Източник: Виктория Пономарева, за The Insider
РИА „Новости“ съобщава, че в литовски учебник по история за 10-ти клас литовските въстаници, участниците в Юнското въстание от 1941 г., се наричат герои, като се пренебрегва тяхната връзка с хитлерова Германия и антисемитската им реторика. В статията, озаглавена „Учебник в Литва героизира съратниците на Хитлер“, се казва:
„Авторите на литовския училищен учебник по история представят като герои диверсанти от местното население, които са воювали на страната на фашистка Германия, установи кореспондентът на РИА „Новости“, след като анализира учебника за 10-ти клас.
Според авторите на изданието през 1941 г. хитлеровите диверсанти, избрани измежду местните жители, уж се въстанали срещу „окупацията“ на СССР. Съмишлениците на нацистите в учебника се наричат активисти и въстаници. „Посланикът на Литва в Германия Казис Шкирпа е основал Фронта на литовските активисти, като тази организация е започнала да подготвя въстание. Когато е започнала войната, е започнало и въстанието“, се твърди в текста на учебника.
В изданието се разказва и за това как хитлеровите диверсанти, прикрити сред местното население на балтийските държави, извършвали атаки срещу Червената армия, превземали затвори, освобождавали затворници и организирали погроми срещу евреите.
Става дума за учебник за 10-ти клас под редакцията на Миндаугас Тамошайтис (издателство „Baltos lankos Klett“, програма за 2022 г.). В раздела, озаглавен „Antrasis pasaulinis karas: žmogiškumo išbandymas“ („Втората световна война: изпитание за човечността“), се разказва за събитията от 1941 г. — за първата окупация и съветскизация на Литва, за военните действия на Източния фронт и в Тихия океан през 1941–1944 г., както и за дейността на бившия посланик на Литва в Германия Казис Шкирпа, председател на подземната организация „лафивци“ — членове на Литовския фронт на активистите (Lietuvių aktyvistų frontas, LAF).
Авторът на учебника разказва за дейността на партизаните, като се основава на реални исторически факти, и не отрича нито борбата на „лафистите“ за независимостта на Литва, нито връзката им с германците.
Въпреки това РИА, възмущавайки се от факта, че приемането на Литва в състава на СССР се представя в учебника като „окупация“, очевидно пренебрегва реалния исторически факт: на 14 юни 1940 г. СССР отправи ултиматум към Литва, като обвини правителството на страната в грубо нарушение на Договора за взаимна помощ, подписан под натиска на Москва през есента на 1939 г. — малко след пакта „Молотов-Рибентроп“. След ултиматума в Литва (а след това и в Латвия и Естония) бяха въведени допълнителни контингенти от съветски войски.
В резултат на това новите правителства, сформирани под дулото на пистолета, насрочиха извънредни парламентарни избори, а новите парламенти бързо обявиха създаването на съветски републики, които бяха приети в СССР още в началото на август. Жестоката съветска национализация доведе за Литва (и за балтийските държави като цяло) до серия от масови депортации на представители на интелигенцията, духовенството, политиците, военните и заможните селяни — седмица преди немското нахлуване от Литва бяха изведени най-малко 18 хиляди души.
„През лятото на 1940 г. Съветският съюз окупира и анексира Литва и започна да налага промени в страната с жестоки методи. Това предизвика огромно възмущение сред литовския народ срещу съветската власт. Омразата се засили още повече след първата масова депортация на жители на Литва на 14 юни 1941 г.“, се казва в учебника.
Именно на този фон Казис Шкирпа, посланик на независима Литва в Германия, който по това време се намираше в Берлин, създаде „Литовския фронт на активистите“ — подземна антисъветска организация. Целта на Шкирпа беше да обедини разпръснатите сили в Литва и в чужбина, за да вдигне въоръжено въстание срещу съветската власт, когато започне войната между Германия и СССР:
„Дейци в Берлин разработваха планове и чрез свързващи лица предаваха указания, в които се обсъждаха възможностите за възстановяване на литовската държавност, както и задачите и сценарият на въстанието, планирано за началото на войната между Германия и Съветския съюз“.
