Източник: Ина Анитова, за Крым.Реалии

Владимир Воропаев гледа с интерес кадрите от руския филм „Крим“. Неговият роден град Корсун-Шевченкивский (Черкаска област) е в центъра на събитията в пропагандисткия филм. Филмът разказва как на 20 февруари 2014 г. край града уж убивали кримските антимайдановци, които се завръщали от Киев.

Филмът е създаден на основата на реални събития, уверява зрителите режисьорът Алексей Пиманов. Но фантазията на режисьора се разбива във фактите – убийства не е имало, всички участници в събитията са живи и са се върнали в Крим. Това бе официално заявено на полуострова. Потвърждават го и украинските органи на реда, и очевидците на събитията.

Кадр из фильма «Крым». Режиссер показывает, как бить автобус
Кадър от филма „Крим“. Режисьорът показва как да се удря по автобуса

„Автобусите не бяха такъв модел, нямаше сняг и нямаше такива камиони, нито джипове. Тук (на кадрите на филма – КР) не показват, че първите автобуси бяха пълни с „Беркут“ (специално подразделение на МВР на Украйна, на 25 февруари 2014 е разформировано – бел.ред. SF), намерихме им документите… Хората от града нямаха щитове, палки и каски, може да са имали лопати, дървени дръжки за лопати. Преградихме пътя с бариера и сложихме около 20 гуми… Никой не е стрелял, но всички викаха“, – коментира Владимир Воропаев кадрите от филма.

По онова време мъжът е заместник на председателя на Народния съвет (орган, образуван по време на Революцията на достойнството (януари 2014) като противовес на държавния орган, който е под контрола на бившия президент на Украйна Виктор Яукович – КР) и един от ръководителите на блокпоста, на който се развиват събитията. Днес той е уверен, че сблъсъкът е бил планиран отрано, хората бяха използвани, за да може „кримчаните да не искат да останат в Украйна“. Помолихме очевидеца да си припомни събитията от онзи ден.

– Разкажете защо жителите на града и представителите на самоотбраната се събират на блокпоста на 20 февруари 2014 г.?

– Постъпи информация, че към Корсун се движат 11 автобуса с въоръжени „титушки„, уж тези хора се връщали от „Антимайдана“ в Киев.

Дойдоха около две хиляди местни жители – обикновени хора, жители на града и по-малко от 200 човека от самоотбраната. Имаше няколко човека с ловджийски пушки, но нямахме намерение да ги използваме. Искахме да проверим хората в автобусите дали има веществени доказателства, че са участвали в „Антимайдана“. Тогава аз бях един от ръководителите на този блокпост.

– Как посрещнахте първите автобуси?

– Пътят беше преграден и горяха гуми. Така успяхме да спрем първите три автобуса. В тях седяха представители на вътрешните войски – кримският „Беркут“ – те имаха шлемове, палки, щитове, наколенки, помпово оръжие, което беше почистено (както се прави след стрелба). Вратите и фаровете на автобусите бяха счупени, вместо прозорци имаше шперплат. Членовете на самоотбраната започнаха да проверяват дали имат оръжие.

Архивные кадры реальных событий под Корсунь-Шевченковским, февраль 2014 года
Архивни кадри от реалните събития край Корсун-Шевченкивский, февруари 2014 г.

– Как се стигна до конфликт?

– Представителите на „Беркут“ нямаха намерение да слизат от автобуса, те искаха да се разберат със самоотбраната да ги пуснем. Но местните жители настояха те да излязат и да помолят жителите на града за прошка. После пристигнаха още осем автобуса с кримчани. Представителите на Партията на Регионите в града предложиха просто да пуснем автобусите и това силно възмути нашите граждани. Тогава самоотбраната постави хора до всеки автобус, за да спрат разгневените жители да не отидат до хората, които седяха в тях. Искахме да предотвратим масовия бой.

– Кога се нажежи ситуацията?

– Членовете на самоотбраната влязоха в четвъртия автобус и в самия край на салона намериха хора, които лежаха на пода. Те молиха за помощ, викаха: „Момчета, помогнете ни, ние сме свои хора“ (в статията репликата е написана на украински – бел. ред.). Хората, които лежаха на пода, казаха, че са от миронивския блокпост. Оказа се, че двама от тях бяха пребити, а третият беше ранен с нож. Когато започнахме да извеждаме ранените навън, започнаха неконтролираните действия на събралите се.

