Многобройни източници потвърждават, че подземното училище е било използвано за работата на местните институции, за укриване на населението и за редовно раздаване на хуманитарна помощ. Документално е установено присъствието именно на цивилни лица по време на атаката. Мониторинговата мисия на ООН вижда в обстоятелствата около удара вероятно нарушение на основните принципи на международното хуманитарно право, а украинските правоохранителни органи и военното разузнаване продължават да установяват обстоятелствата около атаката и руските военнослужещи, замесени в нея.
Руските медии и провоенните канали в Telegram се опитват да оправдаят въздушния удар по подземното училище в селището Камишеваха, област Запорожие, нанесен на 2 ноември 2026 г. Те твърдят, че вместо граждански обект руската армия е унищожила военна база на ВСУ. При това се разпространяват различни версии: Telegram-каналът „Изнанка“ съобщи за унищожаването на пункт за временно разполагане на 128-а самостоятелна планинско-щурмова бригада, LostArmour определи обекта като подземен команден пункт, а „Военное обозрение“ твърдеше, че в училището са се намирали оператори на безпилотни летателни апарати.
Като едно от доказателствата руските източници използват изявлението на украинския блогър Роман Пятигорц, направено месец и половина преди трагедията. Някои издания също представят загиналите и безследно изчезналите в резултат на атаката като загуби на украинската армия. Така на 7 ноември вестник „Московский комсомолец“ заяви, че Киев уж е потвърдил унищожаването на бункер с 54 оператори на безпилотни летателни апарати.
Въпреки това информацията, достъпна в отворения достъп, не потвърждава версията на руската страна, че подземното училище е било използвано като военна база или команден пункт на ВСУ. Напротив, нейното гражданско предназначение се потвърждава от многобройни документи, свидетелства на очевидци и видеоматериали, а Мониторинговата мисия на ООН за правата на човека в Украйна вижда в обстоятелствата около удара вероятно нарушение на основните принципи на международното хуманитарно право.
Какво се знае за подземното училище в Камишеваха
Подземното училище на територията на гимназия „Джерело“ беше открито през октомври 2025 г. То представляваше оборудвано подземно учебно помещение, което едновременно изпълняваше и функцията на убежище. Въпреки това, поради постоянната заплаха от руски обстрели, децата посещаваха занятия само през ноември и декември 2025 г. От януари 2026 г. обучението премина в дистанционен формат.
Както съобщи запорожското издание „Справжнє“ още на 20 февруари 2026 г., след прекратяването на присъствените занятия в подземното училище бяха настанени селският съвет, Центърът за предоставяне на административни услуги (ЦНАП) и местните медицински заведения. Кметът на общината Юрий Карапетян обясни, че това решение е било съгласувано със Запорожската областна военна администрация, тъй като служителите на местните институции не са могли да работят безопасно в обичайните сгради.
В публикацията на Запорожкия център за разследвания от 11 март 2026 г. също се посочваше, че след разрушаването на сградата на селския съвет по-голямата част от административните функции са били преместени в подземното училище. Там се изготвяха документи, раздаваше се хуманитарна помощ, а жителите, загубили домовете си вследствие на обстрелите, можеха временно да пренощуват там.
По този начин гражданското използване на училището беше публично документирано много преди трагедията. При това хуманитарната помощ там не се раздаваше от време на време. Както съобщи агенция Ройтерс на 4 ноември, раздаването се извършваше редовно, всеки понеделник.
Какво се случи на 2 ноември
Обстоятелствата около атаката бяха подробно разгледани от Мониторинговата мисия на ООН за правата на човека в Украйна в изявление от 3 ноември 2026 г.
Експерти на ООН установиха, че още на 1 ноември местните власти публично са обявили предстоящото раздаване на хуманитарна помощ в училището. Съобщението е било публикувано в социалната мрежа на канал с почти пет хиляди абонати. Раздаването беше планирано за следващия ден, 2 ноември, от 10:00 до 12:00 часа.
Именно по това време руските въоръжени сили атакуваха Камишеваха с управляеми авиационни бомби. В училището се бяха събрали местни жители, дошли за хуманитарна помощ. След първите експлозии на мястото пристигнаха полицаи и спасители, а хората се опитаха да се скрият в подземното помещение.
Според съобщение на Главното разузнавателно управление към Министерството на отбраната на Украйна от 7 ноември, руската авиация е започнала атаката в 09:45 ч. Две управляеми авиационни бомби са поразили територията на гимназия „Джерело“, като са разрушили спортната зала и стопанската сграда. Приблизително час по-късно руските военни хвърлиха тритонна авиационна бомба ФАБ-3000 директно върху подземното помещение на училището, където се намираха укритие и убежище за местните жители. В резултат на срутването на бетонните конструкции хората останаха затрупани под развалините.
