В Украйна не е забранено да се четат, съхраняват или изучават произведенията на Александър Пушкин. Руските медии манипулират решението на Одеския окръжен административен съд за забрана на конкретна обществена организация – „Измаилското пушкинско дружество“. Съдът не разглеждаше въпроса за четенето на Пушкин или литературоведското изучаване на неговото творчество, а дейността на конкретно обществено сдружение, която в материалите по делото беше определена като антиукраинска и свързана с проруска инфраструктура.
Руските медии и официални представители на Руската федерация разпространяват твърдението, че в Украйна „забраняват Пушкин“ – забраняват четенето и изучаването на произведенията на този автор. Като доказателство те посочват съдебно решение за забрана на обществената организация „Измаилско пушкинско дружество“, която уж се е занимавала с изучаването на творчеството на Пушкин, руската литература и славянската култура, а към нея е функционирал „Клуб на младите пушкинисти“ за ученици.
Представителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че „под знака на «депушкинизацията» се води борба срещу културата, руския език и литература, историческата памет и цивилизационното наследство“. Според нея Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е видяла „заплаха за националната сигурност“ именно в изучаването на наследството на Пушкин.
Това обаче е манипулация. В съдебното решение наистина са цитирани разпоредби от устава на „Измаилското пушкинско дружество“, съгласно които организацията е декларирала популяризиране на наследството на Александър Пушкин, руската класическа литература и създаването на „Клуб на младите пушкинисти“. Но руските публикации представят тази формална уставна цел като изчерпателно обяснение на дейността на дружеството и причина за неговата забрана. В материалите по делото не става дума за забрана на литературния кръжок като такъв, а за това, че според данните на СБУ заявената културна дейност на организацията е служила като прикритие за разпространението на проруски и украинофобски нарративи, пропаганда за сътрудничество със структури на Руската федерация и връзки с проруската инфраструктура.
В решението на съда не се споменава нищо за незаконността на четенето, съхраняването или изучаването на произведенията на Пушкин. В него се посочва, че Управлението на СБУ в Одеска област е съобщило за наличието в дейността на организацията на признаци за действия, насочени към създаване на заплаха за националния суверенитет, териториалната цялост и националната сигурност на Украйна. В съдебното решение е цитирана и позицията на СБУ, че разпоредбите в устава на организацията, според оценката на спецслужбата, „идеализират руската култура“, спомагат за развитието на проруски и украинофобски възгледи, разпространяват нарратива, че украинският народ е неразделна част от руския народ, както и пропагандират сътрудничество с държавни и неправителствени структури на Руската федерация.
Освен това в материалите по делото се споменават връзки на ръководителя на организацията с редица проруски структури. Съдът цитира данни на СБУ, според които ръководителят на „Измаилското пушкинско дружество“ е бил активист и съосновател на организации и сдружения с проруска ориентация, сред които „Руски съюз на Причерноморието“, ВОО „Руско движение на Украйна“, партията „Руски блок“, измайлското отделение на „Руското движение на Украйна“, неформалното обединение „Отбрана на южния регион“, действало в региона като аналог на „Антимайдан“, както и проруската вестник „Славянски съюз“. Местното одеско издание „Думская“ уточнява, че става дума за Игор Андрианов, председател на организацията.
В съдебното решение също се посочва, че „Измаилското пушкинско дружество“, според материалите по делото, е било координирано от неформалния антиукраински център „ВКРОРС“ – Всеукраинския координационен съвет на организациите на руските сънародници, който, както се посочва в съдебното решение, е бил финансиран от Генералното консулство на Руската федерация в Одеса. Съдът отбеляза, че дейността на такава мрежа е била насочена към създаването на проруски обществено-политически сдружения, насърчаването на програми, изгодни за Русия, инициативи за предоставяне на руския език на статут на втори държавен език, засилване на ролята на Украинската православна църква като религиозно сдружение, подчинено на Руската православна църква, както и пропаганда на идеи за нарушаване на териториалната цялост на Украйна чрез засилване на интеграционните връзки между Украйна и Руската федерация.
С други думи, не ставаше въпрос за „забрана на Пушкин“, а за забрана на конкретно обществено сдружение, чиято дейност съдът свърза с антиукраинска активност и проруски структури. В самото решение съдът изрично формулира заключението: дейността на обществената организация представлява нарушение на установените от закона ограничения за обществените сдружения и е свързана с провеждането на активна антиукраинска дейност.
Украинското законодателство не съдържа разпоредби, които да забраняват четенето, съхраняването или изучаването на произведенията на Пушкин. Законът на Украйна „За осъждането и забраната на пропагандата на руската имперска политика в Украйна и деколонизацията на топонимията“ не е насочен към забрана на литературата, а към забрана на пропагандата на руската имперска политика и нейната символика. Той урежда, по-специално, въпросите, свързани с публичното използване на такава символика, преименуването на топонимични обекти, както и демонтирането или преместването от публичното пространство на паметници и паметни знаци.
Освен това самият закон предвижда изключения за научната, образователната, музейната, архивната и библиотечната сфера. Забраната за публично използване на символиката на руската имперска политика не се отнася за музейни експозиции, тематични изложби, научни изследвания, произведения на изкуството, учебници, помощни материали и други материали с научен, образователен и учебни характер – при условие, че такова използване не води до оправдаване или прославяне на руската имперска политика. Законът също така изрично споменава библиотечните фондове, частните колекции и частните архивни събрания.
Въпреки това е важно да се прави разграничение между четенето на Пушкин и политиката на деколонизация на публичното пространство. Александър Пушкин наистина попада в обхвата на украинската политика на дерусификация и деколонизация, но не като „забранен автор“, а като елемент от публичното символично пространство на руската имперска политика. Украинският институт за национална памет включи Пушкин в списъка на лицата, на които са посветени обекти, съдържащи символика на руската имперска политика. В този списък той е посочен като руски поет, драматург и прозаик, „личност, прославила руската имперска политика“.
Именно поради това в Украйна могат да бъдат премахнати паметниците на Пушкин, както и да бъдат преименувани улици, площади, институции или организации, кръстени в негова чест, ако те се разглеждат като символи на руската имперска политика. Но това не означава забрана за четене на неговите произведения, съхраняването им в библиотеки, научното им изследване или използването им в образователен контекст.
Кремълската пропаганда изгражда нарратив за „нецивилизоваността на Украйна“ – всякакви действия на Украйна за деколонизация на публичното пространство или за противодействие на проруските структури Кремъл представя като „унищожаване на културата“, „борба срещу историческата памет“ или „русофобия“. По-рано StopFake вече опроверга лъжата, че украинските военни уж „са унищожили половецките статуи под претекст за дерусификация“.
