Източник: EU vs Disinfo

Според проучване, проведено от Института за изследване на престъпността и сигурността на Кардифския университет, опитите на Кремъл за намеса в европейските избори започват още през 2014 година.

Гръцкото Ра(з)узнаване

Изследователите от Кардиф съобщават, че по време на европейските избори през 2014 г. в Twitter е забелязана активността на 202 акаунта, свързани с „Агенцията за интернет изследвания“ (по-известна като „фабриката за тролове“ в Санкт Петербург, АИИ). Само много малка част от публикациите им са свързани със самите избори: пет потвърдени акаунта са публикували туитове помежду си само около 30 пъти. Обаче един от акаунтите демонстрира особен интерес към избирателния процес в Гърция, публикува в Twitter снимки на избирателните секции, избирателните урни и бюлетините от няколко места. Снимките са придружавани от текстове, в които се подиграват със слабите мерки за сигурност, сравняват ситуацията с изборите в Русия, които уж били по-добри от тези в Гърция, и намекват, че гласовете на избирателите лесно можели да се манипулират с хвърлянето на фалшиви бюлетини в урните. Съобщенията започват да се споделят от другите акаунти, които по-късно са идентифицирани от социалната мрежа Twitter като свързани с АИИ.

Снимки от избирателни секции в Гърция, публикувани в Twitter от акаунти, свързани с АИИ. Източник: Институтът за изследване на престъпността и сигурността на Университета в Кардиф

Това поведение прилича на злонамерена разузнавателна дейност, с цел да се проучи процеса на гласуване и неговите потенциално слаби места. Впоследствие тази информация може да се използва за подготовката на публични изявления за фалшификацията на изборите, целящи да подкопаят доверието в легитимността на изборите и техните резултати.

Физическото присъствие в Гърция на оператор на акаунтите на АИИ в Twitter не е безпрецедентно. В рамките на своя обвинителен акт срещу Агенцията за интернет изследвания и свързаните с нея физически лица специалният прокурор Мюлер заяви, че „някои от Ответниците отишли в САЩ под фалшив претекст с цел събиране на разузнавателна информация […]“. Това означава, че един от елементите на руските действия при намесата в изборите е наличието на оперативни лица на място.

Участието на АИИ в изборите за Европейски Парламент в Гърция, както изглежда, е било ограничено. Една от причините за това може да бъде това, че до средата на 2014 г.  Кремъл насочва усилията си за дезинформация главно срещу Украйна. Въпреки това, през 2015 г. акаунтите, свързани с АИИ, публикуват в Twitter над 9 600 туита, за да изострят противоречията, съществуващи между Гърция и ЕС за пакета с финансова помощ,  и пробутват наратива, че Гърция трябвало да задълбочи сътрудничеството си с Русия.

Дебатите в Германия

До 2016 г. английският език се превръща в най-популярния език в АИИ. Също така се активизира дейността и на такива езици като немски, арабски, български, естонски, румънски/молдавски, испански, украински и френски, което свидетелства за широк интерес към политическите събития, ставащи в ЕС и извън него.

Показателно е, че броят на туитовете на няколко европейски езика се увеличава до 2015 г.,  а през следващата година намалява, с едно изключение –  германският език не отстъпва позициите си. Броят на туитовета на АИИ в Twitter на немски език нараства драстично в рамките на една година: от 4000 през 2015 г. до над 14 000 през 2016 година. Една трета от всички акаунти на АИИ, създадени през 2016 г., са насочени към немскоезичната аудитория, което позволява на Русия да се намеси в политическия дебат на високо ниво в немския сегмент на Twitter.

Източник: Cardiff University Crime & Security Research Institute

Източник: Cardiff University Crime & Security Research Institute

Прилагат се няколко метода за увеличаване на присъствието в социалната мрежа – от търсенето на абонати до купуването им. Но най-ефективен се оказва методът за смяна на наратива в зависимост от актуалните теми, които се обсъждат.

Например изследваните акаунти публикуват съобщения срещу политическата партия „Алтернатива за Германия“ (Alternative für Deutschland), впоследствие подкрепят тази партия, включително и чрез споделяне на оригиналните й публикации. Други акаунти публикуват съобщения в подкрепа на Ангела Меркел, а след това пропагандират анти-бежански настроения.

Подобни съобщения (включително и анти-мигрантски) се разпространяват и в мрежата в Австрия. Фактът, че тези съобщения са се разпространявали няколко месеца преди изборите в Германия и Австрия (през 2017) едва ли може да се счита за случайно съвпадение.

Такава дейност може да се окаже полезна при търсенето на привърженици на определени възгледи, но и за постигането на основната цел на дезинформацията – да се задълбочи разделението, да се създаде объркване и да се подложи на съмнение каквато и да било вяра.

Значително внимание се отделя на подкрепяните от Кремъл информационни операции, чиято цел е оказване на влияние върху президентските избори в САЩ през 2016 година. Въпреки това изследването на Университета на Кардиф еднозначно потвърждава, че АИИ има дългосрочен интерес към европейската политика и избори: един интерес, който не показва никакви признаци на затихване, докато Европа се готви за изборите през 2019 година.

Източници и допълнителни материали:

Агенцията за интернет изследвания в Европа през 2014-2016 г.„. (2019). Институт за изследване на престъпността и сигурността на Кардифския университет.

Доусън, A., Инес, M. (2019). „Как руската Агенция за интернет изследвания изгради своята дезинформационна кампания„. Списание The Political Quarterly.

Санкт-петербургската „фабрика на тролове“ е насочена срещу изборите от Германия до САЩ„. (2019). EUvsDisinfo.

Източник: EU vs Disinfo