А на 22 юни 1941 г., с първите удари на Германия по съветските летища, членовете на LAF започнаха да завземат стратегически обекти, радиостанции, мостове и складове с оръжие, като действаха срещу отстъпващата Червена армия:
„Още същата вечер в Каунас избухна въстание, чиято цел беше освобождаването на страната от съветската окупация и възстановяването на независимостта на Литва. Въстаниците в Каунас превзеха радиостанцията, организираха нейната охрана и започнаха да се подготвят за радиопредавания.
Въстанието в столицата продължи три дни, а в провинцията съпротивата продължи около седмица. Според най-новите данни по време на въстанието загинаха почти 600 души, а броят на участниците в него в цяла Литва възлизаше на между 16 000 и 20 000 души.
Тоест в учебника се подчертава патриотичният и освободителен характер на тези събития като част от антисъветската съпротива, а LAF се разглежда като координираща сила в борбата за независимост по време на войната между двата тоталитарни режима. В същото време авторът не отрича връзката на членовете на организацията на Шкирпа с хитлерова Германия: подземните активисти са започнали дейността си в Берлин и са се ориентирали към Хитлер като към временен тактически съюзник в борбата срещу Сталин, по-точно, са се опитали да се възползват от нападението на Германия срещу СССР, за да възстановят независима Литва.
Но нацистите имаха други планове. Германия не допусна Шкирпа в Литва, когато той беше призован да се присъедини към Временното правителство, организирано от въстаниците. Той възстанови действието на законите на независима Литва, но то не продължи дълго — Литва беше окупирана от Германия. В учебника се разказва:
„Всяка надежда за възстановяване на държавността на балтийските държави беше разрушена: тук се планираше да се създаде регион, контролиран от германците. Планираше се жителите да бъдат разделени на расови групи, като се разпределят според степента на „германизация“.“
А през 1944 г. нацистките власти изобщо арестуваха Шкирпа и до края на войната той прекара времето си в лагера за политически затворници в Бад-Годесберг. След освобождаването си Шкирпа заминава за Ирландия, а след това и за САЩ.
В учебника има и раздел „Холокост в окупираната от нацистите Европа“ (Holokaustas nacių okupuotoje Europoje), където подробно се описват причините за масовото изтребление на еврейското население, представени са статистически данни по държави, както и карта на лагерите на смъртта.
„От трите балтийски държави най-много евреи бяха изтребени в окупираната от Германия Литва. По-голямата част от евреите бяха изтребени в близост до домовете си. В Литва са били избивани и евреи, доведени от други европейски държави: Германия, Австрия, Франция, Чехословакия“, се казва в параграфа.
Някак е странно да се описват статистическите данни за жертвите и ужасите на Холокоста и в същото време да се героизират „съучастниците на нацистите“. Освен това, в края на параграфа авторът цитира документи за анализ. В един от цитираните текстове (Йонас Пьорсти, „Боговете на пропагандата. Сто години контрол над съзнанието“, Вилнюс, 2020) се казва:
„В изтребването на евреите на немците помагаха мъже и жени от различни европейски страни. В Полша съучастници ставаха не само местни жители, но и военнопленници сред руснаците и украинците <…>; литовци, румънци, хървати, французи и други европейски граждани по един или друг начин са участвали в арестите, депортациите и екзекуциите <…>».
С други думи, авторът не отрича, че сред местните жители е имало и такива, които не само са се борили за независимостта на Литва от съветската или хитлеровата окупация, но и самите те са допринесли за Холокоста в Литва. Въпреки това в учебника не се споменава нищо за антисемитизма на самия Шкирпа; междувременно той, вероятно за да демонстрира лоялност към нацистка Германия, е заявявал, че целите му са независимост и Литва без евреи. Шкирпа не е призовавал към геноцид, а вместо това е предлагал евреите да бъдат изгонени от страната. Но учебникът не го нарича герой, а само безпристрастно и много кратко, буквално в два абзаца, разказва за ролята му във въстанието срещу съветската окупация.
Източник: Виктория Пономарева, за The Insider