ГУР също така оповести резултатите от установяването на руските военнослужещи, замесени в атаката. Според данни на украинското военно разузнаване, удара е бил планиран от полковник Федор Зубаков, началник на групата за огнева подкрепа към щаба на руската военна група „Днепър“. За атаката са били използвани четири самолета Су-34. Украинското разузнаване е установило имената на шестима пилоти, участвали в нанасянето на ударите – Сергей Елисеев, Дмитрий Зверев, Родион Плотников, Никита Игнатьев, Максим Соколенко и Вадим Перехрест. Екипажът на още един самолет се установява. Тази информация е публикувана на официалния сайт на ГУР.
В отделно изявление на координатора по хуманитарните въпроси на ООН в Украйна Матиас Шмале се отбелязва, че сред жертвите на първите удари са били предимно местни жители, дошли за хуманитарна помощ, и служители на местната администрация. Последващите удари доведоха също до загиването на двама спасители и четирима полицаи, които бяха пристигнали, за да помогнат на пострадалите.
Според официалните данни на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, публикувани на 7 ноември, броят на загиналите в резултат на руската атака се е увеличил до 55 души. Спасителите продължиха да разчистват развалините, въпреки постоянната заплаха от повторни удари. Окончателният брой на жертвите към този момент все още не беше установен.
Полицейски видеозапис и показания на очевидци
На 4 ноември Националната полиция на Украйна публикува видеозапис, заснет с камера, закрепена на гърдите на един от полицаите, загинали при атаката. На кадрите се вижда как местните жители и служителите на спешните служби се опитват да се спасят от новите въздушни удари. Хората слизат по стълбите към подземното училище, което са използвали като укритие. След това се чува мощен взрив.
Агенция Ройтерс провери отделно датата и мястото на заснемането. За целта журналистите използваха метаданните на оригиналния файл, сателитни снимки и свои собствени снимки от мястото на атаката.
За това как хората са се озовали в убежището разказа и оцелелият спасител от ДСЧС Родион Палий. В интервю за изданието „Справжнє“ от 6 ноември той съобщи, че спасителите са пристигнали след първите експлозии, за да извадят една жена от под развалините. По време на спасителната операция е постъпило предупреждение за нови въздушни бомби. Всички бяха помолени спешно да се приберат в убежището. Хората се спуснаха в подземното училище, след което спасителят загуби съзнание. Той оцеля, но получи тежки травми.
Допълнителни доказателства за присъствието на цивилни са съобщенията на роднини и познати на загиналите. По-конкретно, под публикация в Threads потребители разказваха за хора, загинали в подземното училище. Част от тези съобщения бяха събрани от журналистите на Forpost.media. Не всички свидетелства от социалните мрежи са проверени независимо, но украински журналисти са установили самоличността на редица загинали и обстоятелствата около тяхната смърт.
Например, „Суспільне“ разказа за 74-годишната Любов Краснова, която дошла в училище, за да получи хуманитарна помощ, както и за съпрузите Артем и Даниела Жукови, загинали в убежището. Сред идентифицираните жертви бяха също така ръководителката на местния център за обслужване на гражданите (ЦНАП) Олга Тверденко, полицейски служители и спасители. Според информацията на „Суспильне“ Олга Тверденко редовно идваше в Камишеваха всеки понеделник, за да раздава хуманитарна помощ.
По този начин присъствието на цивилни лица в училището по време на атаката се потвърждава не само от изявленията на украинските власти, но и от полицейски видеозапис, показанията на очевидци, разказите на роднините на загиналите и журналистическите материали. Тези данни съвпадат с заключенията на Наблюдателната мисия на ООН.
С какво руските източници обосновават своите твърдения
Един от основните аргументи в руските публикации беше изявлението на Роман Пятигорц от 17 септември 2026 г. Блогърът и политическият коментатор наистина заяви, че в подземното училище в Камишеваха се намира местната администрация, а също така там се предполага, че са разположени оператори на безпилотни летателни апарати. Видеофрагмент от изявлението е публикуван в украинските медии.
Пятигорец обаче не е официален представител на украинските власти или на военното командване и не е представил никакви доказателства в подкрепа на думите си. В проверените материали няма независимо потвърждение, че в училището наистина са били разположени оператори на безпилотни летателни апарати. Неговото изявление, направено месец и половина преди трагедията, още по-малко потвърждава военния характер на обекта именно на 2 ноември.
Кадрите от въздушния удар, публикувани от руския канал „Изнанка“, също не представляват такова доказателство. Видеозаписът показва експлозия, но не позволява да се установи кой се е намирал в подземното помещение и за какви цели е било използвано.
Отделен пример за манипулация е публикацията в „Российская газета“ от 4 ноември. Изданието твърдеше, че в резултат на удара ВСУ са загубили 80 души. В същия материал обаче бяха посочени данни за 31 загинали и 48 безследно изчезнали – цифри, които съответстваха на украинските съобщения за жертвите на атаката и за хората, които все още се издирваха. Изданието не предостави никакви доказателства, че тези хора са били военнослужещи. По този начин съобщенията за загиналите и безследно изчезналите бяха представени като потвърждение на военните загуби на Украйна.
