Руските държавни медии RT France и Sputnik France, които Еманюел Макрон нарече „органи на пропагандата“, публикуваха материали за посещението на председателя на Върховната рада на Украйна Андрий Парубий в Париж на 11 юни, в които украинският висш чиновник е определян като „неонацист“ и „антисемит“. Двете издания разпространиха и информацията, че уж посещението „възмутило депутатите“ от Националното събрание на Франция.
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/Web-site-screenshot-Sputnik.png)
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/Website-screenshot-RT-France.png)
RT France публикува две статии със заглавия „„Неонацист“ в Националното събрание на Франция: де Руже е готов да се срещне със съучредителя на Свобода“ и „Партията на неонацистите и антисемитите: посещението на Андрый Парубий възмути депутатите„, а материалът на Sputnik France бе озаглавен „Какво прави този неонацист от Киев в Националното събрание на Франция? Френските депутати биха искали да знаят„.
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/Website-screenshot-RT-France-2.png)
Сред първите, които обръщат внимание на „скандалното посещение“, е основателят на сайта Les Crises Оливие Беруйе. Господин Беруйе още от самото начало на войната в Украйна открито и методично подкрепяше версиите на събитията, предлагани от Москва. Два дена преди пристигането на Андрий Парубий във Франция на сайта на Les Crises бе публикувана статия със заглавие „Скандално: учредителят на украинската фашистка партия Свобода ще бъде приет в Асамблеята и Сената!“
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/Website-screenshot-Les-Crises.png)
В материала на Беруйе са изложени различни факти от биографията на украинския висш чиновник и скрийншотове на статии, и снимки на вестникарски изрезки, които трябва да послужат като доказателство, че уж председателят на украинския парламент е „фашист“, „неонацист“ и „антисемит“. Едно от „доказателствата“ е, че през 1991 Андрий Парубий бил сред учредителите на украинската „Социал-национална партия на Украйна“, която през 2004 е преименувана във „Всеукраинско обединение „Свобода“ . Интересното е, че на сайта на Sputnik France няколко дена преди посещението без никакъв информационен повод се появява статия за „радикалите“ от партия Свобода.
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/Website-screenshot-Sputnik-France.png)
В следващите си материали RT France и Sputnik France цитират Les Crises, за да илюстрират предполагаемия „нацизъм“ и „антисемитизъм“ на председателя на украинската Върховна рада. Но изданията не споменават нито една фраза, изречена от Парубий, която да потвърди тези обвинения.
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/RT-citation-Les-Crises.png)
![](https://www.stopfake.org/content/uploads/2018/06/Sputnik-citation-Les-Crises.png)
Във френските медии като Slate.fr или Libération вече са се появявали статии, в които се опровергават разпространяваните от Кремъл митове за украинците като расисти, ксенофоби, антисемити и т.н., но руските и други пропагандни ресурси продължават да описват Украйна като заплаха за европейската стабилност и като страна, която се ръководи от „фашисти“.
Какви са реалните факти? През 1991 г. Андрий Парубий и Олег Тягнибок създават Социал-националната партия на Украйна, която по-късно е преименувана във ВО „Свобода“. Това е украинска дясна националистична консервативна партия, която бъдещият председател на Върховната рада напуска през 2005 година (след Оранжевата революция) и става председател на партията „Народен съюз „Украинци““. През следващите години Андрий Парубий сменя няколко партии – през 2007 година той става народен депутат от блока „Наша Украйна-Народна самоотбрана“. През 2012 излиза от „Наша Украйна“ и става член на партията на Арсений Яценюк „Фронт на промените“. От 2012 до 2014 е народен депутат от партията на Юлия Тимошенко „Отечество“. По време на Революцията на достойнството Андрий Парубий е комендант на палатковия лагер на Майдана, а след бягството на украинския президент Виктор Янукович и победата на Евромайдана той е назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. От 2016 е председател на украинския парламент.
Що се отнася до ВО „Свобода“, то през септември 2016 г. лидерът на партията Олег Тягнибок съобщи, че е спечелил съда срещу редактора на Suddeutsche Zeitung Фредерик Йоганес. През май 2014 германският популярен вестник публикува клеветническа статия, в която се казва, че украинският политик пропагандирал фашистки лозунги. Редакторът на вестника подава апелация, но съдът в Мюнхен окончателно обявява статията за клеветническа и присъжда парична глоба от 3000 евро, които по настояване на Олег Тягнибок са преведени в помощ на украинците, пострадали от войната в Източна Украйна. Адвокатът на Олег Тягнибок Улрих Буш заявява, че ВО Свобода е била избрана в качеството на „жертвено агне, за да се покаже, че в Украйна имало фашистки и ксенофобски настроения“. „Кремъл направи всичко възможно, за да представи лидера на „Свобода“ като фашист, но Тягнибок доказа, че е възможно да се преодолее руската пропаганда“, – допълва адвокатът.