шолц прекрачи ясна линия, очертана преди него от всички лидери на двете следвоенни Германии: той публично извика нацисткия поздрав. По-малко от седмица след 78-ата годишнина от края на войната в Европа”, – написа Захарова. А за тези, които, както тя написа, са „в танк със свастика“, тя реши да напомни още веднъж – уж „бандеровските колаборационисти“ именно с този лозунг „поздравяваха частите на Вермахта“.

Подобна публикация се появи и в официалния Twitter-акаунт на руското министерство на външните работи.

Темата за нацизма в Украйна остава основен наратив на кремълската пропаганда, с чиято помощ агитпропът умишлено дискредитира всичко, което по някакъв начин може да характеризира украинците като отделен народ. И въпреки че националният лозунг „Слава на Украйна!“ няма нищо общо с нацизма, той редовно попада в полезрението на пропагандистите.

Историкът на украинското национално движение Юрий Юзич пише, че лозунгът „Слава на Украйна!“ и отговорът „По цялата земя слава!“ започва да се използва най-малко от края на XIX век сред студентската общност в Харкив. Същият поздрав е използван и от членовете на Революционната украинска партия (РУП), първата украинска политическа сила, основана през 1900 г. Този факт е документиран в мемоарите на Олександър Коваленко, съосновател на РУП. Той пише, че веднъж, в края на 1890-те, в Харкив му идва на гости Микола Левитски, активист на кооперативното движение. Докато търси кого да попита за посоката, Левитски среща студент, който си пее „Още не е умряла Украйна…“ (“Ще не вмерла Україна” – химнът на УНР до 1917, а след 1991 – официален химн на Украйна – бел.ред.). На поздрава „Слава на Украйна“ пътешественикът чува „Навеки слава“, след което повежда госта към къщата на Коваленко. Олександър Коваленко си припомня, че и други членове на партията са използвали този поздрав.

Юрий Юзич подчертава, че не само украинските политици, но и украинската диаспора от първата вълна в САЩ също активно използва този поздрав. Например едно от местните издания през 1916 г. съобщава, че по време на голямо украинско вече в Детройт повече от 1200 души отдават чест на националния флаг с възгласите „Слава на Украйна! Да живее Украйна!”.

„Слава на Украйна!“ започва масово да се използва по време на украинската революция в периода 1917-1921 г. В украинската преса от онова време често се споменава, че хората, които са излизали на митинги през пролетта на 1917 г., са викали „Слава на Украйна!”, „Да живее автономията на Украйна!”, „Да живее демократичната република! Слава на Украйна!“. Във военната среда бойният вик на руската армия „Ура!“ е заменен със „Слава!“. Обаче, както си спомня Петро Дяченко, командир на 1-ви кавалерийски полк на Черните казаци, в тяхното подразделение поздравът се е състоял от думите „Слава на Украйна! – Слава на казаците!”. По време на управлението на хетман Павло Скоропадски, според мемоарите на военния министър и генерал-хорунжи на армията на УНР Всеволод Петрив, поздравът е бил „Слава на Украйна, слава на хетмана“.

Историкът Юрий Юзич пише, че в началото на 1919 г. лозунгът „Слава на Украйна!“ става толкова популярен, че дори един от двата бронирани влака на армията на УНР в състава на Сарненската група войски е бил наречен „Слава на Украйна“.

И накрая, поздравът „Слава на Украйна!“ е бил официално въведен и в армията на УНР. В края на първия Зимен поход, на 19 април 1920 г., генерал-полковникът от армията на УНР Михайло Омелянович-Павленко издава заповед „За строевата подготовка“, ​​с която официално въвежда в армията на УНР поздрава: „Всички части на армията на УНР за похвала, както и за благодарност за службата да отговарят: „Слава на Украйна!“.

След като армията на УНР попада в лагерите за интернирани в Полша, поздравът „Слава на Украйна“ продължава да се използва от участниците в атаманското движение (селски въстания през 1919-1922 г.). Например старшината на армията на УНР Юрий Горлис-Хорски в биографичния си роман „Хладния Яр“ си спомня, че сред въстаниците от Хладния Яр, вместо поздрава „Здоров“, са използвали „Слава на Украйна“ и са отговаряли – „Слава на Украйна“. Историците откриват в Хладния Яр и други подобни поздрави: „Слава на Украйна! – Навеки слава!“, „Слава на Украйна! – Слава!“.

Около 1929 г. в средите на Украинската военна организация (УВО), състояща се предимно от хора от УНР и Директорията, възниква друго приветствие: „Слава на Украйна! Слава на Вожда“. Именно тази форма, както пише историкът Юрий Юзич, впоследствие пуска корени в Организацията на украинските националисти (ОУН) и е приета като официално поздравление на Големия конгрес на ОУН в Рим.

Известно е също, че поздравът „Слава на Украйна!“ се използва в „Карпатската сич“, въоръжените сили на Карпатска Украйна през 1938-1939 г. След обявяването на независимостта на Карпатска Украйна през март 1939 г., Унгария, с подкрепата на Третия райх, започва война срещу новопровъзгласената република. След окупацията на Карпатска Украйна, още през 1939 г., нацистите забраняват използването на лозунга „Слава на Украйна!“ в ефира на украинското радио във Виена.

На Второто голямо събрание на ОУН (под управлението на Степан Бандера) през 1941 г. е одобрено постановление, в което към поздрава „Слава на Украйна“ е прикрепен задължителният отговор: „Слава на героите!“. Именно тази форма се използва и до днес. По-рано StopFake заедно с декана на Историческия факултет на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, д-р на историческите науки Иван Патриляк и научната сътрудничка в Националния музей-мемориал на жертвите на окупационните режими „Затвор на улица “Лонцки”“, докторът на хуманитарните науки Олеся Исаюк детайлно анализираха кремълския наратив за „украинските нацистки колаборационисти“ в редиците на Вермахта в статията „Фейк: „Малко известни факти“ от биографията на Степан Бандера”. Историците обръщат внимание на факта, че на Нюрнбергския трибунал въпросът за бандеровците като нацистки съучастници не е бил обсъждан, въпреки че СССР се е опитал да го „пробута“. Припомняме, че след провъзгласяването на 30 юни 1941 г. на “Акта за възстановяване на независимостта на Украйна” се провеждат масови арести на водачи на ОУН и екзекуции на националистите на територията, контролирана от нацистите. След това Организацията на украинските националисти и Украинската въстаническа армия (УПА) водят война както срещу съветската армия, така и срещу Вермахта.

От 2018 г. използването на лозунга „Слава на Украйна! Слава на героите!“ става не само проява на патриотизъм, но и официално приветствие във Въоръжените сили на Украйна и Националната полиция на Украйна. На 4 октомври 2018 г. Върховната Рада на Украйна приема изменения в устава на ВСУ, според които във ВСУ се закрепя поздравът „Слава на Украйна!“ заедно с отговора „Слава на героите!“. Преди това поздравът в украинската армия е бил „Здравейте, другари!“ – „Здраве желаем!“ – както в руската армия. След пълномащабната война на Русия, лозунгът на борбата за независимост на Украйна „Слава на Украйна! Слава на героите!“ често се използва и от чуждестранни партньори като знак за подкрепа за Украйна.

По-рано StopFake разобличи подобен фейк в материала си „Фейк: „Слава на Украйна“ е нацистко приветстие“.