По информация на турските СМИ организатор на теракта в истанбулското летище „Ататюрк“ е чеченецът Ахмед Чатаев. Но изданието Politnavigator.net, позовавайки се на блога на руския политолог Владимир Корнилов, „намери връзка“ между терориста и бившия председател на СБУ (Службата за сигурност на Украйна – бел.ред.) Валентин Наливайченко: „тогава за чечечнеца се застъпи самият председател на СБУ Валентин Наливайченко, един от активните участници в Евромайдана“.
„През 2010 той (Ахмед Чатаев) е задържан в Украйна. Но тогава за него много рязко се застъпва председателят на СБУ Наливайченко, който поискал „чеченският бежанец“ да бъде освободен веднага и нарекъл неговия арест „необоснован и скандален“, – цитира думите на Корнилов Politnavigator.
Материали със заглавия, в които се споменава „украинската следа“, публикуваха и редица други издания като Lenta.ru, Life News, Утро.ру.
Но те не споменават един важен момент: Чатаев е бил арестуван и в Швеция, и в Грузия, и в България, но навсякъде е освобождаван заради статута му на бежанец в Австрия.
През 2008 година „Ахмед Чатаев и още няколко чеченци са задържани в шведския град Трелеборг. В автомобила им полицаите намират оръжие; Чатаев прекарва повече от година в местния затвор“, – пише руското издание „Медуза“.
„По време на следствието Чатаев разказва, че заема „водеща позиция“ сред чеченските бежанци в Западна Европа и че има политическо убежище в Австрия, съобщават шведските СМИ.
Съдът в Швеция го осъжда на една година и четири месеца за контрабанда на оръжие и му забранява да влиза в страната в срок от 10 години – до юли 2018 година. Шведските власти за сега не коментират неговото дело“, – съобщава DW.
През 2010 година Ахмед Чатаев не е задържан за дълго в Украйна също заради статута му на австрийски бежанец. Изданието „Медуза“ пише в кратката биография на терориста, че през 2003 година той получава статут на бежанец в Австрия: „според данни на вестник „Коммерсант“ той вероятно загубва ръката си след изтезания. Изданието отбелязва, че прякорът на Чатаев е Едноръкия“.
„Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) призова Украйна да не предава Ахмед Чатаев на Русия, тъй като той е получил убежище в Австрия и попада под защитата на Женевските конвенции и Конвенцията на ООН от 1951 за бежанците“, – пише DW.
През май 2011 година Ахмед Чатаев отново е задържан – „този път при преминаването на българо-турската граница. Отначало Окръжният съд в българския град Хасково издава решение за екстрадиция на задържания в РФ. Но след това апелационният съд в Пловдив отменя това решение по същата причина, заради която Чатаев не е екстрадиран от Украйна: чеченецът е спасен от предаване в РФ заради статута му на бежанец в Австрия и заплахата от разправа в случай на екстрадиция“, – пише DW.
През септември 2012 година Чатаев отново е задържан – този път в Грузия. Той е обвинен в незаконно съхраняване на взривни вещества, тъй като при задържането му в него откриват две гранати.
Но този път грузинските власти се противопоставят на екстрадицията му. През 2012 година съдът го пуска под парична гаранция в размер на около 3000 долара.
Михеил Саакашвили коментира ситуацията на страницата си във facebook: „той (Ахмед Чатаев) беше арестуван от моето правителство в Грузия по време на контратерористическа операция под ръководството на генерал Георги Лордкипанидзе, който в момента е ръководител на полицията в Одеса. Три сътрудника на силите за сигурност загинаха в тази операция.
След смяната на правителството през 2012 година новото грузинско правителство начело с руския олигарх Иванишвили веднага освободи Чатаев, тъй като много от новите лидери в правителството го обявиха за политически затворник. Аз все още бях президент и решително възразих срещу неговото освобождение, но присъдата беше отменена от прокуратурата“.
„По информация на изданието „Кавказкий узел“ през 2015 година Ахмед Чатаев заминава да воюва в Сирия. През октомври същата година „министерството на правосъдието на САЩ го включва в списъка на терористите, тъй като подозира, че той вербува членове на ИД“, – пише изданието „Медуза“.
Защо ли руските СМИ така упорито акцентират вниманието върху „украинската следа“?