Архивные кадры реальных событий под Корсунь-Шевченковским, февраль 2014 года

Имаше сбивания, но повече чупеха автобусите. Сътрудниците на „Беркут“ изобщо не се съпротивляваха, късаха им пагоните и ги караха да се извинят. И те действително молеха за прошка майките и жените, които стояха там. Всъщност на блокпоста стояха не бойци, а обикновени жители на града – момичета, родители, старци – хората, които са били в града по онова. Те бяха дошли, защото разбрали, че към града идват автобуси.

– Какво се случи с гражданските лица от автобусите?

„Титушките“ имаха самоделни ножчета, ножове, вили, шишове за лед… те дори бяха взели тротоарни плочки от Майдана.

– Тях също ги изкарахме, с очите си видях как удариха едно момче и кожата на главата му се сцепи. Самоотбраната беше настроена да предотвратява провокациите, стълкновенията, но хората напираха. Всички „титушки“ имаха някакви оръжия: самоделни ножчета, ножове, вили, шишове за лед… всичко това е заснето на видео, те дори бяха взели тротоарни плочки от Майдана. Всички тези неща, фактически веществени доказателства, жителите ги взимаха и ги отнасяха. Намерихме щитове, които са принадлежали на 12-та сотня, имаше щит на човек, за когото по-късно разбрахме, че е бил убит на Майдана.

– С каква цел самоотбраната провежда тези обиски?

– Отначало имахме такава идея: да снимаме на видео всеки човек по отделно и да покажем какво е имал при себе си, искахме да съберем доказателства. Но това стана невъзможно след като намерихме ранените хора от Миронивка в автобуса.

– Как се развиха събитията след това?

– Решихме да преместим хората от счупените автобуси в оцелелите и да ги съпроводим през блокпоста. Събрахме колона от 7 автобуса и с три коли ги съпроводихме до Смила, където обяснихме, че вече сме ги проверявали в Корсун, да не прилагат сила и да ги пропуснат.

Блокпост на Корсуни, архивные кадры, февраль 2014 года
Блокпостът край Корсун, архивни кадри, февруари 2014 г.

Стана ясно, че през Мировка са преминали 11 автобуса, а до Корсун са стигнали само 7. Два автобуса са попаднали на друг блокпост, някои побягнали през полето. Имаше спешно събрание в администрацията на града, решихме да съберем всички хора (които са се оказали извън автобусите) на ж.п.гарата, самоотбраната получи поръчение да ги охранява. След това събирахме из града избягалите и ги закарвахме на гарата. Аз лично събрах около 58 човека, сутринта на гарата бяхме събрали около 67 човека.

– Какви бяха тези хора?

– Дадоха ми телефона, звънеше ми някакъв Серьожа от Крим, той ми каза, че щабът на Партията на регионите, който събрал и изпратил тези хора, вече не съществува. Сергей уж се занимавал с превоза, трябвало да докара всички, но Партията на регионите се отказала от хората.

Разберете, това не бяха „титушки“, а зомбирани хора, които бяха преминали инструктаж – и те вярваха, че са постъпили правилно. После разни хора ни звъняха и признаваха, че са запалили офиса на Партията на регионите в Севастопол, но не знам дали това е истина. И още тези бивши „титушки“ звъняха на жителите на Корсун, вече от Крим и благодаряха за сандвичите, които им донесли, докато седели на гарата. Днес ние разбираме защо всички това е било направено – да ни скарат с кримчаните, за да не искат кримчаните да остават в Украйна, това е било планирано отрано.

Веднага след тези събития от пресцентъра на Партията на регионите в Крим заявиха: „Всички се завърнаха, от 300 човека около десет бяха хоспитализирани“.

В главното управление на Националната полиция в Черкаска област и през 2017 г. потвърдиха: „Няма загинали сред участниците в събитията, не са постъпвали заявления и съобщения за безследно изчезнали“.

Игралният филм „Крим“ е създаден по инициатива на министъра на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу. За филма са изразходвани повече от седем милиона долара. Според мнението на кримчаните героите във филма са техниката и военните, за ролята на жителите на полуострова изобщо не се споменава, лъжата на създателите на филма не минава. В Крим филмът не предизвика фурор, режисьорите нарекоха филма „усвояване на бюджета“.

Източник: Ина Анитова, за Крым.Реалии