Подобен подход използва и вестник „Московский комсомолец“ на 7 ноември. В заглавието се твърди, че Украйна уж е потвърдила унищожаването на 54 оператори на безпилотни летателни апарати. Въпреки това изданието не цитира никакви съответни изявления от украински държавни или военни органи. Вместо това то отново се позовава на думите на Пятигорца и споменава загиването на украинския майор Виталий Бевза.
Общинският съвет на Володарски наистина съобщи за загиването на Виталий Бевза на 2 ноември при изпълнение на бойна задача в Камишеваха. В съобщението обаче не се посочва, че военнослужещият се е намирал именно в подземното училище. Следователно този факт не доказва наличието на военна база там, нито загиването на десетки оператори на безпилотни летателни апарати.
По този начин руските източници не представиха проверими фото-, видео- или други убедителни доказателства, че подземното училище е било военен обект в момента на удара. Вместо това те използват непотвърдени твърдения, видеозапис на самия взрив и данни за загиналите, като им приписват военен статут без достатъчни основания.
Оценка на международните организации и нормите на международното хуманитарно право
Обстоятелствата около удара по Камишеваха предизвикаха сериозна загриженост сред международните правозащитни организации.
В изявление от 3 ноември ръководителката на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна Даниел Бел подчерта, че мястото и часът на раздаването на хуманитарната помощ са били широко известни. Според нея руските въоръжени сили или са знаели за хуманитарната акция, провеждана в училището, или не са предприели дори най-елементарните мерки, за да установят какво се случва в населеното място, което са възнамерявали да атакуват.
Мониторинговата мисия на ООН стигна до предварителното заключение, че атаката, по всяка вероятност, е нарушила основните принципи на международното хуманитарно право.
На 5 ноември комисарят по правата на човека към Съвета на Европа Майкъл О’Флаърти също осъди руския удар по училище, където цивилни граждани се бяха събрали, за да получат хуманитарна помощ. Той обърна специално внимание на повторните удари, в резултат на които загинаха спасители и хора, опитващи се да се скрият. Комисарят подчерта, че подобни атаки, ако са умишлено насочени срещу граждански обекти в нарушение на международното хуманитарно право, представляват военни престъпления.
При това международното хуманитарно право поставя конкретни изисквания по отношение на избора на цели и провеждането на военни атаки.
Съгласно член 52 от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции за военни цели могат да се считат само онези обекти, които ефективно допринасят за военните действия и чието унищожаване при конкретните обстоятелства осигурява определено военно предимство. В случай на съмнения относно използването на училището за военни цели, то трябва да се разглежда като граждански обект.
Член 57 от същия протокол задължава страната, която планира нападение, да направи всичко практически възможно, за да провери военния характер на целта, както и да предприеме мерки за предотвратяване или минимизиране на жертвите сред гражданското население. При избора на средства и методи за атака е необходимо да се отчитат очакваните последствия за цивилните лица.
Не по-малко важен е принципът на пропорционалността, заложен в член 51, параграф 5, буква б). Той забранява нападения, при които може да се очакват случайни жертви сред цивилното население, които са прекомерни в сравнение с конкретната и непосредствена очаквана военна полза. Както обяснява Международният комитет на Червения кръст, тези изисквания важат и при атака срещу потвърдена военна цел.
В случая с Камышеваха особено значение има фактът, че информацията за гражданското използване на училището е била достъпна много преди трагедията. Местните административни и социални институции работеха там в продължение на месеци, хуманитарната помощ се раздаваше редовно, всеки понеделник, а за конкретното раздаване на 2 ноември беше съобщено публично ден по-рано.
Именно тези обстоятелства станаха повод за сериозна загриженост от страна на Наблюдателната мисия на ООН. Според оценката на нейната ръководителка Даниел Бел, руските военни или са знаели за раздаването на хуманитарна помощ, или не са предприели дори най-елементарните мерки за изясняване на обстановката преди атаката. И в двата случая, според мисията, ударите вероятно са нарушили основните принципи на международното хуманитарно право.
По-рано StopFake многократно е опровергавал руската дезинформация, насочена към оправдаване на атаките срещу граждански обекти, отричане на отговорността на Русия за загиването на мирни жители и прикриване на обстоятелствата около руските военни престъпления. По-конкретно, това беше тема на материалите „Фейк: В село Гроза руските военни нанесоха удар по струпване на „нацисти“ от батальона „Айдар““, „Тя се разруши сама“: пет фейка в руските медии за взривяването на Каховската ВЕЦ“, „Фейк: Ударът по гарата в Краматорск е нанесен от украинските военни“ и „Фейк: Масовите жертви сред цивилното население в Киевска област – инсценировка“.
