Снимката, която се разпространява като “доказателство”, че уж украинците горяли български знамена, е направена не в Киев или Донбас, а в македонското село Вечани, а годината, когато това става, не е 2015, а 2021. Въпреки че този фейк е опровергаван няколкократно от потребители на социалните мрежи и журналисти, проверяващи фактите, той се разпространява и до ден днешен.
Веднага след непровокираното нападение на РФ срещу Украйна на 24.02.2022 г. в България масово започва да се разпространява своеобразен “манифест” от 9 (в някои случаи дори 10) точки с “напомняне” за случаи уж на “тормоз и терор” срещу българите в Украйна. Целта на подобни публикации е да оправдае нападението на РФ срещу Украйна и да убеди българите, че украинските бежанци, които търсят спасение от войната в България, не заслужават на съчувствие, доброжелателно отношение и помощ.
Сред различните “факти”, които неизвестният автор изрежда, е например вече разобличеният фейк за изгорени българи в одеския Дом на профсъюзите. Има и реални, но извадени от контекста факти, като например за “15 разкъсани български знамена в Киев през 2015 година”. Не след дълго темата за вандализма над българския флаг в Украйна прераства в истински фейк – в социалните мрежи започва масово да се споделя снимка с подпален български флаг, съпроводена с текста: “Ето така украинците горят български знамена и убиват българи!” (написано с главни букви). В някои от публикациите звучат призиви да не се помага на украинските бежанци в България, защото ““азовците“, „правосеките“ и представителите на нацгвардията в Украйна крещят: „СЛАВА НА УКРАЙНА!“, „СМЪРТ НА ВРАГОВЕТЕ!“ и горят българския трикольор, а в същото време техните семейства са на държавна издръжка в България и манифестират с русофобски лозунги по централните улици на големите български градове”.
След две седмици същата снимка вече започва да се разпространява и с друг текст, в който се твърди, че това уж било кадър от изгарянето на българския флаг в Донбас през 2015 г. В някои от тези публикации потребителите задават въпроса “как може да ви е толкова къса паметта”.
Фейкът с ”изгореното знаме в Донбас” преживява нова вълна на масово разпространие през ноември, като някои от публикациите събират стотици реакции и споделяния.
Фейкът много бързо е разобличен още през април 2022 от потребителя на Twitter @petar_baka, който нагледно показва, че фотографията с горящото българско знаме няма нищо общо с Украйна, защото инцидентът е станал в Северна Македония и то през 2021 година.
А през януари 2023 проектите за проверка на фактите Factcheck.bg и AFP излизат с материали, в които опровергават фейка и доказват, че кадрите с горящото българско знаме са заснети в Северна Македония през 2021 година, а не в Киев през 2015.
Инцидентът с изгореното в Северна Македония българско знаме става по време на карнавал в село Вевчани на 15.01.2021 г. – по-малко от година преди избухването на пълномащабната война в Украйна – и е широко отразен в българските медии. През следващите няколко месеца интересът към скандала не стихва и българските граждани редовно получават информация за това как върви съдебният процес срещу вандалите. Наистина потребителят е прав – как може да ви е толкова къса паметтта…
Но въпреки че тази дезинформация е разобличавана няколкократно, тя се разпространява и до ден днешен.
За този фейк си спомниха и на 6 юли, когато президентът на Украйна Володимир Зеленски пристигна на официално посещение в България.
Защо във всички публикации с фейка за изгореното българско знаме се споменава именно 2015 година?
Първо, през юли 2015 година в Киев наистина има инцидент с български знамена. На 7 юли 2015 година по покана на тогавашния украински президент Петро Порошенко в Киев на официално посещение пристига президентът на България Росен Плевнелиев. Според протокола украинската столица е украсена с български и украински знамена. Но вечерта, на светлината на уличните лампи, зеленият цвят на българския трикольор изглежда като син и минувачи го приемат за руски, свалят няколко флагчета и ги късат. Киевските власти веднага реагират и се извиняват на българската делегация и народа на България за инцидента. Ще подчертаем специално – вандалският акт е срещу знамена, които приличат на руски и подбудите за късането на българските знамена не са лоши чувства към българите и България.
Ще отбележим, че някои български издания тогава съобщават, че окачените по уличните стълбове в Киев знамена са били руски, а не български и това било “гаф на украинците”.
Друга причина защо във фейковете се споменава 2015 г. и Донбас вероятно се крие в материала на българския телевизионен канал bTV. През февруари 2015 в новините на bTV е излъчен манипулативен сюжет за ситуацията в Украйна с название “Десетки етнически българи са загинали при кризата в Украйна”. В новинарския материал се разказва, че заради военните действия в Украйна няколко бесарабски българи били починали от глад, а други – непосредствено на фронта, като анонимен събеседник на телевизионния канал съобщил, че ставало дума за 40 войника. В сюжета още се разказва, че Болградският район бил изолиран от украинските войски от останалата част на Украйна заради “масовия отказ на българи и гагаузи да бъдат мобилизирани”. Отделно се подчертава, че български правозащитници оказвали хуманитарна помощ и настоявали за хуманитарен коридор към България за спасяването на бесарабските българи. В сюжета има и репортаж от Донбас, в който специални пратеници на телевизията разказват за жителите на Донецк, които се крият в подземията заради бомбардировките на града. Ще отбележим, че в сюжета на bTV не се споменава нищо за изгорени български знамена в Донбас, както и за някакви причини, поради които местните жители трябва да мразят България. Но през март 2022 в мрежата започва да се разпространява скрийн с водещите на канала и надпис “Снимка: бТВ през 2015 г.: Украинската армия избива бесарабски българи и цивилни в Донбас”. Въпросният скрийн се разпространява и досега заедно със споменатия в началото “манифест” от 9 точки, в който се казва за разкъсаните български знамена в Киев през 2015.
Очевидно авторите на фейка са заложили на късата памет на аудиторията си за събития и факти, и са съединили в една картинка тригери, които предизвикват силна емоция – горящо българско знаме и напомняне за Донбас през 2015.
Ще отбележим, че по официални данни на Държавната агенция за бежанците и Главна дирекция „Гранична полиция“ от 24 февруари 2022 г. до февруари 2023 г. в България са влезли близо 1,1 млн. украински граждани. България е регистрирала за временна закрила повече от 151 000 бежанци от Украйна. Според последната статистика към 19 юни в България са регистрирани с временна закрила 72 000 украинци, като в момента българската държава се грижи за около 12 хиляди украинци. Останалите, по информация на председателката на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева, са в състояние да се грижат за себе си и за семействата си.
Въпреки масовата антиукраинска кампания в социалните мрежи и изказванията на отделни български политици, бежанците от Украйна преимуществено срещат радушен прием на българска земя. Това бе отбелязано и от Седа Кузуджу, представител на ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците в България и координатор по въпросите на бежанците. „Народът и правителството на България щедро приеха и помогнаха на десетки хиляди украинци в нужда, в забележителна проява на солидарност с тежкото положение на бежанците“, заяви сътрудничката на ООН.
По-рано Stopfake опроверга фейка, че уж в България изхвърляли украинските бежанци от хотелите “на улицата”.
